№ 15
гр. гр. Добрич, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500674 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 2699/26.07.2022 г. на М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р.,
действащ чрез процесуалния представител адв.П. – АК - Р., срещу решение №
58/16.06.2022 г. по гр.д.№ 614/2021 г. на РС-Б., с което се отхвърля
предявеният от него против Земеделска производствена кооперация
„Авангард- 94“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Х.
общ.Б., п.к. ***, представлявана от Председателя С.Д., иск за признаване за
установено, че ответникът има задължение към ищеца произтичащо от
договор за пренаемане на земеделска земя сключен между страните на
22.06.2017 г., в размер на 5621,90 лв., представляващо частично наемно
плащане, със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИ на парично задължение – 26.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението намира за постановено в противоречие на материалните и
процесуални закони. Аргументира се с твърдения относно възникване на
процесното вземането от договор, сключен на 22.06.2017 г. и устно
постигнато съгласие за промяна на първоначално договорената наемна цена
1
от 60 лева/дка на 100 лева/дка, за частично изпълнение на задължението от
ответника в размер на 100 лева за 84дка. Неправилно районният съд приел за
приложими по отношение на процесния договор за наем специалните
разпоредби на Закона за арендата в земеделието. Неправилна била преценката
на съда относно приложението на чл.111, б.в“ от ЗЗД по отношение на
неплатената част от наема. Касаело се до едно задължение, чийто размер бил
определен, приложимият давностен срок бил общия 5-годишен срок по чл.110
от ЗЗД и течал от датата 01.05.2018 г. Дори и да се приемело, че вземането се
погасявало с изтичане на кратката три годишна давност, тя също не била
изтекла, тъй като с оглед нормата на чл.3, ал.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13 март 2021 г. и за преодоляване на последиците, давността следвало да
изтече на 30.06.2021 г. Давността била прекъсната на датата 18.06.2021 г.,
когато ответникът признал вземането с издаването на служебна бележка за
плащането по 100 лева/дка. По причина, че бил наел земята от съсобственик,
притежаващ 84 дка в идеална част, между страните бил възникнал спор
следва ли ищецът да получи по 100 лева/за 84 дка или за цялата нива от
140.219 дка. В този смисъл била служебната бележка.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна със становище за неоснователност на жалбата,
решението правилно, като се аргументира с доводи относно липсата на
постигнато в необходимата писмена форма съгласие за изменение на
писмения договор за наем. Представената служебна бележка удостоверявала
плащането в пълен размер на дължимото по договора, като в нея била
допусната грешка относно наемната цена на декар, от нея не можело да се
извежда извод за наличие на договорка за по-голяма рента от договорената с
договора. Правилно намира да е приложен от съда института на кратката
погасителна давност по отношение на конкретното вземане. Възраженията на
въззивника за спиране и прекъсване на давността били преклудирани,
евентуално неоснователни. Преклудирано, евентуално неоснователно било и
възражението, че бил наел земеделска земя от съсобственика В.П.К.,
притежаващ в идеална част 84 дка. Договорът между ищеца и В.П.К. бил
развален по съдебен ред с влязло в сила на 26.05.2021 г. решение по гр.д.№
12/2021 г. на РС-Р., което разваляне имало обратно действие, при което
отпаднало действието и на облигационното отношение по договора между
2
страните за пренаемане и ищецът нямал право да получи неполучени до
момента наемни плащания.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 07.07.2022 г., въззивната жалба се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, чрез изпращането и по пощата на 21.07.2022 г., от
процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№614/2021г. на ДРС е образувано по искова молба вх.
№1977/22.10.2021г. на М. Т. Г. с ЕГН ********** , с която против Земеделска
производствена кооперация „Авангард- 94“ с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: с.Х., общ.Б., е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуването на парично вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№200/13.09.2021г. по ч.гр.д.№437/2021г. на БРС – сумата от 5621.90лева,
представляваща неизплатена част от наемно плащане по договор от
22.06.2017г. за пренаемане на земеделска земя-поземлен имот №44882.10.1 с
площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б., ведно със
законната лихва от датата на заявлението.
Изложените в исковата молба фактически твърдения най-общо се
свеждат до съществувало между страните наемно правоотношение,
възникнало от договор за пренаемане, сключен на 22.06.2017година, по
силата на който ищеца като наемодател предоставил за възмездно ползване на
ответника поземлен имот с идентификатор №44882.10.1 с площ от
140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б.. Въпреки първоначално
договорения размер на възнаграждение за декар, реалния размер на същото
било 100лева/дка съобразно пазарната конюнктура в района на землището на
с.Л., за което страните постигнали съгласие. Арендаторът се бил съгласил, без
да е необходима писмена форма за изменение на договора за аренда,
доброволно да заплаща арендното възнаграждение в размер на
3
100.00лева/дка. Дължимата рента за стопанската 2017-2018г. се равнявала на
сумата от 14 021.90лева. Ответникът извършил плащане на сумата от 8
400лева за 84дка, за което издал служебна бележка. Дължима към
30.04.2018г.и неплатена била и частта от 5621.90лева, за която сума се
снабдил със заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.
В писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК ответникът Земеделска
производствена кооперация „Авангард- 94“ не е оспорил наличието между
страните на правоотношение, възникнало от договор за пренаемане на
земеделска земя- поземлен имот №44882.10.1 с площ от 140.219дка, находящ
се в землището на с.Л.. Като пренаемодател ищецът се легитимирал с
договор за аренда, вписан под №96, т.1, вх.рег.№404 от 05.03.2014г., сключен
между него и В.П.К. като арендодател. Договорът за пренаемане бил сключен
за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2017г.до 30.09.2018г.срещу
наем цена от 60лева/дка или общо за стопанската 2017/2018г. от 8413.14лева,
платима до 30.04.2018г. Дължимата наемна цена била заплатена по банков
път с две плащания от по 4200лева. Дори и да е останал неплатен остатък, той
бил в размер на 13.14лева. По отношение на остатъка прави възражение за
погасяването му с изтичане на три годишна давност, с начало
01.05.2018г./след изтичане на падежа 30.04.2018г./ и край
01.05.2021г.Заявлението било подадена на 26.07.2021г. Оспорва да е налице
постигнато съгласие за изменение размера на наемната цена на 100лева/дка.
Съгласно чл.13 от договора , той можело да изменян с анекс в писмена
форма. В службата бележка за извършено плащане била допусната грешка в
посочването, че ищецът е получавал за полагащите му се 84дка по банков път
100лева на декар за стопанските 2016/2017, 2017/2018г. и 2018/2019г., което
правело 8400лева годишно, колкото било общото наемно плащане по
договора, вместо да се посочи правилно размера от 60лева на декар за
140.219дка, което правело също 8413.14лева. Служебната бележка била
едностранно изявление, а не анекс към договора. Дори и да се приемело, че
наемното плащане било 100лева на декар, разликата над 8400лева била
погасена по давност. Ищецът нямал право да получи претендирания остатък и
защото договорът за аренда, легитимиращ го като пренаемодател бил
развален на основание чл.28, ал.2 от ЗА с влязло в сила на 26.05.2021г.
решение №234/27.04.2021г. по гр.д.№12/2021г.на РС-Р.. С развалянето на
договора за аренда отпаднало действието и на договора за пренаемане и
4
ищецът нямал право да получи неполучените до момента /ако такива са
дължими/наемни плащания.
Правната квалификация на установителния иск като такъв по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане по договор, предмет
на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатена част от
наемна цена по договор за пренаемане на земеделска земя.
Установява се, че от ищеца е подадено заявление с вх. рег.
№1137/26.07.2021г. до РС-Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за парично вземане, произтичащо от договор от 22.06.2017г. за
пренаемане на земеделска земя-поземлен имот №44882.10.1 с площ от
140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б. - за сумата от
5621.90лева, представляваща неизплатена от наемна цена за срока на
действие на договора – от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., т.е. за стопанската
2017/2018г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението 27.07.2021г. до окончателното плащане. Заявлението е уважено
изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение
№200/13.09.2021г. по ч.гр.д.№437/2021г. на БРС, с която е разпоредено
длъжника Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ да заплати
на кредитора М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р., сумата от 5621.90лева,
представляваща неизпълнено задължение по договор за пренаемане на
земеделска земя от 22.06.2017г. за периода 1.10.2017г.-30.09.2018г., заедно
със законната лихва върху нея от датата 26.07.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 112.44лева
държавна такса и 1650лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника на 20.09.2021г., който на датата
01.10.2021г.,т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това
положение на 14.10.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение. В едномесечен срок с начало 14.10.2021г. и край 14.11.2021г.
заявителя е депозирало искова молба вх.№1977/22.10.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
5
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установено е, не е и спорно, че между страните на 22.06.2017г. е сключен
договор за пренаемане на земеделска земя, по силата на който ищеца като
пренаемодател предоставил за възмездно ползване на ответника-пренаемател
за периода 01.10.2017г.-30.09.2018г. поземлен имот с идентификатор
№44882.10.1 с площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б..
Уговорена е цена на предоставеното ползване от 60лева/дка или общо за
цялата площ на имота от 8413.14лева , платима до 30.04.2018г. в брой или по
банков път по сметка, предоставена от наемодателя/чл.12 от договора/.
Уговорено е договорът да може да бъде изменян и продължаван с анекс,
сключен в писмена форма/чл.13 от договора/. Така по волята на договарящите
както изменението на сключен договор, така и продължаването му може да се
прави чрез писмени волеизявления на страните. Няма спор, че липсва
постигнато писмено съгласие за изменение на договора в частта на
договорения размер на цената на предоставеното временно ползва от
60лева/дка на 100лева/дка. Не представлява изменение на същия в този
смисъл представената по делото служебна бележка изх.№02/18.06.2021г.,
която по естеството си е едностранно писмено изявление на пренаемателя за
извършено плащане. С нея е документирано признание от негова страна за
наличие на договор за пренаемане с предмет имот в с.Л., общ. Б. с
идентификатор 44882.10.1 и плащането по банков път на наемна цена от
100лева/дка за ползването на 84дка от имота №44882.10.1 в с.Л., равняваща
се на сумата от 8400лева, пращането на каквато сума е безспорно между
страните. Претенцията на ищеца е да му се заплати цената от 100лева/дка за
всички ползвани 140.219дка, т.е. и за разликата от 56.219дка. Основание за
плащане в такъв размер няма, тъй като не е доказано от ищеца договаряне на
наемната цена от 100лева/дка. След като източник на права и задължения е
договорът за пренаемане, след като страните по него са определили
6
задължението на пренаемателя за наемна цена да е в размер на 60лева/дка и
не е установено да са постигнали съгласие за цена от 100лева/дка, няма
основание да се приеме, че наемното възнаграждение се дължи в размер по-
голям от уговорения -60лева/дка, което означава и, че ако е платено над този
размер, то ще съставлява дадено без основание. Плащането на сумата от
8400лева съставлява плащане за ползването на 84дка от поземления имот по
цена от 100лева/дка, в който смисъл е писменото изявлението на ответника в
издадената от него служебна бележка, т.е. само за ползването на част от
имота и над дължимото от 60лева/дка. По делото няма доказателства в
подкрепа на оспорването от самия ответник на собственото му изявление в
служебната бележка като погрешно. Удостовереният с нея неизгоден за
ответника факт, че е платил за ползването само на 84дка, не може да бъде
отречен въз основа само на собственото му твърдение за грешка,
неподкрепено от доказателствата по делото. Доказателствената тежест да
установи пълно изпълнение по договора е на ответника, а от ангажираните
доказателства не може да се приеме за доказано плащането за ползването на
целия имот, т.е и за разликата от 56.219дка на договорената цена от
60лева/дка или на каквато и да е друга. Следователно сумата от 8400лева е
изплатена само за ползването на 84дка и остава дължима цената за ползването
на останалите 56.219дка от нивата с площ 140.219дка. При договорена цена
от 60лева/дка, за ползването на останалите 56.219дка през стопанската
2017/2018г. ответникът дължи 3 373.14лева. До този размер вземането на
ищеца е доказано. Ищецът има основание да го получи, независимо, че
договорът за аренда, легитимиращ го като пренаемодател е развален на
основание чл.28, ал.2 от ЗА с влязло в сила на 26.05.2021г. решение
№234/27.04.2021г. по гр.д.№12/2021г.на РС-Р., тъй като развалянето на
договора за аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл. 88, ал. 1, изр.
1 ЗЗД. Вземането на ищеца не е погасено по давност, възражение за което
своевременно е направено от ответника с отговора на исковата молба. По
отношение на процесното възнаграждение за ползване страните не са
уговорили периодичното му заплащане, а еднократно за целия срок на
ползването, поради което задължението не е с периодичен характер по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и приложима е разпоредбата на чл. 110 ЗЗД,
предвиждаща пет годишен давностен срок за предявяване на иска за него,
който срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
7
изискуемо, а това е моментът, в който е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред. В сключения между страните договор е уговорено заплащане
на цената на ползването до 30.04.2018г., при което, броим от датата
01.05.2018г., към датата на подаване на заявлението 26.07.2021г. срокът по
чл.110 от ЗЗД не е изтекъл.
Предявеният иск е основателен до размера на сумата от 3 373.14лева, до
който следва да се уважи, респ.в тази част обжалваното решение следва да се
отмени и постанови ново съобразно установеното. За разликата от 3
373.14лева до 5621.90лева претенцията следва да се отхвърли,
респ.обжалваното решение в тази част следва да се потвърди.
С оглед резултата от спора, право на съдебно-деловодни разноски имат
и двете страни. Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Отговорността на длъжника-ответник за разноските
пред заповедния съд следва да бъде ангажирана съобразно изхода от спора,
тъй като именно той е дал повод за образуване на заповедното производство.
От сторените в заповедното производство разноски за държавна такса от
112.44лева съобразно уважената част от иска на ищеца се следва сумата от
67.33лева. В заповедното производство ищецът-заявител е удостоверил
извършването на разходи за правна защита и съдействие с плащането на
1650лева адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на което е своевременно заявено от
ответника с възражението срещу заповедта за изпълнение. Същото е и
основателно. Съпоставено с минималния размер на възнагражденията по чл.7,
ал.2, т.2 във вр.с ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения в редакцията и към момента на договарянето и
плащането 21.07.2021г./т.е.преди изменението ДВ бр.88/2022г./ от 426.77лева
/, изчислено на база половината от стойността на търсената сума /съгласно
чл.7, ал.7 от Наредбата/, равняваща се на 2810.95лева, платеното
възнаграждение се явява прекомерно и следва да се намали до минимума от
426.77лева . От така определения намален размер на възнаграждението,
съобразно уважената част от иска, на ищеца се следва сумата от 255.55лева.
Разноски в заповедното производство от 80лева адвокатско възнаграждение е
сторил и ответника, от които съразмерно на уважената част от иска му се
следват 2/два/лева.
8
По изложените съображения са дължими сторените от ищеца разноски
за исковото производство за уважената част от иска. От платената от ищеца
държавна такса от 112.44лева за първоинстанционното производство и
толкова за въззивното производство му се следва сумата от по 67.33лева или
общо 134.66лева. С представянето на договор за правна защита и съдействие
от 21.10.2021г. ищецът е удостоверил извършването на разходи в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 1650лева/няма указание дали сумата включва ДДС, нито данни
дали адвоката е регистриран по ЗДДС/, възражение за прекомерност на което
своевременно е заявено от ответника. Платеното адвокатско възнаграждение,
съпоставено с минималния размер на възнагражденията по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в
редакцията и към момента на договарянето и плащането 21.102021г./т.е.преди
изменението ДВ бр.88/2022г./ от 611.09лева за вземане от 5 621.90лева, при
отчитана на степента на фактическа и правна сложност, преценена съобразно
изследваните факти, събраните за установяването им доказателства, липсата
на релевирани искания и възражения, обосноваващи усилия на защитата над
обичайните, провеждането на едно открито съдебно заседание, се явява
прекомерно и следва да се намали до минимума от 611.09лева. Съобразно
уважената част от иска от намаления размер на адвокатското възнаграждение
на ищеца се следва сумата от 365.92лева. Възражението на ищеца за
прекомерност на платеното от ответника в първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение от 740лева с ДДС/617лева
+123.40лева ДДС/ при минимално дължимо от 611.09лева/без ДДС/ е
неоснователно, тъй като платено надвишава незначително минимално
дължимото. Съразмерно на отхвърлената част от иска, в негова полза следва
да се присъди сумата от 296лева. За въззивното производство само
ответника, заел позицията на въззиваема страна е удостоверил извършването
на разходи за адвокатско възнаграждение от 740лева с ДДС/617лева
+123.40лева ДДС/, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, от което
съобразно изхода от производството му се дължи сумата от 296лева
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 58/16.06.2022 г. по гр.д.№ 614/2021 г. на РС-Б. в
частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Г. с ЕГН ********** ,
против Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: с.Х., общ.Б., положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на парично вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№200/13.09.2021г. по ч.гр.д.№437/2021г. на БРС, до размера на сумата от
3373.14лева, представляваща неизплатена част от наемно плащане за
стопанската 2017/2018г. по договор от 22.06.2017г. за пренаемане на
земеделска земя-поземлен имот №44882.10.1 с площ от 140.219дка, находящ
се в землището на с.Л., общ.Б., ведно със законната лихва от датата на
заявлението 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК , че Земеделска производствена кооперация „Авангард-
94“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: с.Х., общ.Б.,
дължи на М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р., сумата от 3373.14лева,
представляваща неизплатена част от наемно плащане за стопанската
2017/2018г. по договор от 22.06.2017г. за пренаемане на земеделска земя-
поземлен имот №44882.10.1 с площ от 140.219дка, находящ се в землището
на с.Л., общ.Б., ведно със законната лихва от датата на заявлението 26.07.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №200/13.09.2021г. по
ч.гр.д.№437/2021г. на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част/за
разликата над 3373.14лева до 5621.90лева/
ОСЪЖДА Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: с.Х., общ.Б., да заплати
на М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р. съдебно-деловодни разноски както
следва: по ч.р.д..№437/2021г. на БРС-67.33лева държавна такса и 255.55лева
адвокатско възнаграждение; по гр.д.№614/2021г.на БРС- 67.33лева държавна
такса и 365.92лева адвокатско възнаграждение; по в.гр.д.№674/2022г.на ДОС-
67.33лева държавна такса.
10
ОСЪЖДА М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на Земеделска
производствена кооперация „Авангард- 94“ с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: с.Х., общ.Б., съдебно деловодни разноски както следва:
по ч.р.д..№437/2021г. на БРС- 2лева адвокатско възнаграждение; по гр.д.
№614/2021г.на БРС- 296лева адвокатско възнаграждение; по в.гр.д.
№674/2022г.на ДОС- 296лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
РБ при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11