РЕШЕНИЕ
№………./…...01.2020 год.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 915 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.Р.Г.,***, срещу „ЗК Лев Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл.432 от КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 160 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Г.П. Р.-Г., настъпила на
10.02.2017 г. в резултат от ПТП в гр.Варна, причинено от Д.Ж. при управление на
л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на уведомяване на застрахователя до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 09.02.2017 г. в гр. Варна, на бул. „Народни будители“ е станало
ПТП, при което л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Ж. е блъснал
пресичащата булеварда като пешеходец Г. Р.. Инцидентът настъпил на пешеходна
пътека, обозначена със съответната хоризонтална маркировка, след
предупредителни пътни знаци за пешеходна пътека и деца, както и забранителен за
движение със скорост по-висока от 40 км/ч. Ударът настъпил поради шофиране с
несъобразена скорост, значително превишаваща разрешената, като водачът е
предприел действия по аварийно спиране едва след удара. След сблъсъка
пострадалата в безсъзнание и с множество видими травми била откарана в спешното
отделение на МБАЛ „Света Анна“, където констатирали, че е в тежко състояние и
въпреки проведената реанимация починала.
За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и било образувано ДП по описа
на ОД на МВР - Варна. Образуваното НОХД № 391/2018 г. по описа на ОC – Варна,
НО приключило с присъда, влязла в сила на 12.06.2018г., с която Д.Ж. бил
признат за виновен за настъпване на процесното ПТП поради извършени от него
нарушения на чл.20, ал.2, чл.21, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
За вредите,
причинени при управлението на л.а. „***“ с рег. №***, собственост на Г.С., се
сочи, че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" с
ответното дружество с полица № BG/22/117000180500, валидна до 06.01.2018г., въз
основа на което ищецът е отправил застрахователната си претенция спрямо „ЗК Лев
Инс" АД.
Твърди се,
че в резултат на смъртта на майка си ищецът е изпитал и продължава да изпитва
психически болки и страдания поради внезапната и непоправима загуба. Ищецът
сочи, че въпреки, че са живеели в отделни домакинства са били щастливи и много
близки с майка си, имали взаимно разбирателство и хармония, събирали се често. Загиналата
помагала на ищеца финансово и при отглеждането на сина му. Грижела се за него
не само като майка, а и като лекар. Имали силна и емоционална връзка. Ищецът
бил шокиран от внезапната и неочаквана смърт на майка си, от информацията за
многобройните травми по тялото й, от това, че била обезобразена. След фаталния
ден за ищеца всичко се преобърнало, продължавал да преживява станалото,
затворил се в себе си, станал тъжен и самотен, раздразнителен, неспокоен.
Излага, че скръбта и мъката му са много големи и не може да приеме факта, че
майка му не е между живите и че си е отишла по такъв нелеп начин.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс"АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***“ с рег. №***. Сочи, че
претенцията е било възможно за бъде разгледана извънсъдебно, което не се е
осъществило поради непредставяне от страна на ищеца на необходимите документи. Възразява
за съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед
икономическото положение в страната. Оспорва твърдяните от ищеца страдания,
тяхната продължителност и интензитет. Оспорва претенцията за лихви.
В
допълнителната искова молба – становище, се оспорва възражението за
съпричиняване. Сочи се, че отношенията между страните не са уредени по
извънсъдебен ред не поради бездействие на ищеца, а поради определяне от
застрахователя на обезщетение в нисък размер, който е счетен от ищеца за
недостатъчен.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа изложените доводи.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на лично основание, чрез пряк иск срещу застраховател, като
се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “Гражданска отговорност”. По силата
на договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят покрива, в
границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които представляват пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане,
и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.
Претенцията по исковете за главница е за присъждане на
обезщетение за настъпили неимуществени вреди вследствие на деликт, съставляващ
престъпление от общ характер, установено от наказателния съд с влязла в сила на
12.06.2018 г. присъда № 41/25.05.2018г. по НОХД № 391 по описа на
ВОС за 2018 г., съгласно която Д. Д. Ж. е признат за виновен в това, че на
09.02.2017 г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „***" с ДК № В 9057
РК нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.2, чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 1
от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Г.П.
Г., на 64 години, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл.343, ал.3, б.”б” вр. чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото
производство е изключена преценката на доказателства относно елементите от
фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния
водач, и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно
гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на увреждащия автомобил.
По делото е прието за безспорно наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" при ответника „Застрахователна
компания Лев Инс” АД – гр. София
за лек автомобил „***“ с рег. № *** към датата на настъпване на ПТП. Този факт
е намерил отражение и в приетия като доказателство по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 384/09.02.2017 г. на ОД на МВР – Варна.
Подлежащи на установяване пред гражданския съд в случая, при
който е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния
съд, са обстоятелствата, релевантни за настъпване на вредите, които са пряка и
непосредствена последица от деликта, и определяне на техния размер.
Не се оспорва от ответниците, а и от представеното с исковата
молба удостоверение за наследници на Г.П. Г. се установява по несъмнен начин,
че ищецът е син на загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие
пешеходка.
По искане на ищеца, с цел установяване вида и интензитета на
претърпените от него болки, страдания, скръб и притеснения, вследствие на
смъртта на майка му са допуснати до разпит в открито съдебно заседание на
18.09.2015 г. свидетелите Д. М В. и В. М В..
От показанията на свидетелката Д. В., леля на съпругата на ищеца,
които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Ищецът Д.Г. преживял голям шок от загубата на майка си. Той
бил много лъчезарен и контактен, но след инцидента се затворил в себе си, не
искал да се събира с никого и станал мълчалив, усамотявал се, не влизал в
разговори при събирания. Според свидетелката, Д. бил много близък с майка си.
Излага, че ищецът има син на дванадесет години, за когото баба му приживе
полагала грижи като го взимала събота и неделя и учели уроци у тях.
Свидетелката сочи, че напоследък по-рядко се вижда с Д..
От показанията на свидетелката В. В., съпруга на ищеца, които
се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Инцидентът бил изключително шокиращ и много плашещ. Към
момента в семейството – между свидетелката,
ищеца и сина им Г. все още не се коментирало и не се обсъждало много случилото
се. Инцидентът променил тях, не само Д.. Преди произшествието всички били
сплотено семейство, били заедно на празници и в моменти на взаимно споделяне на
щастие – коледни, новогодишни празници, рождени дни, като това обикновено
винаги се случвало в дома на майката на ищеца. Нещата вече не били същите - вече
не празнували празници заедно с бащата на ищеца, но не по тяхно желание, а все
още не можели да преодолеят случилото се. Трудно било на семейството като цяло да
продължи напред. Първоначално, след загубата на майка си Д. много се затворил.
Темата била табу и до ден днешен самият инцидент не се коментирал вкъщи. В
началото Д. не можел да спи. Станал много затворен, отказвал да ходи на разходка заедно със
съпругата и детето си. Към момента това не било съвсем така, но ежедневието им било
променено. Д. не искал да общува много дори със семейството си, а с околните –
съвсем. След случая прекъснали много контакти и не се стараели да ги поддържат.
Свидетелката излага, че преди инцидента много често се срещали със свекърва
и́, защото живеели в един квартал. Починалата била педиатър, работела на
смени и много помагала, когато Д. отсъствал продължително време, тъй като той
работел като помощник-капитан. Описва грижите, които родителите на ищеца
ежедневно полагали за техния внук – син на свидетелката и ищеца.
По делото е прието заключение на вещо лице д-р С.В., д.м. по
допусната съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено. Според вещото лице, внезапно настъпилата смърт на майката
на ищеца в следствие на ПТП е предизвикала у него емоционални и поведенчески
реакции в рамките на реакция на скръб (траурна реакция). Описани са състояния
на шок, гняв, апатия, както и социално отдръпване, избягване на ситуации и
места, напомнящи за майка му и за фаталното ПТП. Смъртта на майката безспорно
представлява психотравматично събитие за ищеца. Към настоящия момент
негативните ефекти на психотравмата в голяма степен са преодолени, ищецът Д.Г.
е психично здрав, без психопатологични феномени, които да насочат към психично
страдание.
От показанията на посочените по-горе свидетели и заключението
на вещото лице съдът приема за доказани
обстоятелствата, че ищецът е бил в близки отношения с майка си и е понесъл
тежко загубата и́. Смъртта и́ му е причинила душевни болки,
страдания, негативни емоционални преживявания, съответстващи по сила и
интензитет на траурна реакция, характерна за отношения между майка и син с
оглед на неговата и нейната възраст, семейно положение, начин на живот, начин
на настъпване на смъртта на пострадалата от ПТП. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и
процесното ПТП.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени,
а само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен
случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно
увреждане. Преценката за размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение.
Подробни указания за начина на определяне на неимуществените вреди се съдържат
в задължителното за съдилищата ППВС 4/68 год. В случая от съществено значение
са възрастта на ищеца и на пострадалата, отношенията между тях като близост,
привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа,
психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят
последиците от загубата с оглед на личния живот на ищеца, наличието на други
източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца,
близки роднини. Не може да не се вземе предвид и начина, по който е причинена
смъртта, доколкото това се отразява пряко на силата и интензитета на
преживяната мъка, както и икономическите условия към момента на настъпване на
вредите и общественото разбиране за справедливост.
Починалата Г.П. Р.-Г. е била на 64 години към датата на ПТП.
Била е трудоспособна. Помагала е на сина си – ищец в настоящото производство –
чрез полагане на грижи за сина му, неин внук. Ищецът е понесъл тежко загубата
на майка си – затворил се, тъжал, преживял е психическа травма. Съдът отчита и
обстоятелството, че загиналата в причиненото от Д. Ж. ПТП не е била
единственият близък човек на ищеца. Той е имал собствено семейство, съпруга и
дете, с които живеел в отделно домакинство. С пострадалата са общували активно
и пълноценно през времето, когато ищецът не е пътувал с оглед професията му на моряк
– помощник-капитан. В момента на причиняването на смъртта на майка му ищецът е
бил в зряла, активна възраст – 40 години и не е бил зависим от икономическа или
морална подкрепа и опора, давани от пострадалата.
Така установените факти по делото за личността на починалата
и на ищеца, за силната връзка и отношенията на взаимна обич и привързаност
между майка и син, но и за автономността на личния живот на ищеца, без да се
пренебрегва помощта и подкрепата, оказвани от пострадалата, в т.ч. и при
отглеждане на детето на ищеца, мотивира съда да приеме иска за доказан по
основание и, на основание чл. 52 от ГПК, да определи обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деликта, в размер на 130 000 лева.
За да достигне до този извод относно размера на
обезщетението, съдът съобразява и разпоредбата на чл. 492, т. 1 от КЗ, според
която минималната застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт към датата на процесното ПТП е 10 000
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент (в случая настъпилото ПТП, в
резултат на което е причинена смъртта на майката на ищеца) следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
В хода на производството, по искане на ответника
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, е назначена съдебна авто-техническа
експертиза, за установяване на конкретния механизъм на настъпване на ПТП във
връзка със своевременно релевирано от застрахователя защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. По това възражение
гражданският съд е задължен да направи самостоятелна преценка доколкото
наказателният съд не се произнася относно наличието на поведение (действие или
бездействие) на пострадалия в момента на ПТП, което да е станало причина или да
е допринесло за настъпване на вредите или да е повлияло по някакъв начин върху
поведението на делинквента. Поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на
престъплението. В гражданското производство, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Обстоятелствата касаещи настъпването на пътно-транспортното
произшествие са установени с влязла в сила присъда на наказателния съд, която в
тази си част е задължителна за гражданския съд, доколкото въпросите, които
касаят поведението на водача – признат за виновен с присъда (извършването на
деянието и неговата противоправност), не могат да бъдат установявани отново, в
т.ч. фактите относно местопроизшествието и движението на участниците по пътното
платно, механизма на ПТП, опасната зона
и скоростта на автомобила и пешеходеца.
Видно от присъда № 41/25.05.2018г. по НОХД № 391 по описа на
ВОС за 2018 г., произшествието е настъпило на булевард двупосочно пътно платно,
с по две пътни ленти във всяка посока. Непосредствено след втората пешеходна
пътека на Т-образното кръстовище, в посока Аспарухов мост, имало допълнително
уширение. Подсъдимият Ж. се е движел със скорост около 60 км/ч., на къси
светлини. Преминал последователно покрай поставените преди кръстовището
вертикално един над друг два пътни знака – предупредителен за опасност „А19 -
деца" и забранителен „В26 – забранено е движението със скорост по-висока
от 40 км/ч", а впоследствие и край знак със специално предписание „Д17-
пешеходна пътека", като продължил движението си със същата скорост от
около 60 км/ч. С тази скорост автомобилът, управляван от Ж., приближил
пешеходната пътека, в момента, в който Г. Г. пресичала отляво надясно по посока
на движението на моторното превозно средство. Тя била изминала по-голямата част
от пешеходната пътека – 13,4 метра и вече се намирала в края й – на 4,6 метра
от тротоара. Подсъдимият не възприел своевременно пресичащата с бавна крачка на
пешеходната пътека жена, предвид и което последвал удар между предната дясна
част на автомобила и почти успялата да премине пред него по пешеходната пътека Г..
Едва в момента на удара Ж. предприел аварийно спиране на управлявания от него
автомобил и успял да спре на около 50 м. от мястото на удара.
От заключението на вещото лице по допуснатата в настоящото
производство САТЕ се установява, че пешеходката е имала възможност да забележи
приближаващият лек автомобил „***" с рег.№ В 9057 РК и би могла
своевременно да спре и да преустанови пресичането си на пътното платно, ако го
е възприела като опасност, а не разчитайки да и́ осигури пропускане за
пресичане. Вариантът пешеходката да предотврати ПТП-то е тя да се убеди, че
приближаващият автомобил няма да я пропусне да пресече и чрез преустановяване
пресичането /спиране/ да пропусне процесният автомобил да премине и да не се
стигне до съприкосновение.
От изложения по-горе механизъм на настъпване на ПТП не може
да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението
на пешеходката и настъпилия противоправен резултат. Причина може да бъде само
такова явление, което при дадени конкретни условия закономерно предизвиква
настъпване на определени последствия, или: това явление при едни и същи условия
с голяма вероятност би породило определени последици. Не може да се приеме, че
пресичането на пътното платно от пешеходец на пешеходна пътека и то когато пешеходецът
не е излязъл внезапно на платното, а почти е завършвал пресичането му, води
закономерно или с голяма степен на вероятност до блъскане на пешеходеца от
превозното средство.
От събраните в хода на делото доказателства не се установи
пред настоящия съд нито че пешеходката е навлязла внезапно в платното за
движение, нито че не е преценила правилно разстоянието и скоростта на
приближаващия автомобил на делинквента, тъй като в момента на удара тя вече е
завършвала пресичането. Единствено превишената скорост на движение на
автомобила и липсата на каквато и да било реакция от страна на водача, насочена
към пропускане на ползващия се с предимство пешеходец, са причина за настъпване
на вредоносния резултат. Съответно не могат да се направят изводи за нарушаване
от страна на пешеходката на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в
която са предвидени правила за пешеходците при пресичане на платното за
движение, а именно: да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както
и да не спират без необходимост на платното за движение.
По изложените съображения, съдът намира, че не е налице
основанието, визирано в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за намаляване на определеното
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва върху дължимото обезщетение, съдът намира следното:
Ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва считано
от датата на уведомяване на застрахователя от делинквента – 14.02.2017 г., до окончателното
изплащане на задължението. Изчислена посредством лихвен калкулатор достъпен на
Интернет страницата на НАП на електронен адрес http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp,
законната лихва върху исковата претенция от 160 000,00 лева за периода
от 14.02.2017 г. до 05.06.2019 г. вкл. – датата, предхождаща подаването на
исковата молба, е в размер на 37 425,22 лева.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ, при застраховката
„Гражданска отговорност“ застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението
си, че на 14.02.2017 г. делинквентът е уведомил застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие. По делото е представено единствено писмо от
застрахователя до ищеца чрез пълномощника му адв. Ж., в което застрахователят
признава, че на 19.07.2018 г. е получил искане за изплащане на застрахователно обезщетение
от наследниците на Г. Р.-Г.. Този факт изрично се признава от ответника в
отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3. 2. изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Чл. 108, ал. 3 от КЗ предвижда, че в случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
който не може да е по-дълъг от три месеца от предявяване на застрахователната
претенция.
В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи
лихва за забава, тъй като ищецът не е представил изискани от него документи по реда
на чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно: заверено копие на влязла в сила присъда с
мотивите, както заверени копия на САТЕ, СМЕ на пострадалата и протокол за
химическа експертиза на водача Димчо Ж..
Посочените документи не попадат в изчерпателно изброените в
чл. 496, ал. 3, т. 1 – 5 от КЗ, непредставянето на които дава основание на застрахователя да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Още повече, че
застрахователят може и сам да се снабди с исканите документи като упражни
правото си по чл. 107, ал. 1 от КЗ.
Ето защо, съдът приема, че застрахователят дължи законната лихва
върху уважената част от иска от деня, следващ изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, т.е. от 20.10.2018 г., която до датата на предявяване на иска –
05.06.2019 г. вкл., е в размер на 8 270,11 лева. За периода от 14.02.2017
г. до 19.10.2018 г. и върху неприсъдената част от главницата акцесорният иск за
заплащане на законната лихва забава, ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговорност за разноски.
Искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски са
направени от процесуалните представители на двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочен
адв. хонорар в размер на 6000 лева и договор за правна защита, от който е видно
изплатен хонорар в размер на 5000 лева (л. 2), която сума представлява реално
извършени разноски и се признава от съда.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на
ищеца направени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 3501,83 лв. заплатен адвокатски хонорар
(138 270,11/197 425,22*5000). Възражението на ответника за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар следва да се остави без уважение,
доколкото същият е по-малък от размера, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (5 338,16 лева).
Ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК като по
делото е налице доказателство единствено за заплатен депозит за вещо лице в
размер на 400,00 лева, при което ответното дружество има право на
съдебно-деловодни разноски в размер на 119,85 лева (59 155,11/197 425,22
* 400).
След извършена от съда компенсация в полза на ищеца ще се
присъди сумата 3 381,98 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради това че ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски, ответникът „ЗК Лев Инс”АД - гр.
София следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС дължимата държавна
такса в размер на 5530,80 лв., определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 % върху уважената
част от иска, както и 245,13 лева от заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице в размер на 350 лева, или общо сумата 5 775,93
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г., ЕГН: **********,***: сумата от 130 000,00 (сто и тридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на смъртта на майка му Г.П. Р.-Г., настъпила на 10.02.2017
г. в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.02.2017 г. в гр. Варна,
на бул. „Народни будители“, виновно причинено от Д. Д. Ж. при управление на л.а. „***“ с
рег. № ***, като водачът е бил застрахован по риска “Гражданска отговорност”
от ответника “Застрахователна компания Лев
Инс” АД съгласно полица № BG/22/117000180500 г.; сумата от 8 270,11 (осем хиляди двеста и седемдесет 0,11) лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 130 000,00 лева считано от 20.10.2018 г. до 05.06.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от 130 000,00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Р.Г. срещу „Застрахователна
компания Лев Инс” АД за присъждане на: разликата над 130 000,00
лева до претендираните 160 000,00 лева главница; законна лихва върху
главницата от 160 000 лева за периода от 14.02.2018 г. до 19.10.2018 г.;
законна лихва върху отхвърлената част от претенцията за главница в размер на
30 000,00 лева за периода от 20.10.2018 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да
заплати на Д.Р.Г., ЕГН: **********,***, сумата 3 381,98 (три хиляди триста осемдесет и един 0,98) лева,
представляваща сторени в производството по т.д. № 915/2019 г. по описа на ВОС,
ТО, съдебно-деловодни разноски, изчислени по компенсация, съразмерно с
уважената и отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК.
ПРИСЪДЕНИТЕ
в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени от ответника доброволно по
банкова сметка *** ***анк
(България) ЕАД с титуляр Д.Р.Г..
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД
- гр. София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски окръжен съд сумата 5 775,93
(пет хиляди седемстотин седемдесет и пет 0,93) лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по т. д. № 915/2019
г. по описа на ВОС, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: