№ 162
гр. Дулово, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20223410100520 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът „КРЕДИТО“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Гоце Делчев“, №
100, бизнес-сграда „Азимут“, ет.5, офис № 8, твърди в исковата си молба, че длъжникът В.
Г. Н., с ЕГН **********, ***, била сключила индивидуален договор за кредит № ***/***0 г.
с дружеството „КРЕДИТО“ ЕООД, по силата на който ответникът получил в заем сумата в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за срок от 17 /седемнадесет/ месеца, като заемът
следвало да бъде издължен до 29.06.2021 г. Договорът между страните бил сключен онлайн,
като Кредитополучателят подписал в профила си в платформата на Кредитора, въвеждайки
уникален четирицифрен код, изпратен от системата на „Кредито“ ЕООД и служещ като
потвърждение на желанието за сключване на договор. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП,
правната сила на електронния подпис имала силата на саморъчно поставен такъв, когато
това било уговорено от страните. Съгласно т. 3.1.4. от Индивидуалния договор за кредит,
страните изрично се съгласявали въвеждането на уникален код, потвърждаващ приемането
на Договора за кредит да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Посочва се, че на ***0 г. В. Г. Н. кандидатствала за целеви потребителски кредит при
„КРЕДИТО“ ЕООД. Договорното правоотношение било договорено за финансиране на
лични нужди на потребителя и в резултат на това бил сключен Индивидуален договор за
Потребителски кредит под № ***/***0 г. („договора“) между „КРЕДИТО“ ЕООД, в
качеството на кредитор и ответника В. Г. Н., съответно в качеството на потребител. Въз
основа на сключения договор за кредит № ***/***0 г. на потребителя бил отпуснат паричен
кредит в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева). Съгласно предмета на договора за кредит
в чл. 1 от договора, сумата по кредита в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) била
1
предоставена от кредитора на потребителя по условията заложени в чл. 2, ал. 1 от договора
за кредит, в условията на въвеждане на уникален код, представляващ саморъчен подпис,
съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Както и в
условията по чл. 2, ал. 2 от договора, а именно - по банков път или чрез превод до Easy Pay.
Съгласно индивидуалния договор за кредит общият размер на задължението, което
потребителят се бил задължил да върне за срока на договора (обща стойност на
плащанията), бил в размер на 4 760.00 лв. (четири хиляди седемстотин и шестдесет лева) /1
стр. от индивидуален договор за потребителски кредит/, при лихвен процент на заема:
40.10% /1 стр. от индивидуален договор за потребителски кредит/ и ГПР на заема: 48.36%
/1стр. от индивидуален договор за потребителски кредит /.
Съгласно уговорения погасителен план, длъжникът се задължил да изпълнява на
уговорена дата като заплаща сума, в която са включени пропорционално главница и лихва,
а в случай, че са дължими такива, са включени и такси и/или неустойка, както и съответната
част от годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 27 (2) от договора,
потребителят се задължавал да върне получения паричен заем /главница/, ведно с
договорената възнаградителна лихва, съгласно посочения в чл. 27 (1) от договора
погасителен план уговорен с Приложение № 1 - „погасителен план“. Срокът, за който бил
предоставен потребителския кредит, бил 17 месеца, според индивидуалния договор за
потребителски кредит /стр. 1 от „договора“/, като падежът за плащане на последната
месечна погасителна вноска, посочен в „договора“ бил 30.06.2021 г.
Към настоящия момент кредитът бил изцяло падежирал, но сумата не била
възстановена на кредитора. Неизплатеното задължение до момента на длъжника към
„КРЕДИТО“ ЕООД за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава по договор №
***/***0 г. възлизала на сума в общ размер на 2 966.01 лв.
Длъжникът - ответник не бил изпълнил задълженията си към кредитора „КРЕДИТО“
ЕООД по договор № ***/***0 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
както и към настоящия момент на подаване на настоящия иск.
Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника В. Г. Н., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „КРЕДИТО“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“, № 81, ет. 3. ап. 10, в размер на 2 966.01 лв. /две хиляди деветстотин
шестдесет и шест лева и една стотинка/, от която:
- 2 000 лева (две хиляди лева) - представляваща незаплатени вноски по главницата на
кредита за периода от 29.04.2020 г. до 29.06.2021 г.;
- 649.99лева (шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) -
представляваща незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за
периода от 29.04.2020 г. до 29.06.2021 г.;
- 316.02 лева /триста и шестнадесет лева и две стотинки/ - представляваща лихва за
забава за периода от 01.07.2021 г. до 24.02.2022 г.
2
Претендират и законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението, както и да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски за
платена държавна такса в настоящото производство и за адвокатско възнаграждение.
Молят съда, да се произнесе и по отговорността за разноски в заповедното
производство и да присъди в полза на дружеството – 101.52 лева, представляващи държавна
такса и 475.92 лв. - възнаграждение за адвокат по ч. гр. дело № 159/2022 г. по описа на
Районен съд - Дулово, съобр. т. 12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен
представител, според когото исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни, като излага подробни съображения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване на дължимост на задължение по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Приложено е ч. гр. д. № 159/2022 г. по описа на РС-Дулово, от което се установява, че
по заявление на „Кредито“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземанията В. Г. Н., предмет на настоящия иск.
Длъжникът е уведомен за задълженията си по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за
съществуване на вземането.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
По ч. гр. д. 159/2022 г. по описа на РС-Дулово е представен индивидуален договор за
потребителски кредит № ***/***0 г., погасителен план, стандартен европейски формуляр и
Декларации към договора за потребителски кредит. Първата предпоставка за уважаване на
претенцията е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, по
което кредитодателят е изпълнил задълженията си.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 10, ал.
1 ЗПК, е писмена като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията и който позволява непроменено възпроизвеждане на
съхранената информация. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
получил съгласие на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на
3
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ Изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласие на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски
договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр, съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕЛЕУУ). но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК - виж решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.
Според т. 3 от договора за кредит сключването на договор за потребителски кредит
става онлайн в личния профил на кредитополучателя. След коректно попълнена
апликационна форма и в случай, че кредитополучателят е одобрен от кредитора, кредиторът
изпраща на e-mail адреса на кредитополучателя проект на договора за кредит, съдържащ
предложение по всички въпроси, касаещи страните. След получаване на проектодоговора,
кредитополучателят има тридневен срок за правене на промени по цялото му съдържание. В
случай, че кредитополучателят е съгласен с всички клаузи по договора и не желае промяна
на нито една от тях, кредиторът му изпраща СМС потвърждаващ код, който след
въвеждането си прави активен бутона „Подпиши“ в профила на кредитополучателя. Чрез
въвеждане на този код и след натискане на бутона „Подпиши“, кредитополучателят
потвърждава желание за сключване на договора. Страните изрично се съгласяват
въвеждането на уникалния код, потвърждаващ приемане на договора за кредит да има
силата на саморъчен подпис. С въвеждане на уникалния код се счита, че
кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за кредит. След сключване на
договора за кредит, кредиторът незабавно превежда заемната сума по банковата сметка на
кредитополучателя.
Съгласно чл. 2 от договора за кредит, договорът се счита за сключен и влиза в сила от
въвеждане на уникалния код, който кредиторът е изпратил на кредитополучателя под
формата на СМС.
Съгласно т. 1. 7 от договора за кредит, с натискане на бутона „Подпиши“ от
кредитополучателя се счита, че същият е получил предварителната договорна информация
под формата на стандартния европейски формуляр и е подписал всяка страница от договора
за кредит. В чл. 44 от договора е предвидено, че с подписване на договора
кредитополучателят потвърждава, че съдържащата се в него информация е била внимателно
прочетена, че тя е отразена в документа в съответствие с изложеното. Кредитополучателят
4
потвърждава, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора и е
запознат с обстоятелството, че с подписване на този договор води до встъпване в договорна
обвързаност.
Ответната страна формално, тъй като е представлявана от особен представител,
оспорва сключване на договора за кредит, макар самият длъжник чрез конклуденти действия
- извършени плащания по Договора по същество - признава сключването му.
В конкретния случай съдът безспорно приема, че Договорът между страните е
сключен онлайн като Кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на
Кредитора, въвеждайки уникален четирицифрен код, изпратен от системата на „Кредито“
ЕООД и служещ като потвърждение на желанието му за сключване на договор.
На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, правната сила на електронния подпис има
силата на саморъчно поставен такъв, когато това е уговорено от страните. Съгласно т. 3.1.4.
от Индивидуалния договор за кредит, Страните изрично се съгласяват въвеждането на
уникалния код, потвърждаващо приемането на Договора за кредит, да има силата на
саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. В тази насока са представените с исковата молба и неоспорени писмени
доказателства - Заявление за онлайн кандидатстване за кредит, копие от лична карта на
кредитополучателя, извлечение от „Регистър искания“ за кредитно искане, имейл с
приложен договор за кредит и линк за потвърждение и подпис на Договора с индивидуален
код, имейл от Изипей за нареден превод с посочен получател ответника по делото.
На следващо място, към исковата молба е представено извлечение на хартиен носител
от заявление за онлайн кандидатстване и от регистър искания за кредитно искане.
Представеното и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен
препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до насрещната, чието
авторство не е било спорно - има доказателствена стойност /виж определение № 169 от
06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на I т. о./.
Съдът намира, че между страните е възникнало договорно правоотношение по
договор за кредит от разстояние № ***/***0 г., ответникът е подписал договора като е въвел
уникалния код за това и е натиснал бутона „Подпиши“, след което и получил договорената
сума. Спазена е последователността на действията за сключване на процесния договор.
Доколкото съдът приема, че се установява сключване на договора, то се установява и
предоставянето на преддоговорна информация и съгласие на ответника. С подписване на
договора /натискането на бутона „Подпиши“/ от кредитополучателя се счита, че същият е
получил предварителната договорна информация под формата на стандартния европейски
формуляр - т. 1. 7 от договора.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.
5
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е
сключил с ищеца договор за кредит ***/***0 г. за сумата от 2 000 лв., която е следвало да
върне за срок от 17 месеца. Безспорно се установи, че ответникът не е изпълнил
договорните задължения и не е погасявал в срок месечните вноски.
Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен. Основателен е и искът за
мораторна лихва. Върху главница ще се присъди и законна лихва за период от 01.04.2022 г.
до изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1 075.24 лв., а ищецът не следва да заплаща на
ответника разноски, тъй като такива не се претендират и доказват.
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските в заповедното производство възлизащи на 535.24 лв. /в
тази насока виж т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК /, съразмерно до уважения размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответника В. Г. Н., с ЕГН **********, ***,
че същата дължи на ищеца „КРЕДИТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Гоце Делчев“, № 100, бизнес-сграда „Азимут“, ет.5, офис № 8,
сумата от 2 000 лева (две хиляди лева) - представляваща незаплатени вноски по главницата
по договор за кредит от разстояние № ***/***0 г., за периода от 29.04.2020 г. до 29.06.2021
г., сумата от 649.99 лева (шестстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки) - представляваща незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва,
дължими за периода от 29.04.2020 г.до 29.06.2021 г., сумата от 316.02 лева /триста и
шестнадесет лева и две стотинки/ - представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2021
г. до 24.02.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
116/17.06.2022 г. по ч. гр. д. № 159/2022 г. по описа на РС -Дулово.
ОСЪЖДА В. Г. Н., с ЕГН **********, ***, да заплати на „КРЕДИТО“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Гоце Делчев“, № 100,
бизнес-сграда „Азимут“, ет.5, офис № 8, сумата от 1 075.24 лв. /хиляда седемдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки - разноски по гр. дело № 520/2022 г. по описа на РС-
Дулово и сумата от 535.24 лв. /петстотин тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/
6
- разноски по ч. гр. дело № 159/2022 г. по описа на РС-Дулово.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Силистра в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7