МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 1009 по описа за 2016
година на Пловдивски Районен съд, двадесет и първи наказателен състав
Подсъдимият И.Д.И. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. Пловдив за извършено
престъпление както следва:
В
това, че за периода от месец
март 2015г. до 26.04.2015г. при условията на продължавано престъпление,
повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден е влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, чрез използване на моторно превозно средство лек
автомобил „Опел Астра" с per. №** и след предварително сговаряне в
немаловажен случай е В.И.Л. с ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи
както следва: През месец март 2015г. в с. Йоаким Еруево, обл. Пловдив е отнел
чужди движими вещи, а именно: 1 бр. заваръчен апарат СО - марка „Редко",
модел „Практик 150" на стойност 440 лева и 1 бр. електрожен „Кракра",
монофазен на стойност 152 лева от владението на К.Л.Г. *** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои и на 25 срещу 26 април 2015г. в гр.
Стамболийски, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи, а именно 400 литра
дизелово гориво на стойност 916 лева, 1 бр. акумулатор марка "BANNER"
180 Ah
1000 А на стойност 250 лева и 1 бр. акумулатор "EXIDE HEAVY"
185 Ah
1100 А на стойност 168 лева от владението на „Ани - М57" ЕООД, гр.
Стамболийски без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги
присвои, като общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 1 926,00 лв. /
хиляда деветстотин двадесет и шест лева/, което е престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, предл. 1-во, т.5 и т.7
вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК
Подсъдимият В.И.Л. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. Пловдив за извършено
престъпление:
За това, че през периода от месец март 2015г. до
26.04.2015г. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил ..Опел Астра" с per. №** и след
предварително сговаряне в немаловажен случай с И.Д.И. с ЕЕН ********** *** е
отнел чужди движими вещи както следва: През месец март 2015г. в с. Йоаким
Груево, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. заваръчен
апарат СО - марка „Редко", модел „Практик 150" на стойност 440 лева и
1 бр. електрожен „Кракра", монофазен на стойност 152 лева от владението на
К.Л.Г. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на 25
срещу 26 април 2015г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив с отнел чужди движими
вещи, а именно 400 литра дизелово гориво на стойност 916 лева, 1 бр. акумулатор
марка
"BANNER" 180 Ah 1000 А на стойност
250 лева и 1 бр. акумулатор "EXIDE HEAVY" 185 Ah 1100 А на стойност
168 лева от владението на „Ани - М57" ЕООД, гр. Стамболийски без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като
общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 1 926,00 лв. / хиляда
деветстотин двадесет и шест лева/, което е престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. 1-во, т.5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1
от НК
Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението спрямо двамата подсъдими по всеки пункт от него и по правна
квалификация, посочени в обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства
то е несъмнено доказано и за това следва те да бъдат признати за виновни и да им
се наложат съответните за това наказания. По отношение на подсъдимият И. счита,
че то следва да бъде определено и наложено при значителен превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като следва да се определи наказание „лишаване от
свобода” в размер, ориентиран към средния предвиден от закона, което следва да
бъде ефективно изтърпяно. Поддържа се от прокурора и обвинението спрямо
подсъдимия В.Л.. Затова предлага съда да му определи и наложи наказание при баланс
на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Конкретно предлага
то да бъде „лишаване от свобода” към средният предвиден от закона размер, без
да взима отношение дали същото следва да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Предлага да се постанови отнемане в полза на държавата на използвания при
престъплението автомобил, собственост на Л., както и от двамата подсъдими да се
заплатят съразмерно и солидарно направените в наказателното производство
разноски.
Подсъдимият И.Д.И. се явява в съдебна зала, като не се
признава за виновен. Същият отказва да дава обяснения но сочи, че не е
осъществил вменените му с обвинението деяния. По същество моли съда да го
признае за невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Н.С., моли
съда да признае И. за невинен по всеки един от пунктовете на повдигнатото му
обвинение и да го оправдае изцяло. Развива доводи за липса на доказателства за
извършени от подсъдимия действия, съставомерни по инкриминираните деяния от
обективна и субективна страна, както и на доказателства за характера и размера
на причинените вреди. Затова моли съдът да го признае за невиновен и оправдае
по повдигнато му обвинение. Алтернативно счита, че ако съдът приеме, че от
доказателствата по делото обвинението е обосновано по несъмнен и категоричен
начин, да се наложат минимално наказания на неговия подзащитен при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, които релевира.
Подсъдимият В.И.Л. се явява в съдебна зала, като не се
признава за виновен и не дава обяснения по обвинението. Моли съда да го признае
за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Р.Л. счита,
че не са събрани доказателства той да е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерни действия по вмененото му престъпление. По същество излага
съображения за липсата на състав на престъпление с оглед конкретното поведение
на подсъдимия. Затова предлага съда да признае подзащитния му за невинен и да
го оправдае по повдигнатото му обвинение. Алтернативно счита, че ако се приеме,
че доказателствата по делото обосновават авторството в деянията по повдигнатото
му обвинение, то следва да се отчете чистото му съдебно минало и ако се наложи
наказание лишаване от свобода, то изпълнението на същото да се отложи по реда
на чл.66 ал.1 от НК. Предлага и да се откаже конфискуването на собственият на
подзащитния и автомобил с оглед липсата на предпоставките на чл. 53 ал.1 б.а от НК.
Пловдивски Районен съд, като взе в
предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по
реда на проведеното от него съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Д.И.
е роден на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Осъждан е общо
6 пъти, не е женен и няма деца. Има завършена образователна степен „основно
образование”, като е упражнявал дейност като ***, също и като ** и ** в цех в
гр. Стамболийски. Постоянно живее на адрес в гр.**, обл. Пловдив, ул. „**” № *,
**. Има ЕГН **********.
Подсъдимият
В.И.Л. е роден на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Има
завършена образователна степен „основно образование”, като упражнява професията
на **. Женен е и е осъждан, като за част от престъпленията е реабилитиран.
Живее постоянно на адрес в с.**, обл. София, ул. „**" № **. Има ЕГН **********.
Свидетелят К.Г. живеел в с. **, обл.
Пловдив, ул. „**" №*, като имотът представлявал къща с двор и гараж.
Същият се занимавал с любителски ремонт на автомобили, за нуждите на който си бил закупил заваръчен апарат СО - марка
„Редко", модел „Практик 150" и монофазеп електрожен марка
„Кракра". Отличителен белег на електрожена бил, че е със зелен пластмасов
кожух, който в единия край бил спукан, а ръкохватката му била преправяна
собственоръчно от свидетелят. Характерна особеност пък на заваръчния апарат
била липсата на копче за промяна силата па тока на предния му панел и
поставеното на негово място изолационно тиксо. Тези описани вещи Г. държал
покрити в заключен с метална врата гараж в двора на своята къща. За последен
път използвал същите през месец март 2015г., след което ги прибрал. Малко след
това ползване, на неустановена дата в периода обаче през месец март 2015г. двамата
подсъдими се срещнали на територията на с.Йоаким Груево. Там И.И. споделил на В.Л.,
че знаел място в с. Йоаким Груево, където били съхранявани заваръчен апарат и
електрожен, които можели да откраднат с цел последваща продажба, за да се
снабдят с финансови средства и да излязат от паричното си затруднение. След
разискване на доводите за и против, двамата взели решение да вземат посочените
от първия движими вещи. За осъществяване на възприетия план подсъдимите се
качили в собствения на В.Л. лек автомобил „Опел Астра" с per. №** и се отправили
към посоченото от И. място. Това място бил домът на св. К.Г., в частност
гаража, където държал уредите. След като стигнали до къщата, подсъдимите
прескочили оградата на двора и се отправили към гаража. Там установили, че
металната врата на гаража е отключена и двамата проникнали във вътрешността на
помещението. Вътре намерили заваръчен апарат СО - марка „Редко", модел
„Практик 150" и монофазеп електрожен марка „Кракра" с описаните по –
горе особености, които взели със себе си и напуснали имот. След това натоварили
уредите на лек автомобил „Опел Астра" с per. №** и се оттеглили от
местопроизшествието. В кратък период след това през месец март 2015г., Л. и И.
решили да се разпоредят е откраднатите вещи, като посетили свидетелят В. М. в
дома му. На него И. му предложил да закупи заваръчен апарат СО - марка
„Редко", модел „Практик 150" за сумата от 150 лева, като му обяснил,
че бил негова собственост. Затова свидетелят закупил последния уред, като
предплатил капаро от 50 лева. Няколко дни след това подсъдимият И. доставил пред дома му заедно с
подсъдимият Л. с управляван от последния лек автомобил Опел Астра" с per. №** предплатеният
заваръчен апарат. При вземането му от багажника на свидетелят М. направило
впечатление, че вътре имало и електрожен марка „Кракра". Тогава той
доплатил на И. остатъка от 100 лева, като възприел и личността на В.Л.. Няколко
дни по -късно подсъдимите посетили свидетелят Й. Т., на който отново И.И.
предложил за продажба електрожен марка „Кракра". След като свидетелят бил
убеден от него, че движимата вещ е със законен
произход, същият я закупил за сумата от 50 лева. На по –късен етап свидетелят К.Г.
констатирал липсата на отнетите движими вещи от своя гараж и подал сигнал до
органите на МВР – Пловдив. Сумите, които получили за продажбата на отнетите
вещи подсъдимите изразходвали за лични нужди, което наложило да се снабдят
отново с финансови средства чрез неправомерни действия. За целта на 25.04.2015г. в град Стамболийски те отново
се събрали, като подсъдимият Л. управлявал собствения си лек автомобил. По
същото време в района на бензиностанция „Дизелор” на ул.”Тракия”, те забелязали
паркиран товарен автомобил „Ивеко" с per. №**, собственост на търговско дружество „Ани
- М57" ЕООД, гр. Стамболийски с управител свидетеля М.Д.. Това превозно
средство за последно било управлявано само от свидетеля И. Д., който на същата
дата го паркирал на ул. „Тракия" №105 в гр. Стамболийски с пълното му
оборудване, което включвало и 1 бр. акумулатор марка BANNER 180 Ah
1000 А и 1бр. акумулатор марка "EX1DE HEAVY-"
185 Ah
1100 А, като в резервоара на превозното средство се намирало дизелово гориво в
количеството 400 литра. И. предварително набелязал това превозно средство и споделил
за намеренията си на Л., който го предвижил до мястото със собствения си
автомобил. В тъмната част на денонощието на 25.04. срещу 26.04.2015г. Л. и И.
свалили от товарния автомобил 1 бр. акумулатор марка BANNER 180 Ah 1000 А и 1 бр.
акумулатор марка "EXIDE HEAVY" 185 Ah 1100 А от товарния
автомобил и ги натоварили в лекия автомобил „Опел Астра" с per. №**, след което се
отдалечили. На 26.04.2015г. около 07.00 часа свидетелят Д. констатирал липсата
на отнетите движими вещи, както и обстоятелството, че са разбити капачките
на резервоарите и липсва останалото в тях 400 литра дизелово гориво. За
извършената кражба той уведомил управителя на дружеството и била подадена жалба
в РУП Стамболийски. По случая били ангажирани свидетелите С. Б. и С. В. - ** от
РУП на МВР- град Стамболийски. В хода на проверката те по оперативен път установили
подсъдимите като извършители на деянието. С протокол за доброволно предаване от
09.05.2015г. И.Д.И. предал на служител на РУП - Стамболийски 1 бр. акумулатор
марка BANNER 180Ah
1000 А и 1бр. акумулатор марка "EXIDE HEAVY" 185 Ah 1100 А, като
собственоръчно записал какъв бил произходът на предадените вещи. При проверката
били установени отново подсъдимите като извършители и на отнемането на
посочените от свидетелят К.Г. електрожен и заваръчен апарат. Пред тях
подсъдимият И.посочил местонахождението на инкриминираните вещи. В резултат на
това с протокол за доброволно предаване от 13.05.2015г. св. Й. Т. предал
монофазеп електрожен марка „Кракра", а с протокол за доброволно предаване
от 12.06.2015г. св. В. МЧ. предал заваръчен апарат СО - марка „Редко",
модел „Практик 150". Така приобщените инкриминирани вещи били разпознати
от техните собственици и затова им били върнати. Установило се на по- късен
етап, че стойността на 1 бр. акумулатор марка BANNER 180Ah 1000 А е в размер на
250 лева, на 1бр. акумулатор марка "EXIDE HEAVY” 185 Ah 1100 А е в размер на
168 лева, на заваръчен апарат СО - марка „Редко", модел „Практик 150"
е в размер на 440 лева и на монофазен електрожен марка „Кракра" е в размер
на 152 лева, като общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 1 010.00
лв. /хиляда и десет лева/. Оценка била дадена и на 400 литра дизелово гориво,
което било преценено, че в размер на 916 лева, като механизма на неговото
отнемане не бил изяснен.
Така изяснената фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя
се извлича от
показанията на свидетелите К.Л.Г., Й. П.
Т., В. Г. МЧ., И. А. Д., М.К.Д., С. И. Б., С. В. В., които се ползват на
основание чл.373 ал.1 от НПК предвид изразеното съгласие на страните по делото
да не се извършва разпит на тези свидетели и да се ползва съдържанието от
съответните им протоколи за разпит. Така събраните гласни доказателства по един
несъмнен начин изясняват фактическата обстановка. В този смисъл тя се
установява и от събраните и приобщени писмени доказателства по делото експертни
заключения на проведените стоково оценъчни експертизи, което също е приобщено
по реда на чл.371 т.1 от НПК с изразеното съгласие на страните. Установява се и
от прибощените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- протоколи за доброволно
предаване от 09.05.2015година, от 13.05.2015година, от 12.06.2015 година, от
06.10.2015година, както и от документи за произход на движимите вещи, разписки
за връщане на движими вещи, докладни записки, заповеди, справки за лица
български граждани, съпроводителни писма, справки за съдимост и характеристични
справки. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели като
логични, обективни, непредубедени и последователни. В тази връзка съдът изцяло
приема показанията на свидетеля К.Г.. Те изясняват именно характера и размера
на причинените му вреди, касаещи отнемането на движимите вещи. Тези негови
показания се подкрепят и от другите събрани гласни доказателства - на
свидетелите Т. и М., както и от приобщените писмени документи за произход на
електрожен и заваръчен апарат. Подкрепени са и от протоколите за доброволно
предаване от 13.05.2015г и 12.06.2015година, с които са приобщени посочените
веществени доказателства, както и с последващата разписка за връщането им,
както и от заключението на проведената стоково -оценъчна експертиза, което
съдът кредитира изцяло като логично, обективно, научно и методологически
правилно изготвено. В тази си част доказателствата по делото са взаимосвързани
и изцяло изясняват механизма на отнемането на движимите вещи и последващото
разпореждане с тях от подсъдимите. По отношения на показанията на ** на
пострадалото търговско дружество, свидетелят М.Д. съдът изцяло ги кредитира.
Същите обаче се явяват само насочващи към показанията на свидетелят И. Д..
Неговите показания съдът кредитира частично само по отношение на изложените с
тях факти, касаещи отнемането на движими вещи два броя акумулатори. В тази си
част те са подкрепени и от останалите гласни доказателства- показания на
свидетелите С. И. Б. и С. В. В.,
които съдът също изцяло кредитира като обективни, непредубедени и подкрепени и
от приобщените писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от
13.05.2015година на инкриминирани движими вещи от подсъдимият И.И. и заключения
на проведените стоково-оценъчни експертизи, което съдът също изцяло кредитира
като обосновано, научно и методологически изготвено, без възникнали съмнения в
неговата правилност. Така посочените доказателства изцяло изясняват механизма
на престъпното отнемане, конкретното участие на всеки един от подсъдимите в
него, както и характера и размера на причинените от деянието вреди. В тази
връзка съдът не кредитира обясненията на подсъдимите И. и Л. в което те отричат
своето участие в изпълнителните действия и за двете отделни деяния. В тази си
част това се явява една тяхна защитна позиция, целяща да се избегне тяхната
наказателна отговорност, която противоречи на събраните доказателства.
Отричането на тези обстоятелства от тях се явяват нелогични и са в противоречие
с оглед на безспорно установеното.
Нелогично е възражението на защитата, че показанията на полицейските
служители не могат да обосноват годни факти по участието на двамата подсъдими
при отнемането на два броя акумулаторни батерии, защото те са заинтересовани.
Съдът счита, че това възражение се явява необосновано и нелогично, неподкрепено
от съответните за това доказателства. Свидетелите В. и Б. по един
непротиворечив начин, с необходимата ясна логическа връзка разказват за
споделеното пред тях от двамата подсъдими относно участието им в отнемането на
престъпните вещи. Това е така, защото те не изясняват факта за неправомерно
тяхно поведение по отношение на твърденията на свидетелят И. Д. за отнети 400
литра дизелово гориво. Ето защо съдът изцяло прие изложените факти в
показанията на свидетелите В. и Б..
По
отношение на показанията на свидетелят И. Д. съдът не ги кредитира в частта, в
която той споменава, че е констатирал противоправното отнемане на 400 литра
дизелово гориво, като са били разбити капачките на двата резервоара на товарния
автомобил. В тази си част неговите показания се явяват изолирани, защото са
неподкрепени от необходимите за това гласни и писмени доказателства. Същите
противоречат и на изложените факти в показанията на свидетелите В. и Б., които
не споменават пред тях двамата подсъдими да са отнели такава движима вещ. Техните
показания както се посочи са последователни и логични. Житейски логично е, че
това няма как да бъде осъществено от тях, в предвид обективната невъзможност с
посочения лек автомобил то да бъде превозено. Затова съдът прие за безспорно
изяснен фактът, че през посоченият период от време двамата подсъдими са
участвували единствено в отнемането на посочените движими вещи, но не и на посочените
от Д. 400 литра дизелово гориво. В тази им част обясненията на подсъдимите се
кредитират от съда, доколкото се допълват и са в съответствие с останалите
гласни и писмени доказателство по релевантните на доказване факти и
обстоятелства.
При тази система от преки и косвени
доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за
безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни
изводи:
Подсъдимият И.Д.И. към момента на
деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От
обективна страна действията на подс. И.И.
са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл.
195, ал.1, т.4, предл. 1-во, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр.
чл. 26, ал.1 от НК, защото периода от месец март 2015 г. до 26.04.2015 г. при
условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, след
като е бил осъден е влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез
използване на моторно превозно средство лек автомобил „Опел Астра" с peг.
№ ** и след предварително сговаряне в немаловажен случай е В.И.Л. с ЕГН **********
*** е отнел чужди движими вещи както следва: През месец март 2015г. в с. Йоаким
Груево, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. заваръчен
апарат СО - марка „Редко", модел „Практик 150" на стойност 440 лева и
1 бр. електрожен „Кракра", монофазен на стойност 152 лева, вещи на обща
стойност 592,00 лева, от владението на К.Л.Г. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои; На 25 срещу 26 април 2015 г. в гр.
Стамболийски, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи, а именно - 1 бр.
акумулатор марка "BANNER" 180 Ah 1000 А на стойност 250 лева и 1 бр.
акумулатор "EXIDE HEAVY" 185 Ah 1100 А на стойност 168 лева от
владението на „Ани - М57" ЕООД, гр. Стамболийски без съгласието на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на
всички отнети вещи възлиза на 418,00 лв. / четиристотин и осемнадесет лева/.
Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те
разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние.
Механизмът на извършване на деянието се изразява в това, че подсъдимият е установил
своята неправомерна фактическа власт върху посочените движими вещи без
съгласието на техния владелец, като в последствие се е разпоредил с тях в свой
личен интерес. Квалификацията на
деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при
условията на повторност, защото с определение за одобряване на споразумение № 202/25.03.2015г. по НОХД №191/2015г. по описа на PC - Пловдив за
извършено престъпление по чл.195. ал.1, т.4 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр.
чл. 28, ал.1 вр. чл.54, ал.1, т. 1 от ПК на подсъдимия И.Д.И. е било наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 годни. Така посочените осъждания
обуславя и квалификацията на деянието като извършено при условията на повторност
по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, защото към момента на посоченото по – горе
деяние не е изтекъл и предвиденият 5 годишен срок съгласно разпоредбата на
чл.30 ал.1 вр. ал.2 от НК. Правилна е и квалификацията на деянието като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото през
непродължителен период от време е осъществил две отделни деяния, които всяко
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, при една и съща
фактическа обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предишното.
От субективна
страна подсъдимият И.Д.И. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма
на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За
него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения
правов ред по защита на собствеността, но е той ги е предприел със съзнанието,
че именно чрез тях ще постигне своята цел, да задоволи собствените си
потребности чрез тяхното отнемане. Съдът счита, че са
изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна
на вмененото му престъпление.
По отношение на повдигнатото му обвинение, че
същият е отнел по посоченият по – горе начин и 400 литра гориво на стойност 916
/деветстотин и шестнайсет/ лева от владението Ани - М57" ЕООД, гр.
Стамболийски без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги
присвои съдебния състав счита, че не са налице безспорни
доказателства за съпричастност в осъщественото престъпление както от обективна,
така и от субективна страна. Липсват доказателства да са осъществени от негова
страна съставомерни действия, които да препокриват изпълнителното деяние като
елемент от обективна страна на основния състав на това престъпление. От
събраните в хода на цялостното наказателно производство гласни и писмени
доказателства, съдебният състав прие, че от страна на предаденото на съд лице
не е осъществена никоя от посочените две форми на изпълнително деяние на това
престъпление. Както подсъдимият, така и никой от свидетелите, чиито показания съдът
кредитира като съотносими пряко до това престъпление- С.
И. Б. и С. В. В. не твърди, че той е източил дизеловото гориво от
резервоярите заедно с подсъдимия В.Л. и в последствие да се е разпоредил с него
в свой или чужд интерес,. Напротив, изяснява се, че същите са отнели единствено
и само два броя акумулаторни батерии с посочените характеристики. Направеното в
този смисъл възражение от защитника на подсъдимия в пледоарията му се явява
според съда основателно. Не може да се
сподели становището на прокурора, че са налице безспорни доказателства за
извършеното деяние, защото то се явява голословно, необосновано и несъответно
на събраните гласни и писмени доказателства. Няма доказателства, които да
определят неправомерно, противоправно поведение, осъществено от страна на
подсъдимият И., свързано в причинно –следствена с установената от свидетелят Д.
липса на дизелово гориво. Ето защо развитата от прокурора теза не почива на
събраните доказателства. Тя се явява едно предположение, базирано на единствено
на твърдението на посоченият пострадал свидетел, което съдът не кредитира като
изолирано и неподкрепено с доказателства. Следва да се държи сметка за
цялостните факти, изложени със събраните
доказателства, а не само необосновани позиции на един свидетел. По изложените
съображения и предвид липсата на доказателства за така извършената част от
вмененото престъпление по обвинението от обвинителния акт спрямо подсъдимия И.И.
съдебният състав прие, че лицето е невинен в това, че на посочената дата е
отнел 400 литра дизелово гориво на стойност 916 лева от владението на ТД „Ани -
М57" ЕООД, гр. Стамболийски, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправда с настоящата си присъда по повдигнатото му обвинение в тази му част.
Подсъдимият В.И.Л. към момента на
деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От
обективна страна действията на подс. В.Л.
са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл.
195, ал.1, т.4, предл. 1-во, т.5 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, защото за периода от месец
март 2015г. до 26.04.2015г. при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра" с peг.
№*** и след предварително сговаряне в немаловажен случай с И.Д.И. с ЕГН **********
*** е отнел чужди движими вещи както следва: През месец март 2015г. в с. Йоаким
Груево, обл. Пловдив е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. заваръчен
апарат СО - марка „Редко", модел „Практик 150" на стойност 440 лева и
1 бр. електрожен „Кракра", монофазен на стойност 152 лева от владението на
К.Л.Г. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на 25
срещу 26 април 2015г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив с отнел чужди движими
вещи, а именно: 1 бр. акумулатор марка "BANNER" 180 Ah 1000 А на
стойност 250 лева и 1 бр. акумулатор "EXIDE HEAVY" 185 Ah 1100 А на
стойност 168 лева от владението на „Ани - М57" ЕООД, гр. Стамболийски без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като
общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 418,00 лв. / четиристотин и
осемнадесет лева/. Действията на подсъдимият са изцяло съставомерни по
посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на
изпълнителното деяние. Механизмът на извършване на деянието се изразява в това,
че подсъдимият е установил своята неправомерна фактическа власт върху
посочените движими вещи без съгласието на техния владелец, като в последствие
се е разпоредил с тях в свой личен интерес.
Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта на използването на
личният на подсъдимият автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК №№***с оглед
факта, че подсъдимият чрез него е превозвал отнетите движими вещи
непосредствено при извършването на деянието и го е използвал за отдалечава от
местопрестъплението, както и за последващото разпореждане с тях в свой интерес.
Правилна е и квалификацията на деянието като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото през непродължителен период от време е
осъществил две отделни деяния, които всяко поотделно един и същи състав на едно
и също престъпление, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предишното.
От субективна
страна подсъдимият В.И.Л. е осъществил деянието при пряк умисъл като форма
на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За
него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения
правов ред по защита на собствеността, но е той ги е предприел със съзнанието,
че именно чрез тях ще постигне своята цел, да задоволи собствените си
потребности чрез тяхното отнемане. Съдът счита, че са
изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна
на вмененото му престъпление.
По отношение на повдигнатото му обвинение, че
същият е отнел по посоченият по – горе начин и 400 литра гориво на стойност 916
/деветстотин и шестнайсет/ лева от владението Ани - М57" ЕООД, гр.
Стамболийски без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги
присвои съдебния състав счита, че не са налице безспорни
доказателства за съпричастност в осъщественото престъпление както от обективна,
така и от субективна страна. Липсват доказателства да са осъществени от негова
страна съставомерни действия, които да препокриват изпълнителното деяние като
елемент от обективна страна на основния състав на това престъпление. От
събраните в хода на цялостното наказателно производство гласни и писмени
доказателства, съдебният състав прие, че от страна на предаденото на съд лице
не е осъществена никоя от посочените две форми на изпълнително деяние на това
престъпление. Както подсъдимият, така и никой от свидетелите, чиито показания съдът
кредитира като съотносими пряко до това престъпление- С.
И. Б. и С. В. В. не твърди, че той е източил дизеловото гориво от
резервоарите заедно с подсъдимия И.Д.И. и в последствие да се е разпоредил с
него в свой или чужд интерес,. Напротив, изяснява се, че същите са отнели
единствено и само два броя акумулаторни батерии с посочените характеристики. Направеното
в този смисъл възражение от защитника на подсъдимия в пледоарията му се явява
според съда основателно. Не може да се
сподели становището на прокурора, че са налице безспорни доказателства за
извършеното деяние, защото то се явява голословно, необосновано и несъответно
на събраните гласни и писмени доказателства. Няма доказателства, които да
определят неправомерно, противоправно поведение, осъществено от страна на
подсъдимият Л., свързано в причинно –следствена с установената от свидетелят Д.
липса на дизелово гориво. Ето защо развитата от прокурора теза не почива на
събраните доказателства. Тя се явява едно предположение, базирано на единствено
на твърдението на посоченият пострадал свидетел, което съдът не кредитира като
изолирано и неподкрепено с доказателства. Следва да се държи сметка за
цялостните факти, изложени със събраните
доказателства, а не само необосновани позиции на един свидетел. По изложените
съображения и предвид липсата на доказателства за така извършената част от
вмененото престъпление по обвинението от обвинителния акт спрямо подсъдимия В.Л.
съдебният състав прие, че лицето е невинен в това, че на посочената дата е
отнел 400 литра дизелово гориво на стойност 916 лева от владението на ТД „Ани -
М57" ЕООД, гр. Стамболийски, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправда с настоящата си присъда по повдигнатото му обвинение в тази му част.
При
така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на
подсъдимите. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
И.Д.И. за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал.1, т.4,
предл. 1-во, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК съдът отчете, че
предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за
срок от една до десет години. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични
данни, свързани с минали и последващи осъждания на подсъдимия, независимо от
младата му възраст – общо 6 на брой влезли в сила присъди за престъпления
против собствеността, липсата на негови трайни трудови навици и на изградено
социално адаптивно поведение. Отчетоха се и смекчаващи отговорността
обстоятелства: съдействието на органите за разкриване на обективната истина от
самото начало на започналото наказателно производство, обременената му социална
среда, проявеното критично отношение към деянието. Налице е сравнителен, макар
и нисък превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Отчете се сравнително високата обществена опасност на деянието, като подсъдимия
е личност с висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случай, който обаче е предприел поведение, насочено към своето превъзпитание и
спиране с противообществените прояви. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с
подбудите за извършване на престъплението – желание за удовлетворяване на лични
нужди с неправомерни способи. Причините за извършване на престъплението са
незачитането на установения в страната правов ред. При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед
личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, в
предвид степента на засегнатост на пострадалите и на обществото, както и
обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът
прецени, че съгласно разпоредбата на чл.54 от НК най- съответно по смисъла се
явява да се определи наказание “лишаване от свобода”. Затова съобразно изискванията
на чл.54 ал.1 от НК се определи наказание в рамките под средния предвиден от
закона размер, а именно му се определи и наложи ”лишаване от свобода за срок от
3 /три/ години”. Така
определеното наказание в конкретния случай според съда ще изиграе максимално
добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и
обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други
престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други членове от обществото.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
В.Л. за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал.1, т.4, предл. 1-во, т.5 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, съдът отчете, че
предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода” за
срок от една до десет години. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични
данни, свързани с минало осъждане на подсъдимия, за което той е реабилитиран по
право, както и наличието на други последващи осъждания, които не влияят на
правната квалификация на деянието,. Отчетоха се и смекчаващи отговорността
обстоятелства: съдействието на органите за разкриване на обективната истина от
самото начало на започналото наказателно производство, проявеното критично
отношение към деянието, сравнително ниската стойност на предметите, които са
предмет на деянията. Налице е сравнителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства. Отчете се сравнително високата обществена
опасност на деянието, свързана с обществения отзвук. Подсъдимият е личност с нормална
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, който е
предприел и поведение, насочено към своето превъзпитание. Отчетоха се
обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание
за удовлетворяване на лични нужди с неправомерни способи. Причините за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред. При превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла
на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на
настоящото престъпление, в предвид степента на засегнатост на пострадалите и на
обществото, както и обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго
престъпление, съдът прецени, че съгласно разпоредбата на чл.54 от НК най-
съответно по смисъла се явява да се определи наказание “лишаване от свобода”,
насочена към минимума на предвиденият размер. Затова съобразно изискванията на чл.54
ал.1 от НК се определи наказание „лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година”.
Налице
са обективните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК спрямо В.Л. да бъде отложено
неговото изпълнение за минималния срок от 3 години, в предвид обстоятелството,
че наложеното наказание „лишаване от свобода от 1 година” е до размера от три
години, деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, защото е реабилитиран по право, като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително той да го
изтърпи. Така определеното наказание в конкретния случай според съда ще изиграе
максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най-
пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на
законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще
други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху
други членове от обществото.
Като
признати за виновни по вменените им обвинения, подсъдимите И.Д.И. и В.И.Л. бяха
осъдени на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплатят и направените в
наказателното производство разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева за
експертизи или всеки един от тях от по 40,00 /четиридесет/ лева.
Приложените
веществени доказателства по делото –лек автомобил
марка „Опел
Астра" с peг. № **, собственост на подсъдимият В.И.Л. се отне в полза на държавата на основание чл. 53 ал. 1 б. А от НК като вещ, която е
била предназначена за извършване на престъплението.
По изложените мотиви съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.