Р Е Ш Е Н И Е

    гр. Видин, 02.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Милена Стоянова

                                                                 

при секретаря  Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова  гр.дело № 2583 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от С.М.В. от гр. Видин и М.П.В. от гр. Пловдив, чрез адв. Е.С. против П.Г.А. и Р.А. K. - А.,*** с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт № 89, том V, рег. № 4515, дело № 805/2008г.  на нотариус № 029 с район на действие РС - Видин,  ищцата С.М.В. и съпругът й П. M.В., починал на 24.05.2015г. прехвърлили на ответника П.А. собственото  си придобито по време на брака жилище - апартамент с идентификатор 10971.502.144.1.3., находящ се на третия етаж от масивната триетажна сграда с идентификатор 10971.502.144.1., построена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.144 по КК на гр. Видин с административен адрес: гр. Видин, ул. Шести септември № 5 срещу задължението на първия ответник да издържа и гледа прехвърлителите докато са живи, и да им осигури спокоен и нормален живот. Посочва се, че по време на сключване на договора ответникът А. има сключен граждански брак с ответницата Р.А..

Поддържа се, че ответниците  не са изпълнявали поетите по договора задължения както приживе по отношение на прехвърлителя П. В., така и до момента на подаване на исковата молба в съда. Прехвърлителите сами се грижили за себе си, през зимните месеци пребивавали при дъщерите си, без ответниците да ги издържат и гледат, и дори без да се интересуват от тях.  Твърди се от ищците, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ответниците.

Посочва се също, че ищците са наследници на прехвърлителя П. В.,като първата ищца е негова съпруга, а втората ищца е негова дъщеря. Имотът е придобит в режим на СИО и поради това правата на първата ищца са 4/6 ид.ч., а на втората ищца са 1/6 ид.ч.

Иска се съдът да постанови решение, с което да развали договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му до размера на полагащите се на ищците наследствени части по закон или общо за 5/6 ид.ч., от които 4/6 ид.ч. за ищцата С.В. и 1/6 ид.ч. за ищцата М.В..

Ответниците в законния срок са оспорили иска като  неоснователен. Наведени са доводи,  че ответникът П.А. е изпълнявал поетите по договора задължения като е осигурявал на праводателите нужната издръжка и гледане – лично и чрез трето лице – неговата майка.. Обезпечавал е финансово операции на двамата праводатели. По отношение на ищцата С.В. е посочил, че от началото на м. септември 2019г. същата отказва без основание каквито и да е грижи, не отговаря на обаждания по телефона, гони ответника и неговата майка, не желае комуникация с тях.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.07.2008г. С.М.В. и съпругът й П. M.В. са прехвърлили на ответника П.Г.А. собствения си недвижим имот: жилище - апартамент с идентификатор 10971.502.144.1.3., находящ се на третия етаж от масивната триетажна сграда с идентификатор 10971.502.144.1., построена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.144 по КК на гр. Видин с административен адрес: гр. Видин, ул. Шести септември № 5 заедно с припадащите се идеални части срещу задължението на първия ответник да издържа и гледа прехвърлителите докато са живи и да им осигури спокоен и нормален живот, какъвто те са водили до сега, като продавачите са си запазили вещното право на ползване.  Този факт се установява от нотариален акт за прехвърляне на  недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане  № 89, том V, рег. № 4515, дело № 805/2008г.  на нотариус № 029 с район на действие РС - Видин .

От представения препис на удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Столична община, район Красно село, се установява, че ответниците П.Г.А. и Р.А. K. - А., са сключили граждански брак на 06.05.2000г. и към момента на сключване на договора са били вече съпрузи.

От представеното удостоверение за наследници от 16.04.2019г. изд. от общ. Видин, се установява, че П. M.В. е починал на 24.05.2015г., за което е издаден акт за смърт № 0330/25.05.2015г. Негови наследници са ищцата С.М.В. - съпруга, ищцата М.П.В. - дъщеря и В. П.А. - дъщеря.

Представени са от страните и многобройни документи за платени режийни разходи, от които не може да се направи извод, кой е извършил плащането.

По делото са разпитани шестима свидетели. 

Свидетелите Б. В. и В.В. – внучки на първата ищца и дъщери на втората ищца, излагат факти и обстоятелства, от които се установява, че  същите са първи братовчедки на ответника П.А.. В показанията си са категорични, че ответниците не са полагали грижи за бабата и дядото, а последните са се гледали сами, като за известен период от време са живели в с. Тошевци, а след това са живели в гр. Видин. И двете свидетелки посочват, че случайно са разбрали за прехвърления имот от бабата и дядото на техния първи братовчед.

Според свидетелката Б. В., бабата и дядото не са живели в гр. София при ответника. Свидетелката посочва, че баба й и дядо й са постъпвали няколко пъти в лечебни заведения по повод различни здравословни проблеми. Ответниците не са се грижили за тях и не са плащали разходи по лечението им, като за една от операциите свидетелката е дала пари на дядо си.  Впечатленията на свидетелката относно полаганите грижи са от посещенията й в гр. Видин през отпуските, както и от престоя й за около три дни през месеците. Свидетелката установява, че когато са прехвърлили имота, баба й дядо й, са били добре и не са имали заболявания по това време. След прехвърлянето на имота те не са споделяли нищо на свидетелката. Според нея през целия период – от 2008 г. до момента, майка й е полагала грижи за тях, идвала е при тях, помагала им е. Сметките на бабата към настоящия момент се плащат от майка й със собствени средства.

Свидетелката посочва случаи от 2019г., когато е закарала бабата при майка й в гр. Пловдив, а след това в гр. София при другата й дъщеря.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно инцидент на 01.08.2019г. на събор в с. Тошевци, тъй като същата не е пряк очевидец, а преразказва казано й от трети лица.

Свидетелката В.В. пък посочва, че от 2010г. тя се е  грижила за баба й и дядо й, а ответникът е идвал два пъти в годината за малко. Посочва, че тя е ходила с бабата до  банкомата да й тегли пенсията, защото не вижда, пазарувала е, купувала е лекарства, придружавала я е навсякъде, водила я при личния лекар. Свидетелката посочва също, че докато дядото е бил жив, те си живеели в с. Тошевци лятно време. След като дядото се поразболял, те дошли във Видин. Бабата е живяла в гр. София  при леля й двете зими на 2017 г. и на 2018 г.,  за около 2-3 месеца. Тази свидетелка също посочва, че прехвърлителите са се издържали сами.

Свидетелката посочва и за заболявания на бабата и дядото, и  претърпени от тях медицински интервенции, които разходи са поети от самите тях.

След прехвърляне на имота, не са споделяли дали П. ги гледа или не, нищо не са й казвали, а тя не е задавала въпроси.

Свидетелката посочва, че ответникът се е дезинтересирал от бабата, а от 02.10.2019 г. до момента майка й полага грижи за нея, както и плаща сметките със собствени средства за ел. енергия, вода, телефони, с изключение на един месец - декември 2019 г., когато  се е оказало, че сметката за ток е била платена.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно инцидент през лятото на 2019г.. на събор в с. Тошевци, тъй като същата не е пряк очевидец на описаното.

Свидетелят Р. Н.– семеен приятел на свидетелката В.В., който познава бабата и дядото от 2012г. посочва случай, когато се е наложило да вдигне  дядото, защото е паднал, както и че няколко пъти им е купувал лекарства през пролетта на 2015г. Този свидетел посочва, че не е виждал внука му П. да идва да го гледа, когато дядото е бил болен,  както и че С. е споменавала, даже плачела понякога и казвала, че трябва да ги гледат, но не идват. Според свидетеля, тя говорела за внуците П. и С.

Свидетелят установява, че от м. август 2019г. за бабата грижи полага дъщеря й М.. Свидетелят знае, че бабата е ходила на гости в гр. Пловдив, както и че е била няколко месеца в гр. София при другата си дъщеря В.

Свидетелят В. А. – дъщеря на първата ищца, сестра на втората ищца и майка на първия ответник установява съвсем различни обстоятелства, а именно, че още през 1999-2000г. родителите й са дошли да живеят при тях в гр. София, защото изникнали  много проблеми със здравето им и трябвало да се лекуват.  Според тази свидетелка,  до есента - октомври, ноември на 2006 г. – 2007 г., родителите й са живели постоянно при нея, без да си ходят във Видин.  През пролетта на 2007 г. - 2008 г. ответникът П. ги докарал във Видин, защото се чувствали по-добре и искали да си стоят в тяхното жилище,  като според свидетелката най-вече големият й син П. се е грижил за тях. Тогава родителите й решили да прехвърлят жилището във Видин на големия  й син, защото много се  грижи за тях, а на децата на сестра й са дали  кеш – по 12 000 лв. на сватбите. Свидетелката посочва, че още когато са заживели  в София, родителите й не са искали да отидат при  внука П., а са се разбрали, че той ще помага с финансови средства. Според показанията й, от момента когато са прехвърлили  имота на П. до смъртта на дядото, П. се е грижил за тях. Винаги е идвал във вкъщи с Р., купувал им е лекарства. Финансите, които е трябвало да се дават, парите за операции, той се е грижил за тях. П. е плащал операциите. Свидетелката посочва, че за едната операция на бабата парите не стигнали  и тя се обадила на голямата племенница Б. да и й изпрати пари, а след това тези пари били възстановени.

Свидетелката установява също, че докато дядото е бил жив, никога не е чула от него или от бабата оплаквания, че не се полагат достатъчно грижи за тях и те били доволни от грижите. След смъртта на дядото, взели бабата в София при тях, като до 01.08.2019 г. бабата е пътувала  между Видин и София. Тогава отишли на село и  тя заявила, че няма да се връща с тях, неясно защо. След това ответникът й се е обаждал по телефона, но никой  не вдигал. Според свидетелката, не са имали никакви дрязги преди това, но в един момент майка й започнала да се държи странно.

Свидетелката посочва, че откакто имота е прехвърлен, сестра й не е разговаряла с родителите, не е виждала баща им, защото е прехвърлил жилището. Дошла е на погребението. Според нея, племенниците не са полагали грижи за бабата и дядото, защото едната работи в Свиленград, а другата е била във Видин, но не е ходила изобщо при баба си. Баба й е казвала, че я е виждала, а тя се е обръщала на другата страна.

Тази свидетелка посочва също, че по  време на оперативни интервенции тя  и синът й П., както и  другият й син са били покрай бабата и дядото, а племенниците й  не са ги посещавали през това време.

Имало е моменти, в които П. лично се е грижил за тях. Водил ги е по болници, карал ги е, носил е храна, но повечето от грижите е полагала свидетелката вкъщи, защото така са се разбрали. Синът й е давал пари, за да се грижи за тях  и тя е  плащала разходи за ток, лекарства, прегледи.

Свидетелката посочва, че синът й е изпращал  пари по банковата сметка, плащал е и тока,  след като майка и дошла във Видин и не са имали контакт с нея.

През април 2019г. майка й получила инсулт и била в болница 7 дни. Тогава свидетелката дошла във Видин. През това време нито сестра й, нито  племенниците се интересували от състоянието на майка й. Свидетелката посочва, че дошъл синът й П. ***. П. е плащал за лекарства и престоя в болницата.

Свидетелката установява, че към момента  сестра й полага грижи за майка им, но синът й им помага като превежда пари по сметка на бабата, както и че е платил сметка за ток.

Свидетелката С. Г.– съседка на свидетелката В. А. ***,  посочва, че познава П. и С. от 1996 г., но лично се познават от  1999 г., когато отишли да живеят при дъщеря си в „Овча купел“.

Тази свидетелка посочва, че от 1999 г. до към 2008 г.  бабата и дядото живеели постоянно и пролет и зима при В.в София. Там били регистрирани и имали лични лекари. От 2008 г. решили лятото да изкарат на село, а зимата - в София.

Свидетелката споделя лични впечатления от разговори със С. и П., а именно желанието на дядото да прехвърли имот на внука си П., който единствено се грижи за него. Свидетелката посочва също, че  ответникът е полагал грижи за баба си и дядо си, а също е оставял пари на майка си за разходи, както и е пазарувал продукти, тъй като баба му  и дядо му си имали стая в жилището при майка му.

Свидетелката установява, че П. и С. ***, а есента се прибирали в София. Обслужвали са се сами, не са имали нужда от придружител, двамата са се гледали. След като починал П., С. останала да живее при Виолета.  Лятото идвала във Видин. През това време В.и П. се грижили за нея. Всеки петък тръгвали за Видин. С. можела сама да се грижи за себе си, защото сама си ходела, сама си готвела. С. не се е оплаквала да има нужда от медицински грижи и да й е отказвано.

Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Б. М., тъй като този свидетел не установява никакви конкретни факти и обстоятелства, на които да е бил пряк очевидец, и които да са от значение за спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, което следва да се тълкува съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да установи изпълнение на задължението по договора от прехвърлителя, а именно, че е прехвърлено правото на собственост на приобретателя и това е доказано в процеса с представения нотариален акт. Доказателствената тежест за изпълнение на поетите с договора задължения е на приобретателите – ответниците по делото. Съгласно договореното, приобретателя се е задължил да издържа и гледа прехвърлителите докато са живи, и да им осигури спокоен и нормален живот, какъвто те са водили до сега. Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора -  Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева.

  В случая, от показанията на разпитаните свидетели е установено, че  към момента на  сделката през 2008г., прехвърлителите са били в  добро общо състояние за възрастта си, обслужвали са се сами. През лятото са живели  на село и в гр. Видин, а през зимата –в гр. София при дъщеря си – свидетелката В. А., която е полагала грижи за тях съвместно с ответника П.А., като последният е участвал основно с парични средства, закупуване на хранителни продукти, както  и транспортиране на прехвърлителите където е необходимо. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката С. Г., която има преки и непосредствени впечатления от отношенията между прехвърлителите, ответника и неговата майка. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са обективни и непротиворечиви. Същите потвърждават показанията на свидетелката В.А. относно обема и вида на положените грижи по отношение на прехвърлителите. Въпреки близката родствена връзка на св. А. със страните по делото, съдът кредитира и нейните показания като обективни, тъй като се припокриват с показанията на св. Г., както и с част от показанията на останалите свидетели. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелките Б. В. и В.В., че за прехвърлителите не са полагани никакви грижи от страна на преобретателя и че е налице пълно неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане.  И двете свидетелки не отричат, че прехвърлите през лятото са живели на село и в гр. Видин, а през зимата са живели при тяхната леля -  св. А. ***.   С оглед на това, че едната свидетелка живее от години в гр. Пловдив, а другата в с. Новоселци, съдът приема, че същите не са имали непрекъснати, преки и непосредствени впечатления за обема на предоставените грижи от страна на преобратетелите, а показанията им се базират на субективно разбиране относно изпълнение на договора за издръжка и гледане, като съдът отчита и факта на близката им родствена връзка с втората ищца по делото, която е тяхна майка и е напълно разбираемо да са заинтересовани от изхода на спора.  Доказателство за това са например показанията на св. Б. В. в частта, в която същата твърди, че през целия период от сключване на договора през 2008г. до момента, грижи за прехвърлителите е полагала само нейната майка, която е живяла в гр. Пловдив. Тези твърдения не  намират опора и не съответстват на нито едно от събраните доказателства по делото, тъй като се установи, че прехвърлителката С.В. е живяла за малко при дъщеря си в гр. Пловдив, но това е станало едва след смъртта на съпруга й П. В.. Липсват каквито и да било данни преди това, прехвърлителите да са живели при другата си дъщеря – ищцата М.В. или същата да е живяла в гр. Видин при родителите си.

Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам.  Установи се, че до смъртта на прехвърлителя П. В., не е  имало спор относно обема на предоставените грижи от страна на приобитателите. Въпросът дали е налице изпълнение се решава конкретно за всеки случай, с оглед ангажираните по делото доказателства, като няма пречка - изпълнението на конкретните задължения да се осъществява и чрез трети лица -  Определение № 796/01.06.2012г. по гр.д. № 202/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. В случая се събраха достатъчно доказателства, че ответникът е изпълнявал поетите по договора задължения, както лично, така и чрез майка си с оглед действителните нужди на  кредиторите до смъртта на П. В.. Фактът, че липсват данни, приживе прехвърлителят да е образувал дела срещу ответниците за разваляне на договора за гледане и издръжка, е достатъчен да обоснове, че същият се е чувствал удовлетворен от насрещната престация на  внука си.  В Решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, постановено като задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК по аналогичен случай, е посочено, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Именно такъв е и настоящия случай по отношение на П. В.. Индиция за това са както показанията на св. Г., че П. В. е споделял приживе, че внукът му П. се грижи за него, така  и показанията на свидетелките  Б. и В.В.и, които посочват, че след прехвърляне на имота, баба им и дядо им  не са споделяли нищо във връзка с поетото от ответника задължение за издръжка и гледане. В тази връзка, показанията на св. Р.Н., че прехвърлителите се оплаквали, че внуците  не ги гледали, и според него това били внуците П. и С., съдът приема за изолирани и несъответстващи на показанията на другите свидетели и поради това не ги кредитира.

Доказателства за изпълнение на договора по отношение на П. В. от страна на втория ответник не се събраха, но съгласно ТР № № 6 от 15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК, докладчик съдията Любка Б., когато поетите по договора за гледане и издръжка задължения, се изпълняват от  единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира исковата претенция в частта на разваляне на договора за гледане и издръжка  по отношение на прехвърлителя  П. В. за неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

По отношение на исковата претенция на прехвърлителката С.В., съдът намира следното:

Задължението за издръжка и гледане по сключения алеаторен договор изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на ответната страна. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителката да живее спокойно и несмущавано и без намаление на жизнения й стандарт, тогава неизпълнението е значително и то обосновава развалянето на договора. В този смисъл е постоянната практика на ВКС.

В процеса безспорно се установи от показанията на разпитаните свидетели, че през един дълъг период от време ответникът е полагал грижи за ищцата, лично и чрез трето лице,  но от лятото на 2019г.  отношенията на страните са се влошили. Ищцата е отказала да се върне да живее в гр. София, като в процеса останаха неизяснени обстоятелствата довели до нейния отказ. От м. октомври 2019г. непосредствените грижи за нея са поети от дъщеря й М.В.. От тогава ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора в техния пълен обем и не е осигурил на ищцата необходимите грижи и издръжка, като се има предвид възрастта на ищцата – 87г. и влошеното здравословно състояние, което не й позволява да се грижи сама за себе си. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Б. В., В.В.. Свидетелката В. А. също установява, че от тази дата сестра й полага грижи за ищцата. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която посочва, че след м. 10.2019г. ответникът също полага грижи за прехвърлителката. Фактът, че след тази дата същият спорадично е извършвал някакви плащания или превод на незначителни суми по сметка на ищцата, не  е достатъчен, за да се приеме, че изпълнява задълженията си по договора за издръжка и гледане в пълен обем. Задължението по алеаторния договор е неделимо по обем и периоди. Ответникът е следвало да  престира такива грижи, които да съответстват на нуждите на прехвърлителката. Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация и не за целия период, е основание за разваляне на договора изцяло поради неизпълнение. Разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е неприложима в настоящия случай, тъй като неизпълнената част не е незначителна, с оглед интересите на кредитора.

При неоказано съдействие от страна на ищцата, включително и при провокативно поведение от нейна страна, ответникът би бил изправна страна само ако е предоставил изпълнение на задълженията си в парична равностойност, т.е в размер, съответстващ на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая това не е сторено. Едва в хода на делото ответникът е започнал да извършва плащане на парични средства, които ищцата не е приела. Липсват доказателства ответникът да е направил искане за трансформация на задълженията от натурални в парични по надлежния ред преди  съдът да е сезиран с иск за разваляне на договора поради пълното му неизпълнение.

С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав намира исковата претенция в частта по отношение на ищцата С.В. за основателна и като такава  ще следва да се уважи, като  договора за гледане и издръжка ще следва да се развали поради неизпълнение  до притежаваната от тази ищца идеална част от процесния имот.

С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците П.Г.А. и Р.А. K. – А. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата С.М.В. разноски за платена д.т., за вписване на исковата молба и за адвокатско възнаграждение в общ размер от 289.25 лена.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците С.М.В. от гр. Видин и М.П.В. от гр. Пловдив ще следва да бъдат осъдени да заплатят на  ответниците  П.Г.А. и Р.А. K. – А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 533.34 лева съобразно отхвърлената част на иска.

Воден от горното, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД  поради неизпълнение договорът за  прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.07.2008г., оформен с нотариален акт № 89, том V, рег. № 4515, дело № 805/2008г.  на нотариус № 029 с район на действие РС – Видин, в частта му по отношение на прехвърлителя С.М.В. с ЕГН ********** до размера на притежаваните от същата 3/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт, като в частта за наследствените идеални части от по 1/6 ид.ч. за всяка от ищците по отношение на прехвърлителя П. M.В., починал на 24.05.2015г. - ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като неоснователна.

ОСЪЖДА П.Г.А. с ЕГН ********** и Р.А. K. – А. с ЕГН **********,***  да заплатят на С.М.В. с ЕГН ********** *** разноски в общ размер от 289.25 лева.

ОСЪЖДА С.М.В. с ЕГН ********** *** и М.П.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на П.Г.А. с ЕГН ********** и Р.А. K. – А. с ЕГН **********,*** разноски в размер на 533.34 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: