Р Е
Ш Е Н И Е
№
26.05.2021 г. град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 10 май Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА
БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдия Бозова
а.н.дело № 858 по описа за 2021 година,
съобрази:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление /НП/ № 20-1228-000854/01.04.2020 г. издадено от началник
група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора, в частта му, посочена като точка 2, с която
на жалбоподателя Т.Д.С. ***, се налага административно наказание - глоба в
размер на 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно
средство.
НП не е
обжалвано, в частта му, посочена като
точка 1, с която жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.23 ал.1
от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание
чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП и е влязло в
сила.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява
упълномощен представител, който моли за отмяна на НП. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР -
град Стара Загора в съпроводителното писмо към преписката, счита, че НП следва
да
бъде потвърдено като законосъобразно. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно
провери правилността на обжалваното НП, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право
на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и
съответната административно – наказателна санкция.
Жалбата
е основателна.
На
жалбоподателя, на 14.02.2020 година е съставен и връчен акт за административно нарушение
по данни на свидетелката К.Я., която се
явила в сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора и е подала заявление за
настъпило на 02.02.2020 г. около 16,35 часа пътно транспортно произшествие
/ПТП/. Свидетелят Я. е другия участник в настъпилото ПТП, което не е посетено
от екип на „Пътна полиция“. Тя е подала заявление и младши автоконтрольорите в
Сектора са извикали другият участник /жалбоподателят/.
Свидетелката
Я. установи, че с автомобил „Хонда“ с рег. № СТ ... ВР спряла на пешеходна
пътека да премине пешеходец, тогава автомобил БМВ ударил нейния автомобил в
задната част. Излязла от автомобила си и се обърнала към водача на „БМВ“-то с
въпрос „какво ще правим?“. Водачът стоял в автомобила си. Свидетелката се навела
да си вземе телефона от колата си, като преди това записала номера на автомобила
БМВ, който я ударил и тогава водачът на БМВ завил надолу към квартал „Чучурите“.
Започнали да свирят коли и свидетелката потеглила. Спряла на първата спирка.
Обадила се на съпруга са за съвет. След това отишла до Второ РУ. Там й казали
да звънне на „112“. Паркирала пред блока си и позвънила на „112“ да подаде
сигнал за ПТП. Оттам й казали да отиде до КАТ. Синът на нейна колежка я откарал
до КАТ. В сектор „Пътна полиция“ Стара Загора й взели проба за алкохол и снимали
автомобила й. Свидетелката попълнила всички документи и си тръгнала. След около
месец й се обадили да отиде в Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. Там се явил
и жалбоподателят. Предложил да отидат
отвън и да се разбират, „да не му губят времето“. Свидетелката му отговорила,
че това няма да стане и продължили да попълват документи. Жалбоподателят не
отрекъл, че на процесното време и място е управлявал автомобила БМВ с рег. № СТ
93 48 ВК.
Свидетелката
посочи, че след ПТП жалбоподателят не слязъл от колата си и не реагирал по
никакъв начин. Докато тя се навела да си вземе телефона от колата си, той
тръгнал с мръсна газ надолу към „Три чучура“. Свидетелката посочи, че: „Никой
не ми е предлагал да правя двустранен протокол на място. Той избяга и колите
почнаха да свирят, защото пречих на движението. Аз тръгнах, защото не знаех как
да реагирам в такава ситуация, понеже ми се случва за пръв път“.
На място в Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, на 14.02.2020
г. свидетелят Ж. в присъствието на
колегата си Н. и на свидетелката К.Я., съставил и връчил на жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 025096, за
нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Въз
основа на АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното
НП, с което жалбоподателят е санкциониран:
Точка
1: на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП – с глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП; В тази част НП не е обжалвано и е влязло в
сила;
Точка
2: на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – с глоба в размер на 100 лева и един
месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. В тази част на НП е обжалвано и е предмет на
настоящото дело.
С НП,
жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.02.2020 година, около 16,35
часа, в град Стара Загора, на ул.“Цар Симеон Велики“ в посока изток – запад на
кръстовището с ул.“Н. Икономов“ управлявал БМВ с рег. № СТ ... ВК, като не се
движил на безопасно разстояние от движещия се пред него лек автомобил „Хонда“ с
рег. № СТ ... ВР, който спира при наличието на пешеходна пътека /за да преминат
пешеходци/ и го удря със своята предна дясна част в негова задна лява част,
реализира ПТП с материални щети по двете МПС; Не уведомява органите на МВР и не
остава на мястото на пътно транспортното произшествие /ПТП/, с което виновно
извършил:
Точка първа:
водачът на пътно превозно средство /ППС/ не се движи на такова разстояние от
движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта си или рязко спре, ПТП – нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наказан с
глоба в размер на 200 лева;
Точка втора:
при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й – нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наказан с глоба в размер на 100 лева и един месец лишаване от право
да управлява моторно превозно средство.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите и
приетите с определение писмени доказателства.
Съгласно
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:
5.
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;
Съгласно
ЗДвП - чл.123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието;
3. когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б)
(изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват
движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие;
в) ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Съдът
приема, че в случая неправилно деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
Въпросното
нарушение чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП следва да се вменява на лице, тогава
когато между това лице и останалите участници в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с произшествието, тогава участниците са
длъжни без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
В
случая се установи, че между двамата участници в произшествието - жалбоподателят
и свидетелката Я., комуникация не е имало и не може да се приеме, че е налице
липса на съгласие относно обстоятелствата свързани с произшествието. Установи,
че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на друга разпоредба от ЗДвП, а
именно - Чл.123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, а не на визираната в НП разпоредба на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят неправилно е наказан за
извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Това налага отмяна на НП
като незаконосъобразно, в обжалваната му част.
Съгласно
чл.6 от ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е обявено за
наказуемо с административно наказание. Предназначението на санкционната
разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и
субекта, спрямо когото може да бъде наложено това наказание, предпоставките за
неговото налагане, както и наличието на законовото основание за санкциониране
на конкретното нарушение. Административно наказателното производство е строго
формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за
законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е
необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата
упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при
предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната
практика разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не
разполага с правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да
положи необходимата грижа да установи и посочи релевантната разпоредба спрямо
извършеното административно нарушение, съобразно което да прецизира
наказателното постановление.
С оглед
гореизложеното, атакуваното НП, в частта му на т.2, следва да бъде отменено,
като безпредметно се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно
чл.63 ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
съдебно заседание е направено искане за присъждане на направени разноски за
адвокат, възлизащи на 300 лева, заплатени в брой на 18.03.2021 година.
Съгласно
чл.63 ал.4 от ЗАНН - Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата.
Предвид
изхода на делото, участието на адвокат при изготвяне на жалбата и осъщественото
процесуално представителство в съдебно
заседание, в тежест на въззиваемата страна следва да се възложи сума в размер
на 300.00 лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски за адвокат,
като няма основания за присъждане на по - нисък размер.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-000854/01.04.2020 г.
на началник група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ - Стара
Загора, в частта му, посочена като
точка 2, с която на Т.Д.С. ***, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП се налага
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и един месец
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОД МВР - Стара Загора да заплати на Т.Д.С. направени по делото разноски в
размер на 300.00 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен
съд - Стара Загора в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните,
че същото е изготвено.
СЪДИЯ: