МОТИВИ към присъда по НОХД №691/2012г. по описа на Районен съд гр. Бургас.
Производството по делото е образувано по повод
внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който
против С.С.С. е повдигнато обвинение по чл. 131а, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.29, ал.1 ,б.”а” от НК - за това, че на 23.06.2007 г. в
гр.Бургас, при условията на опасен рецидив, причинил на С.С.С., с ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст с екстракция
на 7-ми долен зъб, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок от 1.5 -2 месеца.
В хода на съдебните прения, представителят на РП
Бургас поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение, като счита, че в хода
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, и прави анализ на включения в делото доказателствен
материал. По отношение определяне на наказанието, прокурорът пледира, че същото
следва да се определи при приложение на чл.54 от НК. Сочи, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи
приложението на чл.55 от НК. Пледира на подсъдимия С. да бъде наложено
наказание над средния размер, предвиден в закона, а именно десет години
лишаване от свобода, като се приспадне времето, през което по отношения на С. е
била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 2.03.2012г.
Защитникът на подсъдимия С.С.С., в лицето на служебно назначения му защитник адвокат
М.Ч. ***, по време на съдебните прения, заявява, че не споделя становището на
представителя на РП-Бургас, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Пледира подсъдимият С. да бъде признат за
невинен поради недоказаност на обвинението.
Подсъдимият С.С.С. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и дава обяснения по същото. В защитната си реч, по време на съдебните
прения, моли съда да го оправдае, като сочи, че е невинен.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по реда на
чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
През месец юни 2011 г. С.С. ***, където изтърпявал
общо наказание от шест години лишаване от свобода. Подсъдимият С. бил настанен в килия № 413, заедно
с други лица лишени от свобода, а именно със свидетелите С.С.С., Ф.В.С., Х.А.А.,
Д.А.А. и Ю.Е.Й.. С. бил определен за отговорник на килията, по повод на
което поискал от св. С.С. да почисти помещението.
Св. С.С. възразил с мотив, че му предстои освобождаване от Затвора гр.Бургас,
отказал да почисти килията, което ядосало подсъдимия. С., съгласно обясненията
му дадени в съдебно заседание, нанесъл на пострадалия С. два удара с ръка и по-точно един шамар зад врата и един шамар
по лявата буза. Ударите, нанесени от подсъдимия на пострадалия, били видени от
св. Ю.Е.Й., св.Х.А.А. и св. Д.А.А.. Предвид на ударите, нанесени от С., на С.С.
било причинено счупване на долната челюст в областта на 7-ми долен ляв зъб, в
резултат, на което св. С.С. започнал да кърви. Пострадалият напуснал килия №
413 и се оплакал на св. Д.Н.Т., също лишен от свобода, че С. го е ударил. Съгласно
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, след инцидента св. Д.Т. го
попитал какво се е случило, като С. обяснил, че е ударил С.С. по повод извършени
от последния кражба и отказ да почисти килията. Св. Ф.С. видял кръв по лицето
на пострадалия, а последният му се оплакал, че С. го е ударил.
През нощта на
23.06.2011 г. срещу 24.06.2011 г. св. С.С. продължил да изпитва болка.
Сутринта на
24.06.2011 г. св. С.С. поискал от св. Т.Д.Д. ***, да посети кабинет по дентална
медицина. Свидетелят Д. незабавно уведомил д-р Д.Г. - лекар по дентална медицина в
Затвора - Бургас. С.С. посетил кабинета на д-р Г., който установил счупването
на челюстта и извършил належаща екстракция на 7-ми долен ляв зъб, намиращ се
във фрактураната линия на счупването. Д-р Г. репозирал и фиксирал счупената
челюст на пострадалия и назначил инжекционно лечение.
В последствие св. Д.
разговарял с подсъдимия, който признал, че е ударил С.С., нанасяйки му шамар.
За случилото се била
уведомена свидетелката И. Николова Л. ***.
Св. К.Н.Х. -
заместник - началник на Затвора - Бургас, провел беседи с всички лица, на които
били известни факти по случая.
Съгласно
съдебномедицинската експертиза от наличните данни в медицинската документация
на С.С. е установено счупване на долната челюст с екстракция на седми долен ляв
зъб. Видно от заключението на вещото
лице увреждането е в резултат от въздействие с твърд предмет – при удар с
юмрук. Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 1.5
месеца - 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Подсъдимият С.С.С. е на 33 години, живущ ***,
български гражданин, с незавършено начално образование, неженен, осъждан, в
момента в Затвора гр.Бургас, с ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали и по-специално
от показанията на свидетелите К.Х., Т.Д., Д.А., Х.А., от заключенията на вещото
лице д-р П.П. по извършената съдебномедицинска експертиза, както и от
справката за съдимост на подсъдимия. Съдът изцяло възприема посочените
доказателствени материали и ги съобразява при установяване на фактическата
обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се
относно фактите релевантни за предмета на доказване по делото. Съдът в цялост
дава вяра на показанията на свидетелите, които пресъздават свои непосредствени
възприятия, и чиито показания са последователни и логични.
В обясненията си дадени в хода на съдебното
следствие пред настоящата инстанция, подсъдимият С. поддържа, че на 23.06.2011 г.,
действително е ударил пострадалия С. и по-конкретно един шамар зад врата и един
шамар по лявата буза, при което от устата на С.С. излязло малко кръв. Поводът
за нанесените удари бил отказът на С.С. да чисти и кражба, извършена от
последния. Заявява, че при удара не е видял на С.С. да му е паднал зъб, както и
да е счупена долната му челюст.
Обясненията на подсъдимия освен, че са
доказателствено средство, са и средство за защита, което той упражнява по свое
усмотрение. Обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения,
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Затова достоверността на обясненията му, относно фактите от
предмета на доказване, се оценяват на общо основание в светлината на всички
други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено от
съда. В случая съдът счита подържаната от подсъдимия версия, че на
инкриминираната дата е нанесъл на св.С. два удара и по-конкретно два шамара,
единият от които по врата, а другия по бузата, както и че не е видял при удара
от устата на С.С. да пада зъб, като не е счупил долната му челюст за защитна
такава, поради което и не й дава вяра при установяване на фактическата
обстановка по делото, тъй като намира, че същата се опровергава по категоричен
начин от посочените и обсъдени по-горе кореспондиращи си и взаимно допълващи се
показания на свидетелите, които заявяват, че подсъдимият С. е нанесъл удари,
според обясненията на подсъдимия два, според една част от свидетелите един, но
съдът счита, че е без значение е колко удари са нанесени, с каква сила и насоченост.
Съществено е, че действията на подсъдимия са били насочени към осъществяване на
общия престъпен резултат - телесно увреждане на пострадалия, действайки с
общност на умисъла. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение
№231/26.07.2011г. по н.д.№1256/11г. ІІІ н.о.
В
показанията си свидетелят Х. – заместник началник на Затвора гр.Бургас сочи: „В
крайна сметка това, което съобщи С.С. бе, че е ударил С. по врата с шамар и
непосредствено след това с лявата отворена длан го е посрещнал и ударил в
долната челюст. Извършеният преглед установява счупване на челюстта, след което
е изваден зъба.......Подсъдимият смятам, че е разбрал, че С. е със счупена
челюст, тъй като беше отведен в стационара на медицинския център, беше
захранван със сламка”.
Свидетелят Т.Д. *** сочи: „С. ми обясни, че е
ударил само шамар на С..”
Съгласно показанията на св.Х.А.: „Видях С. да удря
С.. Ударът се изразяваше в един шамар. По устната на С. имаше малко кръв.
Видно от показанията на Д.С. „Видях С. да удря
един шамар на С.. С. удари С. по бузата, в близост до устните.........В
резултат на удара му потече кръв от устата.”
Цитираните по-горе свидетели са категорични, че
удар е нанесен, като този удар съгласно заключението на вещото лице е довел
трайно затруднение на дъвченето и говоренето на С. за срок от 1.5-2 месеца.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият С.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 , вр. чл.29, ал.1 ,б.”а” от НК, тъй
като на 23.06.2007г. в гр.Бургас, при условията на опасен рецидив, причинил на С.С.С.,
с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст с екстракция на 7-ми долен зъб, довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за срок от 1.5 -2 месеца.
Досежно субектът на престъплението:
Подсъдимият
С. е пълнолетен, вменяем и не
е поставен под запрещение, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, същият може да бъде годен субект на престъплението.
Досежно обектът на престъплението:
Обект на закрила на престъпленията от Раздел ІІ на
Глава втора от НК са обществените отношения, свързани с осигуряване
неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на личността.
Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост - на физическите
функции на органите и тъканите в неговото тяло.
Престъпленията, с които се причинява някаква
телесна повреда, са винаги резултатни престъпления, при това на реално
увреждане. За да има довършено престъпление, трябва да се стигне до засягане на
здравето.
Съгласно заключението
на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, от наличните данни е
установено счупване на долната челюст с екстракция на 7-ми долен ляв зъб по
отношение на С.С.. Увреждането е в резултат от въздействие с твърд тъп предмет -
при удар с юмрук. Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето за
срок от 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
В
случая е причинена средна телесна повреда, като в ППВС № 3/79 г.- т.11 на
Пленума на ВС изрично се сочи, че средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 НК е и увреждането на челюстта. Счупването на челюстта е самостоятелна
съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да се съпровожда с
избиване на зъби. Под "счупване" трябва да се разбира и пукването на
челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно дъвченето или
говоренето. Това увреждане може да бъде само временно. В този смисъл е
установената съдебна практика – Решение № 636/2.12.72г. на ІІ н.о. на ВС, решение
№ 499/1.10.2002г. на ІІІ н.о. на ВКС, решение №8/27.01.2009г. на ВКС по н.д.
№587/2009г. В случая няма изискване за „трайно затрудняване дъвкателната функция”, и
дори това затрудняване на дъвкателната функция да е било за срок по малък от 30 дни, деянието е
съставомерно по смисъла на чл.129 ал.2 НК-решение № 221 от 15.05.2009г. по н.д. №
223/2009г., ІІІ н.о. на ВКС.
Досежно
субективната страна на престъплението:
При осъществената оценка на фактическите
положения за противоправния акт, предмет на настоящия казус и на установената
правнозначима конкретика досежно извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние и причинените с
него вредоносни последици, съдът приема, че деянието е извършено с пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал, че с нанесеният удар в областта на лицето на
пострадалия (по конкретно - по бузата ще причини телесно увреждане на пострадалия,
при което ще бъде засегната дъвкателната му функция, като е искал настъпването
на вредоносния резултат.
Между нанесения удар от страна на
подсъдимия и полученото телесно увреждане на пострадалия съществува пряка
причинна връзка, което ангажира наказателната му отговорност.
От обективна страна деянието е извършено чрез
действие – нанасяне от страна на подс. С. на удар в областта на лицето и по-точно
в областта на челюстта на св.С.. Вследствие на така нанесения му от подсъдимия
удар, на св. С. било причинено счупване на долна челюст с екстракция на 7-ми
долен зъб, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, които
увреждания се определят като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 НК. В конкретния случай без значение е нападателят какви удари е нанесъл, с
каква сила и насоченост. Същественото е, че действията са били насочени към
осъществяване на общия престъпен резултат - телесно увреждане на пострадалия.
На следващо място съдът счита, че поведението на
подсъдимия се е характеризирало с демонстративно и грубо отношение към пострадалия,
като с немотивираното си непристойно поведение и отношение към личността и
телесната неприкосновеност на пострадалия, подс. С. е изразил явно неуважение
към тези обществени отношения, защитени от правния ред. В случая явното
неуважение към обществото е получило израз в открито високата степен на
неуважение на личността на пострадалия, като подсъдимият е демонстрирал сила и физическото си надмощие
над последния, като само по себе си нанасянето на телесната повреда е
непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно
неуважение към обществото.
Съдът счита, че от доказателствата по делото не се
установи подсъдимият да е действал по лични подбуди. По делото
не са налице данни преди осъществяване на инкриминираното деяние между
подсъдимия и пострадалия да са съществували лични отношения, като вражда,
завист и други подобни.
Настоящото деяние е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.а от НК, а именно с Определение по НЧД № 2692/2010 г. на БРС,
в сила от 30.07.2010 г., на подсъдимия С.С.С. е било определено и наложено общо
наказание, измежду наказанията по НОХД № 2295/2003 г., НОХД № 2659/2003 г.,
НОХД № 2592/2003 г., НОХД № 155/2003 г., НОХД № 42/2004 г., НОХД № 864/2004 г.,
НОХД № 2568/2003 г., НОХД № 3150/2004 г., НОХД № 2779/2003 г., НОХД № 865/2004
г., НОХД № 1100/2005 г., НОХД № 1645/2004 г., НОХД № 2461/2007 г., и НОХД №
1900/2010 г. всички на БРС, и по НОХД № 32/2004 г. на PC – Средец, а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 4 години. Съдът е увеличил на основание чл. 24 от НК това
общо наказание с 2 години лишаване от свобода до общ размер на 6 години
лишаване от свобода и е определил строг режим за изтърпяването на определеното
общо, увеличено наказание. С. е започнал да изтърпява наказанието на 04.03.2006 г. Във
връзка с цитираните осъждания, извършеното от подсъдимия деяние е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. а от НК
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът
отчете като отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно минало на
подсъдимия. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете тежкото му социално
и материално положение.
В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране
на наказанието спрямо подс. С. при условията на чл.55 от НК, тъй като
изброените смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни, а и наличието на отегчаващи такива не може да обоснове
несъразмерност между извършеното престъпление и налагане на наказание под
минимума, предвиден в закона.
При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54
от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”
от НК следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
и вината обстоятелства, поради което и с оглед изпълнение целите на
наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия следното
наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.61,
т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг
режим. Съдът счита, че така определеното наказание е достатъчно за постигане
целите на наказанието във връзка с поправяне и превъзпитаване на осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, съответства на обществената опасност на
деянието и дееца.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето,
през което по отношения подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане
под стража, считано от 2.03.2012г.
Съдът осъди подсъдимия, да заплати на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, по сметка на Районен съд гр.Бургас сума в размер на 30
лева, представляваща направени по делото разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ