№ 1896
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20211110172037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на “ФИРМА“ ЕООД срещу П. Д. Б. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че
длъжникът има настоящ адрес във Ф.П. от 17.08.2017 г. При липсата на представени други
доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема, че лицето няма
обичайно местопребиваване на територията на Р Б, доколкото настоящият адрес отразява
фактическото и регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Р Б е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване (още повече, че
всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в Б, независимо
от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Р Б като пречка за издаване на заповед за изпълнение и
предвид едностранният характер на производството, единственият начин да се установи
наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на настоящия адрес на
лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е
абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС в
определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 109645 от 16.12.2021г. на “ФИРМА“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. Б..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2