Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10592 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Ю.Ц.Х.
твърди, че е абонат на ответното дружество по повод доставка на електрическа
енергия в обект с абонатен № ***, клиентски № ***. Посочва, че ответното
дружество я уведомило, че ѝ е начислена допълнително сумата от 8640.74 лева в резултат на извършена корекция
на сметката ѝ за потребена електрическа енергия. Оспорва дължимостта на
посочената сума като едностранно определено от страна на ответника. Излага, че
констативният протокол за извършената проверка от служители на „***“ АД и
изготвеното въз основа на него становище за начисление на ел. енергия са частни
документи, които нямат обвързваща сила. Счита, че след отмяната на ПИКЕЕ липсва
нормативно уредена възможност за извършване на едностранна корекция на сметката
на потребителя за минал период. Наред с това навежда доводи за неравноправност
на клаузите от общите условия на ответното дружество, които предвиждат подобна
възможност. Посочва, че в резултат на намеса в софтуера част от енергията е
отчитана по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа. В този смисъл
не е осигурена възможност за контрол от страна на абоната, както и липсват
данни за какъв период и в кой часови диапазон е потребена енергията. Навежда
доводи за неприложимост на основанието за извършване на корекция по чл. 50
ПИКЕЕ. Оспорва начисленото количество ел. енергия да е реално потребено, както
и методиката за извършване на корекцията. Посочва, че СТИ е собственост на
електропреносното дружество и то носи отговорност за изправността му.
Отправя искане до съда да приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 8640.74 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 21.06.2017 г.
до 20.06.2018 г. за обект с абонатен № ***, клиентски № ***, за която сума е
издадена фактура № **********/27.06.2019 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ***.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електроенергия. Посочва, че между страните е налице облигационно правоотношение
по договор за доставка на електрическа енергия, като ответното дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена
техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че в обекта е доставена
електрическа енергия, която не е заплатена от абоната. Съгласно констативен
протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“,
РО-Русе, е осъществена намеса в тарифната схема на електромера. На тази основа
„***“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което
отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията
на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по
делото за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице
валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект с
абонатен № ***, клиентски № ***, при публично известни Общи условия, както и че
процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
От съдържанието на представения по
делото Констативен протокол № 1104386/20.06.2018 г. се установява, че на
посочената дата служители на „***“ АД са извършили проверка на електромер с
фабричен номер 1115031500764166, отчитащ потреблението на електрическа енергия
в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на представител на
абоната, който е подписал протокола. В последния
е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за
техническо измерване: 1.8.1 – 003443; 1.8.2 – 011147, 1.8.3 – 046094 и 1.8.4 –
000000. Посочено е, че електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е
изпратен за проверка в БИМ.
Видно от Протокол
№ М1008864/05.08.2015 г., демонтираният при горната проверка електромер е
монтиран в обекта на потребление на абоната на 05.08.2015 г. с нулеви
показатели по нощна и дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по
върхова тарифа.
Като
писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 1153/19.06.2019 г. на
Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – Русе. В него е посочено, че електромерът е предаден
за експертиза в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 285465, придружен
с коментирания констативен протокол, с показания на тарифите: Т 1 – 003443.7
kWh и Т2 – 011147.9 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице
преминала енергия на тарифа 3 – 046094.9 kWh, която не
е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът не съответства на
техническите характеристики.
Изготвено
е Становище за начисление на електрическа енергия от „***“ АД от 26.06.2019 г.
в размер на 46094 kWh
за период от 21.06.2017 г. до 20.06.2018 г., както следва: за периода от
21.06.2017 г. до 30.06.2017 г. – 1263 kWh, за периода
от 01.07.2017 г. до 20.06.2018 г. – 44831 kWh.
Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта
на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на цитираното становище е
издадена Фактура № **********/27.06.2019 г. за сумата 8640.74 лева.
От приложената към отговора на исковата
молба справка за потреблението за клиентски №
*** към 12.07.2019 г. се установява количеството ел. енергия, отчетено в
процесния обект за периода от 04.06.2017 г. до 03.06.2019 г. Видно от представеното
извлечение за фактури и плащания към 12.07.2019 г., сумата по процесната
фактура не е заплатена.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От
заключението на вещото лице става ясно, че процесният електромер е преминал метрологична
проверка през 2015 г., като метрологичната му годност е шест години, т.е.
изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че при нормална схема
на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа цялото
количество потребена ел. енергия преминава през измервателната схема на средството
за техническо измерване, като в случая няма данни за намеса в схемата. Достига
до извода, че цялото количество електроенергия, отчетено в тарифа ТЗ в размер
на 46094 kWh, е преминало през СТИ. Вещото лице
пояснява, че е вероятно посоченото потребление да е за период по-продължителен
от една година. Въз основа на извършеното изследване вещото лице изразява
становище, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура е
изчислено математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск,
ответникът следва да докаже, че е извършил проверка на електромера на ищеца,
при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа
енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите
условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
По делото безспорно се установява, че
процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа и ищецът дължи
заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Спорът между страните
е съсредоточен върху обстоятелството дали са налице предпоставките за
извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от 21.06.2017 г. до 20.06.2018 г.
С
изменението на Закона за енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., нормативно е предвидена възможността за извършването на
едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия. Съгласно
редакцията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с
посоченото изменение, устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на
средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. Наред с това, с разпоредбата на чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в общите условия на крайния снабдител да се
предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
Въз основа
на законовата делегация с т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12
Ноември 2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република
България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в
сила на 16.11.2013 г.
По силата на
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този
акт. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая
е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната проверка е
извършена след отмяната /на 20.06.2018 г./, разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52
– 56 от ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която ответното дружество се позовава „в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
ѝ, но за период не по-дълъг от една година.“
Действително
цитираната норма предвижда основание за извършване на едностранна корекция на количеството
потребена електрическа енергия и същата е действала към момента на извършване
на проверката в процесния обект. След отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ обаче
липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност
на СТИ, респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Следователно
и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на
констатациите от извършената на 20.06.2018 г. проверка следва да се отрече
изцяло.
От друга
страна, по делото не се установява и отклоненията в показателите на доставената
електрическа енергия да се дължат на неправомерно действие от страна на
потребителя. В последния случай корекция би била допустима, в случай че
доставчикът установи периода на грешното измерване или неизмерване, както и
размерът на реално доставената електрическа енергия за този период /Решение
№189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г.
по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д.
№1750/2011 г., ІV г.о., ГК/.
В процесния
случай не би могъл да се установи и точният период, в който е натрупано
количеството електрическа енергия, отчетено по тарифа 1.8.3. По делото не се
установява по категоричен начин, че показанието по посочената тарифа е било
нулево към момента на монтиране на СТИ, доколкото в протокола за монтаж са
отразени единствено показанията по нощна и дневна тарифа.
Поради така
изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 350.63 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 936 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът Ю.Ц.Х., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** Тауърс, СУМАТА ОТ 8640.74 лева /осем хиляди шестстотин и четиридесет лева
и седемдесет и четири стотинки/, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за
периода от 21.06.2017 г. до 20.06.2018 г. за обект с абонатен № ***, клиентски
№ ***, за която сума е издадена фактура № **********/27.06.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** Тауърс, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Ц.Х., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1286.63 лв. /хиляда
двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: