№ 126
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.10.2020г. по НОХД № 312/20г., Врачански окръжен съд
е признал подсъдимия Т. Г. П. за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, АЛ. 3, б. „Б“, вр. Ал. 1, б.
„В”, вр. Чл. 342, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1 от НК, затова че на 12.12.2019г., около
17.10 часа в град ***, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка "Фиат", модел "Пунто", с рег.№ ***, собственост на П. Г. П.
от гр.*** по бул."***", в посока ж.п. Гара, до №4 8, нарушавайки чл.119, ал.1
от ЗДвП - "При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре", по непредпазливост е
предизвикал пътнотранспортно произшествие, като е блъснал с предна дясна
част на автомобила, който е управлявал, преминаващата по пешеходната
пътека тип "М8.1" /зебра/, сигнализирана с пътен знак "Д17", Л. Д. Д. на 68
години от гр. ***, в следствие на което е причинил смъртта й, поради което и
при условията на чл. 58 а от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което наказание е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ
ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение
за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
1
Вещественото доказателство по делото лек автомобил марка "Фиат",
модел "Пунто", с рег.№ *** е върнато на собственика П. Г. П..
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия
П., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради
което следва да бъде изменена в частта, относно индивидуализацията на
наказанията. Излагат се подробни съображения относно наличието на
предпоставките по чл. 55 от НК, налагащи индивидуализирането на
наказанието под предвидени в закона минимум. Сочи се още, че
определеният изпитателен срок е завишен и не отговаря на степента на
обществена опасност на дееца. Моли се за изменение на присъдата, като
бъдат намалени размерите на наказанията при условията на чл. 55 от НК,
както и да бъде намален размерът на определения изпитателен срок на ТРИ
ГОДИНИ.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура пледира, че атакуваната присъда се явява правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Излага
съображения, че правилно наложеното на подсъдимия наказание е
редуцирано с 1/3, с оглед диференцираната процедура, по която е протекло
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Също така сочи, че
правилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като в същото
време поддържа, че независимо от превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, не е налице хипотезата на чл. 55 от НК. Прокурорът поддържа,
че допълнително снижаване на наказанията би довело до несъответствието им
с целите на разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което моли въззивния съд
да потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъда.
Процесуалният представител на частните обвинители, адв. П.,
оспорва жалбата на подсъдимия и моли за потвърждаване на постановената
присъда с индивидуализираните в нея наказания. Поддържа, че не е налице
хипотезата на чл. 55 от НК, както и основание за намаляване размера на
наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС, с оглед естеството на извършеното.
Защитата на подсъдимия П. в лицето на служебно назначения адв.
2
Д., поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения относно
осъществилата се фактическа обстановка и относно личността на доверителя
си, с които обосновава хипотезата на чл. 55 от НК, а именно, че са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които налагат индивидуализирането на наказанието при условията на чл. 55
от НК. В тази насока акцентира на данните, че подсъдимият е бил примерен
шофьор през целия си живот, както и на здравословното му състояние. Моли
съда да измени първоинстанционната присъда, като намали определения
изпитателен срок от ЧЕТИРИ на ТРИ ГОДИНИ, както и срока на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
Подсъдимият П. поддържа изцяло доводите, развити от защитника
си, както и изложеното в подадената въззивна жалба и изразява съжаление за
стореното. Моли за намаляване на наказанията.
В дадената последна дума подсъдимият поддържа казаното и моли
да му бъдат намалени наложените наказания.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение
поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е
съответна на всички събрани по делото в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК
доказателства – показанията на свидетелите Б. М., О. И., Д. Т., Ц.Д., М. Ц., Г.
Я. и С. Д., дадени на ДП, от приложените по делото експертни заключения,
както следва: СМЕ, изготвена от вещото лице Ф. Т., САТЕ, изготвена от
вещото лице В. П., приетите по делото писмени доказателства - справка за
съдимост на подс. П., уведомление за започване на досъдебно производство,
докладни записки, протокол за оглед на ПТП с изготвена скица и приложен
фотоалбум, акт за смърт, справки за водач на лек автомобил и за регистрация
на МПС, удостоверение за съпруга и родствени връзки № 292/2020г.,
удостоверение за наследници №291/2020г., писмо № 1502/31.12.2019г. на
МВР – Дирекция „Национална система 112“, протокол за доброволно
предаване от 02.01.2020г., справка за лице от АИС „Български документи за
3
самоличност“, разпечатка от Алкотест „Дрегер“, медицинска документация за
подсъдимия, характеристика.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата
инстанция в мотивите към присъдата на ОС – гр. Враца, като са посочени
подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези
доказателства факти и обстоятелства. С оглед спецификата на процедурата,
по която е протекло производството пред първоинстанционния съд, същите не
следва да бъдат предмет на детайлно обсъждане. С оглед пълнотата на
изложението следва да се посочи, че фактическата обстановка е безспорна по
делото, като единственият спор между страните е относно размерите на
наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определения изпитателен срок и
срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, като
не е налице такъв относно фактическата обстановка, както като цяло, така и в
отделни нейни части.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ така описаните
доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. Г. П. е роден на ***г. в с.***, общ.***, обл.***, живущ
в гр.***, ул."***" №70, вх.А, ет.4, ап.16, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
Същият е с добри характеристични данни. Подсъдимият се води на отчет като
правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на
МПС категория „С" от 17.02.1967 год., със срок на валидност до 05.04.2021
год. Същото не му е било отнемано. От представената справка за
нарушител/водач е видно, че по отношение на подс. П. като водач на МПС от
1967г., има един АУАН, въз основа на който е издадено наказателно
постановление през 2007год. и са налице два фиша - от 2009г. и от 2018год.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства,
подсъдимият Т.П. е освидетелстван с Експертно решение №37-25-131 от
04.10.2012г. от ТЕЛК гр.Враца, със степен на увреждане 52%, с водеща
диагноза неинсулинозависим захарен диабет, с общо заболяване захарен
диабет ИНЗТ средно тежка форма, субкомпенсиран, КДС- диабетна
полиневропатия, ХОББ- смесен тип ДН-1 ст., АХ-2ст. умерена ст. ,
4
Хр.пиелонефрит. Приложена е и етапна епикриза от 01.10.2020г., амбулаторен
лист от 29.09.2020г. и от 01.10.2020г. и епикриза от отделение "вътрешни
болести" при МБАЛ "Хр. Ботев" Враца, от които е видно, че на подс. Т.П. е
поставена диагноза хронична лимфоцитна левкемия.
На 12.12.2019 год. в гр. *** към 17,00 часа подсъдимият Т. П. пътувал с
лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", с per. № ***, собственост на
брат му П. П., по бул. „В. Кънчов" от подлеза при КАТ, в посока Жп гара и
Автогара. Подсъдимият П. управлявал автомобила с ниска скорост, тъй като
времето било тъмно, валяло дъжд, пътното платно било мокро и трафикът бил
натоварен. Мястото представлява прав участък от пътя след изхода от
кръговото движение покрит с едрозърнеста асфалтова смес без неравности.
От дясно на платното за движение има тротоар с височина на бордюра 16 см.
и варираща ширина. В ляво на пътното платно има разделителна тревна
ивица, през която минава асфалтирана пешеходна пътека с ширина 2 м., която
е продължение на двете пешеходни пътеки тип „М8.1", които свързват
тротоарите на бул. „В. Кънчов". Пешеходната пътека е разположена
перпендикулярно на платното за движение, като започва на 1 метър
ориентира. На двата тротоара е монтирана метална ограда с височина 1,2 м.
която има прекъсване с ширина 4 м. в района на пешеходната пътека. Пред
постоянния ориентир на десния тротоар е монтиран пътен знак ,,Д17" -
„Пешеходна пътека". Дясното еднопосочно платно след изхода от кръговото
кръстовище на бул. „В. Кънчев" е с ширина 7,0 м. без осева линия.
На кръговото кръстовище пред бензиностанция „Лукойл" подсъдимият
П. пропуснал движещите се от лявата му страна автомобили и продължил
движението си в посока жп гара гр. Враца, но на излизане от кръстовище от
дясната му страна от към бул. „Мито Орозов“се появил автомобил и П. го
пропуснал и него, след което продължил в посока Жп гара, като приближил
пешеходната пътека.
В същото време пострадалата Л. Д. Д. тръгнала да пресича пътното
платно на бул. „В Кънчов" на пешеходната пътека тип „Зебра", намираща се
срещу дом № 48, от лявата страна, в посоката на движение на подсъдимия П.,
с намерение да отиде до близката детска градина, от където да вземе
правнучка си. Когато Д. се намирала в дясната лента за движение в посока
Жп гара, преминавайки по пешеходната пътека била ударена от дясно, с дясна
предна част в областта на фара от лекият автомобил управляван от
подсъдимият П.. Подсъдимият управлявал лекия автомобил със скорост от 26
км/ч, а скоростта на движение на пешеходката е определена от вещото лице в
изготвената АТЕ на 4,9 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил при движение с определената скорост от 26 км/ч. в условията на
произшествието е била около 16 м. Водачът на лекия автомобил „Фиат
Пунто" е имал разстояние на видимост от около 40 метра в условията на
произшествието, тъй като лекия автомобил се е движел в тъмната част на
денонощието с включени къси светлини и видимостта пред автомобила е била
около 40 м. Лекият автомобил „Фиат Пунто", в момента на започването на
пресичането от страна на пешеходката Д., е отстоял от мястото на удар на
разстояние около 22,5 м., докато опасната зона за спиране при движението му
със скорост 26 км/ч. в условията на произшествието е била около 16 метра, от
което следва, че водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП-то, ако е предприел своевременно аварийно спиране
5
при възникване на опасността. Следва да се посочи също така, че независимо
от посоченото в заключението на вещото лице, че опасността е определена в
момента на започване на пресичането, с оглед видимостта от 40 метра на
мястото на произшествието, подсъдимият, като водач на лек автомобил,
приближаващ пешеходната пътека, е имал възможност да възприеме
пострадалата далеч преди започване на пресичането от нейна страна и
съответно да съобрази поведението си с нормите на ЗДвП, задължаващи го да
намали и пропусне пешеходците.
В следствие на удара Д. била отхвърлена напред и паднала до десния
тротоар успоредно на платното за движение като краката й сочели в посока
жп. гара. След удара на пешеходната лекия автомобил „Фиат Пунто" е
изминал около 6,6 метра, след което се е установил близо до пешеходната
пътека, с предната си част, насочена по посока на огледа.
След удара П. спрял колата, включил аварийни светлини и слязъл от
автомобила. Сигналът за ПТП бил подаден на тел. 112 от свидетеля О. М. И. и
на място пристигнали служители на РУ гр. Враца. Свидетелят Д. Т.- мл.
автоконтрольор от сектор ПП при ОД на МВР гр. Враца изпробвал подсъдимия
Т.П. с Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол. Пробата била
отрицателна.
На място пристигнал и екип на ЦСМП и свидетелката Г. Я.
констатирала, че пострадалата няма пулс, но въпреки това след качването и в
линейката предприела реанимационни действия, които се оказали безуспешни.
Видно от заключението на изготвената СМЕ, вследствие на
възникналото ПТП и понесените удари, пострадалата Л. Д. получила следните
травматични увреждания: гръбначно мозъчна травма - счупване на телата на 1-
ви и 7-ми шийни прешлени. Счупване на носни кости с дълбоко охлузване на
носа. Разкъсно- контузна рана и охлузване на челото. Охлузвания на двете
колена. Кръвонасядане на десен хълбок и дясно коляно. Аспирация на кръв.
Като причина за смъртта на Д. вещото лице е посочило гръбначно мозъчната
травма довела да състояние несъвместимо с живота. Смъртта е в пряка
причинна връзка с гръбначно мозъчната травма и е настъпила бързо. Вещото
лице, изготвило СМЕ, е уточнило, че по механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени от удари с/или върху твърди предмети, а тези в областта на
шийните прешлени от хиперфлексия/свръх огъване/ и могат да бъдат получени
в условията на ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Въз основа на тази обстановка от правна страна
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подсъдимия Т. Г. П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
6
чл.343, ал.З, б.“б“, предл.1 вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК .
От обективна страна – на 12.12.2019г., около 17.10 часа в град ***, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фиат", модел "Пунто", с
рег.№ ***, собственост на П. Г. П. от гр.*** по бул."***", в посока ж.п. Гара, до №4 8,
нарушавайки чл.119, ал.1 от ЗДвП - "При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре", по непредпазливост е предизвикал
пътнотранспортно произшествие, като е блъснал с предна дясна част на автомобила, който е
управлявал, преминаващата по пешеходната пътека тип "М8.1" /зебра/, сигнализирана с
пътен знак "Д17", Л. Д. Д. на 68 години от гр.***, в следствие на което е реализирал
пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост причинила смъртта й.
Налице е извършено от подсъдимия П. нарушение на правилата за
движение по пътищата така, както същото му е вменено в рамките на
воденото наказателно производство, като същиятне се е съобразил със
задълженията си, следващи се от приближаване на пешеходната пътека.
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е имал възможност да
възприеме пострадалата и да предотврати настъпването на ПТП, но не е
възприел пострадалата, която първоначално е била в близост до пешеходната
пътека и е предприела пресичане по нея. Независимо дали се възприема, че
моментът на възникване на опасността се явява началото на реализирането на
пресичането или пък е в по-ранен момент, когато пострадалата се е
приближавала към пешеходната пътека и също е била видима за подсъдимия,
тъй като разстоянието до сблъсъка е по-голямо от опасната зона при
конкретната скорост на движение на лекия автомобил, ударът е бил
предотвратим и при двете хипотези. Продължавайки да се движи и
неспирайки, подсъдимият П. е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, която му вменява именно такова поведение. Вследствие на така
извършеното нарушение, е възникнало ПТП с пешеходката Л. Д., която в
момента на сблъсъка е била в движение, предприела пресичане на пътното
платно на специално обозначеното за това място – пешеходната пътека.
Задължението на разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП вменява на водача на МПС
поведение, при което същият, при приближаването на пешеходната пътека,
следва да намали скоростта така, че да е в състояние да спре при навлизане на
пешеходец. При положение, че подсъдимият е имал възможност да възприеме
отдалече както наличието на пешеходна пътека /обозначена със знак/, така и
7
самата пострадала, предприемаща пресичане по нея, същият е следвало да
спре и да й осигури възможност безпрепятствено да премине.
Авторството на деянието, касателно причинената смърт се
установява по безспорен и категоричен начин от приетите по делото
експертни заключения. Всичко това води до несъмнения извод, че смъртта на
починалата Д. е резултат от уврежданията, настъпили при ПТП – то. Поради
това съдът приема, в която насока споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, че е налице пряка причинно следствена връзка
между нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от П.
и причинената смърт на пострадалата.
Налице е и квалифициращият елемент по чл. 343, ал. 3 от НК, а
именно че деянието е извършено от подсъдимия П. на пешеходна пътека. В
разглежданата хипотеза, за осъществяване този квалифициран състав по чл.
343, ал. 3 от НК, е без значение, че квалифициращият признак съвпада с
основното нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е така,
доколкото именно по този начин е въведен този престъпен състав от
законодателя, което води до извод, че волята му е била неспазването на това
основно задължение на водача да бъде основание за по-тежкото му
санкциониране. Поради това не е необходимо този елемент да се възприема
като квалифициращ по смисъла, че да се изисква наслагването му към друго
съставомерно по смисъла на чл. 343 от НК поведение и респективно, да е
необходимо да се установи и друго извършено от водача нарушение на
правилата за движение по пътищата.
По делото не се установи поведение на пострадалата Д., което също
да е допринесло за настъпване на инкриминирания резултат /съпричиняване/.
Такова не може да се търси нито в предприетото от нея пресичане на
платното за движение, нито в обстоятелството, че времето е било лошо и
подсъдимия е бил обективно затруднен да я възприеме с оглед тъмния час на
денонощието и атмосферните условия. Следователно, не може да се говори за
неразумно и несъобразено с обстановката поведение от страна на
пострадалата, която да е поставила подсъдимия в невъзможност да отреагира.
Правилно подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил
8
разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, доколкото се установи, че същият се е
движил със скорост, която му е позволявала да спре при своевременното
забелязване на пострадалата и съответно не несъобразената скорост е в
причинно следствена връзка с настъпилия пътен инцидент. Следва да се
посочи също така, че срещу присъдата в оправдателната й част, не е постъпил
нито протест, нито жалба от страна на частния обвинител и съдът се спира
върху това обстоятелство единствено с оглед правната прецизност.
От субективна страна съдът прие, че подсъдимият П. е извършил
инкриминираното деяние при форма на вината непредпазливост –
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Видно както от
заключението на вещото лице, така и от цялостния прочит на осъществилата
се фактическа обстановка, че подсъдимият е имал видимост към пострадалата
и възможност да възприеме предприетото от нея пресичане по пешеходната
пътека, както и безспорно е осъзнавал обстоятелството, че приближава
пешеходна пътека, която му вменява да спре и да пропусне пресичащата по
нея пешеходка. Ако бе изпълнил това свое задължение, то удар не би
настъпил. Поради това съдът прие, че деянието е извършено от него виновно,
при форма на вината непредпазливост.
По така изложените причини, настоящият въззивен състав споделя
изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, че подсъдимият Т. Г. П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.З, б.“б“, предл.1 вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК .
За престъплението по чл.343, ал.З, б."б", пр.1, вр. ал.1, б."в", вр чл.342, ал.1
от НК законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от ТРИ до
ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът, при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, ал.
9
2 от НПК следва да наложи наказание при условията на чл. 58 а от НК, а
именно – след като индивидуализира наказанието, да го намали с 1/3.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
възприел наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, възрастта и здравословното
състояние на подсъдимия, както и изразеното от негова страна съжаление за
стореното. Поради това правилно е индивидуализирано наказанието при
техния превес. Настоящият въззивен състав намира, че макар и
преобладаващи и налични, тези смекчаващи отговорността обстоятелства са
обичайни по своя характер и не са нито изключителни, нито така
многобройни, че да обусловят хипотезата на чл. 55 от НК, така че и най-
лекото предвидено в санкционната част на нормата наказание, в конкретно
разглеждания случай, да се явява прекомерно тежко. Следва да се има
предвид също така и естеството на нарушението, което се явява едно от
възможно най-тежките в ЗДвП. Не може да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че подсъдимият е имал видимост към пострадалата от
голямо разстояние и е могъл без затруднение да организира поведението си
по начин, по който да не застрашава, респективно, увреди, преминаващата
пешеходка. Съдът се спира на това обстоятелство не за да прецени като
отегчаващо такова един съставомерен елемент, а за да го отграничи като
тежест в сравнение с други такива и да отличи неговата относителна тежест и
сериозното неглижиране на правилата за движение по пътищата. Ето защо
съдът намира, че правилно наказанието е индивидуализирано от страна на
първоинстанционния съд при условията на чл. 54 от НК, в границите,
възприети от законодателя, в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.
343, ал. 3 от НК размер от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, т 1 от НК за определяне на
наказанието в размер под предвидения от законодателя минимум. На
основание чл. 58 А от НК, така индивидуализираното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ е намалено с 1/3, като
е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ. В тази насока, с оглед пълнотата на изложението, следва да се
посочи, че независимо от възприето както от първоинстанционния съд, така и
от настоящата въззивна инстанция, че констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни в такава степен, нито е
10
налице изключително такова, така че и най-ниският размер на наказанието,
предвиден в санкционната част на разпоредбата да бъде несъразмерно тежко,
за лицето, срещу което се води наказателното производство се постига
същият практически ефект, доколкото след редукцията на наказанието с оглед
диференцираната процедура на практика, същото следва да понесе санкция,
която в своя краен размер е под предвидения минимум.
Съдебният акт следва да бъде потвърден в частта относно
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Този въззивен състав споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, могат да бъдат
постигнати и без подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание, като отлагането му за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години ще
окаже своето дисциплиниращо въздействие. В тази насока съдът отчете
данните за личността на подсъдимия и възрастта, здравословното състояние и
положителната му личностна характеристика. В същото време, с оглед
естеството на извършеното, както и предвид размера на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не са налице предпоставките за
намаляване на определения от първоинстанционния съд изпитателен срок, за
който следва да бъде отложено изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Поради това и в тази си част първоинстанционния съдебен
акт следва да бъде потвърден.
Правилно е прието също така, че за изпълнение целите на
наказанието, следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото такова по
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Поради това, на основание чл. 343 Г, вр. чл.343, ал. 3,
вр. ал.1, б.“В“, вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК подсъдимият П. е лишен от ПРАВО
да управлява моторни превозни средства за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизането на присъдата в сила. В тази насока първоинстанционният
съдебен акт също следва да бъде потвърден, като правилно отразяващ
доказателствената съвкупност по делото.
Правилно, с оглед постановената присъда, в тежест на подсъдимия
са възложени направените по делото разноски, което налага потвърждаването
11
на присъдата и в тази й част. Подсъдимият П. следва да бъде осъден да
заплати на частния обвинител направените от него разноски пред настоящата
инстанция.
Правилно се явява и произнасянето на първоинстанционния съд
относно вещественото доказателство по делото, като същото /лек автомобил
марка "Фиат", модел "Пунто", с рег.№ ***/ е върнато на собственика му П. Г.
П..
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейната отмяна, поради
което и на основание чл.334, т.3 от НПК, Софийски Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.10.2020г., постановена от Врачански
окръжен съд, по НОХД № 312/20г.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият Т. Г.
П., със снета самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените от частния обвинител
Ц. П. Д. разноски в размер на 1500 лева, както и сумата от 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13