№ 296
гр. А., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110101112 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт С. Р. Х., ЕГН: **********, адрес: ***., срещу Е. Н. Х.,
ЕГН: **********, адрес: *** и А. Н. А., ЕГН **********, с постоянно местоживеене в Р.Т.
и адрес за връчване , чрез представител — адв.А. П. Т. на адрес в ***l.
В исковата молба се сочи, че ответниците са законни наследници на Н. М. К., ЕГН
**********.
B полза на Е. Н. Х. е било направено саморъчно завещание от 19.04.2016г.. вписано в
Службата пo вписванията - гр.А., под вх. рег.№ 3740 от 26.08.2016г.. актт № 104, TOM 4,
н.д.№1679/2016r.
Предмет на завещанието са два имота : 1 двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.А., извън регулационния плана на cъщия
град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67/no кадастрална карта на ЗЗП
„***", с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669
и 668/подробно описани в нотариален акт № 191, TOM III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013r.
на нотариус Б. Д., рег.№ 324 в регистъра на НК с район на действие — Районен съд -- А.; 2.
Поземлен имот, върху който е изградена описаната пo-гope сграда, пл.№670, находящ се в
землището на гр.А., местността „***", при граници: път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668.
Твърденията, че това имущество е придобито от Н. М. К., no силата на представен договор
за покупко-продажба, сключен между него и община А. не отговарят на действителното
положение.
Представени са Нотариален акт № 191, TOM III, peг.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на
нотариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на НК, с район на действие — Районен съд — А. и
договор за продажба на общински имот № 376 от 17.03.2015г., сключен между Н. М. К.,
1
ЕГН ********** и община А., не разкриват действителното положение.
Поземления имот всъщност е придобит нe от общината, a в един много по-ранен етап от
бивши собственици, през време нa действие на брака на ищцата c наследодателя, поради
което оспорва договор за продажба на общински имот № 376 от 17.03.2015г, сключен между
Н. М. К. и община А..
И двата процесни имота — земя и сграда били придобити през време на действие на
гражданския брак сключен между ищцата и Н. М. К., -наследодател на ответниците.
Процесния поземлен имот бил закупен, съгласно договор от 26.09.1980г. за пoкyпкo-
продажба на обработваемо място, състоящо cе от 820 кв.м. в местността „***"(подписан
пред свидетели) от наследници на Г.Т.Х. в лицето на : Н.В.Х. и П.Г.Г.. Построената в имота
Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., е построена и
реализирана окончателно също в периода на брак, което е видно и от Разрешение за строеж
№ 56 на cгpaдaтa от 06.10.1983г., издaдeнo от Oбщинcки народен съвет — А., Протокол за
определяне на строителна линия и ниво № 50 от 06.10.1983г., издадено от народен съвет А.
и Строителни книжа одобрени от Н-к отдел „АБ" — Ж.С. от дата : 11.06.1983г. на общински
народен съвет — А..
Всичко придобито през време на брака е било част от СИО, включително описаните имоти.
Тъй като процесните имоти — земя и сграда не са били предмет на делбата извършена в
хода на гр.д.№ 1160/93r. пo oпиca на APC между бившите съпрузи, след прекратяването мy e
възникнала обикновена съсобственост върху тях. B този смисъл наследодателя към момента
на смъртта си e притежавал и са приобщени към наследствената маса, единствено ½
идеални части от описаните по-горе имоти и квотата от собствеността към наетоящия
момент нa ищцата е 1/3 от ½ идеални части или 1/6 идеални части от описаното
имущество. Kъм момента на своята смърт и съответно към откриване на наследството,
наследодателят е притежавал описаните имоти пo в 1/2 идеални части. Другата ½ ид.ч. че
не са били част от имуществото на наследодателя към момента на откриване на
наследството и не попадат в наследствената маса. Ищцата твърди,че след прекратяване на
брака й с наследодателя тя е останала собственик на ½ % ид.ч. от описаните имоти в режим
на обикновена съсобственост.
Също така от друга страна, вън от излаженото се твърди, че Нотариален акт № 191, TOM III,
per.№ 3041, нот.д. № 485/2013r. на натариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на НК, с район на
действие Районен съд - А., съдържа неверни констатации. Ищцата твърди, че тя, заедно с
наследодателя и общата им дъщеря – ответницата Е. Х. са ползвА. имота от закупуването на
имота и построяване на сградата в нeгo, необезпокоявано и непрекъснато, като това
положение продължава и към настоящия момент.
B този смисъл за ищцата и ответницата Х. , заедно с наследодателя е възникнало право на
собственост на основание десет годишно давностна владение и наследство от 1993 г. и на
това основание двете са собственици на двуетажната масивна жилищнa сграда, със
застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.А., извън регулационния плана
на същия град, построена върху общински поземлен имот с пл.№ 67/пo кадастрална карта на
2
ЗЗП „***", с плoщ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имоти с пл.№№ 671,
669 и 668.
Предвид изложеното, ищцата моля да бъде отменен Нотариален aкт № 191, TOM III, per.№
3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на Н1С, с район на
действие — Районен съд — А., като съдържащ неверни/нeпълни констатации. C оглед
изложеното по-горе не e имало основание наследодателя да бъде признат за единствен
собственик на сградата, т.к. квотата на собственост на ищцата се е запазила такава, каквато е
била към момента на прекратяване на брака.
Видно от удостоверение изх._№ 610/02.07.2021 г на община А. относно сграда построена в
имот пл.№670, находящ се в землището на гр.А., местността „***", сградата в процеения
имот съществува от преди влизане в сила на плана на местността oт 1990г.
Предвид изложеното ищцата счита, че за нея е нА.це правен интерес съдът да постанови
решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик на ½ идеална част от процесните имоти, a именно :
1 двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в
землището на гр.А., извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински
поземлен имот с пл.№ 67/пo кадастрална карта на ЗЗП „***", с площ на поземления имот от
895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668/подробно описани в нотариален
акт № 191, TOM III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., рег.№ 324 в
регистъра на НК с район на действие — Районен съд -А.; 2. Поземлен имот, върху който е
изградена описаната пo-гope сграда, пл.№670, находящ се в землището на гр.А., местността
„***", при граници: път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668.
Алтернативно ищцата моли да бъда призната за собственик на поземлен имот, пл.
№670, нaxoдящ cе в землището на гр.А., местността „***", з-ще на гр.А., обл.Б. пo
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД- 09-70/ 23.2.1990г, пo ОНС — А., при
граници: път и имоти с пл.№№ 671, 669 и 668 на основание настъпила десетгодишна
придобивна давност от годината, в която поземления имот е закупен, съгласно Договор от
26.09.1980r. за покупко-продажба на обработваемо място, състоящо cе oт 820 кв.м. в
местността „***"(подписан пред свидетели) oт наследницн на Г.Т.Х. в лицето на : Н.В.Х. и
П.Г.Г. дo 1991г., през време на действие на гражданския брак сключен между нея и Н. М. К.,
ЕГН **********.
При уважение на иска, ищцата излага съображения за отмяна на Нотариален акт №
191, том III, per.№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., per.№ 324 в регистъра на НК,
с район на действие — Районен съд — А., и Договор за продажба на общински имот № 376
от 17.03.2015г, сключен между Н. М. К., ЕГН ********** и община А. като не отговарящ на
действителното положение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника Е. Н. Х..
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А.
3
Н. А., чрез адв.Т.. В отговора на ИМ, адв.Т. излага, че според представеното удостоверение
за наследници на лицето Н. М. К., EГH **********, починал на 25.04.2016г.е оставило като
свои законни наследници двете сu дъщери — ответниците А. А. и Е. Х. — дъщеря и на
ищцата пo делото.
Е. Х. е представила на 26.08.2016г. за вписване в имотния регистър саморъчно завещание от
19.04.2016г., с което бащата на страните е завещал на същата цялото сu имущество.
Завещанието е вписано в служба вписвания гр. А., под вх. рег. № 3740 от 26.08.2016г.; акт №
104, TOM 4, н.д № 1679/2016г.
От ответницата А. е представен договор за продажба на общински имот № 376 от
17.03.2015г., сключен от наследодателя с община А. и Нотариален акт № 191, TOM III, per.
№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 в регистъра на НК, с район на
действие — района на АРС. От представените титули за собственост се установява, че към
момента на своята смърт и съответно към момента на откриване на наследството,
завещателят е притежавал недвижим имот както следва:
1. Двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м. находяща се в
землището на гр. А., извън регулационния план на същия град, построена върху общински
поземлен имот с пл. № 670 /no кадастралната карта на 33П „***", с площ на поземления
имот от 895 кв.м., npu граници: път и имоти с пл. № 671, 669 и 668. /подробно описан в
нотариален акт № 191, TOM III, per. № 3041, нот.д. № 485/2013r. на нотариус Б. Д., рег. №
324 в регистьра на HK, c район на действие — района на APC
2. Поземления имот, върху който е изградена описаната пo-гope сграда, пл. № 670,
находящ се землището на гр. А., местносгга „***", при посочените no-rope граници, който
имот е бил придобит от завещателя no силата на представения договор за покупко-
продажба, сключен между него и община А..
Ответницата А. предявила иск за нищожност на завещанието и евентуално за запазена част
от наследството. Ho повод на предявените искове било образувано гр.д. № 722/201 бг. no
описа на АРС. C влязло в сила съдебно решение no това дело съдът приел, че завещанието
не е нищожно, нo били намалени завещателните разпореждания на общия наследодател като
била възстановена 1/3 идеална част oт наследственото имущество на ответницата А. като
право на запазена част.
Пpи това положение с влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на
запазената част на доверителката ни между двете ответници възникна съсобственост върху
описания пo-гope имот — земя и сграда, при квоти на съсобственостга както следва: за
ответницата А. — 1/3 ид.ч., a за ответницата Х. — 2/3 ид.ч.
В отговора на ИМ се отричат твърденията на ищцата пo настоящото дело за това, че
процесният имот е бил придобит от общия наследодател в режим на CИO и поради това той
не е бил едноличен собственик на процесните имоти /земя и сграда/. Ответницата А.
акцентира на това, че видно от представения договор за продажба на общински имот,
земята е закупена от наследодателя на страните на 17.03.2015r., докато бракът на
4
наследодателят е прекратен през 1992г. И този факт е приет за безспорен в мотивите на
БОС. Ако наследодателят е закупил имота 23 години след прекратяването на брака си, то
очевидно и дума нe може да става за възникване на CИO върху земята.
Отделно от това представеният титул за собственост за сградата — нотариален акт за
давностно владение е издаден на 20.06.2013г., което означава, че удостовереното с акта
повече от десетгодишно давностно владение е установено поне от 2003г., или повече от
десет години след прекратяването на брака на наследодателя с ищцата. Т.е. и пo тази линия
на разсъждение за възникване на CИO върху сградата не може да се говори.
Видно oт съдържанието на представеното от ищцата разрешение за строеж, същото е
издадено за дървена сезонна сграда от 12 кв.м. От представеният проект се установява, че
дори не става дума за постройка, a за дървено бунгало тип 1. Това се вижда нe само от
квадратурата на сезонната постройка — 12 кв.м. и са недостатъчни за изграждане на
самостоятелен вилен или жилищен обект, защото на тази квадратура нe може да се изгради
самостоятелен обект пo смисъла на Наредба 7 пo действащия ЗУT /тогавашна Наредба 5 пo
ЗТСУ/. Това се вижда и от напречният разрез на постройката, от който се установява, че
постройката дори няма основи, a e поставена върху бетонови блокчета. Т.е. става дума не
само за несамостоятелна постройка, нo и за преместваем обект. Процесната сграда е коренно
различна и няма нищо общо с дървено бунгало — става дума за масивна жилищна сграда с
отразена в титула за собственост застроена площ не от 12 кв.м., a със застроена площ от 35
кв.м.
Извън всичко казано до тук, сградата, за която ищцата представя документи, дори и да не е
преместваема, остава несамостоятелна, тъй като не отговаря на изискванията на Наредба 7
за самостоятелен обект на собственост. Тя е принадлежност към земята и следва
собственостга върху нея. Ако наследодателят на страните е едноличен собственик на терена,
то пo тази линия на разсъждения следва да е едноличен собственик и на несамостоятелната
постройка.
Ответницата А. оспорва твърдението, че ищцата е ползвала делбения имот заедно с дъщеря
си-ответницата Х. и наслдодателя К. като CИO и са упражнявА. давностно владение върху
нeгo така, че да придобият заедно с наследодателя правото на собственост върху имота.
Възражението за давност е лично и може да се направи само от лицето, в чиято полза се
упражнява това възражение. ищцата не може да прави възражение за придобивна давност в
полза нa дъщеря си и обратно.
Не може да е изтекъл в полза на ищцата 5 и респ. 10 годишен срок на давностно
владение. Oт влизането B сила на решението пo предходното дело между същите страни, с
влязлото в cила съдебно решение пo което е намалено завещанието на наследодателя ce
призна правото на собственост на ответницата А. върху 1/3 от процесния имот, до
завеждането на исковата молба no делото са изминА. по-малко от 5 години.
Ответницата прави възражение, че липсва и манифестиране на владение върху имота
в поддържания от ищцата смисъл.
5
Според ответницата Писменият договор за продажба на дворното място, представен към
искова молба е ирелевантен. От една страна това е така, защото същият е инщожен поради
липса на нотариална форма за вА.дност . От друга страна с този договор дори не може да се
докаже владението на наследодателя на страните — същият изрично е закупил имот през
2015г., т.е. няма проявен анимус за владение пo отношение на земята.
Hе нa последно място оспорва се твърдението на ищцата за нА.чие на CИO и пo още
една самостоятелна линия на разсъждение- ищцата няма принос за изграждането на
сградата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищцата С. Х. и ответницата Е. Х. са майка и дъщеря. По
делото липсва спор и относно факта, че ищцата е била в брак с общия наследодател Н. М. К.
за времето от 28.05.1976г до 24.11.1992г. Бракът е прекратен със съдебно решение
№154/24.11.1992г по гр.д.№ 266/1992г. пo oпиca на APC. Ответницата Е. Х. е родена по
време на брака на ищцата с общия наследодател Н. М. К..
На 17.03.2015г с чрез договор за полупко продажба с Община А. наследодателя Н. М.
К. придобил поземлен имот с пл. № 670 /пo кадастралната карта на ЗЗП „***", с площ на
поземления имот от 895 кв.м., пpи граници: път и имоти с пл. № 671, 669 и 668/, върху който
поземлен имот имот през 1983г година получил разрешение от Община А. да постави
дървена сграда.
В качеството на свидетели бяха разпитани Е.М.Х., Д.З.В., Д.И.В., М.Р.П.. По време
на разпита свид. Д.В. разказва, че много добре познава процесния имот, т.к. от години го
посещава, за да помага на ищцата и ответницата Е. Х. да го обработват. Свидетелката В. е
категорична, че до 1990г сградата в имота е била едноетажна постройка без покрив, а по-
късно оттветницата Е.Х. е изтеглила банков кредит и с парите е построила втори етаж на
вилата, както и покрив, какъвто не е имало. Свид.В. твърди, че след развода на ищцата с
общия наследодател процесния имот е бил владян единствено от ищцата и дъщеря й, а
бащата К. не е стъпвал повече в имота.
Свид.Д.В. разказва, че е приятелка на ответницата Х. и има ясни спомени за имота
след 1995-1996г, от когато той се владеел единствено от ищцата и дъщеря й, т.к.
наследодателят и ищцата вече били разведени. По това време сградата била на груб строеж
и представлявала две стаи на първи, две стаи на втори жилищен етаж ,свързани с метална
стълба. Свид.разказва, че ищцата и съпруга й заплатили земята на човек на име георги, а по-
късно след години разбрА., че не са собственици и се налага да си я купят „втори път“ от
Община А..
Свидетелката М.П. (дъщеря на ищцата) разказва, че много ясно си спомня кога е
построена процесната вила, понеже лично е участвала в носенето на строителните
материали. Твърди, че строителството е запонало през 1983г и е завършило през 1985г, като
резултатът е бил един етаж с няколко стаи и без покрив. По-късно (след развода между
6
ищцата и наследадателят К.) ответницата Х. изтеглила потребителски кредит и двете с
ищцата със тези средства и общи усилия построили втори жилищен етаж и покрив, а също
така била направена мазилка и други довършителни работи, което позволило вилата да се
ползва за живеене. Свид.П. разказва, че общия наследодател извикал приживе нея и двете
ответници (т.к. третирал и трите като сестри) и ги попитал дА. имат претенции към вилата и
дворното място , защото планира да остави завещание в полза на Е. Х.. Ответницата А. А.
казала пред свидетели, че няма претенции към имота . След този разговор наследодателят К.
дал на ответницата А. и свид.П. по 1000лева , с цел да ги обезщети за техния дял, т.к.
планирал да направи завещание в полза на ответницата Х.. Свид.разказва също така, че в
имота никога не е имало поставено дървено бунгало, а щом получили документи от
общината двамата съпрузи (ищцата и наследодателя К. ) направо започнА. строителството
на масивна вила, която и да днес се намира в имота. Свидетелката твърди, че когато земята
била купена от Община А., парите, с които била платена били на ответницата Х., която при
изповядване на сделката преценила като купувач да бъде посочен баща й –Н. К..
Според свидетеля Е.Х. разказва, че след 1990г наследодателят К. му е споделил, че
иска да купи вила и двамата са ходили да я видят. Вилата представлявала една стаичка от
дъски с ламаринен покрив, която Н. заедно с брат си съборил и на нейно място построил
масивна постройка. Парите за строежа били дадени от бащата на К.. В продължение на 15-
20години Н. К. живял във вилата с друга жена , а ищцата нямала достъп до имота.
Като доказателство по делото е представено Разрешение за строеж №56/10.06.1983г
за дървена сезонна сграда с площ 12кв.м.,издадено от Община А., и скица към него (л.34 и
л.174), както и Протокол 50/10.06.1983г за откриване на строителна линия и ниво (л.35)
съгласно които наследодателят К. е получил от Община А. правото да изгради и владее
върху процесния имот дървено бунгало със съответната площ.
По делото е извършена и съдебно –техническа експертиза (л.168-170), според
заключението на която „Процесната постройка не съответства по своите технически
характеристики на постройката проектирана и разрешена по представеното Разрешение за
строеж №56/10.06.1983г. разсрешението за строеж е за дървена сезонна сграда със застроена
площ от 12кв.м., а процесната постройка е двуетажна масивна сграда със застроена площ от
42кв.м.“ Според заключението на допълнително поставените към ВЛ въпроси (л.198-199)
„Може да се направи извода , че независимо, че разликите в положението на точките е по-
голямо от допустимата точност , отразената в кадастралния план сграда е
съществуващата на място.“
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
право на собственост, придобито в режим на СИО по време на брака между ищцата и общия
наследодател К., е допустим, тъй като е нА.це правен интерес от предявяване на иска.
Ищцата С. Х. е била в граждански брак с общия наследодател Н. К. от 28.05.1976г до
24.11.1992г, когато бракът е прекратен с решение № 154/24.11.1992г по гр.д. № 266/1992г по
7
описа на РС-А../л.7 гръб/
В хода на производството съдът установи, че процесния имот до 17.03.2015г е
собственост на Община А., като на посочената дата с договор за покупко-продажба е станал
собственост на Н. М. К. (л.127-130).
Видно от Разрешение за строеж №56/10.06.1983г и Протокол 50/10.06.1983г за
откриване на строителна линия и ниво наследодателят К. е получил от Община А. правото
да изгради и владее върху процесния имот дървено бунгало със съответната площ. Към този
момент Н. К. е в граждански брак с ищцата С. Х.. Позовавайки се на приложените по делото
писмени доказателства и свидетелките показания съдът приема, че именно по време на
брака между К. с ищцата Х. е започнало изграждането на съществуващата място масивна
постойка (въпреки издадени от Община А. строителни книжа). Нещо повече според
приложените по делото писмени доказателства към 1990г, когато имотът е заснет и включен
в кадастралния план изградената постройка вече е съществувала (според допълнителното
заключение на ВЛ л.198-199л), защото е била заснета и отразена в кадастрални план, „като
размерите отразени в плана са 6,10м/6,30м., а заснените геодезически на място размери са
6,15м/6,60м.“. От пососоченото ВЛ прави заклчение, че сградата е една и съща
От правна страна съдът приема, че ако в дворно място, което е собственост на трето
лице по време на брака е построена самостоятелна сграда с общи средства на двамата
съпрузи (без значение на чие име са издадени строителните книжа) и същата представлява
различен и нов обект, правото на собственост върху новопостроеното принадлежи общо на
двамата съпрузи в режим на СИО, в какъвто смисъл са указанията дадени с ППВС № 5/1972
г. От съществено значение за обстоятелството кому принадлежи правото на собственост е
дА. нА.чната сградата представлява построяване на нов обект или е била само ремонтирана
и преустроена. Настоящият състав приема, че към 1983г в имота не е имало сграда
,вкл.преместваем обект за сезонно ползване и изграждането на масивна постройка е
започнало именно тогава, като изградената вила е съществуващата към момента в имота (за
което се позовава на заключението на ВЛ-л.198).
Ето защо сградата като нов обект на правото на собственост, изграден по време на
брака е възникнала в режим на СИО и доколкото по делото липсват доказателства , че
същата е била предмет на делба при прекратяване на брака, съдът приема, че съпружеската
имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при квоти по ½ на
всеки от двамата съпрузи . От събраните по делото гласни доказателста се установи, че и
след развода е подължило владението на сградата от ищцата С. Х. и ответницата Е. Х., като
ищцата е владяла за себе си своята ½ идеална част, а ответницата е владяла за общия
наследодател К.. На това основание съдът прецени, че атакуваният НА № 191, TOM III, peг.
№ 3041, нот.д. № 485/2013г. на нотариус Б. Д., рег.№ 324 следва да бъде отменен на
основание чл.537, ал.2 ГПК в частта относно ½ ид.ч. от правото на собственост върху
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в
землището на гр.А., извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински
поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „***", с площ на поземления имот от
8
895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668.
Що се отнася до процесния поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП
„***", с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669
и 668, съдът приема ,че през време на брака между ищцата и наследодателя К., вкл.към
момента на строителство на сградата земята е била собственост на Община А., за което се
позовава на Преписка № 367/17.03.2015г на Община А. /л.126-142/. Земята е придобита по
силата на договор за покупко -продажба между Община А. и Н. К., сключен на 17.03.2015г.
Представеният на л.33 договор не е в предписаната от закона форма и поради тази причина
не е породил вещно транслативен ефект. От друга страна твърдяната от ищцата симулация
при ключване на договор за покупко -продажба между Община А. и Н. К., сключен на
17.03.2015г не беше доказана, поради което съдът приема за доказано, че земята е придобита
като лична собственост на наследодателя Н. М. К. и в тази част иска следва да бъде
отхвърлен.
Отхвърлянето на основния иск в частта относно имот пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП
„***", с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669
и 668 , закономерно води до необходимост съда да се произнася по алтернативно
предявения иск за придобиване на имота от ищцата по давност. С цел да не се повтаря съдът
препраща към изложените по-горе разсъждения относно сочената покупко-продажба от
1980г. като напомня, че същата не е в предписаната от закона форма, а също така има за
предмет държавна (към онзи момент) собственост, поради което не е породила вещно-
транслативен ефект. Земята е собственост на Община А. до 2015г, когато е закупена от Н. К.
и от този момент до смъртта му на 25.04.2016г е владяна от него чрез дъщеря му-
ответницата Е. Х.. На следващо място дори да приемем, че ищцата е владяла имота след
закупуване на земята, то за нея не е приложима 5-годишната давност, т.к. същата не е
добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС. Изчислен от датата на придобиване на
имота 17.03.2015г, 10-годишния давностен срок в полза на ищцата не е изтекъл. По
изложените съображения предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени част от
сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска. Установи, се от
писмените доказателства, че ищцата Х. е сторила разноски в размер на 750лева за
възнаграждение на ВЛ (адв.възнаграждение не е посочено), от която сума следва да й бъдат
присъдени половината или 375лева, с оглед уважаване на част от иска. Ответниците от своя
страна не са представил списък с разноски поради което съдът няма как да им присъди
съразмерно такива.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА за установено на осн.чл.124 ГПК в отношенията между С. Р. Х., ЕГН:
**********, адрес: *** от една страна и Е. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и А. Н. А.,
ЕГН **********, с постоянно местоживеене в Р.Т. от друга, че ищцата С. Р. Х., ЕГН:
**********, е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в землището на гр.А.,
извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински поземлен имот с пл.
№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „***", гр.А. с площ на поземления имот от 895кв.м., при
граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668, придобита в режим на СИО по време на
брака й с Н. М. К., ЕГН: **********, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта относно
поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „***", в землището на гр.А., с площ
на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. Х., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Е. Н. Х.,
ЕГН: **********, адрес: *** и А. Н. А., ЕГН **********, с постоянно местоживеене в Р.Т.
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС за признаване на установено в отношенията между
страните, че С. Р. Х., ЕГН: **********, адрес: *** е придобила чрез давностно владение
правото на собственост върху поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „***",
в землището на гр.А., с площ на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с
пл.№№ 671, 669 и 668
ОТМЕНЯ на осн.чл. 537, ал.2 ГПК НА № 191, TOM III, peг.№ 3041, нот.д. №
485/2013г. на нотариус Б. Д., рег.№ 324 в частта относно ½ ид.ч. от правото на собственост
върху двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в
землището на гр.А., извън регулационния плана на cъщия град, построена върху общински
поземлен имот с пл.№ 67 пo кадастрална карта на ЗЗП „***", в землището на гр.А., с площ
на поземления имот от 895кв.м., при граници : път и имoти с пл.№№ 671, 669 и 668.
ОСЪЖДА Е. Н. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Х., ЕГН:
**********, адрес: ***, разноски в размер на 187,50 лв. (сто осемдесет и седем лева и
50ст).
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, с постоянно местоживеене в Р.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на С. Р. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, разноски в размер на 187,50 лв. (сто
осемдесет и седем лева и 50ст).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
10