№ 8708
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110150097 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от П. Г. К. срещу „ЕОС
Матрикс” ЕООД с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от
14 893,34 лв. – главница, сумата от 926,00 лв. – договорна лихва за периода до
24.11.2009 г., сумата от 237,51 лв. наказателна лихва за периода от 28.09.2008
г. до 24.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и 321,14 лв. – разноски по
изпълнителния лист от 30.11.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 1582/2009 г. на РС
Монтана, въз основа на който е образувано изп.дело № 2021748041577 по
описа на ЧСИ Мая Иванов, рег. № 748 КЧСИ.
Ищецът твърди, че в полза на Банка ДСК бил издаден изпълнителен
лист срещу Росен Кирчев Кирков и П. Г. К., въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 2-22/2010 г. при ДСИ при РС-Монтана. С
постановление от 15.01.2019 г. на ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното дело било прекратено. Твърди, че последното изпълнително
действие спрямо него било извършено на 08.10.2010 г., на която дата било
изпратено запорно съобщение до „ЕМ ПИ СИ 2004“ ООД, което не било
връчено. Сочи, че било образувано изп. дело № 2021748040577 при ЧСИ Мая
Иванова с район на действие гр. Монтана, срещу Росен Кирчев Кирков. На
1
12.04.2021 г. ОТП ФАКТОРИНГ прехвърлил вземането, което има към Росен
Кирчев Кирков и П. Г. К. на ЕОС МАТРИКС. С молба вх. № 29236/30.10.2022
г. ЕОС МАТРИКС поискал ЧСИ Иванова да предприеме действие спрямо П.
Г. К.. На 28.07.2023 г. на ищеца била връчена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 21115/28.07.2023 г., с която му било съобщено за
наложен запор на сметките му.
Твърди, че от датата на последното изпълнително действие спрямо него
– 08.10.2010 г., до датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение
– 28.07.2023 г., на ЧСИ Мая Иванова са изтекли 12 години. От датата на
извършване на последното изпълнително действие по изп.дело № 2022/2010г.
на ДСИ при РС-Монтана и датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение – 28.07.2023 г. на ЧСИ Мая Иванова била изтекла 5-годишната
погасителна давност върху неизплатените по изпълнителното дело суми.
Твърди, че давността била изтекла на 21.12.2021 г. Излага, че предприемането
на изпълнителни действия срещу един от солидарните длъжници, не води до
прекъсване на давността по отношение на другия. Моли съда да признае за
установено недължимостта на посочените суми поради погасяването им по
давност. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че вземането, за
което е издадена процесната заповед за изпълнение, не е погасено по давност.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи,
че е образувано изпълнително дело, по което е длъжник; че за взискателя не
съществува право на принудително изпълнение спрямо вземането на
твърдяното от него основание; че вземането, за което е образувано
изпълнителното дело, е погасено по давност. От друга страна, ответникът
следва да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, съответно, че не са погасени по давност.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт,
издаването на изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително
2
производство срещу ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от
приложеното по делото изп.д. № 2-22/2010 г. при ДСИ при РС-Монтана,
видно от което същото е образувано въз основа на издадена на 30.11.2009 г.
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които П. Г. К.,
ЕГН ********** и Росен Кирчев Кирков, ЕГН ********** са осъдени
солидарно да заплатят на „Банка ДСК‘ ЕАД сумата от 14 893,34 лв. –
главница, сумата от 926,00 лв. – договорна лихва за периода до 24.11.2009 г.,
сумата от 237,51 лв. наказателна лихва за периода от 28.09.2008 г. до
24.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и 321,14 лв. – разноски по делото,
както и законната лихва върху главница, считано от 25.11.2009 г. до
изплащането ѝ.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът се явява материално
правно легитимиран да предяви настоящия иск, доколкото следва да отговаря
солидарно за изпълнение на задълженията, предмет на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2009 г.
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните
вземания, позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената
погасителна давност за вземанията, е необходимо да се съобразят
обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани
ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността. В
разглеждания казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече
от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителният лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение
се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не
може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са
преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор
за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата
давност е всякога пет години.
От разписки към покани за доброволно изпълнение /л.13-14 от изп. дело/
се установява, че поканите са връчени на задължените лица на 03.03.2010 г.,
3
от когато е започнал да тече двуседмичният срок за депозиране на
възражение. Същият е изтекъл на 17.03.2010 г., като заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 18.03.2010 г., от който момент е започнала да тече
петгодишна погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. От друга страна, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
В процесния случай с молба от 07.10.2010 г. взискателят е направил
искане за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците
/л. 32 от изп.д./, като на 08.10.2010 г. са изпратени запорни съобщения в този
смисъл до съответните им работодатели. Запорното съобщение до
работодателя на поръчителя Росен Кирчев Кирков – „Монтана Хидрауликс“
ООД, е връчено на 12.10.2010 г. /л. 40 от изп.д./, докато по отношение на това,
изпратено до работодателя на длъжника П. Г. К. – „Ем Пи Си - 2004“ ООД,
няма данни да му е било връчено – видно от разписката към съобщението, на
посочения адрес се намира нощно заведение /л. 45 от изп.д./. Предвид
изложените по-горе мотиви, съдът приема, че погасителната давност в
процесния случай по отношение на длъжника П. К. е прекъсната с подаването
на молба от взискателя, обективираща искане за налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение – на 07.10.2010 г., независимо от
обстоятелството, че този изпълнителен способ не е породил действие /всички
постъпили в хода на принудителното изпълнение суми са единствено такива
4
от наложения запор на трудовото възнаграждение на Росен Кирков/.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното
производство става по право, а новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсването на двугодишния срок настъпва с поисканото от взискателя
извършване на изпълнително действие, част от конкретен изпълнителен
способ.
В случая след отправеното искане за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на П. К. от 07.10.2010 г. взискателят не е поискал
извършването на други изпълнителни действия повече от 2 години.
Същевременно, по изпълнителното дело не се установява съдебният
изпълнител да е бил изрично овластен по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да избира
и прилага различни изпълнителни способи по своя преценка. По тези
съображения съдът приема, че изпълнителното дело спрямо длъжника П. К.
се е прекратило по право още на 07.10.2012 г.
Съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на длъжника П. К., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, на 15.01.2019 г. В акта е отразено, че последното
изпълнително действие по делото, изразяващо се в получаване на суми по
наложен запор, е извършено на 21.12.2016 г., когато последно е преведена
сума – от този момент до датата на прекратяване не са поискани от взискателя
каквито и да е изпълнителни действия повече от 2 години /л. 143 от изп.д./. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно изричната норма на закона,
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник
не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, тоест същата
поражда действие спрямо всеки един поотделно – по аргумент от чл. 125 ЗЗД.
В този смисъл ирелевантно по отношение изтичането на погасителната
давност спрямо П. К. е обстоятелството, че последното извършено
5
изпълнително действие по изп.д. № 2-22/2010 г. е преведената сума на
21.12.2016 г., удържана от трудовото възнаграждение на Росен Кирков /тоест
по силата на изпълнителния способ, насочен срещу поръчителя/.
Независимо от изложеното, доколкото давността се прекъсва
многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение, прекъсването на давността в този
случай не е обвързано с настъпването на перемпцията по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Единствената последица от настъпилата вече перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ /в този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г. на ВСК, ІV ГО/.
Необходимо е да бъде установено дали след настъпване на
предпоставките за перемиране на изпълнителното дело са отправяни искания
от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и дали те са
прекъснали давността за вземането. Същевременно, от значение е
обстоятелството, че от момента на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело – 25.02.2010 г. до 26.06.2015 г. , когато е постановено
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, тъй като до този момент е
било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което
се обявява за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., е започнала да тече нова
давност за вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното
решение пораждат действие от датата на обявяването му и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
/каквото се явява процесното/, но не и към тези, които са приключили преди
това /в този смисъл – Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, на 26.06.2015 г. е започнала да
тече нова погасителна давност за процесните вземания, след която дата не се
установява взискателят да е отправил искания за предприемане на действия
6
по принудително изпълнение срещу длъжника П. К. по изп.д. № 2-22/2010 г.
при ДСИ при РС-Монтана.
От приложения по изпълнителното дело договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 06.03.2012 г. /л. 63-71/ се установява, че вземанията по
процесния изпълнителен лист са били прехвърлени от първоначалния
кредитор „Банка ДСК“ ЕАД към „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Последният с молба вх. № 3809 от 30.09.2020 г. е поискал от ДСИ при РС-
Монтана да му предостави изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по
чл. 417 ГПК, което е изпълнено на 15.06.2021 г., видно от съставен протокол
за тяхното връщане /л. 153/.
На 05.07.2021 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирал молба до
ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748 в КЧСИ за образуване на ново изпълнително
дело въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 30.11.2009 г. срещу Росен Кирчев Кирков. Същата
обективира още искане за налагане на запор върху всички левови и валутни
банкови сметки, открити от Росен Кирчев Кирков, в Банка ДСК. В тази
връзка по делото са приети заверени преписи от документи по изп.д. №
20217480401577 по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748 в КЧСИ,
образувано с разпореждане от 06.07.2021 г. на съдебния изпълнител.
На 21.09.2022 г. е депозирана молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД по
изпълнителното дело за конституиране, в качеството на взискател, с оглед
осъществено прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист
съгласно договор за цесия от 14.12.2021 г. /л. 122-128 от настоящото дело/.
С молба от 03.11.2022 г. взискателят е поискал да се наложи запор на
сметките на П. К. в „Общинска банка“ АД, съответно да се извърши
проучване на неговото имущество /л. 135-136/, в отговор на която с
електронно съобщение от 09.12.2022 г. /л. 138/ от кантората на ЧСИ Мая
Иванова са уведомили „ЕОС Матрикс” ЕООД, че предишният взискател
„ОТП Факторинг България“ ЕАД с молбата за образуване на изпълнителното
дело е поискал извършването на изпълнителни действия само срещу
длъжника Росен Кирчев Кирков, като за предприемането на такива и срещу
длъжника П. К. следва да бъде представено уведомление за цесия по чл. 99
ЗЗД до последния, както и доказателства за връчването му.
На 13.01.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България”
7
АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, получено на
30.01.2023 г., като видно от поставен щемпел върху документа от същата
дата, посоченото лице не е клиент на банката.
От разписка към покана за доброволно изпълнение изх. №
21115/28.07.2023 г. /л.149-гръб/ се установява, че същата е връчена на П. Г.
П.ов на 28.07.2023 г., като на тази дата длъжникът се е запознал и с
документите по изп.д. № 1577/2021 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова /л. 148/,
в това число и с факта за извършеното прехвърляне на вземанията.
По силата на обезпечителна заповед № 16/09.08.2023 г., издадена по
ч.гр.д. № 1743/2023 г. по описа на РС-Монтана, IV състав, с постановление от
10.08.2023 г. на ПЧСИ Филипина Борисова, при ЧСИ Мая Иванова, рег. №
748 производството по изп.д. № 20217480401577 е спряно на основание чл.
432, ал. 1, т. 1 ГПК.
При анализ на събрания по делото доказателствен материал и с оглед
изложените правни доводи относно приложението на института на
погасителната давност в изпълнителния процес, съдът приема, че
приложимата в случая петгодишна погасителна давност, започнала да тече на
26.06.2015 г. за процесните вземания, е изтекла на 26.06.2020 г., за който
период от време няма данни да са извършвани същински изпълнителни
действия срещу длъжника П. К., които да са прекъснали давността.
Извършването на изпълнителни действия след изтичане на давностния срок
по изп. дело № 20217480401577 на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748 КЧСИ – на
03.11.2022 г. /искане на взискателя за налагане на запор на банковите сметки
на П. К./, е без правно значение, доколкото вземанията вече са били погасени
по давност.
По тези съображения предявеният иск се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, като в полза на П. К. следва да се присъдят сторените в
настоящото исково производство разноски в общ размер на 2 525,12 лв. – за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че последното е
действително заплатено на адв. М. В. – САК, видно от представен по делото
договор за правна защита и съдействие от 07.09.2023 г., представляващ
разписка за получената сума /л. 22/.
8
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца е дължима и сумата в общ
размер на 640 лв., от които 40 лв. заплатена държавна такса и 600 лв.
адвокатско възнаграждение – разноски, направени в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 1743/2023 г. по описа на РС-Монтана, IV състав,
доколкото същите следва да се присъдят от съда с окончателното съдебно
решение по същество на спора /така – Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ОСГК на ВКС/. Съдът установява, че адвокатският хонорар е заплатен в брой,
за което свидетелства приложеният по делото договор за правна защита и
съдействие от 03.08.2023 г. /л. 170/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Г. К., ЕГН
********** срещу „Е, ЕООД, ЕИК ,, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК, че П. Г. К., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Е,
ЕООД, ЕИК ,, сумата от 14 893,34 лв. – главница, сумата от 926,00 лв. –
договорна лихва за периода до 24.11.2009 г., сумата от 237,51 лв. наказателна
лихва за периода от 28.09.2008 г. до 24.11.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и 321,14
лв. – разноски по изпълнителния лист от 30.11.2009 г., издаден по ч.гр.д. №
1582/2009 г. на РС Монтана, въз основа на който е образувано изп.дело №
2021748041577 по описа на ЧСИ Мая Иванов, рег. № 748 КЧСИ, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е, ЕООД , ЕИК ,, да заплати
на П. Г. К., ЕГН **********, сумата от 2525,12 лева, представляваща сторени
от ищеца разноски в хода на исковото производство, както и сумата от 640
лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1743/2023 г. по описа на РС-
Монтана, IV състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9