Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1914/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л.Г.Г. и В.В.А. срещу З.Б.И. АД, с
която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 200000
лв., частичен от 300000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 07.05.2017 г. в Република Сърбия, вследствие на
което е починала Д.Б.Д.– дъщеря на първата ищца и майка на втората ищца.
Претендират законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на
сумите, както и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се
на 07.05.2017 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, е починала Д.Б.Д.. От загубата на своята близка са
понесли неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска, като оспорва да носи
отговорност за вредите причинени от водача, тъй като произшествието се е
осъществило в Република Сърбия, за която твърди, че не е страна по споразумението
за системата „Зелена карта“. Оспорва иска по основание и размер. Позовава се на
съпричиняване от страна на наследодателя на ищците поради непоставяне на
предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства, съставени от разследващите органи в Република
Сърбия, показанията на свидетеля Р.С. и авто-техническата
експертиза, че на 07.05.2017 г. на прав пътен участък на път А4, свързващ гр.
Пирот с гр. Ниш в Република Сърбия е настъпило пътнотранспортно произшествие
при следния механизъм: лекият автомобил „Фолксваген“, с рег. № *******,
управляван от П.П.се е движил в посока от гр. Ниш към
гр. Пирот със скорост на движение от 101 км/ч. Водачът е предприел маневра
„изпреварване“, като навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки
единична непрекъсната линия, докато по същото време в насрещната лента с
обратната посока на движение се е движил лек автомобил „Мерцедес“, управляван
от свидетеля Р.С.. Настъпил удар между двата автомобила, като лекия автомобил
„Фолксваген“ ударил челно с лявата си част автомобила „Мерцедес“. Причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на автомобил
„Фолксваген“ със системите за управление на автомобила, който се е движил в
пътната лента за насрещно движение.
От съдебната
поръчка, допусната за установяване на чуждото право – относимите
правила за движение по потъщата, действащи в
Република Сърбия, се установява, че действията на водача на автомобил
„Фолксваген“ са в нарушение на чл.35, ал.1 и чл.55, ал.3, т.15 от Закона за
безопасността на движението по пътищата, в които е разпредено, че водачът не
бива да извършва изпреварване или заобикаляне на превозно средство,
преминавайки с автомобила през непрекъсната надлъжна линия, като използва
лентата за насрещно движение.
При така
установените факти и съобразно приложимото право – установените правила за
движение по пътищата в мястото на настъпване на произшествието, съдът приема,
че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“, с рег. № *******, П.П.е извършил противоправно деяние
– нарушил чл.35, ал.1 и чл.55, ал.3, т.15 от Закона за безопасността на движението
по пътищата на Република Сърбия, с което причинил процесното произшествие, в
резултат на което е починала пътуващата на предната дясна седалка Д.Б.Д..
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено
по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
Не се спори,
а и се установява от представените писмени доказателства (удостоверение за наследници,
удостоверение за родствени връзки), че починалата е била дъщеря на Л.Г.Г. и майка на В.В.А..
От
показанията на свидетеля Р.А.се установява, че починалата е работела като
певица, като е живеела заедно с ищцата Л.Г.Г. в гр.
Плевен в едно домакинство, като едновременно с това е била изключително близка
с дъщеря си В.В.А. и често й гостувала в гр. София.
Контактът между майка и дъщеря е бил постоянен – чували са се по телефон и Вайбър по няколко пъти на ден, и макар починалата Д.да е
пътувала много, включително и в чужбина във връзка с работата си като певица, отношенията
й с майка й и дъщеря й били изключително близки. Двете ищци понесли загубата на
Д.Д.тежко – ищцата А. развила проблеми със съня,
започнала да посещава психотерапевт, а ищцата Г. започнала да гостува често при
внучката си в София, за да не остава сама. Двете разчитали финансова
изключително на починалата – А. е била студент и е била издържана от майка си,
а Г. е пенсионер, също разчитала на финансовата подкрепа на дъщеря си. След
загубата на Д., двете ищци останали без други живи близки роднини.
Съдът
приема, че за възникване на вземането за делктно
обезщетение на ищците е приложимо българското право. Съгласно чл.105, ал.2 КМЧП
когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване
на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща
държава, прилага се правото на тази държава. Както бе прието по-горе, причинител
на увреждането е П.П.– български гражданин с обичайно
местопребиваване в България, а увредени са ищците – също български граждани. По
тези съображения въпросите относно отговорността на делинквента и вземането за
обезщетение на вредените приложение намират
разпоредбите на чл.45 и сл. ЗЗД.
Налице са
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи
се по делото противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с
с рег. № *******, неговата вина и причинната връзка
между ПТП и смъртта на Д.Б.Д..
Родствените отношения между починалия и ищците обуславят тяхното право на
обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата на близък.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на
инцидента, като към нея има активен сертификат „Зелена карта“ (л.70, л.144), поради
което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица, настъпили на територията на
държава-членка на Споразумението за системата „Зелена карта“, като Република
Сърбия се е присъединила, считано от 01.01.2011 г.
При така установените
факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (51 г.),
възрастта на ищците (Л.Г.Г. – 73 г., В.В.А. – 24 г.); обстоятелството, че ищците и починалата са прекарвали
изключително времето си заедно, грижели са се един за друг; същността на
връзката родител-дете и обстоятелството, че починалата е подкрепяла финансово
майка си и дъщеря си. При преценка на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 130000 лв. за всеки от ищците. Съдът
споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете и родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 130000 лв. в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях
неимуществени вреди
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата на
ищците поради непоставяне на предпазен колан. От комплексната експертиза по
делото се установява, че причина за настъпване на смъртта на Д.Б.Д.са въздействалите големи инерционни
сили и съприкосновение на тялото й с интериора на автомобила, както при
движение на тялото напред, така и от навлезлите към купето на автомобила на
предната дясна седалка деформирани части на автомобила. Тъй като ударът е бил в
тази зона, деформациите са достигнали до мястото, на което е седял пътника. При
това положение наличието на поставен предпазен колан не би могло да предпази пострадалата
от фаталния изход. Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
При така установените факти съдът приема, че исковете следва да се уважат
за сумата от 130000 лв. за всеки от ищците.
Основателно е искането за
присъждане на законната лихва, но същата не се дължи от деня на деликта, както
се претендира. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По
делото от кореспонденцията със застрахователното дружество (л.71) е видно, че
претенцията от името на ищците е предявена на 04.08.2017 г. От това съдът
приема, че уведомяването е извършено на тази дата и претенцията за лихва за забава
е основателна, считано от 04.08.2017 г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищците следва да се присъди сумата от 6194,50
лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 105 лв. – разноски за експертиза, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 10400 лв. – държавна такса и сумата от 257,60 лв. за
разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ********, да заплати на Л.Г.Г., ЕГН:**********,
и В.В.А.,
ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 130000 лв.
за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на Д.Б.Д.при
произшествие, осъществено на 07.05.2017
г., заедно със законната лихва от
04.08.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълните предявени размери от 200000 лв., като частични от
300000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ********, да заплати на адв. П.С., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА сумата от 6194,50 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Л.Г.Г., ЕГН:**********, и В.В.А., ЕГН:**********,
да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК: ********, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 105 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 10400 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 257,60 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: