Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 30.08.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1424 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 432,  ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и следв. ЗЗД

 

              Предявен е иск от И.А.А., ЕГН **********, чрез майката и законен представител К.Д.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Я.В.С.,*** АД, ЕИК *********, гр. София, за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от ПТП.

Ищцата твърди, че на 12.08.2017 год., около 14,30 часа, Д.А.А. е пътувал в управляваният от И.Д.А. л.а., м. Форд, мод. Транзит, рег. № СМ 12 64 АР по път 1130, км. 20-500, посока на движение от с. Комощица към с. Якимово, обл. Монтана. Поради превишена скорост и несъобразяване с пътната обстановка, предприемайки маневра «изпреварване» на колесен трактор, м. Булгар, рег. № М 00 31 ЕТ с прикачена балировачка, не осигурил необходимата странична дистанция. В следствие на последвалото ПТП настъпила смъртта на малолетния брат на ищцата, Д.А..

По образуваното НОХД № 212/2019 го. На ОС Монтана, с присъда от 02.09.2020 год., влязла в сила на 18.09.2020 год., И.Д.А. е признат за виновен за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Д.А.А., ЕГН **********.

До смъртта му, двете деца са живели в едно домакинство. Смъртта на брат й причинила на ищцата болка и скръб, които ще я съпътстват до края на живта й. Тя постоянно плаче за него, сънува го, развила е чувството, че той е до нея и си говорят.

Към датата на ПТП виновният водач е имал действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста с валидност от 18.04.2017 год. до 17.04.2018 год., сключена  с ответника и по силата на закона той дължи обезвреда за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Д.А.А., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017 год. до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът оспорва исковете. Въвежда три основни възражения:

На първо място – твърди се липса на деликт във всички негови елементи, като оспорват механизма на ПТП, противоправност и вина на застрахованото лице, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между претърпяната от ищцата загуба и твърдяната травма, както и наличието на особено близки отношения между брата и сестрата.

Оспорва се приложеното към исковата молба заверено от страната копие от присъда на МОС по НОХД № 212/2019 год.

На второ място се твърди съпричиняване на вредите по см. чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на загиналия брат на ищцата, с твърдение, че е пътувал без посавен предпазен колан.

На трето място предявеният иск се оспорва и по размер като силно завишен.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност - да бъде намалено по размер претендираното обезщетение.

Претендират се и разноски.

Предвид въведените от ответника възражения, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма спор относно възникването на ПТП, в резултат от което е загинал братът  на ищцата, както и, че водачът на автомобила е имал сключена задължителна застраховка ГО при ответника.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест е указал на страните, че в тежест на ищцата е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: виновно противоправно действие, извършено от водача на МПС, настъпили за ищеца неимуществени вреди – физически увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината се предполога до доказване на противното. В случая, предвид наличието на влязла в сила присъда следва да се зачете и нейният обвързващ характер за гражданския съд.

Също в тежест на ищцата е и да установи при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между нея и нейният брат, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания за тях, различни от нормално възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.

Ответникът от своя страна носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от брата на ищцата, а именно, че той  е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

В съдебно заседание ищцата И.А.А. и нейната майка и законен представител К.Д.А. не се явяват. Представляват се от адв. Я.С., САК, който поддържа предявеният иск, моли да бъде уважен като основателен и доказан и претендира разноски. Подробни съображения развива и в писмено становище Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД се представлява от пълномощника, адв. М.Г., САК, който в писмено становище оспорва исковете по основание, а евентуално и по размер, като ги счита за недоказани и моли да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност оспорва размера на претенцията. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

 

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното НОХД № 212/2019 год. на ОС Монтана, че с влязлата в сила на 18.09.2020 год.  Присъда от 02.09.2020 год. по делото, подсъдимият по делото И.Д.А.,*** е признат за виновен в това, че на 12.08.2017 год., около 14,30 часа, на път 1130, км. 20-500, с посока на движение от с. Комощица към с. Якимово, обл. Монтана, при управление на МПС – лек автомобил, м. Форд, мод. Транзит, с ДК № СМ 12 64 АР, собственост на Б.Ю.Х.от ****, нарушил правилата за движение по пътищата: – чл. 21, ал. 1 ЗДВП, (движейки се с превишена скорост), - чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДВП (нарушавайки правилата за изпреварване), предприел маневра „изпреварване“ на движещ се в същата посока колесен трактор, м. Булгар с ДК № М 00 31 ЕТ, с прикачена балировачка, без да осигури достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания от него колесен трактор с прикачена балировачка, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Д.А.А., ЕГН **********, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б“ и чл. 54 от НК му е наложено съответно наказание, като е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.

Видно от приложеното от ищцовата страна Удостоверение за наследници, издадено от Кметство с. Студенец, обл. Разград, след смъртта си на 12.07.2019 год. Асен Асенов И., б.ж. на с.с. е бил наследен от шестте си деца: синовете Д. А., род. *** год., Е. А., род. *** год. и Д.А.А., род. *** год. и дъщерите Е. А., род. *** год., Н.А., род. *** год. и И.А.А., род. *** год.

Към датата на ПТП – 12.08.2017 год. управляваният от И.Д. лек автомобил, м. Форд Транзит с ДК № СМ 12 64 АР е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ при ответника.

По делото са ангажирани гласни доказателства.

От показанията на свид. М. И. Т., живеещ на семейни начала с майката на ищцата откакто починал Д.. До тогава били приятели. Децата били все заедно, „колективни“. След смъртта на Д.другите две деца – И. и Е.се свили вътрешно, не искали да излизат, било ги страх от автомобили. Тъй като били израснали без баща, най-големият от тях Д.им бил много близък. Грижел се за по-малките и ги закрилял. Пълнолетните братя и сестри били създали свои семейства и живеели отделно. След смъртта на Д.И. станала подтисната, свила се в себе си и не искала да общува с други деца. До миналата година по празници или като излязат заделяли по нещо сладко и заМ.. Сега може да се каже, че се е почти оправила.

От показанията на свид. Ц.И.Ц., без родство, приятелка на майката на ищцата се установява, че децата били слънчеви, усмихнати, сърдечни, стеснителни и много добри. Ищцата И. и загиналият й брат Д.били неразделни, заедно излизали да си играят, заедно се прибирали. Отношенията им били нормални като за брат и сестра. Сега нещата се били променили И. постоянно плачела, не излизала навън, не говорела, станала неконтактна. Скърби все още. Смъртта на брат й я превърнала от слънчево и усмихнато дете в затворено и скърбящо. Майката има общо 7 деца. Две от по-големите са създали семейства в с. ***** (свидетелката не помни имената им), Н.също имала семейство, но в гр. София, а за по-малките –М., Е.и И. се грижела майката.

От показанията на свид. И.Д.А., водач на автомобила-участник в ПТП, в който е пътувал загиналият брат на ищцата и брат на нейната майка и законен представител К.А. се установява, че на процесната дата – 12.08.2017 год. празнували неговия годеж със сегашната му съпруга. Празненството било в с. Якимово. На връщане станала катастрофата. Бил тръгнал да върне част от своите роднини в с. Комощица. Племенникът му Д.седял до него. Времето било слънчево, нормално, не карал много бързо. Бусът бил оборудван с предпазни колани и той бил поставил своя, а племенникът му не бил. Последното, което си спомня било изпреварването и удара. Блъснал се в сламопресата на трактора. Не помни дали (ищцата) И. е била в автомобила, помни, че е била на тържеството.

Била близка с брат си Д., отношенията им били като на брат и сестра, но той бил момче и се движел в компании с други момчета, а тя – с момичета. Не знае как И. е понесла смъртта на брат си, защото тогава живеел в гр. София. Прибрал се в с. ****** 2-3 месеца по-късно, за да се грижи за родителите си, които след катастрофата рухнали психически, това се отразило и на здравето им. Майка му починала, след 2 месеца той и съпругата му загубили нероденото си дете, а след 6 месеца починал и баща му.

Свид. З.Л.З., без родство, на процесната дата управлявал трактор с прикачена сламопреса, когато в него се ударил управлаваният от свид. И. А. микробус. Той твърди, че е изскубал предна дясна врата и е извадил детето (Д.) от микробуса. То било паднало долу, било без колан. След това дошла линейката.

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Л.А. се установява, че при реализираното на 12.08.2017 год. на загиналия пътник Д.А.А. са причинени травми – счупване на костите на гръдния кош в ляво, с кръвонасядане и разкъсване на меките органи, разкъсване на белия дроб. Пътникът е бил без поставен предпазен колан. При удара тялото му се придвижило напред и от инерцията на скоростта се ударило в предното стъкло. Вратата се отворила и пътникът изпаднал в тревата до автомобила, след което вратата се откъснала и паднала върху него. Травмите на гръдния кош били получени именно по горната причина. Според вещото лице, ако пътникът е бил с поставен предпазен колан не би се получил удар в предното стъкло и изпадане от отворилата се врата.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че задължение на водача било да изиска от пътниците да пътуват с поставени предпазни колани. Автомобилът бил стар, в лошо техническо състояние, пантите на вратите били разядени от ръжда и за това се откъснали при удара.

От заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице И.П.Д. се установява, че ищцата е дете, чиято видима възраст съответства на реалната. С добър външен вид и нормално за възрастта си. На поканата за изследване се отзовава с желание и добронамереност. Липсват видими индикации и данни за наличие на физическо страдание. Добре ориентирано в обстановката, без лабилност на емоциите и неадекватни проявления. Обича да ходи на училище, защото там се вижда с приятели, но не обича да учи.

Интелектуални показатели в норма за възрастта. Мисловен процес – правилен по структура, в норма по темп и характерен за възрастта по съдържание. Устойчиво внимание, характерно за възрастта изразяване и речеви фонд. Според резултатите от въпросник на Айзенк за лица под 16 години: скала Невротизъм – ниско ниво, скала Психотизъм – ниско ниво, интровертна насоченост, скала Лъжа – стремеж да се представя в социално желателна светлина. Самооценката е недооформена, занижена.

Установява се наличие на личностова и емоционална незрялост. Към датата на инцидента и последвалата смърт на брат й тя е била на 10 години, не е разбирала какво означава смъртта. Когато съобщили за инцидента била с майка си. Видяла, че тя плаче, но не знаела за какво. Не й позволили да остане там. Не разбирала какво означава смъртта, мислела, че брат й ще се върне. Ставало й тъжно за майка й, като гледала, че всички плачат. Станало й тъжно когато разбрала за смъртта на Д.

Според вещото лице, ищцата И.А. не е имала емоционална и интелектуална зрелост да осъзнава смъртта. Причинена й е психична травма от настъпилата в семейството криза от смъртта му и от неразбирането какво точно се случва и от това, че усеща страданието, преживявано от близките й.  На въпрос какво мисли, когато се спомене името на брат й отговаря, че мисли, че ще се върне, все от някъде ще излезе. Чувства, че е до нея, но не може да го види и да чуе гласа му. Сънувала го е два пъти откакто е починал.

Понастоящем в емоционален и психичен план не се отчита наличието на емоционална и психична изразеност на психична травма, получена в резултат от смъртта на брат й. Налице са нормални психични отговори в резултат на преживяна смърт в семейството, без това да нарушава психичното и социално функциониране на детето в патологичен аспект. Психичната травма е преодоляна.

В съдебно заседание вещото лице И.Д. уточнява, че между ищцата и нейния загинал брат не е имало специална връзка. И. дори не била разбрала какво се случва. Едва през последните 1-2 години осъзнала случилото се и какво означава смъртта. Имало преживян психологически стрес, но не заради смъртта, а заради страданието на близките, чиито чувства възприемала като свои. Травмата й от страданието на близките е продължила около две години и към момента е напълно преодоляна. Остава спомен, но липсва емоционален заряд.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л., д-р И.Д. се установява, че при процесното ПТП на Д.А.А. е причинена множествена травма: на главата, в областта на гръдния кош със счупвания и разместнаве на костни фрагменти, в дясната част на корема, в областта на горните крайници, в областта на лява мишница, по гърба на лява ръка, в областта на долните крайници – с охлузвания по дясното бедро и лява подбедрица. Причинено е и разкъсване на белия дроб в ляво с кръвоизливи в белите дробове и остро обезкървяване на вътрешните органи. Оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа. Непосредствената причина за смъртта е острата вътрешна кръвозагуба, развила се на базата на тежка гръдна травма със счупване на ребра в ляво и разкъсване на белия дроб в ляво. Няма описани характерни особености на нараняванията, от които да се определи точно от какви предмети са причинени, но като вид, характер и локализация те много добре отговарят да са получени в условията на станалото ПТП – при травма в лекотоварен автомобил, блъснал се в балирачка за сено, теглена от трактор, с последващо изпадане на тялото и притискането му от откъснатата врата на автомобила. Няма данни за състоянието на обезопасителния колан на мястото, на което е седял пострадалия, но в свидетелските показания има данни, че същият не е бил поставен. При огледа на трупа и аутопсията няма установени увреждания, които да отговарят  да са получени от поставен предпазен колан. Това обуславя извода, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. При правилно поставен обезопасителен колан не биха се получили уврежданията, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт (тежката гръдна травма със счупени ребра и разкъсването на белия дроб) и пострадалият най-вероятно е щял да остане жив.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че от доказателствата по наказателното производство, НОХД № 212/2019 год. на МОС няма и данни на кое точно място е пътувал пострадалия.

С молба, датирана от 11.06.2020 год. ищцата, чрез своята майка и законен представител К.А. е поискала от ответника да й бъде изплатено обезщетение в размер на 150 000 лв. – неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на нейния брат Д.А.. Липсват по делото доказателства тази молба да е достигнала до ответника, както и за неговия отговор, но получаването й не се оспорва от него и възражения за липса на производство пред него, предхождащо предявяването на иска не са въведени.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Д.А.А., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017 год. до окончателното плащане на сумата.

За възникване на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от е необходимо осъществяването на следния фактически състав: 1/ застрахованият виновно да е увредил лицето, 2/ от това да са причинени неимуществевни вреди, 3/ тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 4/ наличие на валидна застраховка  «Гражданска отговорност» на увреждащия при ответника.

В разглеждания случай между страните не са спорни фактите на възникнало ПТП, в резултат от което е последвала смъртта на 14-годишния Д.А.А., брат на ищцата И.А.А., тогава 10-годишна, вината на водача на предизвикалото го МПС и наличието на валидна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилиста при ответника. Освен, че не са спорни, тази факти се установяват и от писмените и гласни доказателства по делото.

Установена е по несъмнен начин – от доказателствата по делото и с влязлата в сила присъда по НОХД № 212/2019 год. на МОС причинно-следствената връзка между смъртта на непълнолетното дете с противоправното поведение на водача на процесното МПС, извършено в нарушение правилата за движение по чл. 21, ал. 3 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и вината на водача.

Спорните по делото въпроси са два – на първо място наличието на особено близки отношения между брата и сестрата – т.е. активната атериална легитимация на ищцата и на второ място: има ли в случая съпричиняване на вредите по см. чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на загиналия брат на ищцата, с оглед твърдението на ответника, че той е пътувал без поставен предпазен колан.

По първия спорен въпрос:

              В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016 год., ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на ПВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия  и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени.

              Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от случая вреди.

              В това тълкувателно решение се разширява субективния обхват на лицата, на които може да бъде присъдено подобно обезщетение и към кръга описан в ППВС 4/1961 г. и ППВС №5 от 1969 г. са добавени и други родственици като например братята и сестрите.

              В цитираното ТР № 1 от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС се сочат предпоставките за уважаване на искове с предмет подобно обезщетение и те са свързани с изграждането на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. Но в мотивите и диспозитива на този тълкувателен акт върховната инстанция  не прави тълкуване и не обяснява в какво трябва да се изразява тази връзка, изградена между починалия и лицето, материално легитимирано да получи подобно обезщетение.

Това налага казуистично тълкуване на заложеното от ВКС като формулировка, но лишено от ясни критерии при прилагане и налага доразвитите на ниво  съдебна практика на отделните съдилища, поставяйки пред тях задачата да изграждат преценката си въз основа на всеки конкретен казус, с оглед събраните доказателства, релевантни към доказването именно на тази трайна, дълбока, емоционална връзка.

Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато  от доказателствата може да се направи обоснован  и несъмнен извод за  съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.  Такава връзка по своя характер предполага оправдани очаквания свързани с взаимна грижа, взаимопомощ, емоционална подкрепа, доверие.

Всяко отсъствие на по-горе изброените, води до извод, че не следва да се присъди от страна на съда подобно обезщетение, защото не е изпълнена повелята на тълкувателния акт.

Именно това налага необходимост наличието на трайна, дълбока и особено близка връзка да бъде доказана по делото. Т.е., за да бъде обезщетено лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, трябва да е имало изградена изключително силна връзка между починал и увреден. Нещо повече, тази връзка трябва да създава отношения на близост, поначало присъща между роднини от най- близкия наследствен кръг каквито са деца, родители, съпруг.

За това, когато е налице претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на друго лице, не е достатъчно доказването само на връзката, но и на нейния изключителен характер, че тя е трайна, дълбока и емоционална с починалия, че е като на лица от най-близкия му роднински кръг.

На следващо място е нужно  и да се докаже фактът за  това, че в следствие от тази смърт са последвали неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което се  твърди, че връзката има изключителен характер.

Наличието на тази особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение се присъжда  само тогава, когато от тях може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за съществуването на тайна и дълбока емоционална връзка с починалия и са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

Съдебната практика в редица съдебни актове извежда примерни хипотези, изграждащи тази връзка, с оглед на липсата на точен критерии в тълкувателното решение и те са свързани с особена привързаност, повече от нормалната между починал и увреден, взаимна обич, подкрепа, духовна и емоционална близост, обитаване на едно жилище, взаимна грижа, която може да е емоционална или да има финансов характер, но отново трябва да е изключителна, тоест да е в повече от нормалното, с което се свързва и осъществяването на тези действия да е  за продължително време. 

На следващо място ВКС е използвал думите „трайна“ и „дълбока“ връзка, за да възникне основание за това обезщетение. Под трайна като времетраене следва да се разбира продължителен период, който да е повече от този присъщ за нормалното изграждане на обичайна връзка, а не за  особена и емоционална връзка, която се предвижда тук. Под термина „дълбока“ отново следва да се има предвид надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите вреди, които биха настъпили при обикновено изградена връзка между починал и увреден.

При доказването на няколко от тези хипотези и преценка дали представляват трайна и дълбока емоционална връзка съдът може да присъди обезщетение, което означава, че тълкувателната постановка на т.1 от № 1 от 21.06.2018г. по т.д. 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС има диспозитивен характер и съдът следва въз основа на събрания доказателствен материал по вътрешно убеждение да направи преценка дали да присъди или не.

Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определената родствена връзка характеристиката на изключителна не могат да бъдат изброени изчерпателно, но практиката се опитва да изброява примерни ситуации.

С оглед на липсата на  точен и ясен подход при преценката си съдът решава налице ли са обстоятелствата за това обезщетение или с оглед на  посоченото в  тълкувателното решение, че наличието на особената близка, духовна и емоционална връзка с починалия следва да бъде доказана с пълното и главно доказване, което от своя страна да формира несъмнения извод на съдията за изключителния и характер.

Отношенията между брат и сестра обичайно се изграждат и съществуват на основата на обич, привързаност и топлота. Нормално е така създадената връзка да продължи и да съществува и след като пораснат, станат пълнолетни и започнат свой самостоятелен живот. Тези отношения според приетото  в тълкувателния акт не са достатъчни, за да обосноват извода, че преживелите роднини с право на подобно обезщетение за неимуществени вреди са изградили трайна, дълбока връзка с изключителен характер надминаващ обичайното и нормалното.

В традициите на българското общество семейните отношения на родствениците от най-близкия семеен кръг и връзките между тях обичайно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на един от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик.

В тази връзка, за получаването му няма да е достатъчно само наличеито на формалната връзка на родство, а ще е необходимо в следствие на смъртта на близкия човек, преживялият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосноват основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС 4/1961 г. и ППВС №5 от 1969 г., че в случай на смърт, право на обезщетение имат само най- близките на починалия.  (В тази насока е Решение №17 от 16.03.2021г. на ВКС по т.д. № 291/2020г., II т.о., ТК, съдия-докладчик Б. Й.).

В конкретния казус такива отношения не се доказаха. В своята съвкупна преценка и безпротиворечиво както гласните доказателства – показанията на свидетелите М. И. Т., живеещ на семейни начала с майката на ищцата, Ц.И.Ц., без родство, приятелка на майката на ищцата и И.Д.А., водач на автомобила-участник в ПТП, в който е пътувал загиналият брат на ищцата и брат на нейната майка, така и заключението на вещото лице И.Д., изготвила съдебно-психологичната експертиза, приета по делото, установяват, че между ищцата И.А. и нейният брат Д.А.не се разкрива изключителност на връзката, не се установяват обстоятелства, станали причина за създаване на особена близост между тях, въпреки, че отношенията им са били  изградени и са съществували на основата на обич, привързаност и топлота, характерни за обичайната такава между брат и сестра.

Ето защо съдът в този си състав приема, че в случая не са налице основания за включване на ищцата И.А. в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение от смъртта на Д.А.. Не се установява и правната сфера на ищцата да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които нормално търпят братята и сестрите по повод загубата на обичания от тях брат.

Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по изключение на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 год. и постановление № 5/1969 год. на пленума на ВС, води до извод, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да получи претендираното обезщетение и че предявеният от нея иск по чл. 432,  ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и следв. ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен.

С оглед изводите на съда по първия спорен по делото въпрос е безпредметно обсъждането на въведеното от ответника възражение за съпричиняване.

Отхвърлянето на главния иск обуславя и неоснователност на искането за присъждане на законна лихва за забава.

Ответникът претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК, обективиран в молба от 17.11.2020 год. (л. 22). От доказателствата по делото се установява, че направените от ответника разходи за процесуално представителство и защита са в общ размер на 2000 лв., от които 1300 лв. – за адвокатско възнаграждение, 600 лв. за възнаграждение на вещите лица, изготвили САТЕ и СМЕ и 100 лв. – разходи за свидетели.

Претендират се и 260 лв. – ДДС върху платеното адвокатско възнаграждение, който разход не е доказано извършен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от  ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника и реално заплатените по производството разходи – 2000 лв.

Тъй като, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищцата е освободена от такси и разноски, следващата се държавна такса и разходите за СПЕ ще следва да останат в тежест на бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.А., ЕГН **********, чрез майката и законен представител К.Д.А., ЕГН **********,*** АД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл. 432,  ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и следв. ЗЗД: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от загубата на нейния брат Д.А.А., ЕГН **********, причинена от И.Д.А.,*** в резултат на ПТП от 12.08.2017 год., около 14,30 часа, на път 1130, км. 20-500, с посока на движение от с. Комощица към с. Якимово, обл. Монтана, при управление на МПС – лек автомобил, м. Форд, мод. Транзит, с ДК № СМ 12 64 АР, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017 год. до окончателното плащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА  И.А.А., ЕГН **********, чрез майката и законен представител К.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща разноски по производството пред първата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: