Р
Е Ш Е
Н И Е № 4
гр.Кюстендил, 04.01.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря с.к и с участието на прокурора Й.Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 210 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по искова
молба на Е.А.А. с ЕГН **********,
понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, VІ група, с която е предявен иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода
25.07.2017г. – 01.05.2018г. в размер на 150 000,00лв.,
причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на адекватно и своевременно
медицинско обслужване и лечение / вж. уточненията на предявения иск с молбата
на адв. Т. от 06.08.2018г./. Ищецът твърди, че са неглижирани оплакванията му и е проявено немарливо
отношение от д-р Ч. – лекар в МЦ към затвора – гр.Бобов дол, към влошеното му здраве, като не е
предоставяно необходимото медицинско и медикаментозно лечение на заболяванията
му – инсулт, хипертония, болест на
Рейно, язва и други. Горните действия и бездействия на служители в затвора
–гр.Бобов дол, конкретно на лекаря,
ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на
чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са му
причинени физически и душевни болки и страдания.
В хода на съдебните прения, ищецът чрез процесуалния си представител адв. Й.Т., заявява становище за поддържане на предявения иск и прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително претърпените неимуществени вреди.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалния си представител ст. юк Елена Г., изразява становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при затвора гр. Бобов дол; че на същия е провеждано своевременно и адекватно лечение, с което е изпълнено задължението за предоставяне на медицинско обслужване и липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и на елементите от фактическия състав на отговорността по 284 от ЗИНЗС.
Заключението на прокурора е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора. Приема се, че са предоставени необходимите медицински грижи на лишения от свобода Е.А..
Административният съд, като постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за установено следното:
От фактическа страна се установява, че ищецът Е.А.А. е пребивавал в затвора – гр.Бобов дол през 2012г., като видно от приложената на л. 61 от делото Епикриза, издадена от МБАЛ „Св. И. ***, същият е лекуван в периода 06.02.2012г.- 13.02.2012г. за заболяване с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА, десностранна централна хемипареза. Впоследствие ищецът е изпратен в затвора – гр.Враца, считано от 13.06.2012г., откъдето е освободен след изтърпяване на наложено наказание през 2015г. Същият е постъпил отново в затвора - гр.Бобов дол на 25.07.2017год. и на 03.08.2017г. е зачислен в VІ група /обвиняеми и подсъдими/ като обвиняем за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
Във връзка с прекарания инсулт, с ЕР № 171 от 29.10.2015г. на ТЕЛК на Е.А. е призната 71 % трайно намалена работоспособност.
Видно от медицински справки от 05.06.2018г. и от 07.09.2018г., изготвени от Л.Р. - медицински фелдшер при МЦ в затвора – гр.Бобов дол, при постъпването си ищецът е диспансеризиран към МЦ със заболявания: хронична мозъчно-съдова болест, симптоматична епилепсия, световъртеж от централен произход, състояние след черепно-мозъчна травма в миналото, състояние след преживян мозъчен инсулт, десностранна централна хемипареза - лека степен, артериална хипертония гр.І Болест на Рейно, диссоциално личностово разстройство, хроничен гастрит, лезия на екстензорното сухожилие на ІІ пръст на лявата ръка. В справката е посочено, че по време на престоя в затвора – гр.Бобов дол, А. е хоспитализиран в МБАЛ – Дупница и СБАЛЛС – София; че е консултиран двуктрано с невролог- психиатър в ДКЦ – Дупница, който му е предписал медикаментозно лечение и му е назначена диета №1; че на 12.03.2018г. по повод оплаквания в дясна поясна област, дизурия и фебрилитет е приет за лечение в МБАЛ-Дупница като му е поставена диагноза остър тубулоинтерстициален нефрит; че се наблюдава ежеседмично от МЦ под формата на контролни прегледи, при които се констатира задоволително общо състояние, афебрилност, остатъчна десностранна хемипареза от прекарания инсулт, ремисия на хроничните заболявания, но ищецът заявява оплаквания за болки в епигастриума, гадене и редукция на тегло.
В приложените копия от здравен картон на името на ищеца Е.А.А. на л. 43-52 вкл. от делото са отразени данни за извършени прегледи, консултации и изследвания през исковия период, а именно: на 25.07.2017г. на ищеца е извършен преглед при постъпването му в затвора – гр.Бобов дол като е снета анамнеза и са описани минали заболявания, сегашно състояние и инвалидизацията с ЕР на ТЕЛК; на А. са проведени консултации с невролог на 14.08.2017г., 11.01.2018г., 14.02.2018г. и 07.03.2018г.; на 07.03.2018г. е извършено лабораторно изследване на ищеца в МБАЛ – Дупница и консултации с кардиолог и гастроентеролог, а на 12.03.2018г. - е хоспитализиризан в МБАЛ „Св. И. ***.
Като доказателства по делото са приети извлечения от амбулаторна /болнична/ книга, водена в МЦ на затвора – гр.Бобов дол, в които са вписани данни от проведените консултации, изследвания и лечение на ищеца съответно на 11.01.2018г., 06.02.2018г., 14.02.2018г., 07.03.2018г. и 12.03.2018г. Видно от отразеното, на А. са предписвани хранителен режим и медикаментозно лечение с лекарствени препарати, които са надлежно вписани по вид, количество и прием, а получаването им е удостоверено с подписа на ищеца.
По делото са приложени епикризи за проведено болнично лечение на ищеца както следва: за периода 06.02.2012г. -13.02.2012г. в МБАЛ – Дупница за заболяване с диагноза исхемичен инсулт; за периода 12.03.2018г. - 15.03.2018г. в МБАЛ – Дупница за заболяване с диагноза остър нефрит; за периода 27.06.2018г. - 12.07.2018г. в СБАЛЛС – София за заболяване с диагноза улкус дуоденди, стенозис пилори с данни за отказано лечение от пациента и предписания за хранителна диета и лекарствена терапия.
Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като по искане на ищеца в съдебното производство е разпитана свидетелката Л.Р. на длъжност фелдшер в МЦ към затвора – гр.Бобов дол. В показанията си същата сочи, че знае за заболяванията на ищеца и ги проследява чрез ежеседмични прегледи, при които му се предоставят и предписаните медикаменти / описва ги с наименованията им/; че няма съществени промени в здравословното състояние на ищеца при престоя му в затвора; че на същия се осигурява спазване на препоръчания хранителен режим /диета/; че ищеца е изпращан на консултации всяка сряда с невролог-психиатър д-р Иванова от ДКЦ – Дупница, а при оплаквания е консултиран с нефролог,кардиолог и гастроентеролог; че е изпращан на болнично лечение в МБАЛ – Дупница и в СБАЛЛС-София, като при връщането му в затвора са изпълнявани препоръките на лекуващите лекари съобразно отразеното в издадените епикризи.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон, на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 - съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законното лишаване от свобода.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – гр.Бобов дол /лекаря в МЦ/ за периода 25.07.2017г. – 01.05.2018г. във връзка със задължението за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение. Тезата си за това, че лечението е несвоевременно и неадекватно, ищецът обосновава с твърдения, че са неглижирани оплакванията му и е проявено немарливо отношение от д-р Ч. – лекар в МЦ към затвора – гр.Бобов дол, към влошеното му здраве, във връзка с което е инвалидизиран с призната 71 % трайно намалена работоспособност, като не е предоставяно необходимото специализирано и болнично лечение на заболяванията му – инсулт, хипертония, болест на Рейно, язва, припадъци и други; че са му осигурявани само елементарни обезболяващи лекарствени препарати, вместо предписаните лекарства и не е спазвана назначената диета. Горните действия и бездействия на служители в затвора –гр.Бобов дол, конкретно на лекаря, ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са му причинени физически и душевни болки и страдания, за които иска присъждане на обезщетение от ответната дирекция.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за липса на нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в непровеждане на своевременно и адекватно медицинско обслужване, лечение и грижи за здравето на ищеца. Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е регламентираното в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от ППЗИНЗС, както и в глава втора и трета от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от МЗ и МП въз основа на законовата делегация по чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и физическо здраве на лишените от свобода, като за всеки от тях се създава медицинско досие, а съгласно разпоредбите на чл.139, ал.1 от ЗИНЗС и на чл.10, ал.1 и чл.13 от Наредба № 2/2010г., всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние, а при необходимост се диспансеризира, като констатациите относно заболяванията и лечението се отразяват в амбулаторна книга, водена в МЦ.
От друга страна, относимите към казуса нормативни разпоредби на ЗИНЗС, на раздел втори от глава втора и глава трета от Наредба №2/2010г., предвиждат задължения за осигуряване на медицинско обслужване при амбулаторни условия в медицинските центрове към затворите, а в случаите когато са необходими специализирано лечение, специализирани изследвания или консултативни прегледи, същите да се извършват в специализирани болници към местата за лишаване от свобода или в държавни или общински болници извън местата за лишаване от свобода / арг. чл.129, чл.133 и чл.135, ал.1, т.1 и т.3 от ЗИНЗС; чл. 56 и чл.60, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 2/2010г./.
Съдът счита визираните задължения за изпълнени. Безспорно е установено от доказателства по делото, че в мястото, където ищеца изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ – затвора в гр.Бобов дол през исковия период е организирано медицинско обслужване, което се осъществява от лекар и фелдшер в Медицинския център; че след постъпването в затвора на ищеца е извършен първоначален преглед, при който са констатирани заболяванията му, вкл. прекарания инсулт и настъпилата инвалидизация, както и другите заболявания на лишения от свобода, поради което същият е диспансеризиран; че периодично на ищеца са извършвани прегледи от лекаря в МЦ към затвора, както и прегледи, изследвания и консултации с лекари-специалисти от МБАЛ – Дупница, съотв. консултации с невролог на 14.08.2017г., 11.01.2018г., 14.02.2018г. и 07.03.2018г., двукратни консултации с невролог - психиатър в ДКЦ – Дупница, лабораторно изследване и консултации с кардиолог и гастроентеролог на 07.03.2018г.; че при възникналите състояния, налагащи болнично лечение, ищецът е изпращан в СБАЛЛС – София и МБАЛ – Дупница, където е провеждано лечение с добър терапевтичен ефект на заболяванията му, съотв. за периода 12 -15.03.2018г. е приет за лечение в МБАЛ-Дупница като му е поставена диагноза остър нефрит, а за периода 27.06.2018г. - 12.07.2018г. е лекуван в СБАЛЛС – София за заболяване с диагноза „улкус дуоденди, стенозис пилори“. Горното е видно от отразените данни в приложените копия от амбулаторната книга и здравния картон на името на ищеца, водени в МЦ към затвора –гр.Бобов дол, в изготвените медицински справки от фелдшера Л.Р., както и от показанията на последната при разпита и от съда. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства сочи на изводи за надлежно изпълнение на задълженията от страна на ответника чрез администрацията в затвора – гр.Бобов дол, за осигуряване и провеждане на своевременно и адекватно медицинско обслужване и лечение на ищеца. Твърденията на последния за неполагане на необходимите грижи за здравето му са недоказани и неоснователни.
Доводите си за неадекватност /липса на качество/ и несвоевременност на предоставените медицински грижи, Е.А. обосновава и с това, че длъжностните лица към МЦ в затвора не са му предоставяли предписаните лекарства, както и спазването на назначената диета. Горните оплаквания са неоснователни. От анализа на писмените и гласни доказателствени средства, се установява по безспорен начин, че ищеца е получавал лекарствата, необходими за лечение на заболяванията му и се е хранел по начина и с продуктите, предвидени в диета №1. Видно от показанията на свид. Р. и от данните в приложените медицински справки, с оглед язвената болест и болести на стомашно-чревния тракт, на лишения от свобода А. е определен от медицински специалисти диетичен режим, който е изпълняван през време на пребиваването му в затвора през исковия период, което е съответствие със задължението по чл.85, ал.3, предл. последно от ЗИНЗС и по чл. 40 от Наредба № 2/2010г.
По отношение на задължението за снабдяване с лекарства, предвидено с разпоредбите на чл. 149 от ЗИНЗС и чл.62 и сл. от Наредба № 2/2010г., съдът констатира надлежното му изпълнение от страна на затворническата администрация и конкретно от работещите в МЦ към затвора. Видно от отбелязванията в амбулаторната книга, извършени в съответствие с нормата на чл.64 от Наредбата, на ищеца са предоставяни лекарства съобразно необходимостта от такива с оглед оплакванията му, и съобразно предписаното лечение, а получаването на лекарствата е удостоверено с подписа на лишения от свобода, съгласно изискванията на чл.65, ал. 1 от Наредбата. В този смисъл са и показанията на свид. Р., която като фелдшер в МЦ пряко е ангажирана с дейността по лекарствоснабдяването на лишените от свобода. Преценката на описаните доказателства установява точно и законосъобразно изпълнение на задълженията за осигуряване на диетично хранене и лекарствено осигуряване на ищеца като част от цялостната грижи за здравето на лишените от свобода.
Доказва се надлежно изпълнение на задълженията за медицинско обслужване и за осигуряване на адекватно и своевременно лечение на ищеца, респ. изводите от изложеното са за недоказаност на незаконосъобразни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда. Не се установява неглижиране на оплакванията на ищеца и прояви на немарливо отношение към влошеното му здраве от д-р Ч. – лекар в МЦ към затвора – гр.Бобов дол, т.е. неизпълнение на нормативно предвидено задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на затвора. От събраните по делото доказателства е видно, че на ищеца са извършвани периодични амбулаторни прегледи в МЦ, консултации и изследвания от лекари –специалисти от МБАЛ-Дупница, специализирано лечение в МБАЛ – Дупница и СБАЛЛС – София; предоставяно му е медикаментозно лечение на заболяванията му с предписаните лекарства и е спазвана назначената диета. Следва, че са спазени изискванията на действащата нормативна уредба за осъществяване на медицинска помощ на лишените от свобода лица. Горното сочи на отсъствие на незаконосъобразни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да се квалифицират като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При липсата на нарушение, което да е причинило пряко всички страдания на ищеца свързани със заболяванията му, се препятства реализирането на имуществената отговорност на ответника. В случая не се доказа неблагоприятно третиране на Е.А., което да надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното му лишаване от свобода. Не са осъществени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което страданията на ищеца, макар и доказани, не подлежат на обезщетяване по специалния ред на ЗИНЗС.
Следователно, искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000,00лв. е недоказан и неоснователен и съдът го отхвърля.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.А. с ЕГН **********, понастоящем в затвора - гр.Бобов дол, VІ група, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000,00лв., причинени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора – гр.Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на медицинско обслужване и лечение, изразяващи се в неполагане на адекватни и своевременни грижи за здравето на ищеца за периода 25.07.2017г. – 01.05.2018г.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: