РЕШЕНИЕ
№
22.07.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На
26.06. 2019
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 571 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „В.и К.“ ЕООД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т.Р. – управител против С.О.Е., ЕГН **********,***.
Ищцовото дружество твърди, че по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
канализационните системи, С.О.Е., ЕГН **********, като собственик /ползвател на
водоснабден имот, находящ се в ***, партида *** и абонатен № ***, бил
потребител на ВиК услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявала от „В.и К.“
ЕООД *** при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия за
енергийно и водно регулиране и влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия
имали силата на договор между страните без да било необходимо приемането им от
потребителите. Сочи, че съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както
и в чл. 327, ал. 1 от ТЗ бил определен реда и срока, по който абонатите били
длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30 дневен срок след датата
на фактуриране, което било ежемесечно, при наличие на консумация и/или служебно
начисляване на количества, като считано от този момент дължали неизплатена
главница за съответния период. В този смисъл, с изтичането на последния ден от
този 30-дневен период след фактурирането ответникът бил изпаднал в забава за
тази сума. Ответникът бил използвал доставената от „В.и К.“ ЕООД *** питейна и
отведена канална вода през периода от 01.12.2015 г. до 01.05.2017 г. Същият не
изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 57,62 лв.,
представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до днес. За
дължимите суми били издадени следните квитанции: квитанция № ********** от
01.12.2015 г., за периода от 04.10.2015 до 04.11.2015 г. отчетено потребление 4
куб. м – 4,70 лв., забава за плащане от 04.12.2015 г. до момента; квитанция №
********** от 01.01.2016 г. за периода от 04.11.2015 до 03.12.2015 г., отчетено
потребление 3 куб. м – 3,53 лв., забава за плащане от 03.01.2016 г. до момента;
квитанция № ********** от 01.02.2016 г. за периода от 03.12.2015 до 03.01.2016
г., отчетено потребление 4 куб. м – 4,70 лв., забава за плащане от 03.02.2016
г. до момента; квитанция № ********** от 01.05.2016 г. за периода от 03.01.2016
г. до 01.04.2016 г., отчетено потребление 6 куб.м – 7,06 лв., забава за плащане
от 03.02.2016 г. до момента; квитанция № ********** от 01.09.2016 г. за периода
от 01.04.2016 до 01.08.2016 г., отчетено потребление 4 куб.м – 4,70 лв., забава
за плащане от 01.09.2016 г. до момента; квитанция № ********** от 01.10.2016 г.
за периода от 01.08.2016 до 01.09.2016 г., отчетено потребление 3 куб.м – 3,53
лв., забава за плащане от 01.10.2016 г. до момента; квитанция № ********** от
01.11.2016 г. за периода от 01.09.2016 до 04.10.2016 г., отчетено потребление 5
куб.м – 5,88 лв., забава за плащане от 04.11.2016 г. до момента; квитанция №
********** от 01.12.2016 г. за периода от 04.10.2016 до 07.11.2016 г., отчетено
потребление 5 куб.м – 5,88 лв., забава за плащане от 07.12.2016 г. до момента; квитанция
№ ********** от 01.01.2017 г. за периода от 07.11.2016 г. до 01.12.2016 г.,
отчетено потребление 4 куб.м – 4,70 лв., забава за плащане от 01.01.2017 г. до
момента; квитанция № ********** от 01.02.2017 г. за периода от 01.12.2016 до
03.01.2017 г., отчетено потребление 5 куб.м – 5,88 лв., забава за плащане от
03.02.2017 г. до момента; квитанция № ********** от 01.04.2017 г. за периода от
03.01.2017 до 10.03.2017 г., отчетено потребление 3 куб.м – 3,53 лв., забава за
плащане от 10.04.2017 г. до момента; квитанция № ********** от 01.05.2017 г. за
периода от 10.03.2017 до 01.04.2017 г., отчетено потребление 3 куб.м – 3,53
лв., забава за плащане от 01.05.2017 г. до момента. Твърди, че „В.и К.“ ЕООД ***
завело иск срещу длъжника на основание чл. 410 от ГПК. Образувано било ч. гр.
дело № 2584/2018 г. при Районен съд-К., 1-ви състав и издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2018 г., която била
връчена на длъжника на осн. чл. 47, ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника С.О.Е. ЕГН **********,
като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в ***, партида № ***
и абонатен № ***, потребител на ВиК услуги, че през периода от 01.12.2015 г. до 01.05.2017 г.
дължи сумата в размер на 57,62 лв. (петдесет и седем лева и шестдесет и две
стотинки) главница, ведно с мораторна лихва в размер на 10,11 лв. за забава
върху главницата за периода 01.01.2016 г. до 25.06.2018 г., както и законна
лихва от 10.10.2018 г., датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Претендира за присъждане на разноските по настоящото и по
заповедното производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание,
ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище по предявения
иск.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
РС-К. е бил сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „В.И
К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със законен
представител - Р.Т.Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу С.О.Е., ЕГН **********,***, за сумите: 57,62 лв. – главница; 10,11 лв. –
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2016 г. –
25.06.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
разноски по делото, от които 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Съдът е издал Заповед за изпълнение № 1694 от 08.11.2018 г., но
при опит за връчването й на длъжника, връчителят е събрал данни, че не живее на
регистрирания адрес и не е осъществено връчване по месторабота. На заявителя е
указано, че на основание чл. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК може да предяви иск за
установяване на вземанията си. В изпълнение указанията на съда „В.и К.” ЕООД, ЕИК ********* е депозирало искова
молба с вх. № 2656/22.02.2019 г., п.к. 21.02.2019 г., по описа на РС-К..
По делото са представени
квитанция № ********** от 01.12.2015 г., на стойност 4,70 лв.; квитанция №
********** от 01.01.2016 г., на стойност 3,53 лв.; квитанция № ********** от
01.02.2016 г., на стойност 4,70 лв.; квитанция № ********** от 01.05.2016 г.,
на стойност 7,06 лв.; квитанция № ********** от 01.09.2016 г., на стойност 4,70
лв.; квитанция № ********** от 01.10.2016 г., на стойност 3,53 лв.; квитанция №
********** от 01.11.2016 г., на стойност 5,88 лв.; квитанция № ********** от
01.12.2016 г., на стойност 5,88 лв.; квитанция № ********** от 01.01.2017 г.,
на стойност 4,70 лв.; квитанция № ********** от 01.02.2017 г., на стойност 5,88
лв.; квитанция № ********** от 01.04.2017 г., на стойност 3,53 лв.; квитанция №
********** от 01.05.2017 г., на стойност 3,53 лв.
От лихвен лист, издаден
от „ВиК“ ЕООД - Стара Загора е видно, че за абонат с № ***, с адрес: ***, на
името на С.О.Е., са били издадени дванадесет броя квитанции за периода от
01.12.2015 г. до 01.05.2017 г., като потребителят дължи сумата от 57,62 лева
във връзка с доставяне на питейна вода
и отвеждане и пречистване на
отпадъчни води и лихва за забава в
размер на 10,11 лева.
От служебно направената
справка за адресна регистрация на
ответника е видно, че той е с
регистриран постоянен и настоящ адрес:*** баня.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице И.Н.. Видно от заключението за
партида № *** с титуляр С.О.Е., която се отнася за недвижим имот, находящ се в ***,
има издадени 12 броя квитанции от ищцовото дружество, като общо дължимата сума
по партидата възлиза на 57,62 лева. Главницата е начислена на база
отразено потребено количество вода по единичната цена на водата към момента на
отчитането. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава на плащането за периода 01.01.2016 г. до
10.10.2018 г. е в размер на 11,90 лв. Експертът е констатирал, че сумите по квитанциите не са
заплатени. За периода от 01.12.2015 г.
до 01.05.2017 г. партида с № *** се водела на името на С.О.Е., ЕГН **********,
като към настоящия момент партидата се водела на същото лице. Партидата се отнасяла
за недвижим имот, находящ се в ***. По партидата няма постъпили плащания от
страна на ответника.
Представени са Общите
условия на ищцовото дружество.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са с
правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ по
смисъла на този закон
"потребители" са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно
чл. 3, ал.1 от
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от МРРБ /обн. ДВ- бр.88/ 8.10.2004 г., в приложимата редакция- с изм.
ДВ- бр.41/ 13.05. 2005 г./ потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване.
От служебно направената справка за адресна
регистрация на ответника е видно, че той е с регистриран постоянен и
настоящ адрес:*** баня. С.О.Е. не оспори, че е собственик или ползвател на
имота в с. Асен, за които се предоставят В и К услуги, поради което съдът счита, че договорът, относно
предоставяне на водоснабдителни услуги е възникнал между дружеството ищец и ответника
като потребител, което е било и основание на последния да бъде открита партида
във ВиК ЕООД. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства за
ползването на имота от други лица, на чието име да има открита партида по чл. 59 от Общите условия на ВИК.
От доказателствата по делото се установи
каузалното правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител
- ползвател на имота на посочения адрес, присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа.
Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВиКУ/.
Общите условия влизат в сила в
едноседмичен срок от публикуването им,
след като няма данни ответникът да е възразил срещу тях. Влизането в сила на
Общите условия не е обусловено от писменото им приемане от потребителя. / по арг. на чл. 71 от
Общите условия/.
Задължение на ищцовото дружество е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдило със заповед за изпълнение срещу ответника.
В Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия е упоменато, че изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператор. Ответникът не оспори
твърдението в исковата молба, че за процесния период „ВиК“ ЕООД, Стара Загора е
доставяло на адреса питейна вода и причиствало отпадна вода.
Съобразно чл. 5, т.6 от Общите условия
основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги,
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
От събраните по делото доказателства се
установи, че за предоставените услуги били издадени 12 броя фактури от ищеца,
за периода 01.12.2015г. до 01.05.2017г. на обща стойност 57,62 лв.,
които до момента не били заплатени, поради което искът като основателен следва
да се уважи за тази сума, съставляваща цената на доставената и изконсумирана
питейна и отведена канална вода по издадените квитанции, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното й плащане.
Относно изпадането на потребителя в забава
следва да се имат предвид правилата на чл. 33, ал. 2 от ОУ, според които
потребителите са длъжни да заплащат дължимата сума за използвани В и К услуги в
30 - дневен срок, след датата на фактуриране. Процесното количество В и К
услуги е фактурирано по първата фактура на 01.12.2015г. с квитанция № ********** от 01.12.2015 г., респективно 30
дневния срок за плащане е изтекъл на 01.01.2016 г., поради което от 01.01.2016
г. ответницата е изпаднала в забава и мораторната лихва върху главница от 57,62 лв. за периода от 01.01.2016 г. до
25.06.2018г., възлиза на 11,90лв., от които ответникът дължи лихва в претендирания
размер от 10.11 лв., поради което искът като основателен следва да се уважи.
С оглед изхода на спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
В заповедното производство са направени разноски от 25 лв. заплатена държавна
такса и 360 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, поради което дължимите разноски са в размер на 385 лв.
В
исковото производство са направени
разноски от 25 лв. заплатена държавна такса; 360лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС; 80 лв. възнаграждение за вещо лице, поради което
дължимите разноски са в размер на 465 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С.О.Е., ЕГН **********,***,
дължи на „В.и К.“ ЕООД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т.Р. –
управител следните суми: главница – 57,62 лева, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода, и отведена канална вода за периода
01.12.2015 г. - 01.05.2017 г. в имот, находящ се в ***, като титуляр на партида
000187, абонатен № ***, за което са издадени дванадесет броя квитанции, както
следва: № ********** от 01.12.2015 г.; №
********** от 01.01.2016 г.; № ********** от 01.02.2016 г.; № ********** от
01.05.2016 г.; № ********** от 01.09.2016 г.; № ********** от 01.10.2016 г.; №
********** от 01.11.2016 г.; № ********** от 01.12.2016 г.; № ********** от
01.01.2017 г.; № ********** от 01.02.2017 г.; № ********** от 01.04.2017 г.; №
********** от 01.05.2017 г. и мораторна лихва върху главницата за периода от
01.01.2016 г. до 25.06.2018 г. в размер на 10,11 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1694/08.11.2018
г. по ч. гр. д. № 2584/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, С.О.Е.,
ЕГН **********,*** да заплати на „В.и К.“
ЕООД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Р.Т.Р. – управител сумите както следва: 465
лв. – разноски
по настоящото дело и 385 лв. – заплатени разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Стара Загора в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: