Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……..10.2020г.,
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена
Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1732 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба предявена от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, в качеството на
правоприемник, чрез вливане на заличеният търговец “Експресбанк“ АД, с ЕИК
*********, действащи юрисконсулт от В.Д.Б., против “Свилекс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А,
представлявано от С.Х.И., Т.Т.И., с ЕГН **********,*** и С.Х.И., с ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: ***, чрез особен представител адв.Н.Ф., с която e
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимост от
ответниците при условията на солидарност на сумите, за които по
ч.гр.д.№1240/2019г. по описа на PC Разград е издадена Заповед
№2839/28.06.2019г. за изпълнение парично задължени въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, а именно на сумата от 79166.64лв., съставляваща главница по
Договор за кредит за финансиране на инвестиции-Партньор №2017736 от
19.07.2017г., сумата от 7219.33лв., съставляваща договорна лихва за забава, за
периода от 16.04.2018г. до 21.06.2019г. и сумата от 247.16лв., съставляваща
такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-25.06.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира се за осъждането на ответниците да заплатят
сторените в заповедното и настоящото производство разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 19.07.2017г. между “Експресбанк“ АД /с предишно
наименование “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, в качеството на кредитор и
“Свилекс“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за финансиране на инвестиции-Партньор №2017736, с който на
ответника е предоставен кредит в размер на 95000лв. Ответниците физически лица
имат качеството на съдлъжниците по договора, на основание т.2.1., т.2.2-част I
и чл. XXII.1 от част III-Общи уговорки към договора за кредит, тъй като са
встъпили в задължението на основание чл.101 от ЗЗД, респективно същите
отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя в пълен размер.
Последното погасяване по кредита е от 04.07.2018г., когато са постъпили
частични суми, които не са били достатъчни за да се погасят просрочените
вноски. Ето защо до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение,
които са получени от тях. Въпреки комуникацията с длъжниците и дадения
допълнителен срок за погасяване на задълженията, последващи плащания не са
извършени. С оглед наличието на валидно
изискуемо вземане банката-кредитор е депозирала заявление по чл.417 от ГПК до
РС Разград, в резултат от което по ч.гр.д.№1240/2019г. са издадени Заповед за
незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за процесните вземания. Твърди се, че
ответниците-кредитополучател и солидарните длъжници, са я оспорили задълженията
в срока по чл.414 от ГПК, поради което за ищеца е налице
С
постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от особеният
представител на ответника С.Х.И., се поддържа становище за неоснователност на
претенцията, като се сочи, че процесният договор за кредит е недействителен,
тъй като е сключен в противоречене с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, като са развити подробни
съображения. На следващо място се поддържа, че не са ангажирани доказателства,
от които да става ясно как се е формирала през времето на издължаване на
кредита начислената договорна лихва, както и каква е сумата по кредита, която е
изплатена от кредитополучателя и каква сума се дължи към настоящия момент.
Поддържа се още, че договора не е определен годишния процент на разходите, нито
е посочен крайната дължима сума на кредита. Не са известни и стойностите на
лихвения индекс от Зм SOFIBOR след сключване на договора, предвид факта, че от
01.07.2018г., БНБ спря да администрира SOFIBOR и никоя лицензирана, компания не
пое неговото администриране, поради което след тази дата спря да се подържа.
Ето защо не става ясно, как ищецът е формирал номиналната годишна лихва
предвидена в т.9 от договора за кредит. По делото не са представени
доказателства от ищеца, които да гарантират, че замяната на СОФИБОР с други
референтни проценти не е повлияло на лихвените нива и дали новият индекс, който
е използвал ищеца при сформиране на лихвата по кредита не е навредил на
ответника Св.И.. Не са представени доказателства по делото дали ответникът е
информиран от ищеца, какъв план за действие е избрала “Експресбанк“ АД и дали
този план не е в противоречие на приетия от ЕС Регламент 2016/1011. На последно
място се поддържа, че разпоредбите на договора относно начина на формиране на
лихвения процент са неравноправни клаузи като уговорени във вреда на
потребителя, респективно че същите са недействителни, като са развити подробни
доводи и се сочи приложима съдебна практика. Сочи се, че по отношение на
процесният договор не е приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, според
която нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части, тъй
като в случая, не е налице нито една от тези две хипотези.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба.
Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
доразвива доводи в подкрепа на иска си.
Ответника С.Х.И., чрез назначеният му особен представите, поддържа оспорването на претенциите.
Ответниците
“Свилекс“ ЕООД и Т.Т.И., не се явяват не изпращат представител.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Настоящото
производство се развива след проведено заповедно такова по ч.гр.д.№1240/2019г.
по описа на PC Разград, където е издадена Заповед №2839/28.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК-Договор за кредит за финансиране на инвестиции-Партньор №2017736 от
19.07.2017г., в полза на “Експресбанк“ АД /с предишно наименование “Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД/, солидарно против ответниците-кредитополучател и солидарни
длъжници, за сумата от 79166.64лв., съставляваща главница по договора, за
сумата от 7219.33лв., съставляваща договорна лихва за забава за периода от
16.04.2018г. до 21.06.2019г. и за сумата от 247.16лв., съставляваща такси по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-25.06.2019г. до окончателното
ѝ изплащане.
От приетите по делото официално заверени преписи от Договор за кредит за
финансиране на инвестиции-Партньор №2017736 от 19.07.2017г., ведно с Искания за
отпускане и за усвояване на кредит, се установява, че “Експресбанк“ АД /с
предишно наименование “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, чиито универсален
правоприемник е “Банка ДСК“ ЕАД, е предоставила на ответника “Свилекс“ ЕООД
кредит за финансиране на инвестиции-възстановяване на направени разходи за
закупуване на тежкотоварен влекач и полуремарке в размер на 95000лв. със срок
за погасяване от 48 месеца при месечна анюитетна вноска в размер на 1979.17лв.
Според т.9 от договора променливият лихвен процент, с който се олихвява дългът
е в размер на 3 месечен СОФИБОР + надбавка от 4.893 %, а съгласно т.10 от
договора при забава се начислява наказателна надбавка в размер на 3 %. По
силата на т.2.1. и т.2.2 от част I и пункт XXII.1 от част III-Общи уговорки от
договора за кредит, ответниците С. и Т. Иванови имат качеството на съдлъжници
при условията на чл.101 от ЗЗД. На основание пункт X.1. от част III-Общи
уговорки от договора за кредит върху непогасената част от задължението се дължи
ежегодна такса за управление на кредита. В част IX-Общи уговорки от договора за
кредит е предвиден реда за формиране на индексите СОФИБОР и ЕУРОБОР, както и
включване на наказателна надбавка от 2.5% към договорната лихва, в случай, че
кредитополучателят не достигне определени нива на нетни кредитни обороти по
разплащателната си сметка.
Установява
се от приетите по делото преписи от Покани от 14.05.2019г., получени съответно
на 14.05.2019г. от “Свилекс“ ЕООД и Св.И., и на 12.06.2019г. от Т.Т.И., че
ищеца е направил волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор.
От прието
по делото е заключение на ССч.Е, което се кредитира от съдът, като компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесния кредит е усвоен
ответното дружество на 31.07.2017г., като към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение-25.06.2019г. и към дата на подаване на
ИМ-18.10.2019г. размера на непогасената главница възлиза на сумата от
79166.64лв., Размерът на непогасеното задължение за лихва е 7219.33лв., от
които 5538.88лв., съставляващи редовна договорна лихва за периода от
15.03.2018г. до 17.06.2019г. и 1680.45лв., съставляващи наказателна лихва за
периода от 15.04.2018г. до 21.06.2019г. Според веещото лице лихвените проценти
по договора, са начислявани в съответствие с нивата на индекса СОФИБОР или
нулеви такива, когато той е отрицателна величана, както и с надбавката по т.6
от част IX-Общи уговорки от договора за кредит.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид
правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на
предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните е сключен
договор за кредит, с твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви
и т.н./, в това число и реално предаване на сумите от кредитора на
кредитополучателя. Следва да установи още наличието на предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост /включително и обявяването ѝ на
длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на задължението по договора за
потребителски кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на
претенции за главница, лихви и такси. Ответниците следва да установят, че са
изправна страна по процесния договор, т.е. че е налице погасяване на
задължението, или правоизключващите си възражения, в това число липсата на
настъпила предсрочна изискуемост и недействителност на договора.
В
разглеждания казус сключването на процесния договор за кредит и усвояването му,
не се оспорва от ответниците, а и се установява от ангажираните по делото
доказателства. Не се оспорва и осъществяването на фактическия състав по
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията, който наред с това се
установява и от представените покани-уведомления до ответниците, с които същите
са уведомени за преобразуващото срока за погасяване на задължението
волеизявление на банката кредитор, поради допусната забава от страна на
длъжниците.
От
горекоментираното заключение на ССч.Е и от приложеното по делото извлечение от
сметка на банката по партидата на длъжника, което съдът приема за достоверно
при условията на чл.182 от ГПК вр. с чл.55 от ТЗ, се установява, че размера на
претенциите съответства на действително дължимите суми по договора за кредит.
Ето защо и поради липса на доказателства за плащане на дългът, исковете се
явяват доказани по основание и размер.
Възраженията
изложени от особеният представител на ответника Св.И., за недействителността на
договора, поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
са ирелевантни за спора, доколкото настоящия кредит не е потребителски, а
инвестиционен такъв сключен между търговци. Това е така с оглед факта, че
според легална дефиниция, съдържаща се в чл.9, ал.3 от потребител е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. В случая е предоставен кредит на юридическо лице-търговец за развитие
на неговата професионална или търговска дейност, поради което настоящият
договор не попада в предели на защита на ЗПК. Факта на обезпечаване на
дългът с поетата от физическите лица солидарна отговорност за погасяване на
задължението не променя характера на договора, доколкото същите на са
кредитополучатели, съдлъжници. По изложените съображения неприложима в
разглежданият казус, се явява и потребителската закрила, в частност
разпоредбите чл.143 от ЗЗП и чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
С оглед
гореизложеното, предявените претенции се явяват изцяло основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид т.12 на ТР №4/2013г. ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят деловодни разноски за заповедното производство, чиито размер възлиза на 1732.66лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищеца се полагат деловодни разноски, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им, а именно сумата от 5182.66лв., от които 1732.66лв. за довнесена държавна такса, 3100лв. за депозит за възнаграждение на особен представител и 350лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице. На чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено при условията на чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 вр. с ал.2 от НЗПП и съобразно цената на иска, а именно в размер на 400лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено, че “Свилекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А, представлявано от С.Х.И., Т.Т.И., с ЕГН **********,*** и С.Х.И., с ЕГН **********,***, дължат солидарно на “Банка ДСК“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“
№19, в качеството на правоприемник на “Експресбанк“ АД, с ЕИК *********, сумата от 79166.64лв., съставляваща
главница по Договор за кредит за финансиране на инвестиции-Партньор №2017736 от
19.07.2017г., сумата от 7219.33лв.,
съставляваща договорна лихва за забава върху главницата за периода от
16.04.2018г. до 21.06.2019г. и сумата от
247.16лв., съставляваща дължими такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, за които вземания е издадена Заповед №2839/28.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1240/2019г. на PC Разград.
ОСЪЖДА “Свилекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр.Разград, ул.“Мачин“ №2, вх.А, представлявано от С.Х.И., Т.Т.И., с ЕГН **********,*** и С.Х.И., с ЕГН **********,***, да заплатят на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, в
качеството на правоприемник на “Експресбанк“ АД, с ЕИК *********, сумата от 1732.66лв., представляваща съдебно деловодни разноски направени
в заповедното производство и сумата от 5582.66лв., представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: