№ 1776
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110204995 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Б. С. Д. срещу НП на административно
наказващия орган, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Въззивникът оспорва
фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Счита, че е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.57 а.1 от ЗАНН т.к. в АУАН и НП не било посочено как е
констатирано нарушението, имало ли е поставен пътен знак „Д21“ както и съответната
хоризонтална пътна маркировка. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се счита, че са налице основания за отмяна на НП. Изрично визира че от
събраните гласни доказателства се установява допълнително, че пътният знак обозначаващ
местата за инвалиди, не е бил поставен така, че въззивникът да разбере коя паркомясто е в
зоната на действие на знака.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба счита жалбата за
неоснователна и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.10.2023г. около 11:28 часа при обход в района на ул.“Отец Паисий“, близост до
№26, полицейски автопатрул в състав свид.Н. и В. възприели паркиран на обособен в
района паркинг л.а. „Опел Тигра“ с рег.№В6925ТН. свидетелите преценили, че автомобилът
е паркиран в зоната на действие на пътен знак „Д21“ поставен пред едно от паркоместата и
обозначен, че важи за 3 паркоместа.
Свид.Н. съставил фиш, в който вписал, че възз.Д. без да има право е паркирал на място
определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания с което е извършил нарушение на
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП,което подлежи на санкциониране с глоба в размер на 200 лева на осн.
чл.178Д от ЗДП.
Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил
анулиран, а св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Б. С.
1
Д.. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушението – че на 02.10.2023г.
около 11:28 часа в гр.Варна на ул.“Отец Паисий“, до №26 възз.Д. без да има право е
паркирал на място определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания с което е
извършил нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.
Акта бил надлежно предявен и връчен на вэзз.Д., който не вписал в съдържанието му
възражения. Възражения не били депозирани в срок по административнонаказателната
преписка.
На 31.10.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление,
като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган изцяло е
възприел описаната от полицейският служител фактическа обстановка. На описаното
нарушение административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.98 ал.2 т.4
от ЗДП и е наложил наказание глоба на осн. чл.178Д от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Н. и св. В.; АУАН,фиш, докладна
записка, справка за нарушител , заповед и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във фазата на
отпочване на административно наказателното производство посредством съставяне на акт за
установяване на административно нарушение , както и във фазата на финализиране на
производството по административно наказателната преписка посредством съставяне на
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, които не могат да бъдат отстранени с решението на въззивният съд.
Видно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства , св.Н.
първоначално е съставил фиш по реда на чл.186 от ЗДП, а в последствие и АУАН защото е
приел, че възз.Д. е паркирал автомобила си в зоната на действие на пътен знак „Д21“
поставен пред едно от паркоместата и обозначен, че важи за 3 паркоместа. Свид.Н. визира,
че знакът е бил 1 за трите паркоместа и е нямало обозночителна табела и стрелка, която да
указва къде и кои са останалите места за, които важи знака.
Свид.Н. също така сочи, че към датата на нарушението паркоместата не са били
обозначени със съответната хоризонтална пътна маркировка, указваща че са инвалидни.
Свид.В. пред съда също потвърждава, че знакът „Д21“ е бил само един за трите
инвалидни места и същите не са били обозначени със съответната хоризонтална пътна
маркировка, указваща че са инвалидни.
Във възражението си срещу съставеният първоначално фиш възз.Д. също е визирал, че
липсата на хоризонтална маркировка и ясното обозначение за кои точно паркоместа важи
знака „Д21“ са го подвели и объркали.
Въз основа на така събраните гласни и писмени доказателства не може да се
сформира извод за съставомерност както от обективна така и от субективна страна на
деянието по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП, тъй като посочената законова разпоредба изисква
паркирането да е осъществено на на място определено за ПС обслужващо хора с трайни
увреждания. Видно от показанията на свидетелите Димитров и В. и от възражението на
възз.Димитров мястото на което същият е паркирал не е било ясно обозначено, липсвала е и
хоризонтална маркировка и не става ясно по категоричен начин дали съответното
паркомясто е било в зоната на действие на пътен знак „Д21“.
Следва да се отбележи и, че по АНП няма приложен снимков материал за да стане
ясно точното място на паркиране на автомобила и наличните пътни знаци и маркировка,
което препятства възможността безкритично да се възприеме, че автомобила е бил паркиран
именно на място определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания.
При липсата на конкретика по отношение на нарушението, както и при наведените
2
изрични възражения с възражението на въззивника Д., че не паркирал на надлежно
обозначено място определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания, за наказващия
орган е възникнала необходимост да проведе допълнително разследване, като събере
доказателства дали в действителност автомобилът е бил паркиран на паркомясто,
определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания и дали същото е било надлежно
обозначено.
Като не е сторил това, наказващият орган е издал необосновано и незаконосъобразно
наказателно постановление, с изложена неясна фактология по отношение на реквизитите от
ЗАНН ,визирани по- горе и в този смисъл НП следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0433-001268/31.10.2023г. на началник РУ в ОДМВР Варна, РУ 01 Варна,
с което на Б. С. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200лева на
осн. чл.178Д от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3