№ 2523
гр. Бургас, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120103882 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „АПС БЕТА България“
ЕООД против В. Г. Н., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановения срок не постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди първото по делото съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда
да уважи исковите претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на заемодател, и В. Г. Н., в
качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем „***“ № *** (за краткост
Договора).
В чл.3 от Договора, „Параметри на заема“, са отразени: размер на отпуснатия заем –
1000 лева (получени от длъжника); годишен процент на разходите – 47,21; фиксиран
годишен лихвен процент – 40,05; размер на погасителната вноска – 2 по 525,17 лева; обща
сума за плащане – 1050,34 лева. Договорът съдържа и погасителен план.
Според чл.6 от Договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на
условията на чл.33, ал.1 от Общите условия (за краткост ОУ): поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените). При неизпълнение на това задължение заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 317,66 лева. Неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписване на Договора заемателят се счита уведомен за
нейното начисляване. Неустойката се плаща разсрочено съгласно включения в Договора
погасителен план.
На 13.01.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания със
страни „СИТИ КЕШ“ ООД (цедент) и „АПС БЕТА България“ ЕООД (цесионер), по силата
1
на който вземането на цедента по Договора е прехвърлено на цесионера (за краткост
Договор 1). Според чл.4.3 от Договор 1 цедентът упълномощава изрично цесионера, който се
задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до
длъжниците. По делото е представено като приложение към исковата молба уведомление за
цесия, което изхожда от ищцовото дружество, адресирано до длъжника ответник,
съдържащо информация за цесията и което е получено лично от Н., заедно с книжата по
делото, на 04.07.2024 г.
На 20.02.2024 г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н., по което е образувано ч. гр.
дело № ***/2024 г. по описа на съда. На 22.02.2024 г. съдът издава заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № ***, с която разпорежда длъжникът (ответник в
настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 696,10 лева – главница,
представляваща задължение по Договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането. Заявлението на дружеството е
отхвърлено за вземане в размер на 164,01 лева, представляващо мораторна лихва, както и за
вземане в размер на 97,63 лева такси. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за
изпълнение на основание чл.47, ал.5 от ГПК, е указано на заявителя да предяви
установителен иск.
Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза по
Договора от длъжника е изплатена сума в размер на 900,20 лева (на 11.06.2019 г. е платена
сума от 200 лева и на 09.10.2019 г. е платена сума от 700,20 лева), с която са погасени: 50,34
лева възнаградителна лихва; 303,90 лева главница; 228,30 лева такси и 317,66 лева
неустойка. Според експерта, „СИТИ КЕШ“ ООД не е начислявало лихва за забава. Такава е
начислена от ищеца след прехвърляне на вземането с договора за цесия.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът предявява в условията на обективно кумулативно съединяване два
установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от материалите по делото, заявлението на дружеството за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземане от 164,01 лева законна
лихва за забава за периода 15.06.2019 г. – 20.02.2024 г. е отхвърлено с разпореждане №
2142/22.02.2024 г., поради което дружеството няма правен интерес да предявява
установителен, а осъдителен иск, какъвто не е предявен – аргумент от чл.415, ал.3, вр. ал.1,
т.3 от ГПК. Ето защо производството по установителния иск по чл.422 ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД следва да бъде прекратено, като недопустимо.
По главния иск:
Според настоящия съдебен състав Договорът е действителен, защото той може да
съществува и без клаузата за дължимост на неустойка, ако същата е нищожна.
По уведомяването на ответника за цесията:
Ответникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство, като мотивите
за това са следните:
Видно от съдържанието на уведомлението за цесия (л.23 от исковото производство),
то изхожда от ищеца, т.е. от „новия“ кредитор. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) да
упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № *** от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № ***/2015 г., II т.
2
о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № ***9/2014 г., III г. о. Както се
установи, с договора за цесия, който е приложен към исковата молба и връчен на ответника,
цедентът упълномощава цесионера да изпрати писмено съобщение до длъжника за цесията.
Ето защо, следва да се зачете действието на цесията спрямо длъжника ответник,
считано от 04.07.2024 г., когато той е получил книжата по делото.
С доклада по делото съдът уведоми страните, че следи служебно за нищожност на
клауза от Договора.
Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза – в
този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 г., по т. д.№ 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от
ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. Ответникът притежава качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Действително, принципът на договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) е основополагащ, но
тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни норми,
вкл. от т.нар. добри нрави. В конкретния случай, по начина, по който е уговорена,
неустойката излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г.
ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на Договора, неустойката
изпълнява единствено обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното
изпълнение на поетото задължение по предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се
отбележи, че при договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със
забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по събиране.
Уговорената с Договора неустойка при непредставяне на обезпечение в случая не
обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От
неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не
настъпва вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна
неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
уговореното възнаграждение за ползването й, кредиторът, с оглед правилото на чл. 133 от
ЗЗД, има право да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение.
На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
в ал. 2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С процесната
неустойка се цели да се преодолее ограничението на императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 от ЗПК.
В този смисъл, макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
т.е. при заплащането й ще е налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а
това, от своя страна, означава неоснователно обогатяване на кредитора. Неустоечната клауза
е в отклонение от основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските
отношения и като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
Ето защо ответникът не дължи неустойка по Договора за непредставяне на
обезпечение.
На следващо място, според чл.37, ал.1 от ОУ в случай, че заемателят не изпълни
задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на
разходите, направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен кредит,
съгласно Тарифата на заемодателя. Според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
3
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Всяко действие по събирането на вземане е действие по управление на кредита,
поради което разходът за него, определен във фиксиран размер, без връзка с и независимо от
реално вложените средства, представлява „такса“, поради което клаузата е нищожна като
противоречаща на закона и Н. не дължи такива такси. Няма и доказателства Тарифа за
таксите и разходите, събирани от кредитора, на която се позовава ищеца, за да претендира
вземане в размер на 97,63 лева пред заповедния съд, да е връчена на длъжника ответник
като част от Договора.
Предвид изложеното се налагат следните изводи:
Възнаградителната лихва, която според Договора е в размер на 50,34 лева, е погасена
от длъжника чрез плащане. Той обаче не дължи неустойка за непредставяне на обезпечение
и такси, поради което с разликата от 849,86 лева (до платените 900,20 лева) той погасява
главница по кредита. Тук следва изрично да се посочи, че според заключението на вещото
лице Б., както и от приложението към Договор 1, касаещо длъжника, „СИТИ КЕШ“ ООД не
е начислявало лихва за забава върху дължимата главница. След прехвърляне на вземането с
договора за цесия, ищецът е начислявал лихва за забава. Такава обаче може да се претендира
от него, след като длъжникът получи уведомление за цесията, в което е поканен да изпълни
на „новия“ кредитор. Такава покана обаче е връчена на длъжника едва в хода на настоящото
исково производство, поради което с платените от ответника суми не се погасява
задължение за такава лихва.
В този смисъл, непогасена е главница по Договора в размер на 150,14 лева, в който
главният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда и отхвърлен за разликата над признания размер до пълния претендиран
такъв от 696,10 лева.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
поискал присъждането на такива, поради което сума за разноски не му се дължи.
С оглед уважената част от иска за главница ищецът има право на разноски в
заповедното производство в размер на 11,87 лева (част от държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение). Дружеството претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, чийто размер е 100 лева, определен от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
и заплатените от него суми за държавна такса (75 лева) и депозит за вещо лице по съдебно-
икономическа експертиза (300 лева). Доколкото експертизата е във връзка с доказване на
двата иска, но по единия производството бе прекратено, то следва да се приеме, че само
половината от депозита е изплатен за доказване на главния иск. С оглед уважената част от
главния иск Н. следва да заплати разноски на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 64,71 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че В. Г. Н., ЕГН – **********, с адрес гр.
гр. Б. ***, дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК – ***, сумата от 150,14 лева (сто и
петдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща дължима главница по договор за
паричен заем „***“ № ***/15.04.2019 г., ведно със законната лихва от 20.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до пълния претендиран размер от 696,10
лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от „АПС БЕТА
България“ ЕООД, ЕИК – ***, против В. Г. Н., ЕГН – **********, с адрес гр. гр. Б. ***,
4
установителен иск за сумата от 164,01 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 696,10 лева за периода 15.06.2019 г. – 20.02.2024 г., за която сума не е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2024 г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН – **********, с адрес гр. гр. Б. ***, да заплати на „АПС
БЕТА България“ ЕООД, ЕИК – ***, следните суми: 11,87 лева (единадесет лева и осемдесет
и седем стотинки), представляваща разноски по ч.гр. дело № ***/2024 г. по описа на БРС;
64,71 лева (шестдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред Бургаски окръжен съд, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5