Р
Е Ш Е
Н И Е
№
277 / 28.06.2023 г.,
град Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на шести юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното
от съдия Н.Каменска касационна дело с административно-наказателен характер КАНД
№ 275/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, представляван от Ж.Минев –
началник, срещу Решение № 9 от 07.04.2022 г., постановено по нахд № 10/2022 г. по описа на Районен съд – Тервел,
с което е отменено Наказателно постановление № 21-0851-001928/12.11.2021
г. на началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на
МВР-Добрич.
Касаторът твърди,
че първоинстанционното решение е необосновано, неясно и издадено в нарушение на
материалния закон, с оглед на което иска неговата отмяна, като вместо него бъде
постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. В
съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се представлява. Не изпраща
становище.
Ответникът,
И.С.Р. ***, редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Изразява
становище за законосъобразност на
решението на районния съд и моли то да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и изразява становище, че постановеното решение съответства
на Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ВКС и ВАС, поради което счита, че
следва да бъде потвърдено.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С
Наказателно постановление № 21-0851-001928/12.11.2021 г. на началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Добрич ответникът, И.С.Р., ЕГН ********** ***, е бил наказан за
това, че на 01.10.2021 г., в 09:25 часа, в гр. Тервел по ул. “Васил Левски”
до № 31, управлява лек автомобил „Фолксфаген Пасат“, с рег. № ТХ 1939 НХ, който
не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация от 27.01.2020
г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Административно –наказващият орган е
квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложил
административните наказания “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Районен
съд – Тервел с Решение № 9 от 07.04.2022 г. по нахд № 10/ 2022 г. е отменил
изцяло процесното наказателно постановление. За да постанови оспореното
решение, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. От друга страна, при събирането на доказателства по
образуваната административнонаказателна преписка са били допуснати непълноти по
установяването на фактическата обстановка, които са се отразили върху
констатациите, изложени в наказателното постановление. Съдът констатирал, че не
са събрани доказателства за установяване на това кой е действителният
собственик на процесния лек автомобил. Относно последното било установено, че към
датата на проверката, 01.10.2021 г.,
същото е със служебно прекратена регистрация от 27.01.2020 г. Съдът е
обосновал извод, че ответникът не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация, тъй като в представената справка от Сектор “ПП” при ОД на МВР,
в която съществувала отметка за наличие на уведомяване от страна на Гаранционния
фонд към Сектор “ПП”, не било посочено Сектор “ПП”
да е уведомявал собственика на въпросното МПС. Следователно след като липсвал
прекият умисъл, ответникът не бил осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, тъй като към момента на извършване на нарушението, което му е
вменено, той не е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация, а е научил едва по време на проверката от полицейските
органи. В резултат съдът е счел наказателното постановление за незаконосъобразно
и го е отменил изцяло.
Така
постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по
делото и материалния закон.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалвания акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на
принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и
оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на
тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия
касационен състав.
Според
правилото на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е
вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на
превозното средство. Няма спор, че И.Р. е управлявал автомобила, който е бил със
служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 27.01.2020 г.
регистрация, което прекратяване е в резултат на уведомление от Гаранционния
фонд (ГФ) до сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Добрич. В конкретния случай от справката
на л. 7 по нахд № 20/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, до когото
първоначално е била подадена жалбата, е видно наличието на отбелязване, че Гаранционния
фонд е изпратило уведомление до Сектор “Пътна
полиция”, но липсват доказателства, които да удостоверяват
получаването на това уведомление от собственика на лекия автомобил.
Нормата
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП предвижда задължение за уведомяване на собственика
на преводното средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса
на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Такова разрешение
налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, която отново изрично разпорежда
уведомяване на собственика при хипотезата на, ал. 1, т. 8 на текста.
След
като по делото не е доказано, че по отношение на собственика на автомобила е
извършено, предвиденото от закона уведомяване, категорично не може да се приеме
знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача,
който в случая дори не е бил собственик на
автомобила към момента на деянието.
Поради
това, като е приел за недоказан субективния елемент от състава на нарушението,
за което с наказателното постановление е наложена санкция, първоинстанционният
съд правилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич,
касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 9 от 07.04.2022 г., постановено по нахд НАХД № 10/2022 г. по
описа на Районен съд – Тервел.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: