РЕШЕНИЕ
№ 1665
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:И.ка Д. Дрингова
ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501027 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15986/11.08.2021г., депозирана
от Д. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ч.“ *** срещу решение №
260823/09.03.2021г., поправено с решение № 260158/10.03.2022г.,
постановени по гр. дело № 215/2020г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с
което са отхвърлени предявените от Д. Г. Д. в условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на М. И. Д., М. И. И. и
Община Варна, че Д. Г. Д. е собственик на 47 /изменена в о.с.з., посредством
увеличаване на осн. чл. 214 ГПК/ кв.м реална част /повдигната в цвят на
представената скица/ от ПИ с ид. 10135.3513.367 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-03-
2588/10.10.2013г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област
Варна, ул. „М." ***, с площ 308 кв.м, трайно пред назначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, № по
предходен план 238, кв. 1088а, при съседи на претендираната част:
10135.3513.366, 10135.3513.368, 10135.3513.369, 10135.3513.367, тъй като
1
претендираната част е грешно нанесена към момента на одобряване на КК със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, като
претендираната част бъде отнесена към ПИ с ид. 10135.3513.366 след
поправката на КК и КР и установяване действителното правно положение на
имота - досежно неговите технически характеристики - като граници и площ
и иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено спрямо М. И. Д., М. И. И. и Община
Варна, че ищецът е собственик въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност на 47 /изменена в о.с.з., посредством увеличаване на осн.
чл. 214 ГПК/ кв.м реална част /повдигната в цвят на представената скица/ от
ПИ с ид. 10135.3513.367 съгласно КККР на град Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед:
КД-14-03-2588/10.10.2013г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр.
Варна, област Варна, ул. „М." *** с площ 308 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, № по предходен план 238, кв. 1088а, при съседи на претендираната
част: 10135.3513.366, 10135.3513.368, 10135.3513.369, 10135.3513.367,
считано от октомври 2007г. до датата на предявяване на иска.
В жалбата е изразено становище за допустимост, но неправилност на
постановения съдебен акт. Въззивникът намира, че правото му на защита е
нарушено, доколкото не му е указана доказателствената тежест, която носи.
Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е доказал владението си,
продължило повече от 10 години. Липсват и мотиви защо съдът кредитира с
доказателствена стойност показанията на една група свидетели, водени от
отв. Д., а не кредитира показанията на свидетелите, водени от ищеца.
Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. И. И., с който
изразява становище за основателност на жалбата. Излага, че съдът не се е
съобразил нейното признание на иска и това на Община Варна. Моли за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът на ищеца да
бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и от М. И. Д., с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Счита, че не са налице нарушения по доклада и разпределянето на
доказателствената тежест. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили становища от третите
лица – помагачи.
Образувано е и по частна жалба с вх. № 290614/11.06.2021г., депозирана
от М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „С.“ ***, чрез адв. А. Д.,
срещу определение № 264147/12.05.2021г., постановено по гр. дело №
215/2020г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателката за изменение на решение № 260823/09.03.2021г., в частта
за присъдените в нейна полза разноски, като неоснователна.
2
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Г. Д., в който
е изразено становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба.
Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по евентуално съединени
искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.124, ал.1 от ГПК,
предявени от Д. Г. Д. срещу М. И. Д., М. И. И. и Община Варна.
Ищецът излага в исковата молба, че по силата договор за продажба,
обективиран в НА №164,т.IV, рег. № 6324, дело №699/21.12.2006 г. на
нотариус В.Д., е придобил от родителите си правото на собственост върху
дворно място, находящо се на ул. „Ч.“ ***, с площ 212 кв. м., съставляващо
имот с пл. № 237- част от УПИ 237, 238, 239, кв. 1088а по регулационния
план на подрайон 26 на гр. Варна, при граници: ул. „Ч.", имоти пл. № № 238,
234 и парцел I-231, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда,
състояща се от покрит вход със стълбище, салон, две стаи, покрито антре,
клозет-баня и второстепенна сграда-склад, заедно с всички подобрения и
приращения в мястото, а индивидуализация на имота по скица е ПИ с
идентификатор 10135.3513.366, съгласно КККР на град Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се гр. Варна,
област Варна, ул. „Ч." /М. Г./ *** с площ 169 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до
10м/, № по предходен план 237, кв. 0, при съседи: 10135.3513.333,
10135.3513.367, 10135.3513.368, 10135.3513.369, 10135.3513.1847. Твърди, че
e установил, че част от имота му попада в съседен имот с
идентификатор10135.3513.367, в следствие на което през 2019г. е предприел
действия за отписване на АчОС № 7272/12.12.2012г. от актовите книги на
Община Варна. Сочи, че в адресирано до него писмо Общината е изразила
становище, че е налице разминаване в площите на имоти с ид. № №
10135.3513.366 и 10135.3513.367, съобразно документите за собственост,
което е довело до грешка при отразяването на границите на имотите. Сочи, че
след справка в кадастралната карата и регистри на гр. Варна е установил, че е
налице неточно, респ. грешно попълнена граница между ПИ с ид.
10135.3513.366 и 10135.3513.367 и е предприел необходимите действия.
Излага, че с нотариален акт № 151, том I, peг. ***755, дело №
151/12.12.2006г., вписан в Служба по вписвания с акт № 14, том CXIV, дело
№ 26853, вх. рeг. ***4894/12.12.2006г. на нотариус К. К.ов, М. И. Д. и М. И.
И. са придобили съсобствеността на следния недвижим имот: дворно място, с
площ 261 кв.м, съставляващо пл. № 238 в кв. 1088а по плана на 26 подрайон
на гр. Варна, при граници: ул. „В.", ул. „Ч.", имот с пл. № 236 и имот с пл. №
237, което място е включено в УПИ II-237, 238, 239 по регулационния план на
26 микрорайон на гр. Варна, при граници за УПИ: ул. „Ч.", ул. „В." и УПИ №
1-231, като регулацията не е приложена и на място се ползва по имотните му
граници, заедно с построената в дворното място жилищна сграда и описание
на имота по актуална скица - ПИ с ид. 10135.3513.367 съгласно КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед: КД-14-03-2588/10.10.2013г. на Началника на
3
СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, обл. Варна, ул. „М." *** с площ 308 кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, № по предходен план 238, кв. 1088а,
при съседи: 10135.3513.333, 10135.3513.366, 10135.3513.368, 10135.3513.369,
10135.3513.370.
Сочи, че съгласно АЧОС № 7272/14.12.2012г. Община Варна е
собственик на 47/308 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор
10135.3513.367, целият с площ 308 кв.м.
Твърди, че след направено геодезическо заснемане на имота с преки
геодезически измервания и съобразно титула за собственост е установено, че
45 кв.м са придадени към съседния имот ПИ с ид. 10135.3513.367, от където е
дошло и разминаване в площите на двата имота. Със заявление вх. № 01-
178556/19.04.2019г. ищецът е поискал от СГКК-гр. Варна изменение на КК,
посредством отразяване на материализираната имотна граница на неговия
имот, установена с преки геодезически измервания на място, което налага
промяна на границите на съседните имоти.Твърди, че ответницата М. И. Д. е
подала възражение с per. № 02-1239/14.10.2018г., за исканото изменение, поР.
което със Заповед № 18-13297/18.12.2019г. Началникът на СГКК-гр. Варна е
отказал да одобри изменението за двата имота като е приел, че са налице
предпоставките на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Посочената
заповед не е обжалвана от ищеца.
Поддържа, че по КККР ПИ с ид. 10135.3513.366 е с площ от 169 кв.м, а
по нотариален акт е с площ от 212 кв.м. По КККР ПИ с ид. 10135.3513.367 е с
площ от 308 кв.м, а по нотариален акт е с площ от 261 кв.м.
Излага, че с АДС № 4938/31.08.1964г. на недвижим имот на ул. „Г.Ж."
*** с площ от 435 кв.м., представляващо УПИ XII-287, кв. 1088, с уредени
регулационни сметки, е признато право на строеж на И.С. Л.. С нотариален
акт № 50, том X, дело 3828/03.10.1969г. И.С. Л. продава на Г. Д. И. 2/5 ид. ч.
от жилищна сграда, находяща се към ул. „М. Г." /Ч./***, построена върху
държавно място с пространство от 435 кв.м на ул. „Г.Ж." ***, представляващо
парцел XII-287, кв. 1088. С протокол от 06.10.1976г. по дело № 1755 на ВРС е
постигната спогодба за поделяне на сгР.те и на правото на строеж като И.С.
Л. и Д.Т. Л.а получават жилищна сграда от страна на ул. „Г.Ж." *** /ул. „В."
по нотариален акт, ул. „М." по КККР/, 60% от отстъпеното право на строеж и
ползването на 212 кв.м държавно място, съставляващо дворище 287, кв. 1088
по КП на гр. Варна от 1965г., а Г. Д. И. и В. К.ова И. получават жилищна
сграда от страна на ул. „М. Г." /Ч./ ***, 40 % от отстъпеното право на строеж
и ползването на 212 кв.м държавно място, съставляващо дворище 287, кв.
1088 по КП на гр. Варна от 1965г., като страните се споразумяват с
ползването на незастроеното държавно място.
Сочи се още, че в КП от 1988г. от имот пл. № 287, кв. 1088 по
предходен КП от 1965г. са обособени два ПИ - 237 и 238. След оцифряване на
имотите от лицензирани лица имот с пл. № 237 по оцифрени граници е 151
кв. м, а имот с № 238 е с площ 280 кв.м. УПИ II-237, 238, 239, кв. 1088а по
регулационен план на 26 микрорайон е с площ 472 кв.м и се състои от имоти
4
с пл. № № 237 и 238 и придаваема част от 49 кв.м. от имот с пл. 239. Тази част
била придадена към имоти пл. № 237 и 238. С договори ***0 и ***1 от
24.06.1997г. областния управител на Варненска Област продава право на
собственост върху държавна земя, описана в АДС № 4938/1964г., а именно
дворно място с площ от 261 кв.м, имот пл.№ 238, кв. 1088а по регулационния
план на 26 м.р., ул. „В." *** на О.а И. Л. и Д.Т. Л.а.
С договори № 1839 и № 1840 от 01.07.1999г. областният управител на
Варненска област продава право на собственост върху държавна земя,
описана в АДС № 4938/1964г., 2360/1999г., а именно дворно място с площ от
212 кв.м, имот пл. № 237, кв. 1088а по регулационния план на 26 м.р., ул. „Ч."
*** на Г. Д. И. и Д. Г. Д..
Твърди, че е налице разминаване между материлизираните граници на
място и граници по КК, поР. което за него е налице правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Отправеното искане е да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на 45 кв. м. реална част от ПИ с ид.
10135.3513.367 съгласно КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-03-
2588/10.10.2013г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област
Варна, ул. „М." *** с площ 308 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по
предходен план 238, кв. 1088а, при съседи на претендираната част:
10135.3513.366, 10135.3513.368, 10135.3513.369, 10135.3513.367, като
претендираната част бъде отнесена към ПИ ид. 10135.3513.366 след поправка
на КК и КР. В условията на евентуалност моли да бъде признат за собственик
по давностно владение на процесната реална част от ПИ с ид. 10135.3513.367.,
осъществявано от м. октомври 2007г. до подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. И. Д. е депозирала отговор, в
който твърди, че исковете са допустими, но са неоснователни. Сочи, че
ответниците са съсобственици на реално определената част въз основа на
нотариален акт № 151, том I, per. ***755, дело № 151/12.12.2006г., вписан в
Служба по вписвания с акт № 14, том CXIV, дело № 26853, вх. рeг.
***4894/12.12.2006г. на нотариус К. К.ов, евентуално въз основа на давностно
владение, упражнявано от 12.12.2006г. Твърди, че нотариалният акт, на който
се позовава ищецът не касае претендираната реална част. Оспорва началния
момент, от който ищецът е започнал да упражнява фактическа власт върху
същата тази част с твърдение, че едва есента на 2019г. е поставена ограда.
Излага, че границата между двата имота,така както е нанесена в КК, съвпада с
тази по всички предходни планове и със споразумение за ползване на
държавното място, одобрено с протокол от 06.10.1976г. по гр. д. №
1755/1976г. на ВРС. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна Община Варна изразява
становище за допустимост и основателност на иска, като прави признание на
иска.
5
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна М. И. депозира отговор, в
който изразява становище за допустимост и основателност на иска, като
признава същия. Не оспорва правото на собственост на ищеца върху
процесната реална част от имота. Не оспорва твърдението на ищеца, че владее
процесните 45 кв.м. идеални части от имот с идентификатор 10135.3513.367
от датата на закупуване на имота от държавата - 2006г. до настоящия момент,
както и че между двата имота е имало материализирана граница по начина,
обозначен на скицата.
Депозиран е отговор и от О. И. Л., С. И. Р. и Р. П. Р., в качеството им на
трети лица помагачи на ответниците, с който оспорват иска като
неоснователен. Считат, че границата между ПИ с идентификатори
10135.3513.366 и 10135.3513.367 не е грешно отразена в КК. Поддържат, че
ответниците са собственици на процесната реална част. Твърдят, че третите
лица-помагачи, които са праводатели на ответниците, са били собственици на
процесната реална част, тъй като са я придобили чрез договори за продажба,
сключени между тях и държавата. Твърдят, че третото лице- помагач О. И. Л.
и Д.Т. Л.а са закупили от Държавата по 1/2 идеална част от парцел 238, в кв.
23 по действащия регулационен план към датата на продажбата. Ищецът Д. Г.
Д. е придобил правото на собственост на 01.07.1999 г. върху 5/8 идеални
части не от парцел, а от имот пл. № 237, т. е. след като О. И. Л. и Д.Т. Л.а са
били вече собственици на УПИ. Приемат, че ищецът не е собственик на
процесната реална част и до есента на 2019г. не е упражнявал фактическа
власт върху нея. Сочат, че едва 2019г. ищецът е завладял същата като е изгР.л
ограда от мрежа на мястото, където по негово твърдение се намира имотната
граница. Приемат, че предвид забраната на чл. 200 от ЗУТ ищецът не може да
придобие частта от имота по давност. Сочат, че границата, така както е
нанесена в кадастралната карта съвпада с границата по всички предходни
планове. Твърдят, че имотът, описан в нот. акт № 164, том 4, peг. № 6324, д.
№ 699/21.12.2006г. не включва процесната реална част.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция
с увеличаване размера на претендираната реална част от процесния имот от
45 кв. м. на 47 кв. м.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От акт за държавна собственост на недвижим имот №4938/31.08.1964г.
се установява, че дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Янко
Михайлов“, с площ 435 кв.м. в кв. 1088, съставляващо парцел XII-287, е
актувано като държавна собственост, на основание чл. 6 от ЗС и чл.21 от
Правилника за държавни имоти. В акта е отбелязано наличието на признато
право на строеж на И.С. Л..
От НА №50, т. Х, нот. д. ***828/1969 г. на нотариус С.С. се установява,
че на 03.10.1969г. И.С. Л. е продал на Г. Д. И. 2/5 ид.ч. от жилищна сграда,
6
състояща се от две антрета, хол, четири стаи, навес, клозет, баня, застроена
върху дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Г. Ж.“ ***, представляващо
парцел XII-287 в кв. 1088 по плана на гр. Варна, цялото с площ от 435 кв.м.,
при граници: от двете страни улици и дворища №286 и 269. Купувачът е
получил владението върху двете стаи и антрето, находящи се от към ул. „М.
Г.“ ***.
С решение от 05.07.1976г., постановено по гр. дело №1755/1976г. на
ВРС е допусната съдебна делба на отстъпено право на строеж върху държавен
имот с площ от 435 кв. м. и построената в него жилищна сграда, находяща се
в гр. Варна, ул. „Г. Ж.“ *** при квоти за В. и Г. И.и общо 2/5, а за И. и М. Л.и
общо 3/5.
В открито съдебно заседание на 06.10.1976г. по гр. д. № 1755/1976г. е
одобрена съдебна спогодба, по силата на която И.С. Л. и Д.Т. Л.а са получили
в дял 1, състоящ се от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Г. Ж.“
№19а, състояща се от антре с външно стълбище, салон, две стаи, лятна кухня,
клозет, баня, дъсчена барака, склад, застроена в държавно място, цялото с
площ 212 кв. м., 85,13% ид. части от подобренията в двора, както и 60 % ид.
ч. от отстъпено право на строеж; а Г. Д. И. и В. К.ова И. са получили в дял 2,
състоящ се от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „М. Г.“ 24-а,
състояща се от покрит вход със стълбище, салон, две стаи, покрито антре,
клозет, баня, външен клозет, склад, гълъбарник, застроена в дворно място,
цялото с площ от 212 кв. м., 14,69% ид. части от подобренията в двора, както
и 40% ид. ч. от отстъпено право на строеж.
С договор №30/24.06.1997г., поправен с договор №2523/08.02.2000г.
Държавата, представлявана от Д.М. - областен управител на обл. Варна, е
продала на О. И. Л. правото на собственост върху държавна земя, съгласно
АДС №4938/1964г., а именно: дворно място с площ ½ ид. ч. от 261 кв. м.,
имот планоснимачен № 238, кв. 23 по регулационния план на 26 подрайон на
гр. Варна, с адм. адрес гр. Варна, ул. „В.“ №3, при граници на имота: ул. „В.“,
ул. „Ч.“, пл. 236 и пл. 237.
С договор №31/24.06.1997г., поправен с договор №2522/08.02.2000г.
Държавата, представлявана от Д.М. - областен управител на обл. Варна, е
продала на Д.Т. Л.а право на собственост върху държавна земя, съгласно АДС
№4938/1964г., а именно: дворно място с площ ½ ид.ч. от 261 кв. м., имот
планоснимачен № 238, кв. 23 по регулационния план на 26 подрайон на гр.
Варна с адрес гр. Варна, ул. „В.“ №3, при граници на имота: ул. „В.“, ул. „Ч.“,
пл. 236 и пл. 237.
От НА №59, т. LXI, нот. д. № 16511/1997г. на нотариус Св. С., се
установява, че на 15.10.1997г. Д.Т. Л.а прехвърля на дъщеря си С. И. Р. ½ ид.
част от дворно място, цялото с площ 261 кв. м., съставляващо парцел XII-2878
в квартал 23 по плана на гр. Варна, ул. „В.“ №3, 26-ти подрайон, заедно с ½
ид. ч. от построената в дворното място жилищна сграда, при граници: от две
страни улици, имоти пл. 236 и 237 срещу задължението на страната на
приобретателката да поеме издръжката и гледането на своята майка Д.Т. Л.а.
От заповед №1152/17.06.1999г. на Областен управител на гр. Варна
7
Д.М. се установява, че Г. Д. И. e определен за купувач на 3/8 ид. части, а Д. Г.
Д. - на 5/8 ид. части на право на собственост върху държавна земя, съгласно
АДС №4938/1964г. и АДС №2360/1999г., представляваща дворно място с
площ 212 кв. м., имот планоснимачен №237- част от парцел II – 237,238,239,
кв. 1088а по регулационния план на 26 подрайон на гр. Варна с адрес гр.
Варна, ул. „Ч.“ № 24, при граници на имота: ул. „Ч.“, парцел 237, пл. 239,
имот планоснимачен 234, парцел I -231.
От договор №1839/01.07.1999г., се установява, че Държавата,
представлявана от Областен управител на обл. Варна - Д.М., е продала на Д.
Г. Д. 5/8 ид. части от право на собственост върху държавна земя съгласно
АДС№4938/1964г. и АДС №2360/1999 г., а именно: дворно място, цялото с
площ 212 кв. м., имот планоснимачен №237 - част от парцел II, 237, 238, 239,
кв. 1088а, по регулационния план на 26 подрайон на гр. Варна с адрес гр.
Варна, ул. „Ч.“ №24, при граници на имота: ул. „Ч.“, пл. 238, 234, парцел I-
231.
От договор №1840/01.07.1999г., се установява, че Държавата,
представлявана от Областен управител на обл. Варна - Д.М., е продала на Г.
Д. И. 3/8 ид. части от право на собственост върху държавна земя съгласно
АДС№4938/1964 г. и АДС №2360/1999 г., а именно: дворно място, цялото с
площ 212 кв. м., имот планоснимачен номер 237- част от парцел II, 237, 238,
239, кв. 1088а, по регулационния план на 26 подрайон на гр. Варна с адрес гр.
Варна, ул. „Ч.“ №24, при граници на имота: ул. „Ч.“, пл. 238, 234, парцел I-
231.
От НА №118, т.I, нот. д. № 118/2001г. на нотариус Н.С. се установява,
че на 07.08.2001г. Д. Г. Д. е продал на Г. Д. И. и В. К.ова И. 1/2 ид. ч. от
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Ч.“ /бивша „М. Г./ *** ,
състояща се от покрит вход със стълбище, салон, две стаи, покрито антре,
клозет-баня и второстепенна сграда-склад, построени в дворно място, цялото
с площ 212 в. м., съставляващо имот пл. 237 – част от парцел II- 237,238,239 в
кв. 1088а, по регулационния план на подрайон 26 на гр. Варна при
граници:ул. „Ч.“, имоти пл. №238,234 и парцел I – 231, ведно с ½ ид. ч. от
общите части на сградата, както и 5/8 ид. ч. от мястото, върху което е
построена сградата.
От НА №164, т. IV, нот. д. № 699/2006г. на нотариус В.Д., се
установява, че на 21.12.2006г. Г. Д. И. и В. К.ова И. са продали на Д. Г. Д.
дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Ч.“ /бивша М. Георгев/ ***,
цялото с площ 212 кв. м, съставляващо имот пл. 237 – част от парцел УПИ II-
237,238,239 в кв. 1088а, по регулационния план на подрайон 26 на гр. Варна
при граници:ул. „Ч.“, имоти пл. №238,234 и парцел I – 231, ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда, състояща се от покрит
вход със стълбище, салон, две стаи, покрито антре, клозет-баня и
второстепенна сграда-склад, заедно с всички подобрения и приращения в
мястото.
От НА №151, т. I, нот. д. № 151/2006г. на нотариус К. К.ов, се
установява, че на 21.12.2006г. О. И. Л., С. И. Р., Р. П. Р. и Д.Т. Л.а са продали
8
на М. И. Д. и М. И. И. дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „В.“ №3, с
площ 261 кв. м, съставляващо имот пл. 238 в кв. 1088а, по регулационния
план на подрайон 26 на гр. Варна при граници:ул. „В.“, ул. „Ч.“, имоти пл.
№236,237, което място е включено в УПИ № II-237, 238, 239 по
регулационния план на 26 микрорайон на гр. Варна, при граници за УПИ: ул.
„Ч.“, ул. „В.“ и УПИ № I – 231, като регулацията не е приложена и мястото се
ползва по имотните му граници, ведно с построената в това дворно място
жилищна сграда и заедно с всички подобрения и приращения в мястото.
От удостоверение за наследници е видно, че Д.Т. Л.а е починала на
24.03.2010г., като е оставила за свои законни наследници С. И. Р. и О. И. Л..
От акт за частна общинска собственост №7272/14.12.2012г., е видно, че
е актуван ПИ с идентификатор №10135.3513.367 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с площ 47/308 кв. м. ид. ч.,
находящ се в гр. Варна, ул. „М.“ ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС. В
същия като съсобственици на общината са посочени М. И. Д. и М. И. И. с
права на собственост върху 261/308 ид.ч.
Със заповед № 18-13297/18.12.2019г. на началника на СГКК Варна е
оставено без уважение заявлението на Д. Г. и М. И. за изменение на границата
между имоти 10135.3513.366 и 10135.3513.367, поР. постъпило възражение от
заинтересованото лице М. И. Д..
От заключението на вещото лице В.А. по проведена пред
първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза се установява
следното: 1/ първият КП, действал за ПИ с идентификатори 10135.3513.366 и
10135.3513.367 е от 1950г., като по него двата имота са едно цяло и попадат в
ПИ 287, за който е отреден парцел XII-287, кв. 1088. Следващият КП е от
1965г. и по него процесните имоти също попадат в ПИ 287., кв. 1088.
Съгласно КП от 1988г., предхождащ КККР, ПИ 10135.3513.366 съответства
на имот 237, а ПИ 10135.3513.367 на имот 238. Границите на имотите по КП
от 1988г. и по действащата към момента КК от запад, юг и изток, както и
междинната им граница приблизително съвпадат, като разликите са в рамките
на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г.
Различават се северните граници, като тези по КК приблизително съвпадат с
РП, одобрен със заповед Г-333/21.03.1994г., ползващ като основа КП от
1988г. В разписния лист към този КП имот 237 е записан на Г. Д. И., а имот
238 на И.С. Л.. Установява, че първият РП за процесните имоти е нанесен
върху КП от 1950г. и е одобрен със заповед №244-1959г. Съгласно този план
за ПИ 287 е отреден парцел XII-287, кв.1088, така както е описан в АДС
№4938/31.08.1964г. Следващият РП е одобрен със заповед № 62/29.01.1971г.
Съгласно този план процесните имоти попадат в кв. 6 за комплексно
строителство. Следващият регулационен план е одобрен със заповед № Г-
38/07.10.1992г. на кмета на община Варна. По този план процесните имоти
попадат в улична регулация и кв. 23 за комплексно строителство. Сега
действащият ПУП за имоти с идентификатори 10135.3513.366 и
10135.3513.367, по КККР е ЗРП на част от 25-ти и 26-ти м.р. на гр. Варна,
одобрен със заповед Г-333/21.09.1994г. на кмета на община Варна. Съгласно
този план те попадат в един общ парцел II-237,238, кв. 1088а. Съгласно ОГП
9
на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-03-02/46/31Л2.1982 г. на КТСУ към
МС имотите попадат в жилищна зона, същото е и предвиждането на ТУП на
община Варна, приет с решение № 1611-5/27.05.1998г. на ОбС Варна.
Съгласно действащия към момента ОУП на гр. Варна, одобрен със заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. и заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. на МРРБ
процесните имоти попадат в „Жилищна устройствена зона с преобладаващо
средно застрояване“;
2/ След извършеното геодезическо заснемане се установява, че
процесната реална част е 43 кв.м. и се ограничава между общата граница по
КК на ПИ 10135.3513.366 и 10135.3513.367 на запад и металната ограда
поставена на място на изток, а на север и на юг се ограничава от границите по
КК. Вещото лице сочи, че до 1988г. имотите на ищеца и ответниците са били
едно цяло. С КП от 1988г. се появяват имот пл. № 237, записан в разписния
лист на Г. Д. И. и имот пл. № 238 на И.С. Л.. Процесната реална част от 43
кв.м. попада в имот пл. № 238 по този кадастрален план - собственост на
ответниците, а впоследствие в имот с идентификатор 10135.3513.367 по КК;
3/ Посочва се, че материализираните на място граници не съвпадат
изцяло с тези по КК. Съвпадат приблизително западната и южната граници на
имот с идентификатор 10135.3513.366, както и източната и южната граници
на имот с идентификатор 10135.3513.367. Различават се северните граници на
двата имота, които са по уличната регулация, както и тяхната междинна
граница. Площта на имот с идентификатор 10135.3513.366 по КК е 169 кв.м., а
така както се владее на място от ищеца е 194 кв.м., като в последната площ е
включена и процесната реална част от 43 кв.м. Площта на имот с
идентификатор 10135.3513.367 по КК е 308 кв.м., а така както се владее на
място от ответниците е 234 кв.м., като от последната площ е изключена
процесната реална част от 43 кв.м.;
4/ Според вещото лице ищецът, респ. неговите праводатели, е
собственик на ПИ 237 по КП 1988г. с площ по документ от 212 кв.м., а по КП
150 кв.м., а ответниците, както и техните праводатели, са собственици на ПИ
238 от КП от 1988г. с площ по документ 261 кв.м., а по КП 277 кв.м.
5/ Вещото лице посочва, че съгласно протокола по гр. дело 1755/1976г.
страните се споразумяват да разпределят ползването на незастроеното дворно
място върху което имат право на строеж както следва: граничната линия,
разделяща незастроеното дворно място на две, ще започва от перилата на
входното стълбище/входът на които понастоящем е закрит и превърнат на
прозорец/, минава успоредно на сградата на Г. и В. И.и и стига до тротоарната
настилка, водеща от сградата на И.и до външния клозет, като настилката ще
се ползва от И.и. След това по ръба на тази настилка, перпендикулярно на
сградата на И.и, стига до граничната линия на парцела, на която лежат склад и
дървената барака на Л.и. Според вещото лице общата ограда между имотите
на ищеца и ответниците в незастроеното дворно място минава по линията на
правото на ползване по гр. д. 1755/1976г. Тази обща ограда е показана с
виолетов цвят на Комбинираната скица и съвпада с общата граница по КК,
като разликите са в рамките на допустимата грешка по чл. 18, от Наредба РД-
02-20-5 от 15.12.2016г.
10
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че имот с пл. № 239 е
ситуиран северно от двата имота и с регулационния план от 1994 част от него
е включен в УПИ II. Заявява също, че оградата между двата имота е видимо
нова – на не повече от 5 години. Старата ограда е била паянтова и така е
отразена в КК.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на
водените от ищеца свидетели - А.С.А. и Н.Р. Р., както и този на ответната
страна - П. В.нов П..
Св. А. излага, че познава ищеца от дете, тъй като живее в съседство - на
ул. „Ч.“ №19. Твърди, че е посещавал имота като малък. Твърди, че между
процесния и съседния имот имало телена ограда – мрежа. Преди имало вход
към къщата, но в последствие този вход бил махнат и на неговото място сега
имало чешма. Сочи, че оградата започвала от мивката, по посока към
сегашния бул. „Левски“, където преди имало улица. През 2007г. - 2008г., на
мястото на оградата се появил контейнер, който през 2011г. бил преместен.
Сочи, че оградата била преместена от Д. на предишното място. Била
изградена от ламарина.
Св. Р. заявява, че през 2001г., както и периода от края на 2006г. до 2014г.
е бил служител на ищеца. Заявява, че ищецът съжителства с ответницата М..
Твърди, че през 2017г. е наел къщата на ул. „Ч.“ *** и я е ползвал до миналия
месец. Твърди, че през периода от 2001г. е посещавал често имота. Не помни
през 2006-2007г. да е съществувала ограда между този и съседния имот.
Заявява, че през 2001г. е имало някаква телена ограда, която започвала от
страни на къщата на Д. до мивката и продължавала до края на имота. Била е
по-навътре в имота на ищеца, в сравнение с оградата, която в момента е
поставена в имота. Твърди, че през 2007г. сградата в съседния имот била
съборена, а на мястото на оградата бил поставен контейнер, който навлизал в
другия имот. Бил направен бетонов постамент за контейнера, който бил
премахнат през 2010 - 2011г. Заявява, че сегашната ограда не съвпада със
старата. Старата била метър и нещо по - навътре в имота на Д., а сегашната е
в имота на съседа. Настоящата ограда Д. преместил през 2019г., като е
прибрал към неговия имот. Сочи, че ищецът е отглеждал кучета, които имали
заградено пространство.
Св. П. излага, че познава бегло Д., а имота на О. Л. знае от 1971г.
Твърди, че границата на имота на ответниците на запад към Д. била с ограда,
като на практика в тази част от имота на ищеца имало една тясна пътека с
един метър до външната си граница. Оградата започвала от ъгъла на къщата,
който се явява югозападния ъгъл на къща на ищеца и отивала до южния край
до тоалетната им. Твърди, че имота на ответниците бил доста по-голям.
Твърди, че до 2006 – 2007 г., докато майка му живеела там ходел често и
оградата си била там. Заявява, че сега оградата е преместена на изток, в
бившият имот на О., може би с около 4 - 5 метра на изток, като новата ограда
е поставена преди 5 - 6 месеца и още всичко е лъскаво. Посочва, че между
имотите винаги е имало ограда, защото ищецът имал куче и то се разхождало.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
11
изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поР. което производството и
решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
В конкретния случай с въззивната жалба са наведени оплаквания за
допуснати процесуални нарушения при докладване на делото. Същите са
бланкетни, неконкретизирани и необосновани. Доказателствената тежест е
разпределена правилно между страните. Искът не е изменян по основание,
поР. което не е било нужно на ответниците да бъде даван нов срок за отговор.
С доклада е прието, че няма безспорни факти и обстоятелства, поР. което не е
допуснато нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК. Съдът е предоставил
възможност на ищеца, чрез процесуалния му представител, да изрази
становище по доклада и дадените указания, като същият е заявил, че няма
възражения. Първоинстанционният съд е приел, че от свидетелските
показания на всички свидетели не може да се установи твърдяното давностно
владение на ищеца, без да дава привес на някоя от групите свидетели. Съдът е
обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на съвкупната им
преценка е формирал правните си изводи.
Целта на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е да бъде разрешен спор
за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни
права и за фактическото местоположение на границата между имотите не
само с оглед на това как същата е била материализирана на място към
момента на придобИ.е на собствеността, но и с оглед правните последици на
извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали заснетата
по последния кадастрален план граница между тези имоти съответства на
тази, която сочат действителните права на спорещите страни. От съществено
значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и
съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното
нанасяне на имота в кадастрален и регулационен план, но и доколко
последващите промени в границата между имотите, вкл. и в последния
действащ кадастрален план, са били извършени в съответствие с
изискванията на съответния териториално- устройствен закон или се дължат
на допусната при нанасянето на границата грешка /в този смисъл и решение
№271/13.05.09г. по гр.д.№240/08г. на ВКС/. С оглед на това и предмет на
установяване по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на
спорната площ към посочения момент - одобряване на действащия
кадастралния план и начина му на отразяване по действащия и предходните
планове с оглед изследване имало ли е правно основание за промяна на
правото на собственост и начина, по който е отразена тази промяна. Това е
така, защото кадастралният план следва да отразява пространствените
12
предели на правото на собственост, а решението, с което е установено това
право към момента на одобряване на плана е основание за изменение на
влезлия в сила кадастрален план. Предпоставка да допустимостта му е
наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно
заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на
собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по
административен ред, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР.
В тежест на въззивникът е, чрез главно и пълно доказване, да установи
правото си на собственост на спорната площ към момента на одобряване на
кадастралната карта, както и наличието на съществена грешка в КК досежно
неправилното заснемане на същата в очертанията на имота на въззиваемите.
В конкретния случай ищецът претендира да е собственик на реална част
от 47 кв.м. от имот с ид. № 10135.3513.367 по КК на гр.Варна, целия с площ
от 308 кв.м., повдигната в жълт цвят в Комбинирана скица към заключението
на СТЕ /л.269-I/ и счита, че същата е отразена погрешно към имота на
ответниците в действащата кадастрална карта на гр. Варна. Тези твърдения не
се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съобразно заключението
на вещото лице В.А. до 1988г. имотите на ищеца и ответниците са били едно
цяло. С КП от 1988г. се появяват имот пл. № 237, записан в разписния лист на
Г. Д. И. и имот пл. № 238 на И.С. Л.. Процесната реална част от 43 кв.м.
попада в имот пл. № 238 по този кадастрален план - собственост на
ответниците, а впоследствие в имот с идентификатор 10135.3513.367 по КК.
Експертът е установил, че границите на имотите по КП от 1988г. и по
действащата към момента КК от запад, юг и изток, както и междинната им
граница приблизително съвпадат, като разликите са в рамките на допустимата
грешка по чл. 18 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. Само четвъртата -
северната граница не съвпада, тъй като има изместване по регулацията.
Според вещото лице общата ограда между имотите на ищеца и ответниците в
незастроеното дворно място е минавала по линията на правото на ползване по
гр. д. 1755/1976г. Тази обща ограда е показана с виолетов цвят на
комбинираната скица и съвпада с общата граница по КК, като разликите
отново са в рамките на допустимата грешка. Според вещото лице
съществуваща в момента ограда между двата имота е на не повече от 5
години, докато старата ограда е била паянтова и така е отразена в КК.
От събраните гласни доказателства се установява, че преди няколко
години Д. е премахнал старта ограда и е поставил голям контейнер, който
изпълнявал ролята на ограда и навлизал в имота на ответниците. Св. Р., воден
от ищеца, както и водения от ответниците свидетел П. сочат, че сегашната
ограда не съвпада със старата, а е изместена на изток, в имота на ответниците.
Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта, в която сочи, че след
премахването на контейнера ищецът е поставил новата ограда на мястото на
старата, доколкото същите са изолирани и противоречат на останалите гласни
доказателства и на установеното от вещото лице, както и на отразеното в КК.
Посочената по-горе установеност, че вътрешната граница между двата
имота по кадастралната карта съответства на тази по последния КП от 1988г.
обуславя извод за липса на грешка в кадастралната основа, която да подлежи
13
на поправяне по реда на чл.54 от ЗКИР, респ. за неоснователност на
предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Като неоснователен се преценява и предявения в евентуалност
положителен иск за собственост на процесната реална част. Трайната
практика на ВКС приема, че реална част от парцел или УПИ може да бъде
придобИ.а по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл
преди влизане в сила на ЗТСУ през 1973г., или ако е осъществявано владение
в период повече от 10 години след влизане в сила на ЗУТ, но при условие, че
владяната част от ПИ може да се обособи като самостоятелен УПИ,
съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към
съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот /чл.200
ЗУТ/. В случая не са налице предпоставките на чл.200, ал.1 -3 от ЗУТ за
придобИ.е по давност на спорната реална част. Още повече, че от събраните
по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за
осъществявано от въззивниците и техните праводатели владение.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивната страна следва да заплати на въззиваемата Д. сторените разноски
пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. с вкл. ДДС. Срещу заплатеното
адвокатско възнаграждение процесуалният представител на насрещната
страна е релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. Производство пред въззивната инстанции е протекло в едно
съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, доколкото спорът
между страните е бил правен, а не по фактите. Адвокатското възнаграждение
следва да бъде определен в размер близък до минималния такъв /407,30 лв./,
определен съобразно Наредба № 1/2004г., в редакцията към датата на
плащането – 11.06.2022г., която съдът приема за дата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, а именно 450 лв. Върху тази сума
следва да се начисли ДДС, или въззивникът следва да заплати на
въззиваемата сумата от 540 лв., представляваща сторените разноски пред
въззивната инстанция.
По частна жалба с вх. № 290614/11.06.2021г.
Предмет на частната жалба е определение № 264147/12.05.2021г.,
постановено по гр. дело № 215/2020г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с
което е отхвърлена молбата на жалбоподателката М. И. Д. за изменение на
решение № 260823/09.03.2021г., в частта за присъдените в нейна полза
разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1
от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
В проведеното единствено съдебно заседание пред първоистнационния
14
съд, ответницата, чрез процесуалния си представител адв. А. Д., е поискала
присъждане на разноски. В представения списък по чл.80 от ГПК са описани
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и възнаграждение за вещо
лице в размер на 200 лв. Към списъка са приложени доказателства за плащане
на двете суми по банков път, фактура и доказателства за регистрация на адв.
Д. по ЗДДС. В приложена фактура е посочено плащане на адвокатско
възнаграждение от 1000 лв., като е начислен ДДС в размер на 200 лв.
Процесуалният представител на ищеца своевременно е релевирал възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Районният
съд, след като е съобразил правната и фактическа сложност на предявения
иск и извършените процесуални действия от процесуалния представител на
ответницата, е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение на 600
лв., което е над минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юни 2004г., в редакцията към датата на плащането –
30.11.2020г. /407,30 лв./, което действие е изцяло съобразено с разпоредбите
на чл.78, ал.5 и чл.248 от ГПК. Същият, обаче, е пропуснал да начисли
дължимия ДДС, който е 120 лв. По изложените съображения, следва да бъде
допуснато изменение на решението в частта за разноските, дължими на
ответницата Д., като на същата се присъдят разноски в размер на 920 лв., от
които 720 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. внесено възнаграждение
на вещо лице.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260823/09.03.2021г., поправено с
решение № 260158/10.03.2022г., постановени по гр. дело № 215/2020г. по
описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което са отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, предявените от Д. Г. Д. в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за постановяване на решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на М. И. Д., М. И. И. и Община Варна, че
Д. Г. Д. е собственик на 47 /изменена в о.с.з., посредством увеличаване на осн.
чл. 214 ГПК/ кв.м реална част /повдигната в цвят на представената скица/ от
ПИ с ид. 10135.3513.367 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД
на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-03-2588/10.10.2013г. на
Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област Варна, ул. „М." ***,
с площ 308 кв.м, трайно пред назначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, № по предходен план
238, кв. 1088а, при съседи на претендираната част: 10135.3513.366,
10135.3513.368, 10135.3513.369, 10135.3513.367, тъй като претендираната
част е грешно нанесена към момента на одобряване на КК със Заповед № РД-
18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, като претендираната част бъде
отнесена към ПИ с ид. 10135.3513.366 след поправката на КК и КР и
установяване действителното правно положение на имота - досежно неговите
технически характеристики - като граници и площ и иск с правно основание
15
чл. 124 от ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено спрямо М. И. Д., М. И. И. и Община Варна, че ищецът е
собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност на 47
/изменена в о.с.з., посредством увеличаване на осн. чл. 214 ГПК/ кв.м реална
част /повдигната в цвят на представената скица/ от ПИ с ид. 10135.3513.367
съгласно КККР на град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-03-2588/10.10.2013г.
на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област Варна, ул. „М."
*** с площ 308 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, № по предходен план
238, кв. 1088а, при съседи на претендираната част: 10135.3513.366,
10135.3513.368, 10135.3513.369, 10135.3513.367, считано от октомври 2007г.
до датата на предявяване на иска.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, решение №
260823/09.03.2021г., поправено с решение № 260158/10.03.2022г.,
постановени по гр. дело № 215/2020г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, като
УВЕЛИЧАВА, които Д. Г. Д. е осъден да заплати на М. И. Д. от сумата 800
лв. на сумата 920 лв.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ч.“ *** да
заплати на М. И. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Л.К.“ ******, сумата
от 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16