Р Е Ш
Е Н И Е N 336
гр. Сливен, 26.11.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 675
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260030/18.08.2020 г. по гр.
дело № 6935/2019 г. на Районен съд Сливен, с което е признато за установено на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК по отношение на
О.Х.М. ЕГН ********** и Н.Х.М. ЕГН **********, двамата с адрес ***, че Х.Х.Ш. ЕГН ********** и Д.А.Н. ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са собственици на основание наследяване по закон на
по 1/4 ид. ч. от недвижим имот: масивна жилищна
сграда на два етажа, от
които първия със з. п. от
С решението е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по
отношение на Х.О.Х. ЕГН ********** *** че Х.Х.Ш. ЕГН ********** и Д.А.Н. ЕГН **********, двамата с адрес ***, са
собственици на основание наследяване по закон на по 1/4 ид.
ч. от недвижим имот: масивна жилищна
сграда на два етажа, от които първия със з. п. от
С решението е признато на основание чл. 72, ал.
3 ЗС по отношение
на Х.Х.Ш. ЕГН ********** и Д.А.Н. ЕГН **********,
двамата с адрес *** правото на задържане на Х.О.Х. ЕГН **********
*** върху 1/2 ид. ч. от недвижим
имот: масивна жилищна сграда на два етажа,
от които първия със з. п. от
На основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК е
отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка от 27.01.2015 г. с № 50, т. I, дело
№ 45/2015 г. на Нотариус Е.Ш., рег. № 128 от регистъра на НК, вписан в СВ на 27.01.2015 г., акт № 41, том II, дело №
172/2015 г., в частта му, с която О.Х.М. ЕГН ********** е признат за собственик
на основание давностно владение на недвижим имот:
масивна жилищна сграда на два етажа, от които първия със з. п. от
С решението е даден на ищците Х.Х.Ш.
ЕГН ********** и Д.А.Н. ЕГН ********** на основание чл. 115, ал. 2 ЗС
шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да
отбележат същото в регистъра по вписванията, като им указва, че след изтичането
на този срок, вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Съдът е постановил, че в полза на ищците Х.Х.Ш.
ЕГН ********** и Д.А.Н. ЕГН ********** може да се издаде изпълнителен лист за предаване
владението на имота след представяне на доказателство за заплащане на сумите на
подобренията в полза на ответника Х.О.Х. ЕГН ********** ,
съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК.
С
решението съдът се е произнесъл и по разноските.
Против това решение подадена въззивна жалба от ответниците, в
която се твърди че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Решението
е постановено при непълнота на доказателствата. Не са събрани необходимите доказателства
относно обстоятелствата плащали ли са ищците съответни данъци и такси, свързани
със собствеността и ползването на имота, относно обстоятелството плащали ли са
ищците и най - вече ищецът Х.Ш. суми за покриване на съответните консумативи -
ток, вода и др., свързани с ползването на имота от тяхна страна. Не е изискано
и приложено нотариалното дело при което, относно О. и Н. М., е прието, че са
придобили правото на собственост върху имота въз основа на давностно
владение. Това било задължително да се
направи, тъй като е отменен издаденият въз основа на събраните в това
производство доказателства нотариален акт, както и че същите събрани по това
производство доказателства са необходими и биха изяснили и разкрили
фактическата обстановка по разглеждания казус. От страна на първоинстанционният
съд е нарушен принципът на служебното начало. Първоинстанционният съд не е
събрал доказателства за реалното ползване на имота от ищците, не е изискал
прилагането на нотариалното дело по обстоятелствена проверка и събраните по
него доказателства и др. такива, като по този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна, а решението е
постановено при непълнота на доказателства и необосновано. В нито един момент
от производството пред първата инстанция от страна на съда не е указано за
възможни действия, които въззивниците имат право да извършат или доказателства,
които могат да изискат. Останал е неизяснен въпроса с наличието на
предпоставките предвидени в чл.79 и следващите от Закона за собствеността,
както по отношение на първите двама от въззивниците, така и за третия от тях. В
жалбата са направени доказателствени искания, а именно: да се изиска и приложи
нотариално дело № 54 от 27.01.2015 година на Елена Шидерова
нотариус рег. №128 от регистъра на нотариалната камара образувано за
установяване придобиване правото на собственост върху имота предмет на
настоящото дело от страна на първите двама от жалбоподателите. Да се изиска справка от Община Сливен от
която да се установи водили ли са се ищците - Х.Х.Ш.
и Д.А.Н. за собственици или съсобственици на процесния имот, ако са се водили за
кой период е било това, плащали ли са съответните данъци и такси свързани със
собствеността и ползване на имота или да ни бъде издадено съдебно удостоверение
по силата на което да се снабдим с друго удостоверение от страна на Община
Сливен отразяващо посочените обстоятелства. Иска се да бъдат задължени Х.Х.Ш. и Д.А.Н. да се явят лично и да отговорят на
въпросите: от кой момент са напуснали
имота и от кога не са владели и ползвали същия? Плащали ли са данъци и такси
свързани със собствеността и ползване на имота? Плащали ли са консумативи
свързани с ползването на имота - ток, вода и други?.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е
неоснователна. Неоснователни са изтъкнатите
в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на решението, изразяваща се
в неизследване на обстоятелствата дали ищците са плащали данъци за имота и
консумативи.Предмет на производството е съсобствен
между ищците и първия ответник недвижим имот. По отношение на такъв имот е
неприложима законовата презумпция по чл. 69 от ЗС, а именно че владелецът държи
имота като свой собствен. И в този случай ищците не трябва да оборват тази
презумпция. ТР №1 /2012г. на ОСГК на ВКС дава указания как трябва да се приложи
института на придобивната давност относно съсобствен недвижим имот: придобивната
давност започва да тече в полза на някой от съсобствениците от момента, в който
този съсобственик по несъмнен начин доведе до знанието на осташиште
съсобственици намерението да превърне държането на техните идеални части във
владение. Ищците са престанали да плащат данъци за имота едва след като е бил предеклариран в съответната община на името на новия
собственик Х.О.Х.. Последният е придобил имота непосредствено след като
неговите праводатели са се снабдили с констативен
нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Едва от
момента, в който О. и Н. М. се
легитимират като собственици на целия имот започва да тече в тяхна полза придобивна давност. Приобритателят
Х.О. се явява добросъвестен владелец- придобил е имота на основание, годно да
го направи собственик, въпреки, че придобива от несобственик. Към момента на
депозиране на исковата молба в съда обаче не е изтекла петгодишна давност. Не
са налице визираните в жалбата процесуални нарушения. По делото е изискано и
приложено нотариалното дело за извършена обстоятелствена проверка. С доклада по делото, приет от страните
без възражения е разпределена доказателствената тежест. Противопоставя се на направените
доказателствени искания.
В с.з. въззивниците, редовно призовани, се явява пореден номер три лично и
с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемите се явява представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Последователна
е практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus
domini/. При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и
обща гражданскоправна норма с оглед действието си
спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на
неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния
признак на владението/corpus/ - упражняване на
фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво
спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че
щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
При заявен положителен
установителен иск за собственост на имот, придобит по давност,
основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от
прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение с намерения за своене в продължение на
повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на определения от закона
срок е налице възможността за придобиване собствеността по отношение на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се придобива
автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като
орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат
на комплекс от факти - чл. 79 ЗС. За да произведе
ефект придобивната давност е необходимо намерението
за своене на имота да е демонстрирано по отношение на
действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй
като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава
служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на
правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик
следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без
противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика.
При правилно установената фактическа обстановка законосъобразно и правилно
съдът е приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Законосъобразно
е приетото, че придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от
време. При преценката дали е установено владение следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да
се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в
чл. 69 ЗС.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС е постановено обаче, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Наследяването е правен
способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите
наследници и е правно основание за упражняване на фактическата власт. Когато
към наследяване се призовани повече от едно лица, които са приели наследството
между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по
наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците
по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези
случаи сънаследниците, които упражняват фактическата
власт върху определена наследствена вещ имат качеството държатели на правата на
останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза
да тече придобивна давност е необходимо завладяването
на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват
намерението за своене и отричане правата на
останалите сънаследници. В този смисъл решение №
270/20.05.2010 г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС, II г. о.
От ангажираните по делото гласни доказателствени
средства не се установява такова противопоставяне. Непротиворечиво всички
свидетели описват, че до купуването на имота от ответника Х.О.Х. ответниците не са демонстрирали пред ищците
намерение, че държат целия имот за себе си като свой, напротив те са живели
необезпокоявано в имота, а Д.А.Н. е живяла там в периодите от
седмица - две, когато се е прибирала в България. Така е обосновано приетото, че
ответникът О.Х.М., в качеството си на сънаследник на имота, не е
демонстрирал чрез недвусмислени действия намерението си за своене
и отричане правата на останалите сънаследници по
отношение на целия имот. Липсва в случая установено владение върху целия имот,
което да е довело до придобиване на целия имот по давност от ответника О.Х.М. и
Н.Х.М., негова съпруга, в режим на СИО.
Установено е също, че Х.О.Х. владее имота от
Правилно, законосъобразно и обосновано е решението
и в частите относно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
констативния нотариален акт и
относно възражението за подобрения и право на задържане, като настоящият състав
изцяло споделя мотивите.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 750 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030/18.08.2020 г.
по гр. дело № 6935/2019 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА О.Х.М. ЕГН **********, Н.Х.М. ЕГН ********** и Х.О.Х. ЕГН ********** да заплатят на Х.Х.Ш.
ЕГН ********** и Д.А.Н. ЕГН ********** сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: