Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Габрово, 04.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 87 по описа за 2023 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от “***********“ ЕООД – гр. ******** против Решение № 76 от 13.04.2023 година по АНД № 887/2022 година на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 670570-F671477 от 24.10.2022 година, издадено от Директор на офис за обслужване – Габрово в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново, с което на „************“ ЕООД – гр. ********* за нарушение на чл. 92, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция от 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. В касационната жалба се развиват доводи против извода на въззивния съд, че процесният случай не е маловажен, както такива и за ирелевантност на обстоятелството на подадена коригираща декларация. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП, алтернативно – за намаляване на имуществената санкция до минимума от 400 лева съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗАНН, тъй като липсва причина за налагане на по-висок от минималния размер.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател “***********“ ЕООД – гр. *********** не се представлява.
Ответната по жалбата страна Директор на офис за обслужване – Габрово в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, респ. правилност на въззивното решение, поради което намира, че последното следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
На санкционираното дружество е вменено извършването на нарушение по чл. 92 от ЗКПО, изразяващо се в подаване след законоустановения срок на годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2021 година, което деяние е санкционирано по чл. 261 от ЗКПО. В процесното НП, при обосноваване размера на наложената имуществена санкция, е посочено, в подадената със закъснение ГДД са посочени нулеви стойности, а на 30.09.2022 година е подадена коригираща декларация на основание чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, в която са посочени положителни стойности за приходи и разходи, т.е. реализирана е счетоводна печалба и се дължи корпоративен данък; съпоставката на двете декларации налага извода, че не се касае за счетоводна грешка, а първата подадена декларация цели осигуряването на време за изготвяне на реалната декларация; данъкът не е внесен.
Въззивният съд правилно е приел, че процесният случай не е маловажен, като в случая не е налице счетоводна грешка, а умишлено поведение, проявено с цел осигуряване на допълнително време за изготвяне на декларация с действителните данни за дейността през 2021 година, като няма спор, че дружеството е осъществявало дейност през процесната година.
Съгласно чл. 92, ал. 4, изр. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. При липса на данни за обстоятелства по чл. 92, ал. 4, изр. 2 от ЗКПО /Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията/ и при осъществявана през 2021 година дейност, санкционираното дружество е подало след срока ГДД за 2021 година декларация с нулеви стойности, „коригирана“ впоследствие с подадена нова декларация по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, при очевидна липса на счетоводна грешка, от което следва, че процесният случай не разкрива признаците на маловажен такъв, тъй като се отличава от типичните за вида нарушения на подаване на декларация след законоустановения срок. Въпросът за маловажност на процесното нарушение би могъл да бъде обсъждан, ако в подадената на 06.07.2022 година ГДД се съдържаха данните от коригиращата такава.
Общата административнонаказателна разпоредба на чл. 32, ал. 2 от ЗАНН не е приложима в процесния случай, тъй като липсва препратка в ЗКПО за санкциониране на процесния състав на административно нарушение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗАНН, а е налице нарочна разпоредба на чл. 261 от ЗКПО, предвиждаща санкция за нарушения, свързани с не/подаването на декларация, вкл. и за неподаване в срок, каквото е процесното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение, както и при липса на допуснати нарушения от категорията на съществените. Размерът на наложената с процесното НП имуществена санкция е определен при правилно приложение на чл. 27 от ЗАНН.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 76 от 13.04.2023
година по АНД № 887/2022 година на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА
“***********“
ЕООД – гр. *********** с ЕИК ************* да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.