Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. София, 04.03.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При участието
на секретаря НАДЕЖДА МАСОВА като разгледа т.д.№ 1828 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.649, ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 135 ал.1 от ЗЗД и чл.
647 ал.1 т. 2 от ТЗ, както и по чл. 55 ал.1 прел. ІІІ от ЗЗД.
Ищецът А.Г.К. в качеството си на
синдик на „Ф.е.“ ООД поддържа, че по молба за откриване на производството по
несъстоятелност, подадена на 12.12.2017г. от „Уникредит Булбанк“ АД, с решение № 1854 от 14.09.2018 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, VІ-19 състав, обявено на
17.09.2018 г. в ТРРЮЛНЦ с рег.№ 20180917125954, е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.Е.“ ООД, обявено е в
несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността -31.12.2017г. Ищецът е
назначен за постоянен синдик с определение от 27.11.2018г. Твърди, че на
01.12.2017г. дружеството „Ф.е.“ ООД е отстранено от пазара за електрическа
енергия, за което представя писмо на „ЕСО“ ЕАД. Твърди, че на 01.12.2017 г. между „Ф.Е.”,
като цедент, и „Н.Е.С.” ЕООД, като цесионер, са сключени следните договори за
цесия, по силата на които цедентът е прехвърлил на цесионера следните свои
вземания: 1/ вземане към „С..”
ЕООД, ЕИК ******, в размер на 33
824,11 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FЕ3004850 от 31.08,2017 г„ сключен
между „Ф.Е.” ООД и „С..” ЕООД; 2/ вземане към „Г.-С.П.” ЕООД, ЕИК ******, в размер на 2847,61 лв.,
произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги и
фактура № ********** / 30.11.2017г.; 3/ вземане към „Р.И.-**” ЕООД, ЕИК ******, в размер на 11 608,99 лв., произтичащо от комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FЕЗ000482 от 28.03.2014 г.,
споразумение към договора от 17.03.2016 г. и издадени фактура №
**********/31.10.2017 г. и фактура № **********/30.11.2017 г.; 4/ вземане към „ П.И.А.БГ” ЕООД, ЕИК ******,
в размер на 20 095,98 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3000781/18.07.2014 г. и фактура № ********** / 30.11.2017 г.; 5/ вземане към „К.” ООД, ЕИК ******, в размер на 78 150,60 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги и фактура №
**********/31.07.2017г., фактура № 10 00097006 / 31.08.2017 г. фактура № 10
*********/30.09.2017 г., фактура № ********** /31.10.2017 г. и фактура№
********** / 30.11.2017 г.; 6/ вземане
към „О.П.” ООД, ЕИК ******, в
размер на 19 050,17 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FЕ 3003918 /06.04.2016 г., анекси 1, 2 и 3 към Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент от 06.04.2016 г. и фактура
№ ********** /30.11.2017г.; 7/ вземане
към „К.Ф.” ООД, ЕИК *******, в
размер на 19 891,30 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕ3004957 от 27.10.2017 г. и фактура
№ ********** от 30.11.2017 г.; 8/ вземане
към „А.К.” ЕООД, ЕИК *******, в
размер на 14 876,86 лв., произтичащо от Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕ3004811 от 09.08.2017 г. и фактура
с № ********** / 30.11.2017 г.; 9/ вземане
към „А.Т.” ЕООД, ЕИК ********, в
размер на 89 147,10 лв., произтичащо от Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FЕ 3001934 / 16.03.2015 г., Споразумение № 2 към последния, фактура № 2577 /
30.11.2017 г.; фактура № ********** / 30.11.2017 г.; фактура № ********** /31.10.2017
г.; фактура № ********** / 30.09.2017 г.; фактура № ********** /31.08.2017 г.;
и фактура № ********** /31,07.2017 г.; 10/ вземане към „Софийски имоти” ООД, ЕИК *******, в размер на 17 720,23 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент № FЕ 3004247 от 28.09.2016 г. и фактура
№ **********/30.11.2017г.; 11/ вземане
към „Д. - 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД, ЕИК ******, в размер на 117 272,22 лв., произтичащо
от ЕФЕТ споразумение от 14.10.2015 г., Анекс № 2 Потвърждение към индивидуален
договор с № FЕ3004789 от 01.08.2017 г., фактура №
********** / 31.10.2017 г., фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура № 2369
/31.10.2017 г., фактура № ********** / 15.11.2017 г.; 12/ вземане към „С.-**” ЕООД, ЕИК
*********, в размер на 11 824,94 лв,
произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3004695 от 11.04.2017 г., фактура № ********** / 30.09.2017 г., фактура №
********** / 31.10.2017 г., фактура № ********** / 30.11.2017 г.; 13/ вземане към „Б.С.М.” ЕАД, ЕИК *********,
в размер на 13 131,65 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕЗ0004100/22.06.2016г.; 14/ вземане към „А.” ООД, ЕИК ******, в размер на 13 651,22 лв.,произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент № FЕ3000064 / 05.08.2013 г., анекс № 6
към последния, фактура № ********** / 30.11.2017 г.; 15/ вземане към „С.М.- Н.и Т.” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 18 679,85 лв., произтичащо
от фактура № ********** /30.04.2017г., фактура № ********** / 31.05.2017 г.,
фактура№ ********** / 30.06.2017 г., фактура № ********** / 31.07.2017 г.,
фактура № ********** / 31.08.2017 г., фактура № **********/ 30.09.2017 г., фактура
№ ********** / 31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017г.16/ вземане към УМБАЛ „С.М.” - Плевен ООД, ЕИК *********, в размер на 50 586,78 лв., произтичащо от фактура
№ ********** / 31.08.2017 г., фактура № ********** / 30.09.2017 г,, фактура №
********** / 31.10.2017 г,, фактура № ********** / 30.11.2017 г. и вземане към „А.90” ООД, ЕИК 83**********1546457, в размер на 14 384,18 лв. Поддържа, че чрез описаните
сделки несъстоятелният търговец е прехвърлил свои вземания в общ размер на
546 743,79 лв., което е довело до намаляване на имуществото, включено в
масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите му. Ищецът твърди, че
процесните 17 договора за цесия са сключени непосредствено преди подаването на
молбата за несъстоятелност, като цедентът не е получил никаква насрещна
престация срещу вземането, доколкото в договора не е посочена такава. Няма и
данни цесионерът да е заплатил цена на придобитите вземания. Твърди се, че
длъжникът е знаел за увреждането на кредиторите си, тъй като още на 01.12.2017г.
той сам е поискал отстраняването си от пазара на електроенергия. Твърди се, че
и ответникът цесионер е знаел за увреждането, тъй като отсраняването на
съконтрахента му е оповестено чрез десетки статии в пресата, такова съобщение е
публикувано и на уеб страницата на КЕВР. Предвид горното се претендира
обявяване недействителността на описаните сделки – договори за цесия, като при
условията на евентуалност се твърдят предпоставките по чл. 647, ал.1 т.2 от ТЗ
– а именно безвъзмездни сделки, извършени в двугодишен срок преди подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ, а като обусловени искове са предявени претенции за
връщане на сумата от 546 743,79 лв., представляваща сбор от левовата
равностойност на процесните вземания в масата на несъстоятелността като получени
на отпаднало основание. В допълнителната искова молба от 24.02.2020г. ищецът е
заявил, че оспорва представените от ответника 17 броя споразумения, като
твърди, че са антидатирани и създадени с цел увреждане на масата на
несъстоятелността. Твърди, че към посочената дата на сключването им –
01.12.2017г., „Н.е.с.“ ЕООД дори не е съществувало в правния мир, тъй като е
вписано в ТР едва на 04.12.2017г. Сочи, че видно от справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на „Н.Е.С.” ЕООД, графа „Общ статус“ и графа „Дело“ се установява, че
дружеството е вписано едва на 04.12.2017 г., т.е към датата на сключване на
процесиите договори и споразумения ответникът дори не е съществувал в правния
мир. Твърди, че заявлението за вписване на новоучреденото дружество е подадено
на 30.11.2017 г. и на следващия ден - „01.12.2017
г.“ още невписаното дружество е придобило вземания за повече от половин
милион, т.е преди да е вписано в Търговсия регистър, „Н.Е.С.” ЕООД не само е
придобило значителни вземания, но и се е сдобило с ЕИК номер, който е
автоматично генериран доста по-късно, което показва, че не просто е „знаело“, че с процесните сделки ще
бъде увредена масата на несъстоятелността на „Ф.Е.“, но и че „Н.Е.С.” ЕООД е
учредено именно за тази цел. Твърди, че „Ф.е.“ ООД не е получило
възнагражденията, посочени в споразуменията. Дори и да се установи противното,
сочи, че стойността на прехвърленото значително надхвърля цените, посочени в
споразуменията, т.е. налице е неравностойност на престациите. Твърди,
позовавайки се на уговорените клаузи, че едновременно цената е платена и
предстои да бъде заплатена, че договорите за цесия и споразуменията са
антидатирани и сключването им е целенасочено действие за увреждане на масата на
несъстоятелността. Твърди и че предвид цената по споразуменията, плащането
следвало да е по банков път, а такива данни няма. Ищецът оспорвам твърденията
на ответника, че от отстраняването на пазара на „Ф.Е.“ не можело да се направи
извод, че процесните сделки ще увредят кредиторите на дружеството, тъй като
единствената търговска дейност, която несъстоятелният търговец е развивал е
свързана пряко с качеството му на лицензиран участник на пазара на електрическа
енергия и отстраняването му от пазара на практика прекратява възможността на „Ф.Е.“
да извършва търговска дейност и да генерира приходи. Предметът на „Н.Е.С.” ЕООД
също е свързан с търговията на електрическа енергия, поради което дружеството е
било запознато с лицензионния режим на извършваните от контрагента му дейности,
както и с правните последици от отстраняването от пазара.
Ответникът „Ф.е.“ ООД е
получил препис от исковата молба и приложенията на 16.10.2019г. и не е подал
отговор в законоустановения срок.
Ответникът „Н.Е.С.“ ЕООД оспорва исковете по съображения,
подробно изложени в писмения отговор от 21.01.2020г. и допълнителния отговор от
26.05.2020г. Не възразява срещу допустимостта на исковете, но счита, че същите
са неоснователни. Оспорва, че сочените в исковата молба седемнадесет броя договори за цесия, са
безвъзмездни, тъй като в чл.2 от същите е предвидено, че цената за вземанията
се уговаря в допълнително споразумение, а с отговора представя седемнадесет
споразумения, от които се установява, че всяко едно от вземанията, предмет на
договорите за цесия, е прехвърлено възмездно. Твърди, че договорите за цесия не
само не увреждат кредиторите, а са сключени с цел преодоляване на отрицателния
ефект от забавянията на плащанията на клиенти и акумулиране на свеж паричен
поток, който бил разходван за продължаване дейността на дружеството. Поддържа,
че дори и хипотетично да се приеме, че е налице увреждане, каквото безспорно не
е налице в процесния случай, липсвал субективния елемент, за да е налице хипотезата
на чл.135 от ЗЗД, а именно при сключване на сделките “Ф.Е.” ООД (н) да е
знаело, че със същите уврежда кредиторите си. Счита, че не може да бъде прието
като доказателство за знание писмото на “Ф.Е.” ООД (н) до “Електроенергиен системен
оператор” ЕАД за оттегляне от пазара на електрическа енергия, тъй като същото е
следствие от Правилата за търговия с електрическа енергия, и няма общо с
процесните договори. Твърди, че предвид възмездния характер на посочените в
исковата молба седемнадесет броя договори за цесия, не е налице и другият
субективния елемент по на чл.135 от ЗЗД, а именно при сключване на сделките “Н.Е.С.”
ЕООД да е знаело, че със сключване на същите ще бъдат увредени кредиторите на “Ф.Е.”
ООД. Поддържа, че от писмото не може да се изведе знание, както и от
съобщенията на “Електроразпределение Юг” АД и “ЧЕЗ Електро България” АД, които
също са електронни и са публикувани след или в края на деня на сключване на
договорите за цесия, поради което “Н.Е.С.” ЕООД няма как да узнае за тях.
Твърди, че до края на 2017 год. включително, “Ф.Е.” ООД (н), като стабилно и
платежоспособно дружество, е сочено от всички публични медии, като един от
основните купувачи на активите на ЧЕЗ в България, поради което нямало как да се
предположи, че предстои несъстоятелност. В допълнителния отговор възразява
срещу оспорването на споразуменията, като сочи, че от страна на ищеца не е
уточнено какво оспорва — автентичността или верността на споразуменията, ако
последната може да се оспорва доколкото същите представляват частни
диспозитивни документи. Поддържа, че е неоснователно и оспорването на
достоверната дата на процесиите договори за цесия и споразуменията към
тях, а именно - 01.12.2017 год., която
се установява от представените от ищеца с исковата молба договори за цесия и
уведомленията по чл.99, ал.4 от ЗЗД, за които твърди че са получени от
длъжниците. Твърди, че е неоснователно твърдението, че ЕИК се генерира едва с
вписване в Търговския регистър, тъй като ЕИК се генерира още след приемане и
одобряване на документите и обявяването им на етап “Изчакване на тридневен
срок”, което за Ответника е 01.12.2017 год., поради което е нормално в
договорите и споразуменията да се посочи ЕИК на цесионера. Оспорва доводите за
нееквивалентност на престациите, като счита, че уговорената цена на вземанията
отразява точно възможността на цедента да ги събере (всичките са заложени),
съответно и ако въобще е възможно, времето за това, тъй като, част от
вземанията са просрочени (тези от “А.Т.“ ЕООД, “Д.-2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ООД, „К.”ООД, “С.-49“ ЕООД, Университетска Многопрофилна Болница за активно
лечение „С.М.“ — Плевен ООД и „С.М.- Н.И Т.“ ЕООД), а другите вземания не са
изискуеми. Твърди, че цената за вземанията, посочена в споразуменията, е
платена на “Ф.Е.” ООД, като начина на плащане е ирелевантен, поради което е и
неоснователно позоваването на Закона за ограничаване на плащанията в брой, тъй
като плащане по начин различен от предвидения в сочения нормативен акт не води
до недействителност на същото. Твърди, че нормативната уредба в областта на
енергетиката (Правила за търговия с електрическа енергия), допуска “Ф.Е.” ООД
да възстанови участието си на пазара на електрическа енергия след
отстраняването, съответно може да осъществява други дейности в областта на
енергетиката. Предвид горното самото отстраняване на “Ф.Е.” ООД от пазара на
електрическа енергия не води до прекратяване на дейността на дружеството, тъй
като същото може да осъществява всякаква друга дейност извън търговията с
електрическа енергия и да съществува, както е и станало. Твърди, че в периода
от 01.12.2017 год. до 14.09.2018 год. “Ф.Е.” ООД е продължило дейността, и тя е
имала нужда от финансово осигуряване за заплащане на заплати, материали и
услуги, част от което е покрито именно с цената на вземанията по процесните
договори за цесия. Поддържа, че не може да се постави знак за равенство между
отстраняването от пазара на електрическа енергия и отнемане на лиценза по чл.39
от Закона за енергетиката (ЗЕ). С молба с вх.№281359/18.02.2021г. ответникът „Ню Е.С.“ ЕООД заявява, че
признава исковете за основателни.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното с исковата
молба и обявено в ТР решение №1854/14.09.2018г. на СГС, 19 състав по
т.д.№3343/2017г. По молба на «Уникредит Булбанк» АД и присъединения кредитор,
съдът е обявил неплатежоспособността на «Ф.е. ООД, с начална дата –
31.12.2017г., като едновременно с това го е и обявил в несъстоятелност,
прекратил дейността на предприятието, постановил обща възбрана и запор,
прекратил правомощията на органите му. Съгласно приложеното определение №6162
г-н А.Г.К. е назначен за постоянен синдик на дружеството. Видно от справка по
деловодната система молбата за откриване на производството
по несъстоятелност с вх. 167456 е подадена на
12.12.2017г. от „Уникредит Булбанк“ АД.
На стр. 34 и следващите от делото са
представени 17 на брой договори за цесия, с които несъстоятелният длъжник е
прехвърлил на ответника «Н.Е.С. ЕООД описаните вземания, както следва: на 01.12.2017г. за парично вземане към „С..” ЕООД в общ
размер на 33 824,11 лв., което е посочено, че произтича от комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги №FE3004850
от 31.08.2017г., сключен между „Ф.Е.” ООД и „С..” ЕООД; на
01.12.2017г. - парично вземане към „Г.-С.П.”ЕООД,
в общ размер на 2 847,61 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги и фактура №**********/30.11.2017г., на 01.12.2017г. - парично вземане на
цедента към „Р.И.-**”ЕООД в общ размер на 11 608,99 лв., произтичащо от комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE3000482 от 28.03.2014г., споразумение към договора от
17.03.2016г. и издадени фактура № **********/31.10.2017г. и фактура №
**********/30.11.2017г.;на 01.12.2017г. - вземане към „ П.И.А.БГ” ЕООД, в общ
размер на 20 095,98 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE3000781/18.07.2014г. и фактура № **********/30.11.2017г.;
на 01.12.2017г. - парично вземане към „К.” ООД, в общ размер на 78 150,60
лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги и фактура
№**********/31.07.2017г., фактура №**********/31.08.2017г. фактура
№10000101884/30.09.2017г., фактура
№**********/31.10.2017г. и фактура №**********/30.11.2017г.; на
01.12.2017г. - парично вземане към „О.П.” ООД, в общ размер на 19 050,17
лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE3003918 / 06.04.2016г., анекси
1, 2 и 3 към Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент от 06.04.2016г. и фактура № **********/30.11.2017г.;
на 01.12.2017г. - парично вземане към „К.Ф.” ООД, в общ размер на
19 891,30 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE3004957 от 27.10.2017г. и фактура № ********** от
30.11.2017г., на 01.12.2017г. - вземане към „А.К.” ЕООД в общ размер на
14 876,86 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE3004811 от
09.08.2017г. и фактура с №
**********/30.11.2017г.; на 01.12.2017г. - парично вземане към „А.Т.” ЕООД, в
общ размер на 89 147,10 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FE3001934/16.03.2015г., споразумение № 2 към последния,
фактура № 2577/30.11.2017г.; фактура № **********/30.11.2017г.; фактура №
**********/31.10.2017г.; фактура № **********/30.09.2017г.; фактура № **********/31.08.2017г.;
и фактура № **********/31.07.2017г.; на 01.12.2017г. - парично вземане към
„Софийски имоти” ООД, в общ размер на 17 720,23 лв., произтичащо от комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FE3004247 от
28.09.2016г. и фактура № **********/30.11.2017г.; на 01.12.2017г. - парично
вземане към „Д. – 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД, в размер на 117 272,22 лв., произтичащо от ЕФЕТ споразумение от
14.10.2015г., Анекс № 2 Потвърждение към индивидуален договор с № FE3004789 от
01.08.2017г., фактура № **********/31.10.2017г., фактура №
**********/31.10.2017г., фактура № 2369/31.10.2017г., фактура №
**********/15.11.2017г.; на 01.12.2017г. - парично вземане към „С.-**” ЕООД, в
общ размер на 11 824,94 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, като е подписано на същата дата и споразумени. На 01.12.2017г.
- парично вземане към „Б.С.М.” ЕАД в общ размер на 13 131,65 лв.,
произтичащо от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE30004100/22.06.2016г.,
като на същата дата е подписано и споразумение към договора за прехвърляне на
вземане; на 01.12.2017г. - парично вземане към „А.” ООД, в общ размер на
13 651,22 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FE3000064/05.08.2013г., анекс №
6 към последния, фактура № **********/30.11.2017г.; на 01.12.2017г. - парично
вземане към „С.М.– Н.и Т.” ЕООД, в общ размер на 18 679,85 лв.,
произтичащо от фактура №
**********/30.04.2017г., фактура № **********/31.05.2017г., фактура №
**********/30.06.2017г., фактура № **********/31.07.2017г., фактура № **********/31.08.2017г.,
фактура № **********/30.09.2017г., фактура № **********/31.10.2017г., фактура №
**********/30.11.2017г.; на 01.12.2017г. - парично вземане към УМБАЛ „С.М.” –
Плевен ООД, в общ размер на 50 586,78 лв., произтичащо от фактура № **********/31.08.2017
г., фактура № **********/30.09.2017г., фактура № **********/31.10.2017г.,
фактура № **********/30.11.2017г. и също на 01.12.2017г. - на парично вземане
към „А.90” ООД, в общ размер на 14 384,18 лв., произтичащо от комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE3004456/30.11.2016г., фактура № **********/30.11.2017г. Към всеки от
договорите за цесия са приложени уведомления до длъжниците от цедента, които са
със съответния изходящ и входящ номер, всички с дати от декември 2017г.
На стр. 82 от делото е представено
писмо от ЕСО“ ЕАД, че във връзка с постъпило писмо от „Ф.е.“ ООД за
отстраняване от пазара на електрическа енергия поради невъзможност да осигури
такава, се отстранява от пазара, считано от 0,00ч. на 02.12.2017г., както и
публикации в медиите, отразяващи новината.
С отговора на исковата молба от
ответника са представени споразумения към всички договори за цесия, всички също от 01.12.2017г., в които се
посочва цена за вземането, като се сочи, че е платена към датата на
подписването му.
Във връзка с издадени на ответника
съдебни удостоверения са представени отговор от „С. 49“ ЕООД, че не е
извършвано плащане към „Ню Е.С.“ ЕООД от 26.10.2020г. / стр. 255 от делото/,
удостоверение от „К.“ ООД, че не се установяват плащания / стр. 257/. Постъпил
е отговор от „Софийски имоти“ ООД от 29.10.2020г., че за задълженията по
описаната фактура № ********** в размер на 17 720,23 лв. е било уведомено
дружество на 05.12.2017г. и по описаните изпълнителни дела на ЧСИ Якимов са
платени задълженията, за което се представят уведомленията и фактурата, както и
нареждане за кредитен превод от 21.12.2017г. От „ П.И.А.БГ“ ЕООД също са
представени три броя платежни нареждания с молба с вх.№285444/10.11.2020г.,
съответно от 15.12.2017г., 18.12.2017г. и 16.01.2018г. за сумите по описаните
фактури.
Видно от справки по ТР, ответното
дружество е вписано в ТР под №20171204152035, т.е. на 04.12.2017г.
По делото е изслушано и прието
заключение на вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно. От проверените и описани в
експертизата книжа, експертът е установил, че на
01.12.2017г. между „Ф.Е.” като Цедент и „Н.Е.С.”ЕООД като Цесионер, е сключен договор
за цесия, съгласно който цедентът прехвърля в собственост на цесионера свое
парично вземане към „С..” ЕООД в общ размер на 33 824,11 лв., което е
посочено, че произтича от комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги №FE3004850 от 31.08.2017г.,
сключен между „Ф.Е.” ООД и „С..” ЕООД.
На същата
дата е сключено и споразумение към договора за прехвърляне на вземане, с което
страните се споразумяват, че възнаграждението което цесионерът ще заплати на цедента
за цялото вземане, предмет на договора е 9 900,00 лв., която цена е платена
към момента на подписване му и в потвърждение на което се подписва и споразумението.
Според вещото лице на 01.12.2017г. между „Ф.Е.”
като цедент и „Н.Е.С.”ЕООД като цесионер, е сключен договор за цесия, съгласно
който цедентът прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане
към „Г.-С.П.”ЕООД, в общ размер на 2 847,61
лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги и фактура
№**********/30.11.2017г., като на 01.12.2017г. е сключено Споразумение към
Договора за прехвърляне на вземане, че възнаграждението което цесионерът ще
заплати на цедента за цялото вземане предмет на Договора е 2 847,61 лв., и
която цена е платена към момента на подписване на споразумението. На 01.12.2017г.
между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”ЕООД като цесионер, е сключен договор за
цесия, съгласно който се прехвърля в собственост на цесионера парично вземане на
цедента към „Р.И.-**”ЕООД, в общ размер на 11 608,99 лв., произтичащо от
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE3000482 от
28.03.2014г., споразумение към договора от 17.03.2016г. и издадени фактура №
**********/31.10.2017г. и фактура № **********/30.11.2017г. На 01.12.2017г.
между е сключено Споразумение към Договора за прехвърляне на вземане, съгласно
което възнаграждението което цесионерът ще заплати на цедента за цялото вземане,
предмет на Договора, сумата от 9 900,00 лв., която цена е платена към
момента на подписване на това споразумение. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент
и „Н.Е.С.” ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, с който цедентът
прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане към „ П.И.А.БГ” ЕООД,
в общ размер на 20 095,98 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE3000781/18.07.2014г. и фактура № **********/30.11.2017г.
На 01.12.2017г. между е сключено и Споразумение към Договор за прехвърляне,
съгласно което цената на вземането по договора за цесия в размер на 9 900
лв. е платена към момента на подписване на споразумението. На 01.12.2017г.
между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”ЕООД като цесионер е сключен договор за
цесия, с който цедентът прехвърля в собственост на Цесионера свое парично
вземане към „К.” ООД, в общ размер на 78 150,60 лв., произтичащо от
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги и фактура №**********/31.07.2017г.,
фактура №**********/31.08.2017г. фактура №10000101884/30.09.2017г.,
фактура №**********/31.10.2017г. и
фактура №**********/30.11.2017г. На 01.12.2017г. е сключено и Споразумение към
Договора за прехвърляне на вземане, че възнаграждението което цесионерът ще
заплати на цедента за цялото вземане, предмет на договора, е 25 000,00 лв., и
която цена е платена към момента на подписване на това споразумение. На
01.12.2017г. между „Ф.Е.”, като цедент и „Н.Е.С.” ЕООД като цесионер е сключен
договор за цесия, съгласно който цедентът прехвърля в собственост на цесионера
свое парично вземане към „О.П.” ООД, в общ размер на 19 050,17 лв.,
произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE3003918 / 06.04.2016г., анекси
1, 2 и 3 към Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент от 06.04.2016г. и фактура № **********/30.11.2017г.
На 01.12.2017г. е сключено Споразумение към договора за прехвърляне на вземане,
че възнаграждението което цесионерът ще заплати на цедента за цялото вземане
предмет на договора е 9 900,00 лв., и която цена е платена към момента на
подписване на споразумението. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”ЕООД
като цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът
прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане към „К.Ф.” ООД, в общ
размер на 19 891,30 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE3004957 от 27.10.2017г. и фактура № ********** от
30.11.2017г., като на същата дата е
сключено и споразумение към договора за прехвърляне на вземане, съгласно което възнаграждението
за цялото вземане е 9 900,00 лв., която цена е платена към момента на
подписване на споразумението. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”ЕООД
като цесионер е сключен договор за цесия, с който се прехвърля в собственост на
цесионера парично вземане към „А.К.” ЕООД, в общ размер на 14 876,86 лв.,
произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE3004811 от 09.08.2017г. и фактура с № **********/30.11.2017г., а съгласно
сключено на същата дата споразумение цената за вземането в размер на 9 900
лв. е платена към момента на подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.”,
като цедент и „Н.Е.С.” ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, с който
цедентът прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане към „А.Т.”
ЕООД, в общ размер на 89 147,10 лв., произтичащо от Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FE3001934/16.03.2015г., Споразумение № 2 към последния,
фактура № 2577/30.11.2017г.; фактура № **********/30.11.2017г.; фактура №
**********/31.10.2017г.; фактура № **********/30.09.2017г.; фактура №
**********/31.08.2017г.; и фактура № **********/31.07.2017г. На 01.12.2017г. е
сключено и Споразумение към договора за прехвърляне на вземане, съгласно което
възнаграждението за цялото вземане, предмет на договора, е 25 000,00 лв., и
която цена е платена към момента на подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.”
като цедент и „Н.Е.С.” ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, с който
цедентът прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане към
„Софийски имоти” ООД, в общ размер на 17 720,23 лв., произтичащо от Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FE3004247 от
28.09.2016г. и фактура № **********/30.11.2017г. На 01.12.2017г. е сключено и
Споразумение към договора за прехвърляне на вземане, че цената за цялото
вземане е 9 900,00 лв., и тя е платена към момента на подписване на споразумението.
На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.” ЕООД като цесионер е
сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля в собственост
на цесионера свое парично вземане към „Д. – 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД, в
размер на 117 272,22 лв., произтичащо
от ЕФЕТ споразумение от 14.10.2015г., Анекс № 2 Потвърждение към индивидуален
договор с № FE3004789 от 01.08.2017г., фактура №
**********/31.10.2017г., фактура № **********/31.10.2017г., фактура №
2369/31.10.2017г., фактура № **********/15.11.2017г., като също на 01.12.2017г.
е сключено и споразумение към договора за прехвърляне на вземане, че
възнаграждението за цялото вземане е 25 000,00 лв., и която цена е платена към
момента на подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”
ЕООД като цесионер е сключен Договор за цесия, с който се прехвърля в
собственост парично вземане към „С.-**” ЕООД, в общ размер на 11 824,94
лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, като
е подписано на същата дата и споразумение, че цената на вземането в размер на 9 900
лв. е платена при подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”
ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, съгласно който цедентът
прехвърля в собственост на цесионера свое парично вземане към „Б.С.М.” ЕАД, в
общ размер на 13 131,65 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FE30004100/22.06.2016г., като на същата дата е подписано и
споразумение към договора за прехвърляне на вземане, че възнаграждението за
цялото вземане е 9 900,00 лв., която цена е платена към момента на
подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.” ЕООД като
цесионер е сключен Договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане към „А.”
ООД, в общ размер на 13 651,22 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FE3000064/05.08.2013г., анекс №
6 към последния, фактура № **********/30.11.2017г., като по споразумение от
същата дата, възнаграждението в размер на
9 900,00 лв. е платено при подписване на споразумението.
На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.” ЕООД
като цесионер е сключен договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане
към „С.М.– Н.и Т.” ЕООД, в общ размер на 18 679,85 лв., произтичащо
от фактура № **********/30.04.2017г.,
фактура № **********/31.05.2017г., фактура № **********/30.06.2017г., фактура №
**********/31.07.2017г., фактура № **********/31.08.2017г., фактура №
**********/30.09.2017г., фактура № **********/31.10.2017г., фактура №
**********/30.11.2017г. На 01.12.2017г. е сключено и споразумение към договора
за прехвърляне на вземане, че възнаграждението за цялото вземане е
9 900,00 лв., която цена е платена
към момента на подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”
ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, за прехвърляне на парично вземане към УМБАЛ „С.М.” – Плевен ООД,
в общ размер на 50 586,78 лв., произтичащо от фактура №
**********/31.08.2017 г., фактура № **********/30.09.2017г., фактура №
**********/31.10.2017г., фактура № **********/30.11.2017г. На 01.12.2017г. е
сключено и споразумение към договора за прехвърляне на вземане, че
възнаграждението за цялото вземане е 25 000,00 лв., която цена е платена към
момента на подписването му. На 01.12.2017г. между „Ф.Е.” като цедент и „Н.Е.С.”
ЕООД като цесионер е сключен договор за цесия, с който се прехвърля в
собственост на парично вземане към „А.90” ООД, в общ размер на 14 384,18
лв., произтичащо от Комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги № FE3004456/30.11.2016г., фактура № **********/30.11.2017г., като на същата
дата е сключено и споразумение към договора за прехвърляне на вземане, че
възнаграждението за цялото вземане е 9 900,00 лв., която цена е платена
към момента на подписването му. Вещото лице сочи, че е получило от
счетоводството на „Н.Е.С.“ ЕООД аналитична хронологична ведомост на счетоводна
сметка 499 – Други кредитори, на „Н.Е.С.“ЕООД и Аналитична хронологична
ведомост на счетоводна сметка 498 – Други дебитори, на „Н.Е.С.“ЕООД, от
проверката на които установява, че са осчетоводени в дружеството 5 (пет)
договори за цесия и споразумения към тях, а именно: 1/ Договор за цесия и
Споразумение към него от 01.12.2017г. за парично вземане към „К.” ООД, в общ
размер на 78 150,60 лв. и цена на Договора 25 000,00 лв.; 2/ Договор
за цесия и Споразумение към него от 01.12.2017г. за парично вземане към „А.Т.”
ЕООД, в общ размер на 89 147,10 лв. и цена на Договора 25 000,00 лв.; 3/ Договор
за цесия и Споразумение към него от 01.12.2017г. за парично вземане към „Д. –
2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД, в размер на 117 272,22 лв. и цена на Договора
25 000,00 лв.; 4/ Договор за цесия и Споразумение към него от 01.12.2017г.
за парично вземане към „С.М.– Н.и Т.” ЕООД, в общ размер на 18 679,85 лв. и
цена на Договора 9 900,00 лв.; 5/ Договор за цесия и Споразумение към него
от 01.12.2017г. за парично вземане към УМБАЛ „С.М.” – Плевен ООД, в общ размер
на 50 586,78 лв.и цена на Договора 25 000,00 лв. Според експертизата в счетоводството
на „Н.Е.С.”ЕООД паричните вземания от длъжниците на „Ф.Е.”ООД по тези договори
за цесии, са осчетоводени като вземания от същите по счетоводна сметка 498 –
Други дебитори – и съответния контрагент, а именно: от „К.” ООД - 78 150,60 лв.; от „А.Т.” ЕООД –
89 147,10 лв.; от „Д. – 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД– 117 272,22 лв.; от
„С.М.– Н.и Т.” ЕООД – 18 679,85 лв.; от УМБАЛ „С.М.” – Плевен
ООД –
50 586,78 лв. Съгласно експерта с тези осчетоводявания са отразени
увеличение на вземанията на дружеството от тези контрагенти. В счетоводството
на „Н.Е.С.” ЕООД паричните задължения на дружеството към „Ф.Е.”ООД и тяхното
погасяване съгласно споразуменията към тези договори за цесии, са осчетоводени
по счетоводни сметки 498 – Други дебитори и 499 – Други кредитори – „Ф.Е.”ООД
за съответния контрагент, а именно: от „К.” ООД – 25 000,00 лв.; от „А.Т.” ЕООД –
25 000,00 лв.; от „Д. – 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД– 25 000,00 лв.; от „С.М.– Н.и Т.” ЕООД –
9 900,00 лв.; от УМБАЛ „С.М.” – Плевен ООД – 25 000,00 лв., като с тези
осчетоводявания са отразени намаление на задълженията на дружеството към „Ф.Е.”ООД,
както и намаленията на вземането на дружеството от съответните контрагенти с
тези суми. Вещото лице сочи, че няма данни „Н.Е.С.“ЕООД да е получило
/осчетоводило е плащания от някое от следните дружества, посочени като длъжници
по процесните 17 броя договори за цесия, описани в исковата молба във връзка с
вземанията по същите договори, съответно в какъв размер и на коя дата, а
именно: „С..“ЕООД; „Г.-С.П.“ЕООД; „Р.И.-**“ЕООД; „ П.И.А.БГ“ЕООД; „К.“ООД; „О.П.“ООД;
„К.Ф.“ООД; „А.К.“ЕООД; „А.Т.“ЕООД; „Софийски имоти“ООД; „Д.-2001
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ООД; „С.-**“ЕООД; „Б.С.М.“ЕАД; „А.“ООД; „С.М.– Н.и Т.“ ЕООД;
УМБАЛ „С.М.“ – Плевен ООД; „А.90“ООД, като не
е представена и счетоводна информация за извършени плащания към „Н.Е.С.“
ЕООД от описаните по-горе длъжници.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът е посочил, че главен е искът
по чл. 135 от ЗЗД, а евентуален този по чл. 647, ал.1 т.2 от ТЗ. Следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1 т.2 от ТЗ могат да бъдат
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
безвъзмездни сделки, които са извършени от длъжника в двугодишен срок от
подаване на молбата. В случая договорите за цесия не са безвъзмездни сделки.
Едновременно със същите са сключени и споразумения, в които е уговорена цена за
всяко от прехвърлените вземания, като както се установи от вещото лице част от
договорите за цесия са и осчетоводени. Независимо от оспорването на
споразуменията, което е с оглед твърдения за антидатиране, то е безспорно, че
цена е уговорена и сделките не са безвъзмездни. Предвид горното по този иск не
са налице кумулативните предпоставки за уважаването му.
По иска по чл. 135 от ЗЗД, съдът
намира, че ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки за
уважаването му. Съгласно
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането, а когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е обективна
предпоставка и за да е налице следва чрез извършеното правното действие, длъжникът да създава или увеличава
неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали след твърдяната увреждаща разпоредителна сделка длъжникът притежава имущество и на каква
стойност, тъй като
самото разпореждане намалява възможността на кредитора за удовлетворяване. Павловият иск е способ за запазване
имуществото на длъжника, когато с действията си той застрашава удовлетворяване
на вземането на кредитора от това имущество в нарушение на принципа, установен с разпоредбите на
чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, че цялото имущество на длъжника служи като общо
обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху
всяка вещ или вземане на длъжника. В случая от данните по производството по
несъстоятелност е безспорно, че дружеството „Ф.е.“ ООД има неудовлетворени
кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, като изричната
разпоредба на закона – чл.649, ал.1 от ТЗ дава процесуално правомощие на
синдика на дружеството да иска обявяване на недействителността спрямо
кредиторите на увреждащите ги сделки и действия. Налице е константна съдебна
практика, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК /като решение №
407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК; решение №
639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, и др./, в които
се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора, както и че отменителният
иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности
за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., тъй като
за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с
друго налично такова. Приема се, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава
и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното
изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго
имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената
на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната
сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче,
кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с
оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от
притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е
предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Както се
приема в постановено по реда на чл. 290 от ГПК и явяващо се задължително за
съдилищата практика решение № 218 от 10.11.2013г. по гр.д.№ 1778/2013г. на ІІІ
г.о. на ВКС, предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД са наличие на
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието,
чието обявяване за недействително се иска, извършването на увреждащо кредитора
действие и ако то е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, да е
знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. Ако действието
е извършено преди възникване на вземането на кредитора, то трябва да се
установи намерение за увреждане у страните по сделката, което е в
предпоставките на ал.3 на горепосочената разпоредба. С оглед мотивите на
приложеното решение на СГС за откриване на производството по несъстоятелност е
безспорно установено, че несъстоятелният длъжник има задължения към „Уникредит
Булбанк“ АД по договори за банков кредит
в общ размер 5361 268,22 лв., както и към друг кредитор – търговец –
„ЕВН Т.С.И.Ю.“ ЕАД по договор от 12.06.2017г., които са изискуеми към
23.11.2017г., а също и към Община Пазарджик по договор от 09.06.2016г.
Безспорно е, че със сключените 17 договора за цесия дружеството се е
разпоредило със свои вземания от съконтрахенти, като дори и да се приеме, че по
силата на представените и оспорени споразумения е получило цена срещу тях, тя е
доста по-ниска от цедираните вземания и с пропускането на възможността същите
да бъдат събрани от цедента в пълния си размер, е довело до затруднение в удовлетворяването
на кредиторите си. Налице е константна съдебна практика, че увреждане
в хипотезата на предявен Павлов иск е налице, винаги когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, като е достатъчен фактът на разпореждане със съответното имущество,
независимо дали е налице насрещна парична престация. Твърденията
на ответника по отговора, че със сключването на договорите за цесия нямало
увреждане, а напротив, те били сключени за да се генерира паричен поток за
поддържане на дейността на „Ф.е.“ ООД и да се преодолее отрицателният ефект от
забавяне на плащане по сключените договори, не се подкрепя от доказателствата
по делото. На първо място счетоводно, освен отразеното в самите оспорени
споразумения, не се установи и не се представиха доказателства, че в резултат
на сключените договори за цесия в несъстоятелното дружество са постъпили
парични средства. Такива не се установи да са осчетоводени. В дружеството
цесионер са осчетоводени само пет от процесните 17 договора за цесия, като от
събраните въз основа на издадените съдебни удостоверения се установи, че са
постъпили плащания само от двама от длъжниците, а именно от „Софийски имоти“ по
нареждане за кредитен превод от 21.12.2017г.
и от „ П.И.А.БГ“ ЕООД - три броя платежни нареждания с молба с
вх.№285444/10.11.2020г., съответно от 15.12.2017г., 18.12.2017г. и 16.01.2018г.
за сумите по описаните фактури, т.е. само малка част от цедираните задължения
са платени. Цедираните вземания са на обща стойност над половин милион, а е
уговорена срещу тях продажна цена, която е в пъти по-ниска и освен отразеното в
представените споразумения, че е получена, не са представени никакви други
доказателства за плащането й. В случая, предвид уговорения й размер по някои от
споразуменията, плащане на същата в брой е недопустимо и противоречи на закона,
изискващ плащания в такъв размер да бъдат по банков път. Съдът намира за
основателен довода на ищеца, че всички представени споразумения са антидатирани
и не може да се приеме, че са сключени на посочената в тях дата – 01.12.2017г.,
тъй като видно от съдържанието им в тях е вписан и посочен ЕИК на дружеството
цесионер, а този номер се генерира автоматично при вписването на дружеството в
ТР, което е извършено на 04.12.2017г., т.е. след датата посочена в
споразуменията. Това, че увреждане на кредиторите може да има и при договор за
цесия, който макар и да е възмезден, води до намаляване на имуществото на
цедента, тъй като в случая цената срещу прехвърленото вземане е значително
по-малка и че договорите за цесия също могат да бъдат обявени за недействителни
по иск по чл. 135 от ЗЗД е налице и практика на ВКС, обективирана в определение
№847/24.11.2016г. по т.д.№3608/2015г. ІІ т.о. на
ВКС, решение № 967/12.05.2015 г. по гр. д. № 3493/2014 г. на САС, определение
№432/13.07.2017г. по т.д.N 854/2017г. на I т.о. на
ВКС, решение №136/01.12.2016г. по т.д.№303/2016г. на АС – Бургас и др.;
определение № 183/08.04.2009г. по т.д.№631/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение на Варненския
апелативен съд № 68 от 09.04.2008 г., постановено по в.гр. д. № 72/2008 г., и мн.др.
Субективният елемент като
предпоставка за уважаване на иска изисква и знанието на съконтрахента на
длъжника. В случая, независимо от това, че е безспорно, че споразуменията са
антидатирани и че няма доказателства за реално плащане на цената на цедираните
вземания, горното не променя извода, че съгласно уговореното по тях, цесиите не
са безвъзмездни. Напротив, уговорена е цена, макар и несъответстваща на 100 %
на размера на цедираното вземане, а дали същата е платена или не, е въпрос на
изпълнение на договора, но не променя извода, че същият е с възмезден характер.
Цедентът, ако не е получил уговорената за цедираното вземане цена от цесионера,
би могъл да претендира вземането си за нея, но липсата на доказано плащане с оглед
заключението на ССЕ, не води до извода, че атакуваните сделки са безвъзмездни. Съгласно
константната съдебна практика знанието на съконтрахента на длъжника за увреждане на кредитора на прехвърлителя подлежи на установяване с
всички допустими доказателствени средства, като доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени
факти, който в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за
наличието му. За наличие на знание е достатъчно приобритателите по
транслативните сделки да са съзнавали, че в резултат на сделката се
възпрепятства удовлетворяването на
кредиторите, а не е нужно да се знае какво точно вземане имат, от какво
произтича, какъв е неговия размер. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно е достатъчно
кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му
към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже,
че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, освен
в случаите, когато знанието на третото лице се презумира съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като знанието се предполага
до доказване на противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съгласно практиката на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК, за да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да
познава лично кредитора, съответно да са му били представени доказателства кога
и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на неговите права и задължения, за да може
той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на
третото лице да са известни обстоятелствата относно наличие на вземане на кредитор/ри.
Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са известни на по-тесен
или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до
доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и
сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага
разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в
отношенията (напр. съвместено живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца и др.) тези факти имат значение и ако бъдат
доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на
знание. Както приема ВКС в практика си, а именно решение № 1037/02.10.2008г. по
гр.д.№4302/2007г. и мн. др. знанието и волята по чл. 135, ал.
1 и 3 ЗЗД се определят при търговските дружества от лицата, влизащи в състава на управляващите органи на дружеството –
отчуждител и дружеството – приобретател. В
случая от преценката на всички представени по делото доказателства, а именно
писмото на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД София с изх.№ от
01.12.2017г. и заведено в НЕК на същата дата – 01.12.2017г., както и
приложените към исковата молба публикации в пресата, а именно в.24 часа от
01.12.2017г., „България днес“ от същата дата, „Труд“ и др., е безспорно, че към тази дата –
01.12.2017г. в публичното пространство е бил оповестен фактът, че по искане на самата
фирма – „Ф.Е.“, тя е отстранена от пазара на електроенергия, като дружеството е
в невъзможност да осигури ток за клиентите си, налице е прекратяване на договори
и е отразено в публикациите, че дружеството има сериозни задължения към НЕК, за
което е бил даден срок за издължаването им до 23.11.2017г. Вярно е, че
съконтрахентът – цесионер не е адресат на писмото на „ЕСО“ ЕАД, но с оглед
данните за публикациите в медиите, съдът приема, че фактът, че „Ф.Е.“ е отстранен от пазара на електроенергия, като
дружеството е в невъзможност да осигури изпълнение на задълженията си е
общоизвестен и всяко лице е могло да се запознае със същия. Отразяването на
същия в публични медии към 01.12.2017г. е факт, който го прави общодостъпен за
узнаване. В случая нормалната грижа на добрия търговец изисква при сключване на
сделка, страната да се запознае и проучи дейността на съконтрахента си, а към
датата на процесните договори за цесия, които съдът намира, че са антидатирани,
тъй като в тях е вписан ЕИК на цесионера, генерирал на 04.12.2017г. при
вписването му в ТР, вече в публичното медийно пространство е бил публично
оповестен факта за отстраняване от енергийния пазар на дружеството и
задълженията му, чиято невъзможност за изпълнение е причината за това искане,
поради което полагайки грижата на добрия търговец, „Ню Е.С.“ ЕООД е могъл и е
бил длъжен да научи горното. Следователно с оглед публичността на фактите в
медийното пространство, може да се приеме, че в качеството си на търговец,
съконтрахентът е знаел за задълженията на цедента, които са причина за искането
му за отстраняване от пазара, т.е. налице е и субективния елемент. Твърденията
на ответника по отговора, че договорите за цесия са сключени преди
публикуването на процесната информация съдът намира за недоказано, тъй като
същите не са с дата, която да е достоверна по смисъла на закона, а е безспорно,
че и в тях, и в споразуменията към тях, е вписан ЕИК на „Ню Е.С.“ ЕООД, който
би могъл да бъде известен като автоматично генериран най-рано към датата на
вписване в ТР, което видно от публична справка е 04.12.2017г. Следователно в
случая, както изтъква ищецът и договорите за цесия, и споразуменията към тях са
антидатирани и може да се приеме, че са сключени при всички случаи най-рано на
дата - 04.12.2017г. предвид вписването в тях на ЕИК на търговеца, а не на
посочената в тях дата – 01.12.2017г. Предвид горното кога точно в медиите е
разпространена информацията и че това е станало вечерта на 01.12.2017г., е
ирелевантно, тъй като твърденията на ответника, че договорите били подписани
по-рано през деня са неоснователни и се опровергават от данните по делото. Предвид
горното съдът намира, че предявените искове за обявяване на относителна
недействителност са основателни и следва да бъдат уважени.
По евентуалните искове по чл.55,
ал.1 предл.3 от ЗЗД, съдът намира следното:
Предявената осъдителна претенция е за връщане на
полученото по сделки, по отношение на които се установява
относителна недействителност, т.е. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД, тъй като връщането на полученото
се претендира на основание твърдяна относителна недействителност / Решение № 89
от 10.05.2016 г. по т.д. № 720/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о./. Безспорно е, че прехвърителното действие на договорите
за цесия е настъпило със сключването им и при обявяване на тяхната
недействителност, приобретателят следва да върне на прехвърлителя процесните
цедирани вземания. Следва, обаче, при
условията на чл. 235 ал.3 от ГПК да се съобразят всички настъпили факти до
приключване на устните състезания. Уважаването на иска на синдика има
конститутивен ефект и води до правна промяна, но плащането от длъжника на
кредитора, което е извършено преди хода на устните състезания и постановяване
на решението, е валидно и има погасителен ефект. Съответното вземане, предмет
на договора за цесия, се явява валидно погасено, ако е извършено плащане от
длъжника на новия кредитор преди постаняване на недействителността на цесиите.
Вземането е погасено и поради това няма обект, който да бъде върнат в
патримонуима в случая на несъстоятелния длъжник. Тези вземания вече не
съществуват и макар да са били предмет на атакуваните сделки, няма как реално
същите да бъдат върнати в патримонуима на несъстоятелния длъжник, тъй като
длъжниците по тях са платили валидно на новия кредитор и вземанията са
погасени. Такова погасяване се установи за задълженията на „Софийски имоти“ ЕАД
по описаната фактура № ********** в размер на 17 720,23 лв., като е
представено и нареждане за кредитен превод от 21.12.2017г., както и за
вземанията от „ П.И.А.БГ“ ЕООД като също са представени три броя платежни
нареждания съответно от 15.12.2017г., 18.12.2017г. и 16.01.2018г. за сумите по описаните
фактури, които общо възлизат на 20 095,98 лв. Всички останали вземания няма
данни да са погасени чрез плащане, поради което подлежат на връщане от
приобретателя им в масата на несъстоятелността, за да могат да бъдат събрани от
синдика и послужат за удовлетворяване на кредиторите. Погиването
на престацията, какъвто характер има и погасяването на цедираното вземане, не е
пречка да се обяви недействителността на договора за цесия, но по отношение на предметът на реституцията - вместо да се дължи връщане на
същата престация (в случая - в патримониума на цедента да се върне вземането),
ще се дължи нейната парична равностойност съгласно чл. 57 ЗЗД и цесионерът ще дължи на
цедента паричната равностойност на невъзможната за връщане престация. В случая, обаче, в исковата молба не е заявено искане по
чл. 57 от ЗЗД, а именно при констатация, че цедираното вземене не съществува,
да се присъди левовата му равностойност, а съобразно диспозитивното начало
съдът не може да постанови нещо, различно от претендираното. Ищецът не е
предявил такъв иск, дори и при условията на евентуалност, поради което няма как
да му се присъди левовата равностойност на погасените вземания в рамките на
настоящия процес. Следователно по отношение на тези двама длъжници, за които се
установи, че са погасени вземанията, т.е. към момента те не съществуват, няма
основание да се постанови реституция на прехвърленото с договора за цесия
вземане, и искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на ищеца се
следват и направените разноски. Ответникът е подал молба в последното съдебно
заседание, докладвана след делото, с която е заявил, че признава иска. Горното,
обаче, е след като с предходното си процесуално поведение е оспорил иска,
ангажирани са доказателства по негово искане, нещо повече последното проведено
съдебно заседание е именно с оглед доказателствени искания на ответника.
Предвид горното, независимо от заявеното признание на иска, което е
несвоевременно, съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.
78, ал. 2 от ГПК за освобождаването на ответника от отговорност за разноски,
тъй като той с поведението си е дал повод за завеждането му. Налице е не само
извънпроцесуално поведение, което води до ангажираност за разноските, но и
процесуално такова. Разноските следва да бъдат възложени на ответника, тъй като
същите са сторени и извършени с оглед процесуалното му поведение – оспорването
на иска, а признанието е последващо извършването им. Различно би било само ако
ответникът още с отговора си беше признал иска и се установи, че не е дал повод
за извършване на разноските и водене на делото, което не е така в случая.
Предвид горното всички разноски по списък следва да бъдат възложени на
ответника, като същите възлизат на 12 964,87 лв., включващи депозит за
вещо лице и изплатено възнаграждение на адвокат по договор за правна защита от
12.03.2020г. и платежно нареждане на стр. 295 от делото.
Предвид факта, че искът е предявен
от синдика и не е внасяна предварително държавна такса, тя трябва да бъде
възложена на ответника по иска с оглед изхода на спора. Предявените искове са
за недействителност на процесните договори за цесия, с който
се прехвърлят вземанията, поради което при определяне цената на предявените искове, приложение
намират правилата за определяне на исковете за нищожност на договори, съгласно
чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК - стойността на договора, а в случая това е размера на цедираното вземане. Цената на иска следва да се определи от стойността на
самото вземане (благото), което е прехвърлено, като в
този смисъл е определение на ВКС № 42/29.01.2020г. по гр.д.№4836/2019г. на ВКС,
ІV г.о. и др. Предвид
горното за исковете по чл. 135 от ЗЗД, които се явяват основателни, държавната
такса следва да се определи върху размера на цедираните вземания общо и да се
възложи в тежест на ответната страна. Чрез атакуваните сделки несъстоятелният търговец е прехвърлил свои
вземания в общ размер на 546 743,79 лв., което се явява и цената на
исковете, но съобразно изричната разпоредба на чл. 649, ал.6 от ТЗ, държавната
такса от 4% върху горната сума следва да бъде събрана от ответната страна, а в
случая същата възлиза на 21 869,75 лв. Горната сума следва да бъде
заплатена от ответника «Ню Е.С.» ЕООД.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо кредиторите
на длъжника „Ф.е.“ ООД / в несъстоятелност/, ЕИК ******, по исковете с
правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 649, ал.1 от ТЗ, предявени
от А.Г.К. в качеството му на синдик на „Ф.е.“ ООД, със съдебен адрес ***, срещу
„Н.Е.С.“ ЕООД, EИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, ж.к******, и със съдебен адрес ***2, и „Ф.е.“ ООД / в
несъстоятелност/, ЕИК ******, следните сделки, представляващи договори за
цесия, всички с вписана дата от 01.12.2017г., и съгласно които „Ф.е.“ ООД като
цедент прехвърля на „Н.Е.С.“ ЕООД следните вземания: 1/ вземане
към „С..” ЕООД, ЕИК ******, в
размер на 33 824,11 лв., произтичащо от комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕ3004850 от 31.08,2017 г„ сключен между „Ф.Е.” ООД и „С..”
ЕООД; 2/ вземане към „Г.-С.П.”
ЕООД, ЕИК ******, в размер на
2847,61 лв., произтичащо
от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги и фактура № ********** /
30.11.2017г.; 3/ вземане към „Р.И.-**”
ЕООД, ЕИК ******, в размер на 11
608,99 лв., произтичащо от комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FЕЗ000482 от 28.03.2014 г., споразумение към договора от
17.03.2016 г. и издадени фактура № **********/31.10.2017 г. и фактура №
**********/30.11.2017 г.; 4/ вземане
към „ П.И.А.БГ” ЕООД, ЕИК ******, в размер на 20 095,98 лв., произтичащо от комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3000781/18.07.2014 г. и фактура № ********** /
30.11.2017 г.; 5/ вземане към „К.” ООД,
ЕИК ******, в размер на 78
150,60 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги и фактура № **********/31.07.2017г., фактура № 10 00097006 / 31.08.2017
г. фактура № 10 *********/30.09.2017 г., фактура № ********** /31.10.2017 г. и
фактура№ ********** / 30.11.2017 г.; 6/ вземане
към „О.П.” ООД, ЕИК *********, в
размер на 19 050,17 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕ 3003918 /06.04.2016
г., анекси 1, 2 и 3 към Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент от 06.04.2016 г. и фактура № ********** /30.11.2017г.; 7/ вземане към „К.Ф.” ООД, ЕИК
********, в размер на 19 891,30 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3004957 от
27.10.2017 г. и фактура № ********** от 30.11.2017 г.; 8/ вземане към „А.К.” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 14 876,86 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3004811 от
09.08.2017 г. и фактура с № ********** / 30.11.2017 г.; 9/ вземане към „А.Т.” ЕООД, ЕИК **********, в размер на 89 147,10 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент № FЕ 3001934 / 16.03.2015 г., Споразумение № 2 към
последния, фактура № 2577 / 30.11.2017 г.; фактура № ********** / 30.11.2017 г.; фактура
№ ********** /31.10.2017 г.;
фактура № ********** / 30.09.2017 г.; фактура № ********** /31.08.2017 г.; и
фактура № ********** /31,07.2017 г.; 10/ вземане към „Софийски имоти” ООД, ЕИК ********, в размер на 17 720,23 лв., произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент № FЕ 3004247 от 28.09.2016 г. и фактура №
**********/30.11.2017г.; 11/ вземане
към „Д. - 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД, ЕИК *******, в размер на 117 272,22 лв., произтичащо
от ЕФЕТ споразумение от 14.10.2015 г., Анекс № 2 Потвърждение към индивидуален
договор с № FЕ3004789 от 01.08.2017 г., фактура № ********** /
31.10.2017 г., фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура № 2369 /31.10.2017
г., фактура № ********** / 15.11.2017 г.; 12/ вземане към „С.-**” ЕООД, ЕИК **********, в размер на 11 824,94 лв, произтичащо от Комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги № FЕ3004695 от 11.04.2017 г., фактура № ********** /
30.09.2017 г., фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура № ********** /
30.11.2017 г.; 13/ вземане към „Б.С.М.”
ЕАД, ЕИК **********, в размер на
13 131,65 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FЕЗ0004100/22.06.2016г.; 14/ вземане
към „А.” ООД, ЕИК **********, в
размер на 13 651,22 лв.,произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FЕ3000064 /
05.08.2013 г., анекс № 6 към последния, фактура № ********** / 30.11.2017 г.; 15/ вземане към „С.М.- Н.и Т.” ЕООД, ЕИК **********, в
размер на 18 679,85 лв., произтичащо от фактура № **********
/30.04.2017г., фактура № ********** / 31.05.2017 г., фактура№ ********** /
30.06.2017 г., фактура № ********** / 31.07.2017 г., фактура № ********** /
31.08.2017 г., фактура № **********/ 30.09.2017 г., фактура № ********** /
31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017г.16/ вземане към УМБАЛ „С.М.” - Плевен ООД, ЕИК *********, в размер на 50 586,78 лв., произтичащо от фактура
№ ********** / 31.08.2017 г., фактура № ********** / 30.09.2017 г,, фактура №
********** / 31.10.2017 г,, фактура № ********** / 30.11.2017 г. и вземане към „А.90” ООД, ЕИК ********, в размер на 14 384,18 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
евентуалните искове по чл. 647 ал.1 т. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание
чл. 55 ал.1 прел. ІІІ от ЗЗД „Н.Е.С.“
ЕООД, EИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к******, и със съдебен адрес ***2 да върне на „Ф.Е.“ ООД / в
несъстоятелност/, ЕИК ******, следните вземания, предмет на договорите за
цесия, а именно: 1/ вземане към „С..” ЕООД, ЕИК ******, в размер на 33 824,11 лв.,
произтичащо от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3004850 от 31.08,2017 г„
сключен между „Ф.Е.” ООД и „С..” ЕООД; 2/ вземане към „Г.-С.П.” ЕООД,
ЕИК ******, в размер на 2847,61 лв., произтичащо от комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги и фактура № ********** / 30.11.2017г.; 3/ вземане
към „Р.И.-**” ЕООД, ЕИК ******, в размер на 11 608,99 лв., произтичащо
от комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕЗ000482 от 28.03.2014 г.,
споразумение към договора от 17.03.2016 г. и издадени фактура №
**********/31.10.2017 г. и фактура № **********/30.11.2017 г.; 4/ вземане към „К.”
ООД, ЕИК ******, в размер на 78 150,60 лв., произтичащо от Комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги и фактура № **********/31.07.2017г., фактура № 10
00097006 / 31.08.2017 г. фактура № 10 *********/30.09.2017 г., фактура №
********** /31.10.2017 г. и фактура№ ********** / 30.11.2017 г.; 5/ вземане към
„О.П.” ООД, ЕИК *********, в размер на 19 050,17 лв., произтичащо от Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FЕ 3003918 /06.04.2016 г., анекси 1, 2 и 3 към Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент от 06.04.2016 г.
и фактура № ********** /30.11.2017г.; 6/ вземане към „К.Ф.” ООД, ЕИК ********,
в размер на 19 891,30 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги № FЕ3004957 от 27.10.2017 г. и
фактура № ********** от 30.11.2017 г.; 7/ вземане към „А.К.” ЕООД, ЕИК **********,
в размер на 14 876,86 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕ3004811 от 09.08.2017 г. и
фактура с № ********** / 30.11.2017 г.; 8/ вземане към „А.Т.” ЕООД, ЕИК *********,
в размер на 89 147,10 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FЕ 3001934 / 16.03.2015 г.,
Споразумение № 2 към последния, фактура № 2577 / 30.11.2017 г.; фактура №
********** / 30.11.2017 г.; фактура №
********** /31.10.2017 г.; фактура № ********** / 30.09.2017 г.; фактура №
********** /31.08.2017 г.; и фактура № ********** /31,07.2017 г.; 9/ вземане
към „Д. - 2001 ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ООД, ЕИК *********, в размер на 117 272,22
лв., произтичащо от ЕФЕТ споразумение от 14.10.2015 г., Анекс № 2
Потвърждение към индивидуален договор с № FЕ3004789 от 01.08.2017 г.,
фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура № ********** / 31.10.2017 г.,
фактура № 2369 /31.10.2017 г., фактура № ********** / 15.11.2017 г.; 10/ вземане
към „С.-**” ЕООД, ЕИК ********, в размер на 11 824,94 лв, произтичащо от
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FЕ3004695 от 11.04.2017 г.,
фактура № ********** / 30.09.2017 г., фактура № ********** / 31.10.2017 г.,
фактура № ********** / 30.11.2017 г.; 11/ вземане към „Б.С.М.” ЕАД, ЕИК ********,
в размер на 13 131,65 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № FЕЗ0004100/22.06.2016г.; 12/ вземане към „А.”
ООД, ЕИК *********, в размер на 13 651,22 лв.,произтичащо от Комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FЕ3000064 / 05.08.2013 г., анекс
№ 6 към последния, фактура № ********** / 30.11.2017 г.; 13/ вземане към „С.М.- Н.и Т.” ЕООД,
ЕИК ********, в размер на 18 679,85 лв., произтичащо от фактура №
********** /30.04.2017г., фактура № ********** / 31.05.2017 г., фактура№
********** / 30.06.2017 г., фактура № ********** / 31.07.2017 г., фактура №
********** / 31.08.2017 г., фактура № **********/ 30.09.2017 г., фактура №
********** / 31.10.2017 г., фактура № **********/30.11.2017г.; 14/ вземане
към УМБАЛ „С.М.” - Плевен ООД, ЕИК *********, в размер на 50 586,78 лв.,
произтичащо от фактура № ********** / 31.08.2017 г., фактура №
********** / 30.09.2017г., фактура № ********** / 31.10.2017 г., фактура №
********** / 30.11.2017 г. и 15/ вземане към „А.90” ООД, ЕИК *********, в
размер на 14 384,18 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА по отношение на
вземанията, погасени чрез плащане, а именно както следва: към „ П.И.А.БГ” ЕООД,
ЕИК ******, в размер на 20 095,98 лв., произтичащо от Комбиниран договор
за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги № FЕ3000781/18.07.2014 г. и
фактура № ********** / 30.11.2017 г. и към „Софийски имоти” ООД, ЕИК **********,
в размер на 17 720,23 лв., произтичащо от Комбиниран договор за продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент № FЕ 3004247 от 28.09.2016 г. и
фактура № **********/30.11.2017г.
ОСЪЖДА „Н.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 60, и със съдебен адрес ***2, да заплати на ищеца А.Г.К. в
качеството му на синдик на „Ф.е.“ ООД, ЕИК ******, съдебен адрес ***, на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 964,87 лв. / дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Н.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 60, и със съдебен адрес ***2, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2, на основание чл. 649, ал.6
от ТЗ сумата от 21 869,75 лв. / двадесет и една хиляди осемстотин шестдесет и девет
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса по исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: