РЕШЕНИЕ
№ 914
гр. Пловдив, 29.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3214 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
2. Образувано е по жалба на А.Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение № ППН-02-676/20.11.2020г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че изводите
на КЗЛД за липса на преднамереност и извършени от “Пловдив Медия” ООД нарушения
на правилата за боравене с лични данни, в контекста на събраните гласни и
писмени доказателства, са лишени от вътрешна логика и се явяват в противоречие
с правилата на ЗЗЛД. Твърди се, че медията е нарушила неприкосновеността на
личния живот на оспорващия като за нуждите на публикацията: “кандидат за кмет
паркира както му скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук“,
публикувана на 21.20.2019 г. в информационната платформа https://plovdivmedia.com, незаконно е
следила, фотографирала и разкрила данни за настоящия му адрес (по офис),
номерът на личния му автомобил и личния му адрес по местоживеене. Отделно
медията е оповестила публично клеветнически, опозоряващи обстоятелства и лични
данни на оспорващия в рамките на текуща изборна кампания, в противоречие с
добрите журналистически практики, без да извърши необходимите проверки за
верността на твърдените обстоятелства. Оспорват се изводите на КЗЛД, че към датата на публикуване жалбоподателят е имал качеството на „публична
личност“, която поради участието си в предизборна кампания е следвало да търпи
по - интензивна политическата критика. В този аспект се поддържа, че
административният орган не е изследвал поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, поради което е произнесъл акт, лишен от мотиви и волеизявление.
Сочи се, че за отразяване на съответното събитието с цел предоставяне на актуална и обществено значима информация
не е било необходимо да се предоставят лични данни на оспорващия. Поддържа се,
че с действат си “Пловдив Медия” ООД е извършило тежко правонарушение по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 за
защита на лични данни (GDPR) и Закон за защита на личните данни, което
административният орган незаконосъобразно е отрекъл. Поддържа се също, че
ответникът не е изложил мотиви относно твърденията на жалбоподателя, че е
отправил искане до електронната медия да заличи личните му данни, но действия в
тази насока не били предприети. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, в
отговор на жалбата, чрез процесуалния представител – юрисконсулт й. н. , поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира
са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Заинтересованата страна -
“Пловдив Медия” ООД, чрез своя управителя – Д. П. , поддържа становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прави се
възражение за прекомерност на заявените от оспорващия съдебни разноски.
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
6. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
7. Комисията за
защита на личните данни била сезирана със сигнал (съдържащ белезите на жалба) от А.Б.К., с предмет
незаконосъобразно обработване на личните му данни от „Пловдив медия” ООД, чрез
публикуване на снимки, позволяващи идентифициране на личния му автомобил и
регистрационния му номер в информационната платформа https://plovdivmedia.com
към статия със заглавие: „Кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват
пусналия пост за това във Фейсбук”. Поискано е
извършване на проверка, установяване на нарушение, ангажиране на отговорността
на „Пловдив медия” ЕООД и налагане на имуществена санкция на дружеството.
Пред
ответния административен орган жалбоподателят заявил, че статията, публикувана
на 22.10.2019 г., накърнява доброто му име и съдържа неправомерно обработени
негови лични данни, а именно снимки, съдържащи негови лични данни - номер на
автомобил, без да бъде заличен (замъглен) или премахнат. В случая данните не
били обработени за журналистически цели съгласно чл. 25з от ЗЗЛД за
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане
неприкосновеността на личния живот съобразно принципа по чл. 5, пар. 1, б. „в” от ОРЗД. Журналистите от „Пловдив медия” ООД
накърнили конституционното право на К. за неприкосновеност на личен живот, като
оповестили публично, чрез електронна медия негови лични данни в рамките на
изборния процес (в който същият бил кандидат за кмет на град Пловдив), факт,
създаващ висок риск от накърняване на личната му сфера. За предоставянето на
обществено значима информация не е било необходимо публикуването на снимки на
личния му автомобил или ако те се публикуват, то е било необходимо номерът на
автомобила да бъде замъглен или изтрит, за да не се разпространяват данни, по
които той може да бъде идентифициран.
Жалбоподателят
се позовал на чл. 8 от Хартата за основните права в ЕС, а именно че личните
данни трябва да се обработват честно, за конкретни цели, въз основа на съгласие
на субекта на данни или друго легитимно основание, посочено в закон, както и че
всеки субект има право на достъп до лични данни, които го засягат, и право на
корекция на същите.
К.
заявил позиция, че обработването в случая не е за журналистически цел, а по
същество съдържа непроверени твърдения и клеветнически съждения, засягащи
основните му права. Същите довели до незаконосъобразно ангажиране на
административнонаказателната му отговорност чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение от органите на полицията и издаване
на наказателно постановление.
Пред
комисията в молба рег. № ППН-02-676#14(19)/06.07.2020г.
К. поискал да бъде задължена „Пловдив медия” ЕООД, в хипотезата на чл. 17 от
Регламент 2016/679 да премахне всички статии, съдържащи личните му данни.
8. От процесуална
страна комисията приела, че е сезирана с редовна жалба, съдържаща задължително
изискуемите реквизити, посочени в чл. 28. ал. 1 от Правилника за дейността на
КЗЛД а именно: налице са данни за жалбоподателя, лицето, срещу които е подадено
искането, дата на узнаване на нарушението и подпис. Жалбата била подадена в
срока по 38, ал. 1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес, поради което се
явила и допустима за разглеждане.
За
образуването на производството били уведомени заинтересованите страни, като
видно от представените по преписката протоколи за извършени процесуални
действия,
било
гарантирано и правото им на участие и вземане на становища.
„Пловдив
медия” ООД изразила становище, че дружеството или неговите представители не са
извършили твърдяното от К. нарушение. Въпросната статия била резултата от публикация
на пловдивчанин във Фейсбук групата „Забелязано в Пловдив”,
където били показани снимки на автомобила на г-н К., паркиран неправилно на
публични места. В публикацията във Фейсбук,
потребителят изразил възмущението си, че кандидат за кмет в местните избори за
гр. Пловдив не спазва законите и паркира на забранени места. Г-н К. бил
кандидат за кмет на коалиция „Демократична България” и в публикуваната статия
от „Пловдив медия” ООД било посочено че: „Автомобилът е бил спрян в зона,
забранена за движение, точно пред билетните каси. Мерцедесът е собственост на адв. А.К., който е кандидат за кмет на Демократична
България. В предизборната си програма той се обяви за нулева толерантност към
шофьорите, които си позволяват да спират на главните булеварди или други
забранени за това места”. В тази връзка „Пловдив
медия” ООД посочила, че по неизвестна
причина г-н К. е нарушил собствените си принципи и поради това е направен скрийншот от публикацията във Фейсбук,
тъй като така било онагледено и доказвано нарушението. Автомобилът бил спрян на
публично място, забранено за паркиране, а не в частния имот на жалбоподателя.
„Пловдив медия” ООД заявила, че като медия има право да информира читателите си
за нарушения, извършени от публични личности, и те имат право да получават
такава информация. Целта на публикацията не е била да се акцентира на регистрационния номер на автомобила, а да
се покаже нарушението. Като антитеза, дружеството заявило, че К. многократно е
изготвял и публикувал видеоклипове и снимки на регистрационни номера на
автомобили на други кандидати за кметове, на служебни автомобили на районна, окръжна
и апелативна прокуратура и на личните автомобили на прокурорите, работещи в
тях.
В
отговор К. поставил въпроса от къде „Пловдив медия” ООД е сигурна, че на снимките
е неговият личен автомобил и защо твърди, че е така след като не представят
доказателства в тази насока. В тази връзка, потвърдил, че това е личният му
автомобил, но задал въпрос как той се е оказал в публичното пространство с
коментари, че го е управлявал, паркирал на конкретни места и др. Посочил, че
колата е семейна и най-често се управлява от жена му, а той кара колело.
К.
*** медия” ООД и „Трафикнюз" ООД като „жълти”
медии, като заявил че всичко което се публикува от едната се публикува и от
другата, без да се отчита фактът дали публикуваната информация е обект на лични
данни и дали е поднесена в хипотезата на добросъвестна медийна практика.
Посочил,
че срещу двете медии е завел дела за клевета в Пловдивския районен съд и това е
причината да бъде обект на техните статии. В тази връзка оспорил внушението, че
е публична личност, което всъщност представлявало опит да бъде оправдана злоупотреба
с неговото лично пространство.
К.
не отрекъл да е правил видеозаписи, посочен в становището на „Пловдив медия”
ООД, но заявил че целта е била да отрази гледната точка на гражданин,
провокиран от публикуваната статия, без да индивидуализира конкретни личности.
9. Въз основа на
събраните в хода на административното производство доказателства КЗЛД приела за
установено следната фактическа обстановка:
В
платформата на „Пловдив медия“ ООД (www.plovdivmedia.com/147485.html)
с дата 22.10.2019 г. била публикувана статията
със заглавие: „Кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват пусналия
пост за това във Фейсбук”. В разпечатката на
статията, приложена към жалбата на г-н К., били публикувани 3 броя снимки. На
1-вата снимка било изобразено лице, върху което и под снимката е поставен текст
„кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук”; На 2-рата снимка бил скрийншот
от Фейсбук с две изображения на спрян автомобил пред
сграда (едната) с текст под снимката: „Кандидат за кмет паркира както му
скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук.
На снимката с автомобила се виждали марка, модела, цвят, местоположение и
регистрационен номер № РВ***CX; На 3-тата снимка била изобразена сграда, пред
която бил поставен забранителен пътен знак с текст под снимката: „Кандидат за кмет
паркира както му скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук”.
Текстът
на статията бил със заглавие, идентично с това на снимките, като изяснявал, че лицето
е адвокат А.К. - кандидат за кмет на гр. Пловдив от „Демократична България“,
който паркира в нарушение на закона. В статията било посочено, че адвокатът
паркира в противоречие с предизборната си програма. Съдържанието на статията
свързва физическото лице, изобразено на снимка № 1 и автомобила от снимка № 2.
Служебно
КЗЛД набавила информация от ОД на МВР - Пловдив, че автомобил с рег. №РВ***СХ е
регистрирана на името на А.К. от 17.08.2017 г. като спрямо същия във връзка с
процесния случай бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
от 23.10.2019г. и било издадено наказателно постановление от 15.11.2019г.
10. На проведеното
на 31.08.2020 г. заседание на КЗЛД, в присъствието на оспорващия жалбата била
разгледана по същество и с четири от четири гласа на членовете на комисията била
приета за неоснователна. За да обоснове решението си комисията от права страна
приел следното:
Дружеството
„Пловдив медия” ООД като електронна медия притежава качеството на администратор
на лични данни по отношение на жалбоподателя съгласно определението, дадено в
чл. 4, т. 7 от Регламента, поради това че само определя целите и средствата за
обработване на лични данни.
Личните
данни са всякаква информация, свързана с идентифицирането на едно физическо лице
или посредством която едно физическо лице може да бъде идентифицирано.
Физическото лице може да бъде идентифицирано пряко или непряко. Степента до
която определени идентификатори, какъвто е регистрационният номер на автомобила
са достатъчни да идентифицират едно физическо лице зависи от конкретната
ситуация. Безспорно е, че данни които не биха могли да идентифицират лицето не
следва да се разглеждат като лични, но в съвкупност с други в конкретна
хипотеза биха могли да доведат до идентифициране на едно физическо лице.
В
конкретния случая, посредством номера на автомобила, името и снимката на лицето,
посочено като неправилно паркиращ в статията, личните данни били в посочената
съвкупност и чрез тях можело да бъде идентифицирано непряко физическото лице
г-н К. като собственик и управляващ този автомобил.
Жалбоподателят
можел да бъде идентифициран посредством регистрационния номер на автомобила си,
и тъй като това са негови лични данни при обработването им следвало да се
прилагат правилата за обработване на лични данни.
Чрез
публикуване на тези данни в интернет „Пловдив медия“ ООД допуснало обработване
на личните данни на г-н К. в хипотезата на разпространение до неограничен кръг
лица, посетители на платформата на администратора. Въпреки това в случая не
било налице нарушение, тъй като обработващото лице в качеството на електронна
медия ги употребило за журналистически цели, без да е налице противоречие с
принципа на чл. 153 от Регламент (ЕС) № 2016/679 и правилото на чл. 253, ал. 1
от ЗЗЛД. В този аспект ответният орган приел, че при обработването на лични
данни за журналистически цели, съгласно чл. 25з, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛД, не се
прилага чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, даващ основанията, при които е
допустимо обработване на лични данни, едно от който е съгласието на субекта на
данни. Приложното поле на тези специфични цели било ограничено само от принципите,
разписани в чл. 5 от ОРЗД, а именно обработването на лични данни да е в интерес
на обществото, да е необходимо за обществения дебат, да обслужва интереса на
обществото, какъвто безспорно е поднасянето на информация за случващите се в
обществото процеси.
По
тези съображения КЗЛД приела, че правото на защита на личните данни (чл. 8 от
Харта за основните права в ЕС) не е абсолютно право, както и правото на свобода
на изразяване на мнение и свобода на информация (чл. 11 от ХОПЕС).
Съгласно
съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, правото на защита на личните данни
трябва да бъде разглеждано във връзка с функциите му в обществото и в равновесие
с останалите основни права, каквото е и изразяване на мнение и свободата на
информация, съгласно принципа на
пропорционалност. Функцията на правото на свобода на изразяване на мнение и
информация в обществото е информирането му по
въпроси от обществен интерес, каквито безспорно са нарушенията на
обществения ред или други укорим действия.
Задоволяване
на обществения интерес, в случая била именно целта на процесната статия, чрез
предоставяне на информация за поведението на г-н К. при паркиране на автомобила
му в зона с въведена забранена, както и че с това си действие той нарушава принципи
от предизборната си програма, в която се обявява за „нулева толерантност към
шофьорите, който си позволяват да спират на главни или други забранени за това
места“.
В
случая регистрационният номер на колата, в съвкупност с изображенията и
имената, като лични данни, били обработени за конкретни цели, а именно в
контекста на изборите и позицията на К. като политически кандидат, който търси
подкрепа от избирателите с конкретна политическа платформа, в която са посочени
неговите разбирания за законност, ред и трафик в гр. Пловдив.
По
тази причина правото на защита на личните данни на жалбоподателя не било нарушено
като в случая не намирал приложение и
принципът за „свеждане на данните до минимум” (чл. 5, пар.
1, б. „в“ от ОРЗД), доколкото заличаването му няма да бъде в съответствие с
целта на статията за поднасяне на информация на обществото за възможното
поведение и действията на лице, което може да бъде избрано за кмет на гр.
Пловдив и би довело до неяснота относно нарушението.
Относно
субективния отзвук от статията и твърденията за изява на „жълта“ преса,
съдържаща неетични журналистическо поведение и клевети, КЗЛД е посочила, че
въпросът се явява от компетентността на Съвета за електронни медии и общия съд
при решаване на съответният спор между страните.
Относно
заявеното пред КЗЛД от оспорващия право на изтриване по чл. 17 от Регламента, е
прието че в ЗЗЛД е установено изискване за подаване на писмено заявление до
администратора на лични данни и само при липса на отговор в срок комисията е
компетентна да разгледа поставения въпрос. В случая доказателства за такова
искане не били представени.
За
неоснователни са приети и твърденията на жалбоподателя за липса на приети и
приложени от „Пловдив медия” ООД организационни и технически мерки при
боравенето с лични данни, тъй като в случая не се установило нарушение на
правата на субекта.
11. В хода на
съдебното дирене от страна на община Пловдив и Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив се представиха справки, според
които „Пловдив медия“ ООД в процесния период не е отправяла искания за
предоставяне на данни за постоянен и настоящ адрес на оспорващия, респ. за
притежаваните от него моторни превозни средства.
IV. От правна
страна:
12. По ред на чл. 38 от ЗЗЛД всяко
заинтересовано лице, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и
по този закон има право да сезира Комисията за защита на личните данни в срок 6
месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването
му.
По жалбата Комисията
се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2,
букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679
или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях
да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС)
2016/679, както и по глава девета. Когато жалбата е очевидно неоснователна или
прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане.
Според чл. 8
от Правилника за дейността на КЗЛД (обн. ДВ, бр. 60 от 30.07.2019 г.) Комисията
разглежда и решава въпроси от своята компетентност на открити заседания Заседанията на комисията се
провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав Комисията
взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа.
По смисъла
на § 1, т. 1 ДР ЗЗЛД "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679, а именно всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Според чл.
4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, „обработване“ на лични данни означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Понятието за
„администратор" на лични данни визира физическо или юридическо лице, публичен
орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя
целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата
за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава
членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат
да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;
Обработването
на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото
или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане
на неприкосновеността на личния живот.
За нуждите
на настоящия съдебен контрол следва да бъдат съобразени и постановките в Решение
№ 8 от 15.11.2019 г. на Конституционния съд по к. д. № 4/2019 г., в което се
приема, че независимо от усилията на ЕС да брани силно правото на защита на
личните данни и като цяло неприкосновеността на сферата на автономност на
индивида, Съюзът също така изрично признава правото на всеки на свобода на
изразяване на мнения и свобода на информация (чл. 11 Хартата основните права на
ЕС). Както ЕСПЧ, така и СЕС споделят разбирането, че правото на свобода на
изразяване е не само самостоятелно основно право, но то има централна роля в
защитата на други права, гарантирани от Конвенцията и Хартата. От него
произтича правото да се търси и получава информация, а следователно и правото
на достъп до информация за всеки и за обществото в цялост. Обществото може да
участва реално и ефективно в демократичния процес само ако има информация за
дейностите и политиките на публичната власт. Втората алинея на чл. 11 от
Хартата изрично прокламира свободата и плурализма на медиите и така признава и
гарантира ефективното осъществяване на функцията на медиите на "обществен
страж" в демократичния процес. В съответствие с чл. 52 (3) ХОПЕС, СЕС
следва практиката на ЕСПЧ и приема, че свободата на изразяване включва не само
изразяване на мнения, а в съответствие с член 10, параграф 1, второто изречение
от ЕКПЧ и с член 11, параграф 1, първото изречение от Хартата тя обхваща – в
смисъла на свобода на комуникацията – свободата да се получават и да се
разпространяват информация или идеи, както и че свободата на комуникацията се
отнася до всякакъв вид информация (Решение по дело C-73/07, Tietosuojavaltuutettu
v. Satakunnan Markkinapörssi
Oy и Satamedia Oy, пар. 39).
Нормата на чл.
8 от Хартата основните права на ЕС /Хартата/ разграничава правото на защита на
личните данни от защитата на неприкосновеността на личния живот, като предвижда
допълнителни гаранции в пар. 2 и пар.
3 от същата разпоредба, а именно, че личните данни трябва да се обработват
честно, за конкретни цели и на основата на съгласие на субекта на данни или
друго легитимно основание, посочено в закон, както и че всеки има право на
достъп до данните, които го засягат, и право на корекция на тези данни, като
контролът за спазването на посочените правила се осъществява от независим орган
на публичната власт.
Правото на
неприкосновеност на личния живот не е абсолютно като при спазване на
изискванията на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ може да бъде ограничавано със закон, да преследва една или
повече легитимни цели и което е съществено – ограничаването да е необходимо в
демократичното общество. КЗПЧОС предвижда в чл. 8 (2) изчерпателен списък на
целите, легитимиращи ограничаването на това право, като посочва inter alia защитата на правата и
свободите на другите.
Хартата също
допуска ограничаване за цели от общ интерес, признати от ЕС, или ако
ограниченията отговарят на необходимостта да се защитят правата и свободите на
други хора, при спазване на принципа на пропорционалност (чл. 52, т. 1).
Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи гарантира и правото на свобода
на изразяване в чл. 10, чиято разпоредба е близка до тази в чл. 19 от Всеобщата
декларация за правата на човека /ВДПЧ/ и чл. 19 (2) Международен пакт за
граждански и политически права /МПГПП/ – по смисъла на последната в правото на
свобода на изразяване за всеки индивид са включени свободата да търси, получава
и разпространява информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите,
както устно, писмено или чрез печат, или като произведение на изкуството, или
чрез каквото и да е друго средство по свой избор. Тази свобода е общопризната,
утвърдена е като основно право и стандарт за всички свободи и се разглежда в
широк смисъл – отнася се до целия поток информация и идеи в обществото
(Резолюция 59 (1) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1946 г.). Освен като право на всеки индивид
свободата на изразяване се свързва и с други субекти и преди всичко с пресата и
всички средства за масова информация, които я институционализират и служат в
демократичното общество като гарант за неговата информираност и за ефективен
граждански контрол върху управлението. Регионалните и националните съдилища
възприемат в своята практика това широко виждане за свободата на изразяване и
акцентират върху социалната функция на медиите в демократичните политически
системи. Така, като посочва, че свободата на изразяване се отнася до всякакъв
вид информация, включително и предизвикващата неудобство и дори шокираща,
защото такива са изискванията на плурализма и толерантността, без които няма
демократично общество, ЕСПЧ в решението по делото Satakunnan&
Satamedia Oy подчертава
необходимостта от стриктното тълкуване на чл. 10 (2) КЗПЧОС, където са
предвидени условията, при които е допустимо ограничаването на това основно
право (Satakunnan Markkinapörssi
Oy и Satamedia Oy v. Finland, аpp. 931/13). Нещо повече, Съдът свързва свободата на
разпространяване на информация с правото на всеки и на обществото като цяло да
бъде информирано и подчертава дълга на медиите да предоставят информация по
въпроси от публичен интерес (в Решение по посоченото по-горе дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy, пар. 56 и 60).
В горния
смисъл Регламент 2016/679 следва линията на засилена защита на физическите лица
във връзка с обработването на личните данни и едновременно тази на поддържане
на равновесие с другите основни права, в частност със свободата на изразяване и
информация, така както тези права са предвидени в КЗПЧОС и ХОПЕС – насоки,
очертаващи се и в Конвенция 108 и в Директива 95/46.
При
балансирането на конфликтните интереси, един от които е правото на свобода на
изразяване и информация, водещо положение е да се отчита значимостта на този
интерес в демократичното общество. Това според СЕС изисква широко тълкуване на
свързаните с тази свобода понятия, включително на понятието за журналистическа
дейност (в този смисъл Решение на Съда от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17.
Sergejs Buivids, пар. 51, където СЕС се позовава на Решение от 16 декември
2008 г., Satakunnan Markkinaporssi
и Satamedia, C-73/07, EU:C:2008:727, пар. 56). Специално внимание и двете юрисдикции отделят на
дълга на медиите да получават от името на обществото и да разпространяват пред
широката публика информация от обществен интерес, като поставят акцент върху
приноса на тази информация за публичния дебат (в смисъла на дебат по въпроси
относно общите дела) и изясняват ключови понятия в материята на балансиране на
правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване
и информация – "цели на журналистическата дейност" и "информация
от обществен интерес". Според ЕСПЧ чл. 10 от КЗПЧОС едновременно защитава
и този, който упражнява свободата на изразяване, и този, който упражнява
правото да получи информация, и подчертава, че "обществото има право да
получава информация от обществен интерес" (в този смисъл Решение от 14
април 2009 г. по дело Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary,
пар. 26, аpp. 37374/05;
Решение от 19 февруари 2013 г. по дело Fredrik Neij and Peter
Sunde Kolmisoppi v. Sweden, аpp. 40397/12, 9).
В аспекта на
необходимостта от балансиране между основаните права, Конституционния съд
изрично отбелязва, че преди да се обсъжда въпросът за пропорционалността на
дадена ограничителна мярка, ако се налага помиряване на основни права в
конфликт, е необходимо да се установи първо (при условие на реален конфликт)
дали въпросната мярка засяга същностното съдържание на правото – неговото
"твърдо ядро". Правно основание на тази концепция е разпоредбата на
чл. 52 (1) ХОПЕС. Това е общата клауза по отношение на ограничаване на основните
права, която посочва изискването да се зачита основното/същностното съдържание
на тези права и свободи, на първо място, и едва тогава предписва, че
ограничения могат да бъдат налагани при спазване на принципа на
пропорционалност и за постигане на целите, посочени от нея. В съответствие с
тази логическа последователност на преценките на ограничителната мярка при
положителен отговор на горния въпрос балансиране не е необходимо.
13. Как се съотнася обсъдената
фактическа и правена обстановка към спецификите на настоящия казус?
В случая
между страните не се формира спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира
относно тълкуването и прилагането на материалното право и спазването на
процесуалните правила.
Съдът
намира, че КЗЛД е провела административното производство без допуснати
съществени нарушения. Налице е бил легитимен повод за произнасяне на оспореното
решение. Спазени са правилата за редовност в дейността на комисията, налице е и
необходимото мнозинства за формиране на административна воля по съществото на
спора, която е изразена в предвидените от закона форма и ред. В този аспект
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
без допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават самостоятелно
основание за отмяна.
Неоснователни
са възраженията на оспорващия, за пропуски на органа при преценката на
доказателствата и сочената липса на мотиви, довели до липса на воля. По
отношение на въведените с жалбата, сложила в ход административния процес, възражения,
комисията е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по спора са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Събраните в хода на производството доказателства са съобразени в пълнота. Фактическите
констатации на органа се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, ответникът е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от комисията се споделят от настоящата инстанция,
поради което преповтарянето им не е необходимо.
Страните не
спорят, че към момента на публикуване на процесната статия заснетият автомобил
с данни за регистрационен номер е бил собственост именно на г-н К., което се
потвърждава в справките от контролните органи, както и от самия оспорващ. Не се
спори и относно повода за статията, а именно публикацията на данни в социалната
мрежа Фейсбук.
Безспорен е
също фактът, че към датата на публикацията г-н К. е бил кандидат за заемане на
политическа длъжност в общинската администрацията на гр. Пловдив. Същият не
отрича и обстоятелството, че в предизборната си кампания е очертал избирателна
платформа, характеризираща се с изразена насоченост в борбата с нарушенията на
правилата за движение по пътищата.
От представените
по делото доказателства се установява и пряк ефект от публикуваната в медията
информация, изразяващ се в установяване на извършено от оспорващия
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до
ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Съдът
споделя изводите на КЗЛД, че в случая е налице обработване на лични данни за
„журналистически цели“ от администратор на лични данни, какъвто се явява
„Пловдив медия“ ООД.
Следва да
бъде споделен и изводът, че оспорващият като кандидат за кмет на втория по
големина град в България е придобил качеството на „публична личност“, като е
търсил представяне пред неограничен кръг от хора – потенциални избиратели,
респ. закрепяне у същите на възприятие за негов положителен социален и
политически образ.
Журналистическата
цел в случая се явява обоснована от факта, че представените лични данни не са
оповестени самоцелно, аз а нуждите на отправената журналистическа критика под
формата на изразена позиция относно поведението на субекта на данните,
възприето като такова в разрез с правилата за движение по пътищата. Тази
позиция в последствие се явява потвърдена и от контролните административни
органи. Тук е мястото да се отбележи, че въпросът за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е извън
предмета на настоящия съдебен контрол, респективно не представлява и
предпоставка за наличието на „журналистка цел“ в контекста на специалния закон.
Извън този обхват остават и заявените от оспорващия жълти нюанси в публикацията
и съдържанието на клеветнически твърдения. По този въпрос за нуждите на
настоящия съдебен контрол е достатъчно да се отбележи, че така наречената
„жълта“ преса - понятие без легално определение, но с утвърдено обществено
значение, като социално явление действително носи спорни обществени ползи и без
съмнение следва да търпи обективна критика. Въпреки това, същата се явява
неминуем елемент на демократичното общество като пряк резултат от гарантирането
на демократичните права на свобода на словото и правото на информираност на
обществото. Макар противоречиво, обсъжданото проявление на основните права
задоволява правото на част от обществото да търси и получи именно „жълта“
информация, колкото и жлъчна и изопачена в съответни случаи да се явява тя. Ако
в изнесената информация обаче няма незаконосъобразно обработени лични данни,
респ. ако същата не е невярна и позоряща личността, то единствено непремерения
тон и рязкостта на журналистическия коментар не води до наличието на нарушения
по смисъла на ЗЗЛД.
В случая личните
данни на оспорващия, съдържащи се в публично представените фотографски
изображения, са в първоначалния вид, в който са събрани и съответстват на
събитието, за което са разгласени. При това положение не може да се сподели позицията
на жалбоподателя, че чрез представените факти се цели не информиране на
обществото, а създаване на неблагоприятно впечатление при липса на основание за
това. Макар да е неизвестен източникът на информацията, който прочие медията по
етични и професионални стандарти има право да не разкрива, същата се
потвърждава от събраните в хода на процеса писмени доказателства. В този аспект
фактът на публикуването на фотографии, носещи лични данни в унисон със
съдържанието на отправена до неограничен кръг потребители информация за събития
от обществен интерес, само по себе си не съставлява нарушение на правото на
личен живот на ангажираните в събитието лица. Напротив степента на обществения
интерес обуславя и необходимост от задоволяването му, при като личният живот на
публичните личности не е защитен толкова, колкото е защитен този на редовия
гражданин.
Нарушение на правото на личен живот,
респ. на правото на защита на личните данни, ще бъде налице, когато за нуждите
на медийната изява неоправдано и непропорционално се стига до пресичане и/или
ограничаване границите на личната сфера на лицето (напр. чрез изнасяне на
чувствителна и лични информация за дом, семейство, интимна и битова среда,
поведение, навици и др.), когато това не
се явява необходимо са нуждите на журналистическата дейност и целения ефект –
информиране на обществеността по конкретен повод и за съответно събитие. В този
аспект ще е налице и нарушение, когато информацията и личните данните привидно
си кореспондират, но в резултата на неправомерно третирани на източника на
данните крайният резултат при публикацията не съответства на оригинала. Настоящият
случай не е такъв. Публикувайки статията електронната медия е упражнила правото
на свобода на словото в унисон с правото да се търси и получава свободно
информация за събития от обществен интерес.
На следващо място не се установява и засягане „лични
живот“ на оспорващия, поради публикуваните на фотографски изображения, отразяващи
временното ситуиране на притежаваното от него моторно
превозно средство на място, отворено за обществено ползване, тъй като със
същото не се оповестяват моменти от личния му живот. В този аспект при липсата
на засягане на субстрата на основното право на личен живот, не се дължи и
балансирана преценка за помиряване на основни права в конфликт, тъй соченото
нарушение не е извършено.
Що се отнася до неблагоприятното „внушение“,
както го възприема самия оспорващ, за извършено от него нарушение на правилата
за движение по пътищата, всеки от потребителите на информацията е свободен като
проявление на задоволеното основно
правото на осведоменост да формира собствени изводи. Имено това е и
целта на свободната журналистиката като способ за гарантиране на демократичните
права.
В случая съчетаването на
фотографските изображения с текста на статията не води до изопачаване на лични
данни, нито разкрива информация от личния живот на оспорващия, която да се
явява прекомерна спрямо целта на обработката.
От друга страна, неблагоприятно
внушение от публикацията може да се създаде само при изнасянето на неверни и
позорни твърдения за заснетото лице. Това обаче, не накърнява правата на
последното във връзка с опазване на личните му данни. Иначе казано в аспекта на
защитата на личните данни е релевантно обстоятелството дали коментарът към
фотографските изображения носи достоверна и актуална информация, а не дали
същата е благоприятна за лицето. Като в случая за нуждите на журналистическата
дейност и адекватното медийно отразяване следва да се отбележи, че под
достоверна следва да се разбира не удостоверена чрез разкрит официален източник
информация, каквито са разбиранията на оспорващия, а в голяма степен на
вероятност вярна информация, която в последствие може да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски
14. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Заинтересованата
страна не е отправила претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.К., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу решение № ППН-02-676/20.11.2020г. на Комисията за защита на личните
данни.
ОСЪЖДА А.Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Комисията
за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: