Р Е Ш Е Н И Е
№ 260431
04.08.2022 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4316 описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Венис 2017“ ЕООД срещу Е.К.Р., с която е
предявен иск по чл. 145 ТЗ.
Ищецът
твърди,
че К.К.е бил *** и *** в дружеството до смъртта си на ***. През периода от
21.08.2018г. до 22.10.2018г. изтеглил от сметка на дружеството сумата от общо
15200 лева. Тегленията били извършени с издадена от „БАКБ“ АД бизнес карта, на
която той бил единствен оправомощен ползвател и не били отчетени в дружеството.
Иска ответницата, като единствен наследник на К.К., да бъде осъдена да плати
сумата на дружеството. Претендира разноски.
В
срок е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва претенцията.
Твърди, че няма достъп до счетоводството на дружеството. Възразява, че сумите
са били отчетени от наследодателя й, като оспорва всички тегления да са
извършени от него. Предвид горното се иска отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да
се посочи, че съдът неправилно е посочил правната квалификация по иска. С
доклада на делото същата е записана по чл. 59 ЗЗД, но нормата не отговаря на
изложените от ищеца твърдения за изтеглянето на сумата от управителя и
неотчитането й в дружеството- чл. 145 ТЗ. Грешката е само в посочената правна
квалификация, като разпределената доказателствена тежест е съобразно въведените
от ищеца твърдения.
В решенията по т. д.
№ 3150/2015 г. на ІІ т. о. и по т. д. № 2795/2015 г. на І т. о. на
ВКС, е обосновано че, решението на ОС на дружество с ограничена отговорност
по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска по чл. 145 ТЗ за ангажиране отговорността на
управителя на дружеството за вреди. В същия смисъл и решения по т. д. №
61/2011 г., т. д. № 1525/2015 г. на ІІ т. о., по т. д. №
669/2008 г., т. д. № 1002/2015 г. и т. д. № 1212/2018 г. на І т. о. на ВКС.
Решение на едноличния
собственик на капитала за ангажиране на отговорността е било взето на
20.02.2020 г., като обхваща цялата дейност на бившия ***.
С доклада на делото, обективиран в
определение от 10.07.2020 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че К.К.е бил *** и **** в дружеството ищец до смъртта
си на ****., както и че ответницата е негов единствен наследник по закон. Тези
обстоятелства се установяват и от ангажираните доказателства и вписвания в ТР.
От представеното
искане-договор за бизнес дебитна карта се установява издаването на такава с
единствен оправомощен ползвател в лицето на предишния управител на ищеца- К.К..
От събраните гласни доказателствени средства се установява и ползването на
дебитната карта единствено от бившия управител. Неоснователно е възражението на
ответницата, че сумите не са били изтеглени от К.К.. Доколкото той е бил
единствения оправомощен ползвател на дебитната карта, негово задължение е било
да съхранява същата, поради което отговаря за всички извършени с нея операции.
Отговорността би могла да отпадне единствено при противозаконно отнемане на
картата и неразрешени транзакции, за каквито не са изложени възражения.
По делото е допусната
и приета ССЕ, която дава заключение, че от банковата сметка на дружеството в
лева са изтеглени процесните суми в размер на общо 15200 лева, както и сумата
от 26 000 лева, която не е предмет на делото. Сумата от общо 15200 лева е
била изтеглена с дебитната карта от ATM (банкомат), като
тегленията (заедно с останалите 26 000 лева) били отразени в
счетоводството като изтеглени суми в брой от банкова сметка ***. счетоводна
сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ и като внесени суми в касата на
дружеството по Дт. счетоводна сметка 501 „Каса в лева“. Записано е, че в
счетоводството на ищеца не били налични отчетни документи срещу тегленията на
парични суми от общо 15200 лева, като не били налични и документи за
постъпването на сумите в касата. При изслушването в о.с.з. вещото лице сочи, че
ако има конкретно насочване на сумите според албума на счетоводните документи трябва
да има фактура за съответното задължение. Ако изтеглените суми са за захранване
на сметката на касата в лева, нямало как да има издаден документ. Заключението
е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.
Последователно във
формираната съдебна практика по чл. 145 ТЗ се споделя разбирането, че
отговорността по чл. 145 ТЗ е специална имуществена отговорност,
която произтича от съществуващите между капиталовото дружество и управителя му
два вида правоотношения– договорно и органно /Решения по т. д. № 669/2008
г. на І т. о., т. д. № 61/2011 г. на ІІ т. о., т. д. № 1389/2002
г. на ІІ т. о., т. д. № 2795/2015 г. на І т. о., т. д. № 1212/2018 г. на І т.
о. на ВКС/. Отговорността е за вреди, в причинна връзка с действия или
бездействия на управителя, при и по повод осъществяването на управленските му
функции, съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащи
задълженията му като представител.
В настоящия случай от
приетата по делото ССЕ се установява, че процесните суми са били отчетени в
дружеството ищец, като внесени суми в каса, но без да са налични счетоводни документи
за това. При изслушването си в о.с.з. вещото лице сочи, че това е една нормална
стопанска операция при теглене на сума от банка и внасянето й в дружеството,
както и че когато тегленето е за захранване на сметката на касата нямало как да
има издаден документ, според албума на счетоводните документи. Счетоводен
документ трябвало да има при конкретно насочване на изтеглената сума към
определено задължение на дружеството. Внимателният прочит на тези разяснения
показва, че те се отнасят до липсата или наличието на счетоводни документи,
обосноваващи разходването на паричните средства на дружеството. За внасянето на
сумите в касата на дружеството по Дт. счетоводна сметка 501 „Каса в лева“
следва да бъде съставен приходен касов ордер и това следва от изискването на
чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството предприятията
да осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална
обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за
съставянето на документи по този закон.
Съгласно
практиката на ВКС в Решение № 88 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 4559/2014 г., IV
г. о., счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на
официалните документи за съдържащата се в тях информация. Това налага
доказателствената им сила да се преценява с
оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за
тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи
съобразно класификацията по чл. 6 ЗСч (отм. в момента чл. 4 ЗСч), защото
са носител на преобразувана информация за стопанска операция или за факт,
получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, редовността им
е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ. В това се изразява
едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява счетоводството
на предприятията- за документалната обоснованост на стопанските операции и
факти. Несъставената съобразно действащите правила счетоводна книга, каквито са
и сметки 501- каса в лева и 503 - разплащателна сметка в лева, няма
доказателствена сила за вписаната в нея стопанска операция, поради което
осъществяването й се установява само с други допустими за това доказателства.
Тежестта за установяване, както на редовността на счетоводните книги, така и на
осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната,
позоваваща се на тях.
В конкретния случай
от заключението на приетата ССЕ се установява, че в счетоводството на
дружеството не са налични документи за постъпване на сумите в каса, което води до
извод за нередовно водене на счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ поради липсата
на документална обоснованост. Тези доказателства обаче са достатъчни за
опровергаването на въведените от ищеца твърдения, че процесните суми не са
отчети в дружеството. Установява се такова отчитане, което не може да бъде
напълно игнорирано заради липсата на приходни касови ордери. (извод в този
смисъл в Решение № 60103 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 986/2020 г., II т.
о., ТК и Решение № 1273 от 6.06.2017 г. на САС по в. т. д. № 1016/2017 г.,
което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 471 от 12.07.2018
г. на ВКС по т. д. № 2935/2017 г., II т. о., ТК.) Това е така, защото става
въпрос за отговорността на бившия управител, който е ръководил цялостната
дейност на дружеството- всички разплащания, активи и пасиви и по делото не се
твърди и не се доказва да е имало друго лице- касиер, на когото да е било
възложено съхраняването на средствата.
Нередовността на
счетоводните записвания не обосновава ангажиране на отговорността на бившия
управител, съответно неговия наследник, за изтеглените чрез дебитната карта
суми при условие, че същите са включени в регистрите, т.е. присъстват в общата счетоводна
отчетност на предприятието и по делото не се установява процесните тегления да
обосновават недостиг на парични средства в дружеството.
В тази връзка, с Решение № 142/28.07.2017 по
т. дело № 1945/2016 на ВКС, ТК, I т.о., е възприетото разрешение, че отговорността на управителя
за вреди, причинени на търговското дружество от неговото управление, е
специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното
му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона - като негов
органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре
дейността и имуществото търговеца. Тя е неограничена и резултатна – възниква и
подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които
дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. В това число се
включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействие-
неупражнен контрол от страна на управителя на дружеството, е причинен
неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или парични средства.
При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за
вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално
отразили се върху патримониума на дружеството. Доколкото вредата настъпва в
имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и
отчитане и доказването й като факт, е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, последният следва
да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване, а и
че то е редовно и документално обосновано. В този смисъл при твърдяно
намаляване на патримониума на търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични средства, настъпило
вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че те са били
осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и съответни
първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от
инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и разходни касови ордери и др./,
въз основа на които е извършено
осчетоводяването на липсата, респ. на вземането от управителя. Вътрешната
ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост,
доколкото целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде
установено по обективен начин съответствието между документалното и
фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект към
определен момент, което се установява от нарочна комисия, назначена от
ръководителя на предприятието, която отразява резултата от проверката в
съответен писмен първичен счетоводен документ /протокол/, служещ като основание
за по-нататъшните счетоводни записвания. В частност на такава проверка с
посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица.
Проверката, включваща съпоставяне на приходните, разходните касови ордери и
други платежни документи с отразяванията, извършени в касовата книга и
регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки, също се извършва
от назначена от управителя комисия, която изготвя акт за касова наличност.
Именно актовете, с които проверките приключват, като обективно съставени и
съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото
имуществено състояние, са основание за счетоводното отразяване на липси и
вземания и съответно – за търсене на имуществена отговорност за вреди от тези
липси от съответните лица било по реда на Кодекса на труда – за
материално-отговорните лица или по Търговския закон – за управителите на
дружества. За разлика от обикновеното материално-отговорно лице, което
изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране,
съхраняване и отчитане на стоково-материални ценности, след като такива са му
заприходени по съответния ред, управителят отговаря за цялостната дейност на
дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството, при
което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде
трансформиран в друг вид актив. Поради това ангажирането на отговорността на
управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна /а не частична/
проверка на имущественото състояние на дружеството. Тъй като ГПК не съдържа
никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да бъде
установявана липсата като вреда, вследствие недостиг на стоково-материални
ценности или парични средства с неустановен произход към определен релевантен
момент, ревизионният акт или протокола за инвентаризация са годно и необходимо,
но не единствено средство за доказване. Последното може да бъде извършено и
чрез експертиза в хода на производството, която обаче следва да извърши
цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то
въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента
на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде
установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на
имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението.
От ангажираните по
делото доказателства не се установява да е била извършвана проверка на активите
и пасивите на предприятието и посочените тегления да обосновават недостиг на
парични средства в дружеството.
Изложеното налага извод за неоснователност
на предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 160 лева за ССЕ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Венис 2017“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Е.К.Р., ЕГН ********** иск за ОСЪЖДАНЕТО
на Е.К.Р. да заплати на „Венис 2017“ ЕООД, сумата от общо 15 200.00 лева- изтеглена от К.С.К.- **** на
дружеството и наследодател на Е.Р., в брой *** 38 пъти по 400 лева на дати ****
г. на банкомат (АТМ) с карта **** от банкова сметка на „Венис 2017 ООД в „БАКБ“
АД и неотчетена в дружеството.
ОСЪЖДА „Венис 2017“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е.К.Р., ЕГН ********** сумата от 160.00 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.