Р Е Ш Е Н И Е
гр.****, 29.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на петнадесети
декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА
При
участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№
8651 по описа за 2014г. на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от „Л.Н.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, в която твърди, че е придобил на 20.10.2014
г. вземане от третото лице „Х.Х. МКИ” ООД срещу „Л.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, което
произтича от договор за заем от 22.03.2012 г. Твърди, че длъжникът е уведомен
за прехвърлянето, като съгласно посочения договор за заем, заемодателят е
предоставил на ответника заем в размер на 175 000 лева, а ответникът се е
задължил да върне заемната сума в срок до 22.03.2013 г., но впоследствие срокът
е удължен до 22.03.2014г. Твърди, че срокът е изтекъл, но ответникът не е
върнал нито главницата, нито е заплатил уговорената възнаградителна лихва,
която е в размер на 24 823,50 лева. Счита, че предвид продължителния срок на
забавата и явните затруднения на ответника, същият е неплатежоспособен.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на длъжника и да
открие производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.
Длъжникът „Л.С.”
ООД не е подал писмен отговор и съответно не е взел становище
по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представен е
договор №2 от 22.03.2012г., с който „Х.Х. МКИ” ООД е поел задължение да предостави на „Л.С.” ООД сумата от 175 000 лв, която ще
бъде предадена на 22.03.2012г., от която дата се счита сключен договорът за
заем, а
заемателят се е задължил да върне заемните средства до 22.03.2013 г. и
да заплати на заемодателя възнаграждение под формата на годишна лихва в размер
8%.
Молителят е представил по делото преводни нареждания,
от които е видно, че „Х.Х. МКИ” ООД е превел по
банковата сметка на заемателя в СИБАНК с IBAN ***.05.2012г. сумата от
45 000 лв., на 06.06.2012 г. сумата
от 50 000 лв., на 29.03.2012
г. сумата от 50 000 лв. и на
23.07.2012 г. сумата 15 000 лв. или
общо 160 000лв.
На 22.03.2012 г. страните по процесния договор са го
изменили с анекс, като срокът за връщане на заемната сума е удължен до
22.03.2014 г.
С договор за продажба на вземане от 20.10.2014 г., „Х.Х.
МКИ” ООД е прехвърлил на „Л.Н.” ЕООД вземанията
си по договор за заем от 22.03.2012г. срещу „Л.С.” ООД в размер на 175 000 лв.,
главница, ведно със договорната и
законната лихва върху главницата до окончателното ѝ изплащане.
Представено е уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД от цедента „Х.Х. МКИ” ООД
от 11.11.2014 г., отправено до длъжника, с което го уведомява, че е прехвърлил на „Л.Н.” ЕООД цялото си вземане по
договор за заем от 22.03.2012 г. По делото не са представени доказателства, че
ответникът е получил уведомлението.
От представената от СДВР, отдел „Пътна полиция”,
справка е видно, че съгласно Централна база на КАТ, ****, към 03.06.2015г. не
са регистрирани пътни транспортни средства, собственост на ответника.
От представеното писмо на Агенцията по вписванията,
Служба по вписванията гр.**** се установява, че след извършена справка към
08.06.2015 г. не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода
01.11.1990г. – 26.05.2015 г. по отношение на ответното дружество.
Съдът е задължил ответника да представи годишните си
финансови отчети за периода от 2010г. до 2014г., както и инвентаризационния опис и сравнителната
ведомост за 2014г. Ответникът е представил годишни финансови отчети за периода 2011 г. – 2014 г., но не е изпълнил задължението си да представи по
делото ГФО за 2010 г., а вещото лице е
изготвило заключението въз основа на наличния по делото доказателствен материал
и извършените при ответника справки за годишния финансов отчет за 2010 г.
За установяване финансовото състояние на длъжника е
допусната съдебна финансово-икономическа експертиза, като от заключението
на вещото лице П.Д., което не е оспорено
от молителя и съдът приема, се установява, че общият размер на предоставената
заемна сума по процесния договор от 22.03.2012 г. е 160 000 лв., от които предоставени на ответника на
29.03.2012г. – 50 000лв., на 03.05.2012г. – 45 000лв., на 06.06.2012г. – 50
000лв. и на 23.07.2012г. – 15 000лв. Размерът на възнаградителната лихва за
периода до 22.03.2014г. (датата на прекратяване договора), върху главница 160
000лв., при отчитане датите на частично предоставяне на главницата, е 24 050
лв. Размерът на претендираната от молителя лихва за забава, изчислена върху
главница 160 000 лв. за период от 22.03.2014г. (датата на прекратяване
договора, съгласно Анекс № 1) до завеждане на молбата за откриване производство
по несъстоятелност на 19.12.2014г. е 12 120,67лв.
Вещото лице е установило, че за финансовите 2010г., 2011г. и 2012г.
финансовият резултат на ответника е печалба, която намалява в този период,
като за финансовите 2013г. и 2014г. вече
финансовият резултат е загуба. От заключението се установява, че към 31.12.2012г.
размерът на получените заеми е 212 хил.лв., от които 160 000лв. задължение към „Х.Х. МКИ” ООД. Към 31.12.2013г. размерът
на получените заеми е 204 хил.лв. Към 31.12.2014г. в „други дългосрочни
задължения“ фигурира само задължението по получен заем от „Х.Х. МКИ“ ООД в
размер 160 хил.лв.
Съобразно заключението на експертизата краткосрочните
задължения на „Л.С.К.” ООД към 31.12.2010г. са в размер на 2 хил. лв., към
31.12.2011г. същите са нараснали до 130
хил.лв., към 31.12.2012г. са се увеличили до 227 хил.лв., към 31.12.2013г. са намаляли до 86 хил.лв. Към
31.12.2014г. краткосрочните задължения отново са нараснали и са в общ размер 89
хил.лв.
Съгласно декларираните данни в ГФО от 31.12.2010г. до
31.12.2014г., експертизата е изчислила
показателите за ликвидност, както следва:
|
|
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
|
Коефициент
на общата ликвидност |
34,5 |
1,72 |
1,55 |
2,23 |
2,25 |
|
Коефициент
на бърза ликвидност |
0,5 |
0,76 |
0,95 |
0,22 |
0,15 |
|
Коефициент
на незабавна ликвидност |
0,5 |
0,76 |
0,95 |
0,22 |
0,15 |
|
Коефициент
на абсолютна ликвидност |
0,5 |
0,015 |
0,004 |
0,023 |
0,079 |
Съгласно декларираните данни в годишните финансови
отчети към 31.12.2010г. - 31.12.2014г., експертизата е определила показателите за финансова
автономност и коефициент на задлъжнялост, както следва:
|
|
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
|
Коефициент на финансова автономност |
0,82 |
0,18 |
0,12 |
0,15 |
-0,16 |
|
Коефициент на задлъжнялост |
1,22 |
5,62 |
8,13 |
6,59 |
-6,07 |
Вещото лице е изразило становище, че към 31.12.2011г.,
31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.2014г. "Л.С.К." ООД е декапитализирано
и напълно зависимо от своите кредитори, т.к. коефициентът на финансова автономност
би следвало да е 0.33 (собственият капитал на дружеството да е 33% от
привлечения капитал).
Според вещото лице към 31.12.2012г., 31.12.2013г. и
31.12.2014г. задължението по процесния заем към „Х.Х. МКИ“ ООД в размер 160 хил.лв. погрешно е било
осчетоводено като дългосрочно, а е следвало да бъде в краткосрочните задължения,
а освен това не са осчетоводени договорните лихви по процесния заем.
Вещото лице е
изготвило алтернативен вариант на заключението, в който към 31.12.2012г.,
31.12.2013г. и 31.12.2014г. задължението по процесния заем към „Х.Х. МКИ“ в
размер 160 хил.лв. е включено като краткосрочно, а също така са включени съответните договорни лихви по
процесния заем. При този вариант размерът
на задълженията на ответника към „Х.Х. МКИ“ООД по години е, както следва:
|
|
главница |
лихва с натрупване |
общо за годината, подлежащо на осчетоводяване |
|
31.12.2012г. |
160000 |
8370 |
168370 |
|
31.12.2013г. |
160000 |
21170 |
181170 |
|
до 22.03.2014г. |
160000 |
24050 |
184050 |
Съгласно коригираните по втори вариант годишни
финансови отчети от 31.12.2010 г. до 31.12.2014г. експертизата е изчислила
показателите за ликвидност по следния начин:
|
|
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
|
Коефициент на общата ликвидност |
34,5 |
1,72 |
0,89 |
0,72 |
0,73 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0,5 |
0,76 |
0,54 |
0,07 |
0,05 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0,5 |
0,76 |
0,54 |
0,07 |
0,05 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0,5 |
0,015 |
0,002 |
0,004 |
0,026 |
Съобразно заключението коефициентите на общата
ликвидност на „Л.С.К.” ООД към 31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.2014г. са
по-малки от единица. Коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за
всички години също са по-малки от единица, което означава че дружеството не
може да обслужва краткосрочните си задължения. За да може ответникът да заплати
всички свои задължения (в общ размер 273 хил.лв. по коригиран баланс към
31.12.2014г.) е абсолютно необходимо да се продаде наличното количество стоки и
материали (187хил.лв.), както и наличните дълготрайни материални активи (8
хил.лв.).
Съгласно коригираните данни в годишните финансови
отчети към 31.12.2010г.- 31.12.2014г., експертизата е изчислила показателите за
финансова автономност и коефициент на задлъжнялост, както следва:
|
|
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
|
Коефициент на финансова автономност |
0,82 |
0,18 |
0,12 |
0,14 |
-0,15 |
|
Коефициент на задлъжнялост |
1,22 |
5,62 |
8,28 |
7,07 |
-6,66 |
Вещото лице е заключило, че към 31.12.2011г.,
31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.2014г. ответникът е декапитализиран и
напълно зависим от своите кредитори, т.к. коефициентът на финансова автономност
би следвало да е 0.33 (собственият капитал на дружеството да е 33% от
привлечения капитал).
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие
на всички елементи на фактическия
състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1. да е подадена молба
от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ; 2. длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; 4. да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ и
затрудненията на длъжника да не са
временни и състоянието да е обективно и
трайно.
Длъжникът е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество според правноорганизационната си форма.
От събраните по
делото доказателства се установи, че между „Х.Х. МКИ” ООД и „Л.С.” ООД е
сключен договор за заем на парични средства в размер на 160 000лв. Заемодателят е прехвърлил на молителя в
настоящото производство с договор за
цесия всички вземания, произтичащи от договора за заем. Именно тази
транслативна сделка поражда качеството му на кредитор на „Л.С.” ООД.
Не са представени
доказателства за получаване на уведомление по чл. 99 ЗЗД от дружеството-ответник, но уведомлението е
връчено на заемателя на 02.04.2015 г. като приложение към молбата по чл. 625 ТЗ, което връчване съгласно задължителната съдебна практика (Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., постановени по реда на
чл. 290 ГПК) се счита за надлежно уведомяване за извършената цесия.
Вземанията на молителя произтичат от договор
за заем, сключен между две търговски дружества, поради което следва да се
приеме, че процесното правоотношение представлява двустранна субективна
търговска сделка съобразно нормата на чл. 286, ал.1 ТЗ и презумпцията в чл.
286, ал.3 ТЗ.
Финансовото
състояние на ответното дружество е изследвано от вещото лице по допуснатата
съдебна финансово-икономическа експертиза, в която са представени два варианта
в зависимост от начина на осчетоводяване от страна на ответника на сумите по
процесния договор за заем. Съдът приема този вариант на заключението, според
който задължението на ответника по заемния договор е отчетено като краткосрочно,
тъй като съгласно Националните счетоводни стандарти 13 този вид задължения са
със срок на погасяване до 1 година. В конкретния случай крайният срок за
погасяване на задълженията по договора за заем първоначално е бил 22.03.2013
г., а впоследствие с анекс е изменен на 22.03.2014 г. Ето защо вещото лице
правилно е приело, че към 31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.2014г.
задължението по процесния заем към „Х.Х. МКИ“ в размер 160 хил.лв. погрешно е
било осчетоводено като дългосрочно, а е следвало да бъде в краткосрочните
задължения, а и не са осчетоводени договорните лихви по процесния заем.
От
заключението на вещото лице се установи също, че коефициентите на общата
ликвидност на „Л.С.К.” ООД към 31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.2014г. са
по-малки от единица. Коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
за всички години също са по-малки от единица, което означава че дружеството не е
в състояние да обслужва краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
Ответникът не е
погасил задълженията си, като от показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост се установи, че затрудненията на дружеството не са временни, а също така не е установено, че
ответникът разполага с имущество, което е достатъчно да покрие задълженията му, без да увреди
интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 от ТЗ.
Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като ответникът не е в
състояние да изпълни изискуемите си парични задължения по търговска сделка, като
това състояние е обективно и трайно. От
заключението на вещото лице се установи, че за всички финансови години от
2011г. до 2014г. включително показателите за ликвидност на ответника са
под оптималните, но съдът счита, че за
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 22.03.2014 г., тъй
като на тази дата е настъпила изискуемостта на задълженията на ответника по договора за
заем.
Съдът приема, с оглед липсата на данни за налични
активи, че длъжникът не притежава налично имущество, с което да се
покрият разноските в производството по
несъстоятелност към момента на откриването му, тъй като тогава възниква
необходимостта от заплащането им. На основание чл.629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да
предплатят сумата от 3000лв. за началните разноски, като им е указал последиците
по чл.632,ал.1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ, но в
определения от съда срок не е предплатена от кредиторите определената сума за
покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
При този изход на делото длъжникът следва да бъде
осъден да заплати на молителя сумата от 750 лв., представляваща направени
разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** с
НАЧАЛНА ДАТА 22.03.2014 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по
отношение на „Л.С.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ДОПУСКА обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на „Л.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на „Л.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.С.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „Л.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на „Л.Н.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 750 лв., представляваща разноски.
СПИРА производството по т.д.№ 8651/14 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в
седмодневен срок от вписването.
СЪДИЯ: