№ 220
гр. С., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Т. Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500248 по описа за 2024 година
С решение № 2 от 03.01.2024 год. по гр.д. № 151/2023 год. по описа на К.ския
районен съд, поправено с решение № 45 от 12.02.2024 год. по реда на чл. 247 от ГПК,
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Т. Г. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
за периода от 29.04.2020 год. до 02.08.2022 год. вследствие на обвинение, по което е
оправдана, повдигнато по досъдебно производство № 32/2020 год. по описа на РУ-К., пр.пр.
№ 226/2020 год. по описа на РП-К., нохд. № 320/20 год. по описа на РС-К. и внохд. №
483/2021 год. по описа на СОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 год. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата над сумата 4000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева,
като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата 752 лева,
представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Счита, че обезщетението е завишено и не отговаря
на действително причинените болки и страдания на ищцата. Моли съда да го отмени и да
отхвърли иска или да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата оспорва подадената въззивна жалба.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното в цялост наказателно производство - досъдебно
производство № 32/2020 год. по описа на РУ-К., пр.пр. № 226/2020 год. по описа на РП-К.,
нохд. № 320/20 год. по описа на РС-К. и внохд. № 483/2021 год. по описа на СОС, на ищцата
е било повдигнато обвинение за квалифицирано хулиганство – престъпление по чл. 325, ал.
2 вр. ал. 1 от НК, като по същото обвинение ищцата е оправдана. Досъдебното производство
е образувано на 23.02.2020 год. С Постановление от 24.04.2020 год. Т. Г. А. е привлечена
като обвиняема в извършване на престъпление от общ характер, а именно: за това, че на
23.02.2020 год. в гр. К. кв. М. в бистро „В.“ е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправила
обидни думи „Какви полицаи сте вие?... Нещастни долни мърши! Ще ви уволня!“, като
удряла и ухапала по пръста на лявата ръка мл. инспектор М.В.Й. от РУ-К., като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта – мл. инспектор М.Й. и мл. инспектор
Г.Г.Г. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ-К. при ОДМВР-С.,
изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като това поведение по
своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.
325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години.
Обвинението е предявено на ищцата на 15.05.2020 год. По отношение на ищцата в хода на
досъдебното производство е извършен разпит като свидетел преди предявяване на
обвинението, както и разпит при предявяването, като на същата дата е предявено и
производството. По внесения от РП-К. обвинителен акт на 07.10.2020 год. е образувано
нохд. № 320/2020 год. по описа на КРС, като са проведени 5 заседания, като в едно от тях не
е даден ход. На всички открити съдебни заседания са присъствали ищцата и упълномощения
от нея адвокат З.. На 07.07.2021 год. е постановена оправдателната присъда, като на същата
дата е отменена и опредЕ.та на ищцата мярка за неотклонение. След протест на 10.09.2021
год. е образувано внохд. № 483/2021 год. по описа на СОС, по което е проведено едно
съдебно заседание с явяване на ищцата и защитника й. Въззивното решение е постановено
на 02.08.2022 год., като с него е потвърдена изцяло постановената оправдателна присъда. В
хода на цялото наказателно производство от момента на предявяване на обвинението в
досъдебното производство до постановяване на окончателното съдебно решение –
02.08.2022 год. на ищцата е била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Същата е
била задържана за срок до 24 часа в сградата на РУ-К. въз основа на заповед от 23.02.2020
год. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 325, ал. 2 от НК, а именно: от 03:00 ч. до
18:45 ч. на същата дата.
Според показанията на св. И. – майка на ищцата, през м. февруари 2020 год. ищцата
била поканена на рожден ден на приятелка в заведение в гр. К.. За ареста на дъщеря си и
повдигнатото й обвинение свидетелката разбрала от самата нея доста по-късно. Ищцата
била много притеснена, изпаднала в депресия, но не споделила веднага какво се е случило.
По това време ищцата работела в казино в гр. С.. Заради делото и откритите съдебни
2
заседания същата не можела да спазва смените на работното си място. Това наложило да
напусна работата си и да започне нова работа като служител в копирен център. Към момента
на повдигане на обвиненията ищцата живеела в гр. С. в дома на майка си заедно с приятеля
си Н., като двамата се преместили в самостоятелно жилище през лятото на 2020 год., а през
2021 год. се оженили. Планирали сватбата по-рано, но заради наказателното преследване я
отложили. Пред периода след повдигане на обвиненията ищцата се затворила в себе си,
спряла да излиза с приятели, отказвала да разговаря и с майка си. Изпитвала страх от
наказателното преследване и евентуално тежко наказание. Оплаквала се също, че по време
на ареста й срещу нея било упражнено насилие – физическо посегателство /удряне на
шамари/ и обиди.
Според показанията на св. Н., който живее с ищцата от 4 години, към момента на
започване на наказателното преследване срещу ищцата, двамата планирали да се оженят на
21.09.2020 год., но отложили събитието заради повдигнатите обвинения срещу Т.. След
внасяне на обвинителния акт в съда срещу ищцата започнал и психически тормоз, тъй като
получавала множество обаждания по телефона от различни лица със заплахи, че ако не
подпише споразумение, ще влезе в затвора. Ищцата спряла да излиза навън и да се среща с
приятели. Заради делата се налагало да отсъства от работа като крупие в казино в гр. С. и да
спазва смените си, поради което напуснала. Заради стреса от обвиненията повече от една
година ищцата останала вкъщи без работа. При ищцата били установени репродуктивни
проблеми докато траело наказателното преследване срещу нея. Забременяла през 2023 год.
след инвитро процедура.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, според който държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица.
Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице и
твърдяните вредоносни действия са причинени от негови органи и подчинени длъжностни
лица в резултат на повдигнатото обвинение.
Установи се, че ищцата е била незаконно обвинена в извършване на престъпление и е
била привлечен като обвиняема на 24.04.2020 год. по ДП № 32/2020 год. по описа на РУ-К..
Наказателното производство е приключило с влязла в сила на 02.08.2022 год. оправдателна
присъда, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради това, че извършеното деяние не
съставлява престъпление.
3
С оглед това съдът намира, че по делото е доказано основанието за ангажиране на
обективната отговорност на ответника за причинените на ищцата вреди от незаконното
обвинение.
Съдът намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели И. и
Н., че повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, е причинило на ищцата неимуществени вреди от
психологическия стрес, изразяващи се в нервно напрежение, страх, отчужденост от близки и
приятели. Установи се и причинната връзка между тези неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищцата обвинение. Според показанията на свидетелите оплакванията и
притесненията на ищцата започнали именно след привличането й като обвиняема и били
резултат от образуваното наказателно производство. Установи се също така, че в резултат на
наказателното преследване срещу ищцата същата останала без работа, тъй като не можела
да спазва смените си на работното място на заеманата длъжност в гр. С., заради
необходимостта да се явява на досъдебното производство и на откритите съдебни заседания
по делото. Заради стреса от обвиненията повече от една година ищцата останала вкъщи без
работа. Доказа се също така, че заради притесненията от обвинението и стреса се наложило
ищцата и приятелят й /св. Н./ да отменят важно житейско събитие - сватбата, която
планирали през м. септември 2020 год.
С оглед това съдът намира, че по делото са доказани всички елементи на
фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените вреди от
незаконното обвинение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода”; обстоятелството, че ищцата е преживяла психическа
травма в резултат на осъществената спрямо нея наказателна репресия в продължение на 2
години и 3 месеца, вкл. задържането й под стража за срок до 24 часа, като се е чувствала
депресирана и злепоставена в обществото, претърпяла е унижения, стрес и психически
тормоз, страх от евентуално наказание, трудности в работата, изпитвани болки и
притеснения от влошаване на репродуктивните й проблеми в периода на наказателното
преследване. Съдът определя обезщетението за тези неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение в размер на 4000 лева, въз основа на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба /съобразно искането в този смисъл в
петитума на исковата молба/ до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила като
необжалвано в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата наз 4000 лева до пълния предявен размер от
20 000 лева.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
4
въззиваемата и сумата 1000 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 03.01.2024 год. по гр.д. № 151/2023 год. по описа
на К.ския районен съд, поправено с решение № 45 от 12.02.2024 год. по реда на чл. 247 от
ГПК в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Т. Г. А. на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 29.04.2020 год. до 02.08.2022 год. вследствие на
обвинение, по което е оправдана, повдигната по досъдебно производство № 32/2020 год. по
описа на РУ-К., пр.пр. № 226/2020 год. по описа на РП-К., нохд. № 320/20 год. по описа на
РС-К. и внохд. № 483/2021 год. по описа на СОС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 год. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 752
лева, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Г. А. ЕГН
********** сумата 1000 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5