РЕШЕНИЕ №19
24.01.2019 година, град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, търговски състав
На двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
като разгледа докладваното от съдия Зъбова-Кочовска частно търговско дело № 6 по
описа за
Производството по делото е по Глава ХХІ на ГПК,вр.чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалбата на „П“ – ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Б., к-с „Л“, ул.“. №*,ет.4, представлявано от управител П. , чрез процесуален представител- адв. М. К. БАК, с адрес: гр. Б., ул.“Г“№1,ет.1, против решение №3/08.01.19г., постановено по т.д. №622/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърден отказ № 20181120131750-8/26.11.18г. на длъжностното лице по регистрацията към Търговски регистър-А. по вписванията(ТР-АВ).
Решението на първата инстанция се сочи за неправилно и се моли да бъде отменено като такова, а съдът да се произнесе, като отмени отказа на ТР- АВ и постанови да се извърши поисканото вписване.
Въведени са оплаквания, че съдът неправилно е преценил представените по делото доказателства, във връзка с вписването на посочените от жалбоподателя обстоятелства. Заявителят сочи, че е искал вписване по партидата си на продажба на дялове от съдружник в дружеството (Омега ПДК- ЕООД) на новоприет съдружник – А. К. , поради което следвало да се съобрази спазването на законните изисквания за трите участващи в членственото правоотношение лица: заявителя „П“ ООД, за съдружника в заявителя – „О“ ЕООД и за новоприетия в заявителя съдружник- физическо лице. Както длъжностното лице по ТР-АВ, така и съдът са изискали обаче доказателства за компетентност и правомощия на трето за горното правоотношение лице- „Б“, явяващо се едноличен собственик на „О“- ЕООД, което нямало участие в настоящото регистърно производство и статутът му бил ирелевантен за процесното вписване. Според чл.14, ал.2 от Учредителния акт на горното ЕООД, с имуществото му се разпореждал неговият управител, а не едноличният собственик на капитала. Това жалбоподателят намира достатъчно, за да обоснове законосъобразността на поисканото вписване. Независимо от казаното, той изпълнил указанията на длъжностното лице към ТР-АВ, но получил нови, отново извън проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ- да представи документ, от който да е видно дали директорът на едноличния собственик на капитала на продавача има правомощия да взема решения за продажба на дяловете. Като приел, че такива не се установяват, органът по вписванията постановил отказа си, потвърден на тези основания и от окръжния съд.
Според жалбоподателя това е неправилно. Той счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за осъществяване на поисканото вписване. Намира, че не дължи представяне на решението за регистрацията и устава на едноличния собственик на капитала на дружеството-прехвърлител на дяловете, т.к. проверката в такава насока излиза извън обхвата на чл.21 от ЗТРРЛЮНЦ. Не ангажира доказателства.
Проверката на Апелативен съд Бургас сочи подадената жалба за редовна, производството по нея за допустимо, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Със заявление вх. №20181120131750/20.11.2018г. настоящото дружество-жалбоподател е направило искане за вписване на следните промени по партидата си в ТР: прехвърляне на дялове от капитала на ,,П. И. Д. К.“ООД и вписване на нов съдружник- А. А. К. - техен приобретател .
Длъжностното лице по ТР-АВ е извършило проверка по реда на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл.91 от Наредба№1 от 14.02.2017г. за водене, съхранение и достъп до ТР и до регистъра на ЮЛНЦ и е дало неколкократни указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности, на основание чл.22,ал.5 от ЗТР. Поискал е удостоверение за учредяването на едноличния собственик на капитала на „О“ ЕООД-чуждестранното юридическо лице „“- Х. К. , Китай, с цел установяване компетентността и представителната власт на органа, който може да взема решения за разпореждане с дяловете, притежавани от горепосоченото ЕООД в ,,П. И. Д. К.“ООД. Поискал е и актуално удостоверение за съществуването на чуждестранното дружество и за лицата, които го представляват, както и декларация по чл.13, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, като на заявителя е даден предвидения в закона срок за извършване на поправките.
В изпълнение на указанията заявителят е представил дружествения си договор, копие от учредителния меморандум на чуждестранното юридическо лице-едноличен собственик на „О“ ЕООД в превод и копие от устава на същото чуждестранно дружество в превод на български език, които преводи нямат нотариална заверка на подписа на преводача. Към заявлението за вписване са приложени още: протокол от ОС на съдружниците в ,,П. И. Д. К.“ ООД от 17.10.18г., в който е взето решение за одобряване на молбата за членство на новия съдружник А. (последната също е приложена), както и съдружник „О“ да му прехвърли 148 216 броя дяла с номинал по 10 лв. всеки, представляващи 20,87% от капитала на,,П. “ ООД. Приложен е също протокол с решение на „Б“ чрез представител И. К. К. от 17.10.18г., за прехвърляне в собственост на А. К. на горепосочените дялове на „О“ЕООД от капитала на ,,П. “ ООД, на обща стойност от 1 482 160 лв. и за овластяване на управителя на ЕООД- М. Л. да извърши правните и фактически действия за продажбата на дяловете по предвидения в ТЗ ред. Представени към заявлението са още: декларация относно истинността на заявените обстоятелства; документ за внесена държавна такса; пълномощно; договор за прехвърляне на дялове от капитала на дружеството; декларация по чл.129,ал.1 от ТЗ.
Преценявайки установените с документите към заявлението факти, длъжностното лице по вписванията е постановило отказ за вписване на заявените обстоятелства, с мотивите, че приложеното копие от устав на „ Б. Л.“- Х. К. е от 03.04.2016г. според превода, а от 03.04.2013г.- съгласно текста, че не е изготвено съобразно чл.21а,ал.1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и не удостоверявало съществуването на горепосоченото дружество и лицата, които го представляват към 17.10.2018г.- датата на приложеното решение за прехвърляне на 148 216 дяла от капитала на ,,П. “ООД.
Споделяйки мотивите на длъжностностното лице по вписванията и доразвивайки ги, Окръжен съд Бургас е потвърдил постановения отказ.
Апелативният съд възприема същия краен правен извод, който при съобразяване на изнесените в жалбата оплаквания, обосновава така:
Продажбата на дялове, притежавани в друг търговец от регистрираното в Р България дружество „О“ЕООД- Бургас, в полза на трето лице, се извършва въз основа на взето за това решение на едноличния собственик на капитала на прехвърлителя, респективно от овластен от него с такива правомощия друг субект.
Видно от данните по делото, включително от документите, находящи се в електронното досие по партидата на „О“ ЕООД в търговския регистър и актуалното му състояние е, че негов едноличен собственик понастоящем е „Б“, регистрирано в Х. К. , Китай.
Документите в регистъра сочат, че при учредяването на „О“ЕООД(вписано в ТР на 20.06.13г.), едноличният собственик на капитала му „Б“е бил правосубектен и е бил представляван от единствения си учредител, съдружник и притежател на един дял от капитала му- И К. К. Следващ едноличен собственик на „О“ ЕООД е „П. “ООД, който връща дружеството на първоначалния едноличен собственик през м. март 2017г. Сделката е вписана в ТР на 21.03.17г.. Към този момент „Б“е съществувало и видно от представените в ТР документи, е било представлявано пак от И. К. К. чредителният меморандум и устава на „Б“, изискани допълнително от длъжностното лице по вписванията към ТР-АВ в превод на български език, с оглед заявлението на жалбоподателя, са съществували и са сканирани в превод по партидата на „О“ в ТР още преди приемането на промяната в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа и по-специално в новия чл.21а, ал.1, в сила от 01.03.2018г., изискващ преводите на чуждестранни документи, извършени в страната и ползвани на територията й да се заверяват нотариално. Следователно няма законово основание горепосочените документи да бъдат дерогирани за целите на производството. Доказателствената им сила следва да бъде зачетена от органа по вписването и от съда понастоящем, макар и без нотариална заверка на подписа на преводача.
В случая от значение за преценката по правилността на отказа според този съд е само това, че липсват доказателства за съществуването и представителството на чуждестранното дружество-едноличен собственик на капитала към датата на сключването на подлежащата на вписване в ТР-АВ сделка(17.10.18г.) по прехвърлянето на дяловете, притежавани от „О“ЕООД в ,,П. И. Д. К.“ООД, на новоприетия в последното като съдружник К. Затова приложеният към заявлението пред А. по вписванията протокол с решение на едноличния собственик на „О“ ЕООД(вж. л.39 – дело БОС) за разпореждането с дяловете на дружеството не удовлетворява дължимата от длъжностното лице проверка на подаденото заявление, съобразно изискванията на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 5 от същата разпоредба съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и подлежащият на обявяване акт и съответствието им със закона, се установяват от представените към заявлението документи, които според т.4 са задължителни приложения, подложени на проверка от длъжностното лице по вписванията, а при отказ и от съда, с цел извършването на преценката дали външните им белези отговарят на изискванията на закона.
Вземането на решението на едноличния собственик на капитала на прехвърлящото част от дяловото си участие дружество следва да бъде подкрепено с актуални към датата на сделката, респективно на заявлението за вписването доказателства за правосубектността му и за органното му представителство, но в случая такива данни няма.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че спазването на това изискване излизало извън пределите на дължимата от органа по вписването проверка, т.к. чл.14,ал.2 от учредителния договор на „О“ ЕООД възлагал на управителя му правомощията да се разпорежда с движими и недвижими активи на дружеството. Цитираната клауза е императивна, овластяваща и изрична. Като такава тя не подлежи на разширително тълкуване. Следователно касае разпореждането с права върху движими вещи и недвижими имоти на едноличното дружество, но в приложното й поле не попада прехвърлянето на дяловете му в други юридически лица. В подкрепа на това смислово тълкуване на разпоредбата при правоприлагането й е фактът, че жалбоподателят е приложил към заявлението за вписване на променените обстоятелства по партидата си в ТР протокола, съдържащ горецитираното решение (вж. л.39 – дело БОС) на едноличния собственик на „О“ ЕООД за прехвърляне на дяловете в полза на А. К. Иначе той би бил ненужен.
В обобщение на изложеното дотук и поради липсата на изискуемите от чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ предпоставки, заявеното вписване на обстоятелства в ТР-АВ следва да бъде отказано. Т.к. крайните правни изводи на съдилищата съвпадат, обжалваното решение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №3/08.01.19г., постановено по т.д. №622/18г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: