№ 258
гр. Русе, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500282 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Русе против Решение № 341 от
18.03.2023 г. по гр. д. № 6345/202 г. по описа на Районен съд Русе, с което е уважен
предявеният против нея от П. С. Д. иск за заплащане на сумата от 1500 лв., частично
предявена от 4000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане- ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта- 25.02.2022 г. до окончателното
плащане и върху Общината са възложени сторените от ищцата разноски.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано. Излага
съображения, че по делото не било безспорно установено, че ищцата е била ухапана от
куче, че това куче е било безстопанствено, респ. намира за неоснователни изводите на
съда, че следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Заема позиция, че и двете
разпитани по делото свидетелки били от кръга на заинтересованите по смисъла на чл.
172 ГПК лица и липсвали други доказателства за твърдяното ухапване от
безстопанствено куче. Позовава се на противоречия в показанията на двете свидетелки,
досежно наличните дупки по крака на ищцата. Възразява и срещу размера на
присъденото обезщетение, намирайки го за прекомерен и несъобразен с действително
установените в производството вреди и със съдебната практика по сходни казуси.
Претендира отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения против
Общината иск. В условията на евентуалност иска присъденото обезщетение да бъде
1
намалено като прекомерно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна П. С. Д. чрез адв. К. Д. АК Русе, с който взема становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и прави искане тя да
не се уважава. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски за производството пред въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. С
исковата молба ищцата П. С. Д. претендира Община Русе да й заплати 1500 лв.,
частично предявени от 4000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане- ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта- 25.02.2022 г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Русе е депозирал отговор на
исковата молба, с който взема становище за неоснователност на исковата претенции.
Твърди, че липсват данни ухапалото ищцата куче да е под негов надзор и грижи.
Възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, считайки го за
прекомерно. Претендира отхвърляне на иска и разноски.
За установяване механизма на увреждането, както и търпените неимуществени
вреди, от страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства – показанията на
свидетелите М. И.а Д. и П. И. Д., съответно нейна дъщеря и снаха. Видно от
показанията им, на 25.02.2022 год. в гр. Русе пред бл. "Б." в кв. "Р.", прибирайки се от
разходка в центъра на града, ищцата заедно с дъщеря си забелязали на паркинга пред
блока да лежат две бездомни кучета, които имали марки с номера на ушите. Едното
било черно, другото бяло с кафяво на цвят. И двете били едри. Когато били на около
20 метра от входа, в който живеят черното куче нападнало отзад и изневиделица
ищцата и я ухапало по десния крак. Потекла кръв и това наложило двете жени да се
приберат бързо вкъщи, заедно със св. П. Д., с която имали среща пред блока и която
също станала свидетел на инцидента. В жилището оказали първа помощ на
пострадалата- промили раната и я превързали. Свидетелките дали успокоително на
пострадалата, защото била много уплашена. Тъй като денят бил петък, по съвет на
личния лекар, който работел до ранния следобед този ден, в първия работен ден /на
2
28.02.2022 г./ следващата седмица посетили кабинета му, в който я прегледали и
поставили ваксина против тетанус. Ищцата не потърсила Бърза помощ, тъй като
състоянието й не било спешно, кракът я болял много и предпочела да лежи вкъщи. И
двете свидетелки дават показания, че нито те, нито ищцата са подавали сигнал в
общинския приют или общината за инцидента.
На 28.02.2022 г била прегледана от съдебен лекар, което се установява от
представеното по делото съдебномедицинско удостоверение, видно от което по
задновъншната повърхност на дясна подбедрица, в средната трета била установена
ивицовидно синкаво- червеникаво кръвонасядане с размери около 4/8 см, като към
предния му край има рана с неправилна форма, охлузени ръбове и размери около
0,2/0,4 см, под нивото на околната здрава кожа, покрита с тъмночервена коричка.
Според съдебния лекар установените увреждания са резултат от действието на твърди
и тъпи предмети с изразен ръб, каквито може да бъде кучешки зъб и по давност могат
да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения.
По делото е установено още, че месец по-късно ищцата посетила съдов хирург,
защото болките й продължавали. Няма данни да са установени последствия от
ухапването по отношение на заболяването й разширени вени на долни крайници.
Според свидетелите болките на ищцата продължили две-три седмици. Не излизала от
жилището си, защото я болял крака. Дъщеря й правила превръзки една седмица, за да
спадне оттокът. През тази първа седмица изпитвала силни болки, нощем не можела да
спи. Св. М. Д. изнася още данни, че впоследствие двете кучета изчезнали от
околоблоковото пространство. От края на февруари до края на май ищцата не смеела
да излиза сама пред блока, тъй като се страхувала кучетата да не я нападнат отново.
От страна на ответника са ангажирани писмени доказателства в подкрепа на
твърденията му, че са изпълнени вменените с чл. 40, ал. 4 ЗЗЖ задължения –справка,
видно от която за месец февруари, 2022 г. в изпълнение на Програмата за намаляване
на популацията на бездомни кучета в общинския приют са настанени общо 101 кучета.
От началото на м. февруари, са кастрирани 34 кучета, върнати по места 5, осиновени в
България – 9 и в Германия – 18.
При така установеното, първоинстанционният съд уважил изцяло предявеният от
ищцата иск, приемайки го за основателен и доказан за сумата от 1500 лв. и осъдил
ответната Община да я заплати на ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от ЗЗД вр.
с чл. 40 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ).
Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗЖ, Общинския съвет е длъжен да приеме
3
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат
средства за изпълнението им. Такава програма по делото се установи, че е приета.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, чл. 41, вр. чл. 59 ЗЗЖ в редакциите, приложими за
процесния случай кметовете на общини организират и контролират изпълнението на
програмите по чл. 40 ЗЗЖ, като мерките за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета се осъществяват в приюти. Задълженията на общините по чл.
40, чл. 41 и чл. 59 ЗЗЖ са за грижа за безстопанствените кучета и контрол върху
дейността, осъществявана от приюти, организации за защита на животни по повод на
разписаните в ЗЗЖ мерки. Законодателят е възложил в тежест на общините да вземат
мерки за овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в
приюти на безстопанствени кучета.
В конкретния случай по делото са установени онези предпоставки, които
обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника – деликт,
извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 40 и чл. 41, чл. 59
ЗЗЖ-– неизпълнение на задължението й по закон да организира и контролира
дейността по овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в
приюти на безстопанствени кучета, вследствие на което на 25.02.2022 г. ищцата е
ухапана по дясната подбедрица като така е претърпяла увреждане на здравето –
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане, преживяла е уплах и стрес, започнала е да се
страхува да излиза сама пред блока поради възможност от нападение от
безстопанствени кучета. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства преценени в тяхната съвкупност и във връзка едно с
друго. Гласните доказателства съдът кредитира като логични, последователни и
резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от другите събрани по
делото доказателства. И двете свидетелки са били очевидци на инцидента, както и на
състоянието на ищцата след него. Не е налице соченото във въззивната жалба
противоречие в показанията им, досежно обстоятелството къде по време на инцидента
се е намирала св. П. Д. и дали е можела да възприеме процесния инцидент. Самата тя
заявява, че е чакала пред входа, същото заявява и св. М. Д.: „В този момент снаха ми
беше пред входа“. Действително свидетелства, че после излязла от входа и двете се
притекли на помощ на пострадалата, което не обаче не противоречи на изнесеното по-
горе и от двете, че е чакала отпред. Фразата „снаха ми излезе от входа“ е цитирана от
въззивника извън контекста на целите свидетелски показания и разказът на св. М. Д.
затова как е възникнал инцидента. Налице е соченото противоречие в показанията им
досежно обстоятелството колко са били дупките от ухапването на крака на ищцата-
дъщеря й заявява, че имало една основна дупка, а снаха й, че раната била кръгла и
имало две дупки, което обаче не е от такова естество, че да постави под съмнение
изцяло свидетелските им показания. Това разминаване според настоящия състав е в
резултат на преживения от тях стрес след инцидента и необходимостта да й окажат
4
първа помощ, което е ангажирало преимуществено вниманието им. Сама по себе си
близката родствена връзка на свидетелите с ищцата не е основание да не се кредитират
показанията им. Житейски оправдано е най-близките на ищцата да имат
непосредствени впечатления от преживяното от нея, а и в случая по делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергават показанията им или да внесат
съмнение в истинността им, поради което и съдът приема, че тези показания следва да
се кредитират. Основание за този извод дава и обстоятелството, че те са подкрепени от
приетите по делото съдебно-медицинско удостоверение, лист за преглед, медицинско
направление.
Доколкото по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че кучето има
собственик или лице, което да упражнява надзор върху него, като съобрази и
свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло по съображения, изложени по-
горе и като резултат от личните им впечатления за кучето, обосновани с подробното
им описание и впечатления от него, то съдът приема, че в случая е установено, че
кучето е било безстопанствено. В тежест на ответника е било ангажира по делото
доказателства за твърдените от него положителни факти, от които той черпи
благоприятни последици. Наличието на собственик или на лице, упражняващо надзор
върху кучето, е такъв факт и съдът приема, че в тежест на ответника по иска е било да
го установи по делото. Към горното следва да се добави и че реално за ищеца не
съществува възможност за снабдяване с доказателства, че кучето е безстопанствено,
различни от вече ангажираните от него по делото.
По делото е установено от свидетелските показания, че кучето е ухапало ищцата,
че два дни след инцидента тя е посетила личния си лекар, както и съдебния и там са
констатирани процесните наранявания. Не са ангажирани доказателства, че тези
наранявания са настъпили по друг начин, включително и посочения от ответника по
иска с въззивната жалба, поради което и съдът приема за установено, че нараняванията
на ищцата са получени от ухапване от безстопанствено куче.
Изводът, който следва да се направи от всичко изложено е, че ответната страна
на основание чл. 49 ЗЗД е отговорна за вредите, причинени на ищцата, вследствие
бездействието на лицата, на които от страна на кмета на общината е възложено да
осъществяват контрола над безстопанствените кучета. Както бе посочено по-горе
установи се по делото, че в изпълнение на вменените със ЗЗЖ задължения е била
приета програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Съдът
приема обаче, че в случая не е била положена дължимата грижа от ответника. Това е
така, защото установеното по делото нападение и ухапване от безстопанствено куче
само по себе си доказва, че взетите мерки не са били достатъчни. Затова предявеният
иск се явява доказан по основание, както правилно е приел и районният съд.
Съдът намира за неоснователно и направеното оплакване от страна на ответника
5
за прекомерност на така присъденото обезщетение. В посочения размер, според съда,
то отговаря на действително претърпените от ищцата болки и страдания, както и
тяхната продължителност, като същото е съобразено и със съдебната практика по
присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Размерът на определеното
обезщетение е обоснован и не е завишен.
При така изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
По разноските:
Видно от материалите по делото, оказаната на въззиваемата от адвокат правна
защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата, което
изрично е посочено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие. С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника й адв. К. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което
съдът при съобразяване на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя в
размер на 450 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341 от 18.03.2023 г. по гр. д. № 6345/202 г. по
описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от Кмета П. М. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К. Д. АК Русе с адрес на кантората: гр. Р., ул. "Х. А." №**, ет. 3
сумата от 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6