Мотиви на присъда № 67/23.04.2014
г. по НОХД № 258/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура - гр. Бургас, с който срещу подсъдимия К.П.Т., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 20.05.2013 г., около 17.30 часа, на
второстепенен път ІІ-99 от парк „Росенец” на км 2+200 към гр. Бургас, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд транзит” с рег. №
*, собственост на фирма „Си-Строй” ООД, като нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 23 ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго пътно превозно средство, че да може да избегне удара в него,
когато то намали скоростта или спре рязко“ и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП: „Водач на
пътно превозно средство, което ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, предприел късно
маневра - смяна на лентата за движение, за да навлезе в лявата лента, при което
последвал удар в дясната лента на пътя с предната дясна част на управлявания от
него автомобил в задната лява част на каросерията на товарен автомобил
„Мерцедес 814” с рег. № *, собственост на фирма „Експрес Газ Трейдинг” ООД и
управляван от Д.А.О., ЕГН **********, като с деянието си по непредпазливост
причинил смъртта на Х. Н. Т., ЕГН ********** - пътник на предна дясна седалка в
лек автомобил „Форд Транзит”, с рег. № *, както и средни телесни повреди на К.К.Ш.,
ЕГН ********** - пътник на втора седалка вдясно в лек автомобил „Форд транзит”
с рег. № *, изразяващи се в счупване на дясна кокса с луксация, водеща до
трайно затруднение движението на десния крак за срок от около 9-12 месеца,
счупване главата на дясна бедрена кост, довела до трайно затруднение движението
на десния крак, тежка телесна повреда на същия пътник, изразяваща се в черепно
мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота и средна телесна повреда на пътника К.И.П., ЕГН **********, на втора
седалка /зад водача/ вляво в лек автомобил „Форд транзит” с рег. № *,
изразяващо се в счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение
движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца - престъпление
по чл. 343 ал. 3, б. „б” предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 76 от НПК съдът
конституира като частни обвинители по делото И.Х.В., ЕГН **********, и К.К.Ш.,
ЕГН **********.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 23.04.2014 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, изпълнението на което
да се отложи за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Относно
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, прокурорът предлага подс. Т. да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от две години и осем месеца.
Адв. Мария Генчева от САК -
повереник на частния обвинител И.В., и адв. Костадин Сарийски от САК -
повереник на частния обвинител К.Ш., поддържат обвинението, повдигнато с
обвинителния акт, и пледират за постановяване на осъдителна присъда, като
считат, че целите на генералната и специална превенция на закона могат да бъдат
постигнати само и единствено с налагането на ефективно наказание лишаване от
свобода спрямо подсъдимия, в размер определен към средния, предвиден в закона за
престъплението, предмет на обвинението, а именно шест години лишаване от
свобода, което да се намали с 1/3, като му се наложи наказание четири години
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно. Относно санкцията по чл.
343г от НК, адвокат Гечева моли подсъдимия да бъде лишен от право да управлява
МПС за максимален срок, а адвокат Сарийски, за срок от шест години.
Частният обвинител И.В. настоява
за максимална ефективна присъда, съобразно предвиденото в закона. Частният
обвинител К.Ш. подкрепя казаното от адвокат Сарийски.
Защитникът на подсъдимия К.Т. –
адвокат Трендафилка Стоянова от АК – Бургас, излага доводи, че допуснатото от
подзащитния му пътнотранспортно произшествие и причинения с него вредоносен
резултат са вследствие единствено на нарушение на нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП от страна на подсъдимия, а другата разпоредба, посочена като нарушена в
обвинителния акт, не е в причинна връзка с настъпилия резултат, поради което и
се иска оправдаване на подс. Т. по обвинението, че е осъществил престъплението
след като е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Пледира за
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия при наличието на
изключителни и многобройни смекчаващите вината обстоятелства, като му се
определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, с приложение на института
на условното осъждане по чл. 66 от НК.
Подсъдимият К.П.Т. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В последната си дума, изказва съболезнования към
близките на загиналия.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К.П.Т. е роден на ***г.
в * и живее в гр. *. Той е *, * гражданин, *, и е с ЕГН **********. За
подсъдимия по делото са събрани положителни характеристични данни. Същият е
неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран.
Подсъдимият е правоспособен водач
и притежава свидетелство за управление на МПС категории „В” и „М”, валидно до
11.07.2016 г. В информационните масиви на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Добрич, където се води на отчет, са налице данни, че преди настоящото
деяние подс. Т. е бил санкциониран четири пъти по административен ред за
нарушения на ЗДвП, извършени в периода от 2009 г. до 2010г. (л. 129 от ДП).
На 20.05.2013 г., около 16.40
часа, подс. Т. потеглил от гр. Китен за гр. Бургас по път П-99, управлявайки
лек автомобил „Форд транзит” с рег. № *, собственост на „Си-Строй” ООД. До
водача на предна дясна седалка пътувал пострадалия Х. Т., зад водача се намирал
св. Ш., а до него св. П.. На третия ред седалки
на микробуса пътувало неустановено по делото лице. Водачът и пътниците, с
изключение на св. Ш. имали поставени предпазни колани. Подсъдимият управлявал
лекия автомобил със скорост около 80 км/час, в дясната лента. Пътната настилка
била суха, видимостта много добра. По същото време в дясната лента за движение,
пред л.а. „Форд транзит” се движел и товарен автомобил „Мерцедес 814” с рег. № *,
собственост на „Експрес Газ Трейдинг” ООД, управляван от св. О.. На предна дясна
седалка се намирал св. Л.. Товарният автомобил превозвал 176 малки газови
бутилки и 30 броя големи газови бутилки, поради което и скоростта му на
движение била около 30-40 км/час.
Около 17.30 часа лекият автомобил,
управляван от подс. Т. и товарният автомобил, управляван от св. О. преминали
надлеза на Рибарското селище и поели по нагорнище след десен завой. Товарният
автомобил „Мерцедес 814” се движел пред автомобила на обвиняемия. На около 50
метра зад лекия автомобил „Форд транзит”, управляван от обвиняемия се движел
микробус „Ситроен джъмпър” с рег. № * с водач св. Т.. Поради наклона на пътя,
товарният автомобил, управляван от св. О. започнал да „придърпва” и още повече
намалил скоростта си на движение. Свидетелят О. включил аварийните светлини и
се изтеглил плътно в дясно в дясната лента за движение. Той решил да спре, като
в момента, в който натиснал спирачките усетил силен удар в задната част.
Товарният автомобил се разлюлял, двигателят изгаснал. Ударът бил причинен от
управлявания от подс. Т. лек автомобил „Форд транзит”. Той предприел
изпреварване на товарния автомобил „Мерцедес 814” от около 30 метра със скорост
на движение 80 км/час и без да намалява скоростта. Не му достигнало разстояние
за смяна на лентите за движение. Ударът бил с крайна дясна част на управлявания
от обвиняемия лек автомобил. От силният удар се деформирали предния капак и
десните врати, като Форда се надигнал нагоре и се завъртял по посока на
часовниковата стрелка, гледано отгоре. Застанал напречно на пътя, заклещен
между каросерията на т.а. „Мерцедес 814” с предната си част и мантинелата.
Ударът между двата автомобила
възприели свидетелите Т. и Т.. Свидетелят Т. управлявал микробуса със скорост
около 80-90 км/час, като непосредствено преди ПТП неговият автомобил бил около
40 м. след този на подс. Т.. Двамата свидетели Т. и Т. възприели как по
нагорнището товарният автомобил, управляван от св. О., забавя движението си и
почти спира. Помислили, че водачът на л.а. „Форд транзит” ще предприеме
маневрата изпреварване от ляво, защото бил на достатъчно разстояние от товарния
автомобил, а и св. Т. не бил предприел изпреварване. Управляваният от подс. Т.
лек автомобил, обаче се приближил твърде близо до товарния автомобил и започнал
изпреварването му в последния момент. След удара между двата автомобила св. Т.
и св. Т. се обадили по мобилните си телефони на спешен номер 112 /л.157 от ДП/.
След удара пострадалият Х. Т. бил
изхвърлен от лекия автомобил и паднал по очи на пътя. Смъртта му настъпила
незабавно. От удара тялото на св. К.П. политнало напред между двете предни
седалки, но коланът го задържал. Пострадалият П. установил, че десният му крак
е счупен. Хора от други автомобили му помогнали да слезе от автомобила.
Пристигналият екип на гражданска защита освободил пострадалия Ш., като
разкъртили седалките. Свидетелят Ш. бил изпаднал в безсъзнание, а деформациите
по автомобила възпрепятствали достъпа до него. Пострадалите П. и Ш. били
откарани незабавно в „МБАЛ – Бургас” АД.
Непосредствено след ПТП двамата
водачи – подсъдимият Т. и свидетеля О., били тестувани с техническо средство
Дрегер DRUG TEST 5000 (с фабр. № ARAM 0005) за наличието на наркотични или
други упойващи вещества, като теста на подс. Т. отчел положителна проба за
амфетамини. Видно обаче от заключенията на основната химическа експертиза /л.
93 – 95 от ДП/ и на допълнителната химическа експертиза /л. 164 – 167 от ДП/,
изследването с такъв тест има само скринингов, пресяващ характер, но не е
достоверно. Извършеното вече лабораторно изследване на кръвната проба и на
пробата от урина отхвърлят употребата на наркотични вещества от подс. Т..
От протоколите за извършените по
делото химически експертизи (л. 63 и л. 67 от ДП) е видно, че двамата водачи –
подсъдимият Т. и свидетелят О. не са употребили алкохол.
Видно от заключението на
извършената по делото съдебномедицинската експертиза на труп № 102/2013 г. (л.
57 – 60 от ДП), вследствие претърпяното ПТП на пострадалият Х. Т. са били
причинени комбинирана-черепно мозъчна, гръдна и коремна травми. Черепно
мозъчната травма се изразява в многофрагментно счупване на черепа,
субарахноиден кръвоизлив, счупване на долната челюст. Гръдна травма, изразяваща
се в контузия на белите дробове и медиастинум, разкъсвания по десния бял дроб,
кръв в гръдната кухина, счупване на ребра двустранно. Разкъсване на сърдечната
торбичка и сърцето. Коремна травма, изразяваща се в разкъсване на десния
диафрагмален купол, разкъсване на черния дроб, пукнатини по слезката, кръв в
коремната кухина. Счупване на дясната мишница с разкъсване на меките тъкани на
ръката. Счупване на дясна бедрена кост. Счупване на таза в дясно с разкъсване
по ингвиналната гънка. Охлузвания по лицето и тялото, кръвонасядане клепачите
на дясното око с оток. Според експертното заключение непосредствена причина за
смъртта на Х.Т. е тежкият политравматизъм, като водещо е несъвместимото с
живота разкъсване на сърцето. Всяка една от травмите води до настъпване на
смърт. Уврежданията отговарят да са причинени от съприкосновение с твърди тъпи
и ръбести предмети и части на автомобила при ПТП.
От заключението на извършената по
делото съдебномедицинска експертиза № 213-А/2013 г. (л. 49 - 51 от ДП) се
установява, че при станалото ПТП, частният
обвинител К.Ш., като пътник в лекия автомобил „Форд транзит“, е получил
счупване на черепа с разкъсно-контузна рана в дясно, контузия на мозъка,
субарахноиден кръвоизлив, интрацеребрален хематом в ляво, дясностранна
хемипареза, счупване с луксация на дясна кокса, счупване главата на дясна
бедрена кост. Черепно мозъчната травма представлява постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота като съдебно медицинска квалификация и тежка
телесна повреда като правна квалификация. Счупването на дясна кокса с луксация
и главата на дясна бедрена кост се квалифицират всяко като водеща до трайно
затруднение движението на десния крак и представлява средна телесна повреда.
Видно от заключението на
извършената по делото съдебномедицинска експертиза № 213/2013 г. (л. 54 - 55 от
ДП), на пострадалия К.П. е причинено счупване на дясна подбедрица. Увреждането
е в резултат от съприкосновение с части на автомобила вътре в купето, при
внезапното привеждане на автомобила от движение в покой при ПТП. Причинено е
трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 7 - 8
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което като правна квалификация
представлява средна телесна повреда.
Видно от заключението на тройната
автотехническа експертиза /л. 71 – 86 от ДП/, причината за настъпилото ПТП е
неправилната преценка на подсъдимия Т. за необходимото му безопасно разстояние
да извърши маневрата и нейното късно осъществяване. Ударът
е станал в дясната лента за движение на около 0,9 м. напречно от осевата линия.
От крайното местоположение на автомобилите и от техническата експертиза на
тахошайбата /л. 176 от ДП/ се установява, че товарният автомобил „Мерцедес” е
бил неподвижен в момента на удара. Скоростта на л.а. „Форд Транзит”, управляван
от подсъдимия, преди ПТП е била 80 км/час. Минималното безопасно разстояние за
извършване на маневра смяна на лентата за движение от л.а. „Форд Транзит” при
скорост от 80 км/час е около 74 метра. Според
заключението, при ясно и сухо време и при условията на отлична видимост подс. Т.
е предприел късно маневрата - преминаване от дясна в лява лента за движение от
по-малко от 30 метра и е нямал достатъчно разстояние да заобиколи безопасно
товарния автомобил „Мерцедес”.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.А.О.,
Т.Д.Л., К.И.П., Н.Х.Т., Б.Г.Й., Т.К.Т., К.К.Ш., В. С. С. и М. Д. У.; в
писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
20.05.2013 г. (л. 32 – 34 от ДП) и протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.06.2013 г. (л. 36 – 38 от ДП); в писмените
доказателства, събрани на досъдебната фаза – справка за съдимост на подсъдимия
с рег. № 1222/12.09.2013г. (л. 11 от ДП), протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 20.05.2013 г. (л. 64 - 65 от
ДП), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество от 20.05.2013 г. (л. 68 - 69 от ДП), протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 20.05.2013 г.
(л. 96 от ДП), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества /л. 163 от ДП/, препис – извлечение от акт за смърт (л. 111
от ДП), удостоверение за наследници изх. №
94-01-17894/23.05.2013 г. (л. 112 от ДП), справка
за нарушител от региона, издадена на 25.09.2013
г. от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич (л. 129 от ДП), заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 1723/20.05.2013 г. (л. 89 от ДП), констативен
протокол за ПТП № РК-14447/09.08.2013 г. (л. 5 от ДП), Акт за установяване на
административно нарушение № 768409/20.05.2013г. (л. 6 от ДП), писмо рег. № 5363/20.11.2013 г. от началника на РЦ 112 -
Бургас (л. 157 - 158 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 98 и л. 130 от
ДП), а също и представеното в съдебната фаза
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 94-01-12353/04.04.2014 г.
(л. 53-54 от съдебното производство); в експертните заключения на извършените
по делото съдебномедицинска експертиза №
213-А/2013 г. (л. 49 - л. 51 от ДП), съдебномедицинска експертиза № 213/2013 г. (л. 54 - л. 55 от ДП),
съдебномедицинска експертиза на труп № 102/2013 г. (л. 57 - л. 60 от ДП),
химически експертизи – Протокол №350/21.05.2013 г. (л. 63 от ДП) и Протокол №
347/21.05.2013 г. (л. 67 от ДП), съдебно-химическа (токсикологична) експертиза
/л. 93 – 95 от ДП/, допълнителна съдебно-химическа експертиза /л. 164 – 167 от
ДП/, тройна автотехническа експертиза (л. 71 – л. 86 от ДП), авто-оценъчна
експертиза (л. 101 – 103 от ДП), техническа експертиза (л. 176); както и във веществените доказателствени средства –
фотоалбум със снимки, направени при извършения на 20.05.2013
г. оглед на местопроизшествието (л. 41 – л. 45 от ДП). Съдът счита, че
посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства
/скорост и посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, скорост
и посока на движение на автомобила, управляван от св. О., мястото на удара, механизмът на пътно-транспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характера на нараняванията
на пострадалите/ са установени в хода на разследването чрез способите и по реда
на НПК. Съдът изцяло възприема изготвеното в хода на досъдебното производство
експертно заключение на тройната автотехническа експертиза, като пълно, ясно,
точно и обосновано. Тримата експерти са аргументирали изводите си относно
причината за настъпилото ПТП и механизма на същото с обективните находки от
местопроизшествието и от огледа на двата
автомобила – следа от страничното приплъзване на задната лява гума на л.а.
„Форд транзит”, парчета стъкла на пътното платно, разположението на двата
автомобила и техните деформации.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”,
предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.
23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 20.05.2013 г., около 17.30 часа,
на второстепенен път ІІ-99 от парк „Росенец” на км 2+200 към град Бургас, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд транзит” с рег. №
*, собственост на фирма „Си-Строй” ООД, нарушил правилата за движение, визирани
в чл. 23 ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго пътно превозно
средство, че да може да избегне удара в него, когато то намали скоростта или
спре рязко“ и в чл. 25 ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
което ще предприеме каквато и да е маневра, като например … да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, …, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“, като предприел късно маневра
- смяна на лентата за движение, за да навлезе в лявата лента, при което
последвал удар в дясната лента на пътя с предната дясна част на управлявания от
него автомобил в задната лява част на каросерията на товарен автомобил
„Мерцедес 814” с рег. № *, собственост на фирма „Експрес Газ Трейдинг” ООД и
управляван от Д.А.О., ЕГН **********, вследствие на което по непредпазливост
причинил смъртта на Х. Н. Т., ЕГН ********** - пътник на предна дясна седалка в
лек автомобил „Форд Транзит” с рег. № *, както и средни телесни повреди на К.К.Ш.,
ЕГН **********, пътник на втора седалка вдясно в лек автомобил „Форд транзит” с
рег. № *, изразяващи се в счупване на дясна кокса с луксация, водеща до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около 9 - 12 месеца, счупване
главата на дясна бедрена кост, довела до трайно затруднение движението на
десния крак, като срока се конкретизира при избора на лечение, тъй като
обикновено не настъпва излекуване, тежка телесна повреда на същия пътник,
изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота, и средна телесна повреда на К.И.П., ЕГН **********,
пътник на втора седалка /зад водача/ вляво в лек автомобил „Форд транзит” с
рег. № *, изразяващо се в счупване на дясна подбедрица, довело до трайно
затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 7 - 8 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес.
Установените по делото факти
несъмнено указват на допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 23,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „Форд
транзит” с рег. № *– подс. Т.. Последният е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал.
1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел късно маневра - смяна на лентата за
движение, за да навлезе в лявата лента, при което последвал удар в дясната
лента на пътя с предната дясна част на управлявания от него автомобил в задната
лява част на каросерията на товарен автомобил „Мерцедес 814” с рег. № *,
управляван от св. О., в резултат на което Х.Т. получил увреждания несъвместими
с живота и починал, а останалите пострадали – К.Ш. и К.И., получили тежки
увреждания на здравето.
Видно от самото заключение на
автотехническата експертиза /л. 71 – 86 от ДП/, мястото на удара е станало в
дясната лента за движение на около 0,9 м. напречно от осевата линия. От
крайното местоположение на автомобилите и от техническата експертиза на
тахошайбата /л. 176/ се установява, че товарният автомобил „Мерцедес” е бил
неподвижен в момента на удара. Скоростта на л.а. „Форд Транзит”, управляван от подсъдимия
преди ПТП е била 80 км/час. Съгласно експертното заключение минималното
безопасно разстояние за извършване на маневра - смяна на лентата за движение,
от л.а. „Форд Транзит” при скорост от 80 км/час е около 74 метра. При наличието
на ясно и сухо време и отлична видимост на пътя, подс. Т. е предприел късно
маневрата - преминаване от дясна в лява лента за движение от по-малко от 30
метра и е нямал достатъчно разстояние да заобиколи безопасно товарния автомобил
„Мерцедес”. Причината за ПТП е неправилната преценка на подс. Т. за
необходимото му безопасно разстояние да извърши маневрата и нейното късно
осъществяване.
Допуснатите от подсъдимия
нарушения на чл. 23 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат.
Настъпилото ПТП е по изключителна
вина на подсъдимия Т.. В настоящия случай
фактическите констатации по делото, признати и от подсъдимия по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, не установяват неправомерно поведение от страна на водача на
товарния автомобил „Мерцедес 814” с рег. № * - св. О..
Неоснователен е доводът, развит
от защитника на подсъдимия по време на съдебните прения, за наличието на пряка
причинна връзка между поведението на св. О. във връзка със сигнализиране
спирането на управлявания от него автомобил и престъпното поведение на
подсъдимия. На първо място е необходимо да се отбележи, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт изрично е посочено, че водачът на товарния автомобил
„Мерцедес – 814” с рег. № * - св. О., е бил с включени аварийни светлини и се е
изтеглил плътно в дясно в дясната лента за движение, поради което и с оглед
проведеното по реда на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно
следствие, е недопустимо защитника да оспорва признатите от подсъдимия
фактически положения по обвинителния акт, респ. съдът да приема за установени
факти, различни от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт. На второ място, от извършената тройна автотехническа
експертиза (л. 71 – 86 от ДП) става ясно, че подс. Т. е имал обективна
възможност да спре управлявания от него автомобил на безопасно разстояние зад
товарния автомобил и да изчака подходящия момент за извършване на безопасна
маневра за навлизане в лявата лента. Вместо това, при условията на отлична
видимост, подс. Т. е предприел опасно преминаване от дясна в лява лента за
движение от по-малко от 30 м., със скорост от 80 км/ч, при което е настъпило и
процесното ПТП.
За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да посочи, макар и да няма наведен конкретен довод, че в
настоящия казус не е налице хипотезата на „случайно деяние”, по смисъла на чл.
15 от НК. Подсъдимият е бил длъжен да спази горепосочените правила за движение
по чл. 23 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, и е имал обективна възможност,
обоснована от заключението на автотехническата експертиза /л. 71 – 86 от ДП/,
да предотврати удара при правомерно поведение от негова страна, преценяйки
правилно какво разстояние му е било необходимо предвид избраната от него
скорост на движение, за да може да премине безопасно в лявата лента за
движение. Подсъдимият по своя вина се е поставил в невъзможност да избегне
настъпването на общественоопасните последици и в резултат на допуснатите от
него нарушения на правилата за движение, като
пряка последица са настъпили пътнотранспортното произшествие и вредоносният
резултат, причинен по непредпазливост. В случая са налице и двата признака от
съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимият е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният
- тъй като е могъл да ги предвиди.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще
причини ПТП, в резултат на което ще загине Х.Т. и ще бъдат причинени телесни
повреди на пострадалите П. и Ш.. Подсъдимият обаче е бил длъжен /съгласно чл.
23 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗДвП / и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не
беше допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по
пътищата.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК (ред.
ДВ., бр. 26 от 2010 г.) при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „б” предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, към датата на извършване на деянието – 20.05.2013 г.,
предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от три до десет години.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Извършеното от
подсъдимия Т. престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като е
наказуемо с лишаване от свобода до десет години. Законът е предвидил и
кумулативно наказание лишаване на дееца от право да управлява МПС. От друга
страна съдът намира, че степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска -
той е неосъждан, трудово зает и семейно ангажиран, на 52 години, с положителни
характеристични данни, оказано съдействие за разкриване на обективната истина,
които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината. Като допълнително смекчаващо вината обстоятелство съдът оцени
изразеното от подсъдимия в съдебното производство искрено разкаяние и
критичност.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете нарушаването на повече от една от разпоредбите на
ЗДвП, както и предходните четири наказания, наложени на подсъдимия по
административен ред за нарушения на ЗДвП (л. 129 от ДП) – използване на мобилен
телефон по време на управление на превозно средство и системното неизползване
на предпазен колан от страна на подсъдимия.
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при
условията на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и при наличието на
отегчаващи такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимия, за извършеното от него престъпление, следва да се определи при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от
четири години. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК,
следва да бъде намалено с една трета (в случая с
шестнадесет месеца), при което окончателният размер на наказанието се определя
на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
като съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, не е наложително той ефективно
да изтърпи наложеното му наказание. Подсъдимият е на 52 години, като до момента
не е имал противообществени прояви. По мнение на настоящия съдебен състав
воденото наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е започнало
да оказва върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие. Наред с това установените по делото положителни
характеристични данни за личността на подсъдимия, налагат извод за постижимост
на основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето на дееца, без
да се налага подсъдимият да бъде изолиран от обществото, като чрез подходящ
/максимален/ изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане. При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен превеса на
специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи за
превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от подобни
посегателства. В този смисъл е и Решение № 698/2008г. на ВКС, НК, І н.о. По
делото не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на подс. Т. е
необходимо той да бъде изолиран от обществото, която е целта на ефективното
наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му
той да извърши ново престъпление. В подкрепа на извода за прилагане на института
на условното осъждане е и задължителната практика на касационната инстанция,
отразена в Решение по н.д. №80/1983г. на ОСНК, в която ВКС е приел, че при
преценката на обществената опасност на дееца при автотранспортните произшествия
трябва да бъдат отчитани освен съдебното му минало и трудовата и обществената
му характеристика, предходното му поведение като водач на моторно превозно
средство, неговото семейно положение и всички други обстоятелства, относими към
личността му. В настоящото производство тези обстоятелства характеризират подс.
Т. като личност с много ниска степен на обществена опасност и постановяването
на изтърпяването на наложеното наказание ефективно в затворническо общежитие би
било неоправдано с оглед постигане на целите по чл. 36 НК. Поради изложеното и за да се
постигне принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата
индивидуализация, настоящият състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието две години и осем месеца лишаване от свобода следва
да се отложи за срок от пет години.
Съдът, като съобрази, че
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
като счете, че справедлив размер за това наказание е за срок от четири години. С
отнемането на възможността на подсъдимия да управлява МПС за продължителен
период от време, какъвто е срокът от четири години, ще се отнеме възможността
той да извърши ново нарушение на правилата за движение. На основание чл. 59,
ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което за същото деяние подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 20.05.2013г.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди подсъдимия К.П.Т. да заплати на частния обвинител И.Х.В., сума в
размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща направените от частния обвинител В.
разноски по делото.
На същото основание - чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия К.П.Т. да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас, сума в
размер на 1435.99 (хиляда четиристотин тридесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: