Решение по дело №1015/2018 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№     13/21.1.2019г.                     

гр.  Варна

                                                 

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНЧХД №1015 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 22.11.2018  г., в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН А.                            ЧЛЕНОВЕ: Н.ПЕТКОВ

                                                      ДЕЯН ДЕНЕВ

 

 

Делото е образувано по въззивна жалба от И.С.С. чрез адв.В.С. срещу присъда № 159 постановена на30.052018 г. по НЧХД № 2357/2017 г. на ВРС .

Жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.320 от НПК.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът установи следното:

С присъда №159 от 30.05.1918  год. по НЧХД № 2357 по описа за 2017 год.Варненският районен съд е  признал подсъдимият  И.С.С. за виновен по възведеното му с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1 от НК обвинение,като на осн.78а от НК е освободил подсъдимия  от  наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на сумата от 1 000 лева.Със същата присъда съдът е уважил предявения от  тъжителят С.В.С.граждански иск до размера на сумата от  1 000 лева ,като е отхвърлил същият  до пълния му размер от2 000 лева като неоснователен и недоказан.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът е постановил  направените по делото разноски  от  тъжителят  в размер на сумата от 384.10 лева ,както и държавна такса върху уважената  част от предявения граждански иск  в размер на сумата от 50 лева. да останат в тежест на подсъдимия.

В съдебно заседание  защитника на жалбоподателя поддържа  депозираната жалба,като излага съображения за допуснати от съда нарушения по чл.305 ал.2 от НПК и такива по чл.301 ал.1 от НПК.Моли съдът да постанови решение с което да отмени така постановената присъда и да признае  подсъдимият Василев за невиновен.

Становището на защитата на тъжителят  е,че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.Излагат се подробни съображения в тази насока.

След  като  прецени събраните по делото доказателства ,съдът съобрази следното:

Делото е образувано по тъжба на  Н.А.Ш.  срещу подсъдимият  И.С.С.   в която подробно са описани факти  и обстоятелства ангажиращи наказателната отговорност на последният за извършено деяние по чл.130 ,ал.1 от НК.

 

По съществото на делото  и в съдебно заседание пред въззивната инстанция  защитникът на подсъдимия адв.Й. поддържа изцяло жалбата  като сочи,че съдът  се е произнесъл по обвинението ,като е допуснал  събирането на доказателства в нарушение на чл.104 от НПК.Липсват мотиви за  конкретния механизъм на извършване на деянието,а депозираните такива са  нелогични и вътрешно противоречиви. Не е изяснена  в пълнота фактическата обстановка,както и че срещу тъжителя има  множество подадени жалби за тормоз над съседи.

Становището на защитника на тъжителят е,че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение,като съдът потвърди  обжалваната присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена в срок,от легитимно лице,а разгледана по същество  е неоснователна.

С подробно мотивирана присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимият  И.С.С. за виновен в това ,че на 05.12.2016 год. в гр.Варна  причинил на Н.А.Ш.  лека телесна повреда ,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на  чл.128 и чл.129 от НК престъпление по чл.130 ал.1 от НК  като на основание чл.78а ,ал.1 от НК го е освободил от наказателна  отговорност и  му е наложил  административно наказание „глоба” в размер на 1000лева..

За да достигне до извода досежно виновността на подсъдимият ,съдът е приел следната фактическа обстановка:Срещу подсъдимия И.С.С., ЕГН ********** във ВРС е постъпила Частна тъжба от Н.А.Ш., ЕГН **********, с която същият е бил обвинен за това, че на 05.12.2016 год. в гр.Варна е нанесъл на Ш. лека телесна повреда – ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя.

Въз основа на Тъжбата с Разпореждане на председателят на РС Варна във ВРС е било образувано НЧХД № 2357/2017 год. срещу подсъдимия с оглед извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от частният тъжител Н.А.Ш. срещу подсъдимия И.С.С. за сума в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 05.12.2016 год. до окончателното изплащане на сумата,като на основание чл. 84 от НПК частният тъжител е конституиран и като граждански ищец.

В депозираната пред РС Варна Тъжба, заведена на дата 03.04.2018 г. Частният тъжител Н.А.Ш. *** твърди в писмен вид, че на дата 05.12.2016 г. подсъдимият И.С.С. с адрес *** осъществил спрямо него състава на престъплението квалифицирано по чл.130, ал.1 НК.

Конкретните твърдения на частния тъжител са били, че на 05.12.2016 год.по време на провеждане на Общо събрание на Етажната собственост , Ш. бил нападнат от С. с удари и съборен на земята. Ш. се изправил и в същия момент С. взел едно желязо в ръка / случайно попаднало му / и се заканил на Ш. с думите : „ Ще те убия „ . Изплашен от тази закана Ш. твърди, че между него и подсъдимия застанали някои от съседите присъстващи на събранието и очевидци на извършеното от С. престъпление и за да не ескалирало напрежението частният тъжител напуснал помещението, в което се провеждало събранието и извикал полиция .На място  пристигнали полицаи и съставили предупредителен протокол на подсъдимия. По отношение на действията и думите на подсъдимия, частният тъжител завява в тъжбата си ,че по никакъв начин не бил предизвиквал агресията и хулиганското поведение на С. а конкретния въпрос, който частният тъжител поставил на подсъдимия С. бил кога щял да изпълни решението на ОС на ЕС от 21.11.2016 г. – да предостави ключ от общата стаичка на входа, представляваща обща част .

Твърди се конкретно ,че от ударите, които С. нанесъл на Ш. последният получил телесни увреждания, за които се снабдил и с медицинско удостоверение, както и че противоправното поведение на С. към частния тъжител не било спорадично, а продължило и през лятото на 2016 г. и на 17.06.2016 г. а за конкретния случай от 5.12.2016 г. Ш. уведомил и Прокуратурата,която образувала преписка, приключена с Постановление за отказ от образуване на наказателно производство.

Описаната в Частната тъжба фактическа обстановка в хода на съдебното дирене е установена и доказана посредством събраните писмени и гласни доказателства а именно :

Приобщените по делото на листи 5-17 от делото писмени доказателства – копие на Постановление от 16.2.2017 г. на ВРП по преписка № 678/2017год. ; Протокол № 2 и № 3 от ОС на ЕС и Сигнал жалба от Н.Ш. до Трето РУ ОД МВР доказват твърденията на частния тъжител затова, че е имало общи събрания на етажната собственост в сградата, в която живеят задно тъжителят и подсъдимия и че повод на случилото се на инкриминирата дата частният тъжител е уведомил полицията и ВРП е отказала образуване на наказателно производство.

От следващото писмено доказателство приложеното по делото на лист 4–ти копие на Медицинско удостоверение № 288/2016 г. по несъмнен начин се доказва твърдението на частния тъжител, че на 05.12.2016 г., към 19,15 часа на общо събрание на блока бил съборен на земята от познат мъж, след което извършителят му нанесъл удари с ръце, юмруци в областта на гърба и шията. Обективираното в Медицинското удостоверение, издадено от доктор С.М.- лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“ –Варна  АД след освидетелстването на частния тъжител, обуславя единственият извод, че на дата 5.12.2016 г. частният тъжител е получил травматични увреждания,представляващи лека телесна повреда по смисъла на НК.Конкретните констатирани от съдебния медик телесни увреждания са като следва : цитат: „ По дясното слепоочие се установява ожулване с размери около 2,5/1 см. Кожата в тази област е умерено оточна .По лявата половина на шията, в средна трета личи приблизително косо, червеникаво кръвонасядане, ориентирано отгоре надолу и отляво на дясно, с размери около 4,5 см./ 8 -12мм. Кожата в тази област е чевреникаво ожулена .По гърба на дясната гривена стана, дясната ръка, се установяват две дълбоки червеникаво ожулвания с диаметър 1 – 1,5 см. По страничната повърхност на десния лакът се установяват пръснати, червеникави ожулвания с размери от около 8 -12 мм, на площ с диаметър около 4 -5.По предните повърхности на лявото и дясното коляно личат пръснати, червеникави ожулвания  с размери около 8-9 мм , на площ с диаметър около 4 см.Кожата в областта на 1 пръст в дясното ходило и в областта на основата на нокътя е синкаво кръвонаседнала и оточна. Не се установяват други травматични увреждания“ .

Извън така посочените обективни данни от съдебния лекар по делото са събрани и гласни доказателства .В проводеното по делото открито съдебно заседание на дата 11.10.2017 г. са били разпитани свидетелите – Г.Д.Б., Н.Й.К., К.Д.И.; К.Н.К..В проведеното последно открито съдебно заседание е разпитан в качество на свидетел и Г.П.А.както и М.И.И.и са били дадени и обяснения от подсъдимия.

От съвкупния и поотделен анализ на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, съдът е  приел,че описаната в частната тъжба фактическа обстановка почти напълно се припокрива с преките и непосредствени гласни доказателства, събрани по делото и приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Показанията на свидетелите, съдът след извършен анализ, обобщава по следния начин:

На първо място съдът е отчел факта, че всички свидетели живеят заедно в една етажна собственост, като не всеки от тях е присъствал на проведеното общо събрание от началото до края .Единствено показанията на свидетеля Г.А.са тези които могат да се ценят като напълно безпристрастни, т.к. св.А.е служител на полицията и е запознат с проблемите на етажната собственост. По същество на казуса следва да се подчертае, че показанията на свидетелката Г.Б./ родена през 1939 г./ са преки и непосредствени и обективни дори и с елемент на критичност. Показанията на свидетелката Н.К.- домоуправител на входа са частични и съдържат по-скоро оценка на действията на съседите й – частния тъжител и подсъдимия -която оценка е свързана с негативно въздействие върху личното здраве на самата свидетелка. Показанията на св.К.И. не могат да бъдат оценени нито като преки нито като непосредствени, т.к. от разказаното от свидетеля пред съда е установено,че същият свидетел е по-скоро притеснен за собственото си здраве и не е присъствал на самия инцидент между тъжителя и подсъдимия,поради това че по време на инцидента бил извън сградата..

Съдът въз основа на събрания по делото и писмен и гласен доказателствен материал правилно е съобразил, че най–пряко и обективно фактическата обстановка отразяват само показанията на свидетелката Г.Б.. Този извод съдът е направил въз основа на следните установени по делото факти а именно : Свидетелката Б.е жена, родена през 1939 година и възрастта й и изнесеното от нея пред съда говорят за правилна оценка на възприетите от нея факти и мотивират настоящият състав да приеме точно тези показания за най-достоверни .Самата свидетелката  разказва пред съда ,че познавала и частния тъжител и подсъдимия  като обяснява: „ че израснали пред очите й „. На пети декември 2016 г. твърди св. Г. Б.трябвало да има общо събрание ,на което Д.закъснял и след като пристигнал попитал Н.Ш. за какво щяло да бъде събранието, на което частният тъжител обяснил на Д., че подсъдимият И.С. отсякъл 7 – 8 дървета, искал да прави беседка пред блока, но не му дали разрешително .Докато течал точно този разговор подсъдимият Ив.С. започнал да вика на частния тъжител : „ Н., ти няма ли да престанеш да говориш .Още плюеш ли , ще дойда там и ще те убия „ а  частният тъжител казал : „ Добре бе , ела ,убий ме .“За пръв път , заявява св.Б.виждала такова нещо  :  „ Като лъв скочил „ Ив. С. и съборил Н.Ш. на земята, на цимента,в общата маза и започнал да го налага с юмруци. По това време, обяснява св.Б., : „ всички собственици седели „ а нея сърцето я заболяло да гледа това нещо – И. бил стиснал юмрук и биел Н.; биел го защото казал на Д., че събранието щяло да бъдело затова че отрязал дърветата. Към него момент, твърди св. Б.,  подсъдимият не работел никъде, т.к. : „ убил една жена при катастрофа „ а случаят станал на пет - шест метра от свидетелката и тя ги гледала, видяла как И. биел частния тъжител а И. бил :„ яко, здраво момче„. При този инцидент свидетелката разказва още,че имало и други хора, но никой не обърнал внимание : „ просто били сеирджии и това била цялата работа „ а по едно врече бащата на И. извикал към сина си : „ Убий го , ,убий го … „ а и при тези чути думи на свидетелката пак й прилошало.Самата свидетелката не скрива, че:„ По едно време искала да му удари един бастун на бащата на И. „ възмутена от поведението му и казвайки им : „Не ви ли е срам…. Спрете бе ! „ и тогава казала и на частния тъжител за подсъдимия : „ Ники , пази се моето момче ,пази си главата,този човек е убиец „ и И. веднага :„ скочил „ ; „ оставил Н.– ни лук ял, ни лук мирисал „ …..Така свидетелката Б.описва конфликта между подсъдимия и частния тъжител като на конкретни въпроси обяснява, че наистина е имало спор между двамата по повод обща стаичка  в блока . .

Отделно от показанията на посочените по-горе свидетели – съседи и на частния тъжител и на подсъдимия по делото са събрани и гласни показания чрез разпита на Г.А.. Св.Г.А.обяснява пред съда,че като мл.полицейски инспектор при Трето РУ ОД МВР Варна, обслужвал района в който живеели и подсъдимия и частния тъжител, като по случая със сбиването на двамата по време на общо събрание на входа имало една преписка в районното по която били разпитани свидетели , но от полицията не били ходили на място. В останалата част от показанията си св.А.твърди че съседи се оплаквали от Н. и че имало жалби и против него и от него .

С посочените по горе действия подсъдимият И.С.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, работи, ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.130, ал.1 НК като на 05.12.2016 г. в гр. Варна причинил на Н.А.Ш. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Деянието е извършено от С. с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал обществено опасният му характер и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

Обект на това престъпление са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия – нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, горни и долни крайници , в резултат на което частният тъжител е получил следните травматични увреждания : ожулване и кръвонасядане по дясно слепоочие, гърба на дясна гривнена става на дясната ръка, по страничната повърхност на десния лакът, по предните повърхности на ляво и дясно коляно в областта на дясно ходило и в областта на основата на нокътя, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е искал.

Що си  отнася до претендираната от подсъдимия реторсия  първоинстанционният съд правилно е отбелязал,че ако подсъдимият наистина е имал телесни увреждания ,то същият е можел да посети лекар , който да отрази това обстоятелство . На второ място реторсия в случая не е налице , т.к.нормата на чл.130 , ал. 3 НК е неприложима. За да е налице реторсия съгласно точка 5 от ППВС № 12/1973 винаги следва да има две противоправни деяния и на противоправно деяние което е завършило деецът да отговори с друго противоправно и наказуемо деяние. / така и Решение № 603/12.1.2011 г. на ВКС,Второ н.о. , НК с докладчик съдията Лидия Стоянова , постановено  по наказателно дело № 599/2010 г. /.

При постановяване на Присъдата си съдът е  отчел като отегчаващо вината на извършителя обстоятелство съдебното му минало а смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът не е  констатирал. Поради изложеното по –горе и съгласно нормата на чл. 78 А, ал.1 от НК съдът е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност ПОДСЪДИМИЯ налагайки му административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв. При определяне наказанието на подсъдимия съдът отчетел степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на подсъдимия и правилно е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.78 а от НК за освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация. ,като му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.

По гражданския иск.

Като е  признал подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК съдът правилно е  преценил, че предявения от частния тъжител граждански иск е доказан по основание, . И макар и травмата да няма трайни физиологични последици за ищеца, то за болките, и др. негативни изживявания от деянието, същият следва да бъде обезщетен по справедливост..

                         

Настоящият състав изцяло споделя гореизложената фактическа обстановка която ангажира наказателната отговорност на  подсъдимия.Първостепенният съд  в съответствие с всички релевантни доказателства  е приел  за установено,че  описаната в тъжбата  фактическа обстановка  се потвърждава  от събраните  в съдебно заседание доказателства.Несъстоятелни са  са наведените  доводи от защитата  за наличието на процесуални нарушения на атакувания съдебен акт,изразяващи се   в несъответствие на същия с  предписанията на чл.305 ал.3 от НПК,който регламентира  изискванията на които  трябва да отговаря съдържанието на мотивите към присъдата .Мотивите  към  проверяваната присъда  са изготвени съгласно  горепосочената процесуална норма  и тяхното съдържание  е в съответствие на  процесуалните  правила  на чл.13,чл.15,ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК.Районен съд гр.Варна е обсъдил в своя акт всички съществени обстоятелства  по делото,като е анализирал задълбочено  и пълно събраните  доказателствени средства.В настоящия случай,в съответствие с всички релевантни доказателства  първоинстанционният съд в мотивите си  е посочил кои доказателства е кредитирал и кои не и поради  каква причина .В съвкупност е  обсъдил достатъчно пълно и ясно  всички доказателства по делото  които са свързани със съставомерността  и авторството на деянието  от страна на подс.С..След така извършения доказателствен прочит и съпоставяне на гласните доказателствени средства ,отнесени към писмените такива ,съдът е признал подс. С. за виновен в   извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.  

Не почива на доказателствена основа и оплакването за непълнота на мотивите и непроизнасяне по всички изложени в тъжбата факти. Изискването за конкретизация на деянията по време, място и начин на извършване е предвидена, за да създаде процесуална гаранция за упражняване на правото на защита на подсъдимия, като му даде възможност да се запознае с едно ясно формулирано частно обвинение.

 

В заключение, въззивната инстанция прави извод, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл 338 от НПК

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №159/ 30.05.2018г. по НЧХД №2357/2017 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: