Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 164 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, гр.София, чрез пълномощник,
срещу Решение № 142/11.11.2021 г. по анд №977/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали. В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие
с материалния закон. Оспорват се като неправилни направените от въззивния съд изводи, че датата на извършване на нарушението
била неправилно определена, както и че твърдяното в НП нарушение, не било установено
по безспорен начин. Излагат се съображения, че описаното в АУАН и НП деяние, напълно
съответства на състава на чл. 256, ал.1 от ЗОП, като се твърди, че обществената
поръчка била възложена директно по реда на чл. 20, ал.4 от ЗОП, вместо чрез процедура
по чл.18 от ЗОП, за което били налице и нормативно установените условия. По горните
съображения иска отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на Наказателно постановление №11-01-191/23.08.2021 г., издадено
от директора на АДФИ, гр.София, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции. В писмено становище, поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касация – С.Д.С. - управител на „В и К“ ООД, ***, в писмено становище от пълномощник,
намира жалбата за неоснователна. Излага съображения, че оспореното НП е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за основателна. Счита, че нарушението,
за което е санцкциониран ответника по касация, е доказано
и установено по безспорен начин. Намира за неправилен извода на РС - Кърджали, че
направените доставки не били регулярни и поради това било невъзможно да се определи
тяхната прогнозна стойност. Намира за правилно определена и датата на извършване
на нарушението, посочена в НП, тъй като именно тогава е превишен съответния стойностен
праг, установен в закона. Счита, че следва оспореното решение да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което да се потвърди процесното
НП.
Административният
съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №977/2021 г. по описа на РС-Кърджали.
Разгледана по същество жалбата се явява и основателна.
С оспореното
решение, районният съд е отменил Наказателно постановление №
11-01-191/23.08.2021 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция гр. София, с което на С.Д.С., в качеството му на управител на „В и К“
ООД, ***, на основание 256, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ред. ДВ бр.86
от 2018г./, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 151.06 лв., за извършено нарушение по чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, т. 2, във вр.
с чл. 176, във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОП /ред. ДВ
бр.86 от 2018 г./. С горното решение, касаторът
е осъден да заплати на С.Д.С. и сумата
от 480 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Като взел предвид събраните по делото доказателства и след обсъждане на относимите за случая норми на ЗОП, районния съд е приел, че
вмененото на ответника по касация административно нарушение, не било безспорно установено. В тази връзка е посочил, че като възложител на
обществени поръчки по смисъла на ЗОП, наказаното лице не е имало възможност да предвиди
прогнозната стойност на извършените доставки на катодни отводители,
вентилни отводи и искроугасители за ниско напрежение,
понеже стоките били от различно естествено и били извършени в рамките на един дълъг
период от време - 07.05.2019 г. – 04.12.2019 г. Отбелязал е също, че общата стойност
на процесните доставки (*** лв. без ДДС) е близка до предвидения
в чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП праг от *** лв. На следващо място, съдът е приел, че
в АУАН и НП неправилно била определена датата на извършване на нарушението –
12.11.2019 г. /датата на извършената доставка по фактура № ***/*** г., с която е
бил превишен стойностния праг от *** лв. без ДДС/, като според съда правилната такава
била 07.05.2019 г. /датата на първата доставка по фактура №***/*** г./. Изложени
са и доводи, че с така посочената дата на нарушението - 12.11.2019 г., е създадена
неяснота относно времето на извършването му, тъй като АНО се е позовал на направените
от възложителя разходи по фактури за доставки в периода 07.05.2019 г. –
04.12.2019 г. и въз основа на тях е определил и размера на глобата, т.е. включвайки
фактически действия след посочената дата на нарушението. Като е посочил дата на
нарушението, различна от действителната, актосъставителя
и АНО са допуснали съществен порок, накърняващ правото на защита на наказаното лице
да узнае за какво и кога извършено административно нарушение му се налага наказание.
По изложените съображения, съдът отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
При извършена служебна проверка по чл.
218, ал.2 от АПК, касационния съд счита, че решението е валидно и допустимо, но
неправилно, по следните съображения:
Видно от съставения АУАН и издаденото НП, ответникът по касация, като управител
на „В и К“ ООД, *** - секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от Закона
за обществените поръчки, е наказан за това, че не е приложил предвидения в закона
ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на катодни отводители, вентилни отводи и искроугасители
за нуждите на помпените станции на „В и К“ ООД, ***, чрез процедура по чл. 18, ал.1,
т.12 или т.13 от ЗОП /публично състезание или пряко договаряне/, при наличие на
законоустановените условия за това. Вместо това, възложителят
е възложил директно посочените доставки, чиято обща стойност от *** лв. без ДДС
/*** с ДДС/ попада в стойностния праг на чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, изискващ прилагането
на посочените по-горе процедури по ЗОП, с което е извършил нарушение на чл. 17,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, т.2, във вр. с чл. 176, във вр. с чл. 3, ал.1,
т.2 от ЗОП /ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г./.
В посочената за нарушена разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗОП, е въведено задължение
за възложителите да прилагат предвидения в закона ред за възлагане на обществена
поръчка, когато са налице основанията за това, а основанията за възлагане на обществена
поръчка чрез някоя от предвидените в чл.18, ал.1 от ЗОП процедури, са регламентирани
в разпоредбите на чл. 20, ал.1 и 2 от същия закон. Когато обществените поръчки при
доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2, имат прогнозна стойност
от *** лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета
на поръчката, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал.1, т.12 или 13 /чл.20,
ал.2, т.2 от ЗОП/, т.е. публично състезание или пряко договаряне.
По делото не е спорно, че „В и К“ ООД, *** е „публично предприятие“ по смисъла
на ЗОП, което извършва секторна дейност по смисъла на закона, като управителят му
– С.Д.С., в качеството на представляващ това предприятие, се явява секторен възложител
по силата на чл. 5, ал.4, т.1 от ЗОП, поради което в това си качество, същия отговаря
за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите
от обществените поръчки. В тази връзка, неправилни са съображенията на съда, че
не били изследвани от проверяващите органи направените от възложителя разходи за
предходни доставки, за да се твърди, че същия е могъл да предвиди прогнозната им
стойност за спорния период 07.05.2019 г. – 04.12.2019 г. Определянето на прогнозна
стойност на всяка една обществена поръчка по ЗОП е задължение на възложителя, а
доказателства по делото, установяващи определянето на такава от ответника по касация
по някои от методите, указани в чл. 21 от ЗОП и относими
за горепосочените доставки, не са представени, което е още един аргумент в насока
за неприлагането на предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка.
На следващо място, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, правилно е отразена
датата на извършване на вмененото на възложителя нарушение – 12.11.2019 г., а не
07.05.2019 г., както е приел съда. Съставомерният елемент
на нарушението, касаещ извършването на разходи, достигащ
или надвишаващ минимален стойностен праг, в случая от *** лв. без ДДС, предвиден
в чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП, е осъществен на 12.11.2019 г. /датата на извършената
доставка по фактура№*** от *** г./, с което е надвишен посочения минимален стойностен
праг, поради което не е налице неяснота относно момента на извършване на нарушението,
нарушаваща правото на защита на наказаното лице.
Установено е по делото, че за периода 07.05.2019 г. – 04.12.2019 г. въз основа
на 14 бр. фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, във „В и К“
ООД, *** са извършени доставки на катодни отводители,
вентилни отводи и искроугасители за нуждите на помпените
станции, стопанисвани от дружеството. За процесните доставки
„В и К“ ООД, *** е извършило разходи на обща стойност *** лв. без ДДС /*** лв. с
ДДС/.
При така установеното, съдът намира за безспорно установено, че за извършените
от възложителя разходи за доставки на катодни отводители,
вентилни отводи и искроугасители, за периода
07.05.2019 г. – 04.12.2019 г., не е провеждана процедура за възлагане на обществена
поръчка по реда на ЗОП, като въпросните доставки на горепосочените устройства за
нуждите на помпените станции, стопанисвани от „В и К“ ООД, ***, на обща стойност
*** лв. без ДДС, са извършени въз основа на фактури, издадени от различни доставчици,
т.е. по реда на чл. 20, ал.4, т.3 от ЗОП – чрез директно възлагане.
Стойността на извършените разходи за доставка на катодни отводители, вентилни отводи и искроугасители
в периода 07.05.2019 г. – 04.12.2019 г. възлиза на *** лв. без ДДС, с която е достигнат
и надвишен минималния праг от *** лв. без ДДС, предвиден в чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП,
от което следва, че ответника по касация, в качеството си на секторен възложител,
е бил длъжен да извърши възлагането чрез провеждане на процедура по ЗОП по реда,
предвиден в чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, а не както е сторил - чрез директно възлагане.
В тази връзка следва да се посочи, че макар и поотделно всяка една от доставките
да са под минималния праг, установен в посочената разпоредба, същите касаят сходни
по характеристика и по предназначение устройства, използвани в помпените станции,
експлоатирани от „В и К“ ООД, ***, поради което следва да се разглеждат като неразделни.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че катодни отводители,
вентилни отводи и искроугасители са класифицирани и с
общ CPV код 31210000-1 „Електрически уреди за комутиране или предпазване на електрически вериги“ от
Общия терминологичен речник.
С оглед изложеното, настоящият съд намира, че визираното в НП нарушение, е безспорно
установено, тъй като последният е възложил доставката на катодни отводители, вентилни отводи и искроугасители
за нуждите на „В и К“ ООД, ***, чрез директно възлагане, въпреки че са били налице
основанията за провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.12 или т.13 от ЗОП. В тази
връзка правилно, на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП /ред. ДВ бр. 86 от 2018 г./,
е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на възложителя. Посочената норма предвижда, че възложител, който възложи обществена
поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване
на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл.20,
ал.1 или 2, без да приложи процедура по чл.18, ал.1 съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер на 2 на сто от стойността
на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор 2 на сто – от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от
10 000 лв. При така установения размер на извършените разходи за доставки на
катодни отводители, вентилни отводи и искроугасители, то наложеното наказание от 2 151.06 лв.
се явява законосъобразно определено.
По изложените
съображения, оспореното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
При този изход на делото
и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на касатора се дължат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева, за двете съдебни инстанции или общо, разноски
в размер на 200 лв., определени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.
Ето
защо, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 142/11.11.2021 г. по анд №977/2021 г. по
описа на Районен съд – Кърджали, като вместо него п о с т а н о в я в а:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №11-01-191/23.08.2021
г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр.София,
с което, на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП, на С.Д.С. – управител на „В и К“ ООД,
***, е наложена глоба в размер на 2 151.06 лв., за нарушение на чл.17, ал.1,
във вр. с чл. 20, ал.2, т.2, във вр.
с чл. 176, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП /ред. ДВ бр.86
от 2018г./.
ОСЪЖДА С.Д.С., с ЕГН ***, от ***, да заплати на Агенцията
за държавна финансова инспекция, гр. София, деловодни разноски
за двете инстанции в размер на 200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.