№ 4898
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100103559 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. С. Т. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за настъпилите от И. С. Т. неимуществени и имуществени вреди, причинени в
резултат на незаконното обвинение, в общ размер на 83 320 лв., от които:
- 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от
датата на увреждането – 10.02.2022 г. /влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното изплащане на обезщетението;
- 13 320 лева – представляващи имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари
за ДП, НОХД и ВНОХД, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането - 10.02.2022 г.
/влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на 10.05.2012 г. бил задържан със заповед за задържане № 33-
133/10.5.2012 г. на ГДБОП-МВР във връзка с чл. 321, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 НК. На
11.05.2012 г. бил привлечен като обвиняем с постановление по ДП № 31/2012 г. на СО-СП
/пр. пр. № 450/2012 г. на СП/. Били му повдигнати обвинения по чл. 321, ал. 3, вр. 2, т. 2 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 от НК /че от февруари 2012 г. до 10.05.2012 г. бил участвал в организирана
престъпна група с други лица, като групата е била насочена към извършване на данъчни
престъпления по чл. 255 от НК и е била създадена с користна цел/ и по чл. 255, ал. 3 вр. с ал.
1, т. 6, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК /че през периода 02-03.2012
г. като помагач умишлено улеснил други лица да избегнат плащането на данъчни задължения
в особено големи размери - около 200 000 лева, чрез набавяне на средства - предоставяне на
1
търговски дружества и фактури от „липсващи търговци“ за приспадане на неследващ се
данъчен кредит/. Бил задържан за 72 ч. С постановление от 13.05.2012 г. на прокурор на СП
му била наложена забрана за напускане пределите на страната. На 13.05.2012 г. по ЧХД
719/2012 г. на СпНС му била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, която
била потвърдена от АСпНС. На 12.07.2012 г. по ЧНД № 1071/2012 г. на СпНС мярката за
неотклонение била изменена в парична гаранция в размер на 15 000 лв., която била
обжалвано и с определение от 27.07.2012 г. на АСпНС била отменена и наложената
гаранция. Забраната за напускане пределите на страната била отменена и снета на
21.01.2014 г. Повторно бил привлечен като обвиняем, обвинителният акт бил внесен в съда
на 20.12.2014 г. Делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални
нарушения. След това било образувано НОХД № 507/2015 г. на СпНС, по което били
проведени 63 о. с. з. С присъда по делото от 02.03.2020 г. бил признат за невиновен и
оправдан. Образувано било ВНОХД № 373/2020 г. на АСпНС, по което били проведени 3 о.
с. з. Решението в частта, с която бил оправдаван не било протестирано и влязло в сила на
10.02.2022 г. Производството продължило 9 г. и 9 месеца. Търпял много вреди. Накърнени
били честта, достойнството и доброто му име. Бил задържан 2 месеца и 17 дни. Създаден му
бил дискомфорт и неудобство. Загубил работата си. Ограничено му било правото свободно
да се придвижва. Явяването в с. з. било пречка да работи да учи. Завършил следването си,
след като наказателното производство влязло в сила. Делото било медийно отразено.
Негативно се отразило производството върху здравето му. Негативните последици все още
не били отшумели. Бил заплатил и сумата в размер на 13 320 лв. за адвокатски хонорари в
хода на производството. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Претенцията била недопустима. Оспорва исковете по основание и по размер.
Оспорва по основание и размер и претенцията за заплатени адвокатски възнаграждения.
Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Не били представени
доказателства за обема на адвокатската защита. Хонорарът бил прекомерен и не
съответствал на реално положения адвокатски труд. Липсвали доказателства медийното
разгласяване на производството да е станало от прокуратурата. Нямало доказателства за
преживените болки и страдания. Не били представени доказателства за увредено
здравословно състояние, както и за продължителността на наказателното производство и
наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда. Оспорва мерките за
неотклонение да са се отразили значително на начина на живот на ищеца. Оспорва ищецът
да е възпрепятстван да упражнява трудова дейност и да завърши своевременно висшето си
образование. Възразява срещу началния момент, от който се претендира законна лихва.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението бил
завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 14.05.2024 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че:
- срещу ищеца е образувано ДП № 31/2012 г. на СО-СП /пр. пр. № 450/2012 г. на СП/
за престъпление по чл. 321, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6, пр. 2
и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК;
- с Присъда НОХД № 507/2015 г. на СпНС ищецът бил признат за невиновен по
повдигнатите обвинения. С решение ВНОХД № 373/2020 г. на АСпНС присъдата относно
ищеца била потвърдена и влязла в сила на 10.02.2022 г.
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
С Постановление от 11.05.2012 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
ДП Б 28/2012 г., по описа на ГД „БОП“ – МВР, по което била образувана пр. пр. № 450/2012
г. по описа на СП. На ищеца било повдигнато обвинение за това, че в периода от началото на
м. февруари 2012 г. до 10 май 2012 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група
– структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат престъпления по
чл. 255 НК и групата е създадена с користна цел – престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2,
вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, както и за това, че през периода от м. февруари 2012 г. до м. март 2012
г., при условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач умишлено е
улеснил извършването на престъпление да се избегне плащането на данъчни задължения в
особено големи размери около 200 000 лева – престъпление по чл.255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6,
пр. 2 и т. 7 НК, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
Установява се, че на 10.05.2012 г. бил задържан със заповед за задържане от
10.05.2012 г. на „БОП“-МВР за 24 часа, а с постановление на прокурор от СП от 11.05.2012 г.
бил задържан за срок от 72 часа.
По образуваното досъдебно производство № 28/2012 г. по описа на ГД „БОП“ – МВР,
пр. пр. № 450/2012 г. по описа на СП било внесено искане от Специализираната
прокуратура, за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С
определение от 13.05.2012 г. по н. ч. д. № 719/2012 г. по описа на СпНС, спрямо ищеца е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която след обжалване е била
потвърдена с определение от 23.05.2012 г. по в. н. ч. д. № 77/2012 г. по описа на АСпНС, 1-ви
състав.
С определение от 20.07.2012 г. по ч. н. д. № 1071/2012 г. на СпНС, IV-ти състав,
мярката на ищеца била изменена в „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лева. С
определение от 27.07.2012 г. по в. н. ч. д. № 127/2012 г. на АСпНС, II-ри с-в, е отменено
изцяло определението от 20.07.2012 г. по ч. н. д. № 1071/2012 г. на СпНС, 4 състав и е
постановено ищецът да остане без мярка за неотклонение и да бъде освободен незабавно.
Установява се от удостоверение на СДВР, че на ищеца е наложена и мярка за
процесуална принуда забрана за напускане на Република България в периода 14.05.2012 г. –
21.01.2014 г.
3
С постановление от 07.10.2014 г. на следовател в Следствен отдел при
Специализираната прокуратура, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
31/2012 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 450/2012 г. по описа на СП за престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 и 7, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
С присъда от 02.03.2020 г. по НОХД № 507/2015 г. по описа на СпНС, 12 състав,
ищецът И. С. Т. е признат за невинен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр.
ал. 2 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр.
ал. 1 НК.
Представени са доказателства за проведените о. с. з. по НОХД № 507/2015 г. на
СпНС, както следва над 60 о. с. з. заседания: съдебно заседание на 28.05.2015 г., съдебно
заседание на 04.08.2015 г., съдебно заседание на 16.09.2015 г., съдебно заседание на
02.11.2015 г., съдебно заседание на 30.11.2015 г., съдебно заседание на 10.12.2015 г., съдебно
заседание на 19.01.2016 г., съдебно заседание на 12.02.2016 г., съдебно заседание на
26.02.2016 г., съдебно заседание на 07.03.2016 г., съдебно заседание на 08.03.2016 г., съдебно
заседание на 24.03.2016 г., съдебно заседание на 25.03.2016 г., съдебно заседание на
06.04.2016 г., съдебно заседание на 07.04.2016 г., съдебно заседание на 06.06.2016 г., съдебно
заседание на 14.06.2016 г., съдебно заседание на 14.07.2016 г., съдебно заседание на
21.09.2016 г., съдебно заседание на 28.09.2016 г., съдебно заседание на 18.11.2016 г., съдебно
заседание на 02.12.2016 г., съдебно заседание на 10.01.2017 г., съдебно заседание на
06.03.2017 г., съдебно заседание на 16.03.2017 г., съдебно заседание на 11.04.2017 г., съдебно
заседание на 02.05.2017 г., съдебно заседание на 26.05.2017 г., съдебно заседание на
14.07.2017 г., съдебно заседание на 21.09.2017 г., съдебно заседание на 29.09.2017 г., съдебно
заседание на 19.10.2017 г., съдебно заседание на 26.10.2017 г., съдебно заседание на
08.11.2017 г., съдебно заседание на 16.11.2017 г., съдебно заседание на 24.11.2017 г., съдебно
заседание на 11.12.2017 г., съдебно заседание на 18.12.2017 г., съдебно заседание на
12.01.2018 г., съдебно заседание на 29.01.2018 г., съдебно заседание на 06.02.2018 г., съдебно
заседание на 12.02.2018 г., съдебно заседание на 14.03.2018 г., съдебно заседание на
28.03.2018 г., съдебно заседание на 11.05.2018 г., съдебно заседание на 17.07.2018 г., съдебно
заседание на 17.12.2018 г., съдебно заседание на 11.03.2019 г., съдебно заседание на
13.03.2019 г., съдебно заседание на 20.03.2019 г., съдебно заседание на 08.04.2019 г., съдебно
заседание на 25.04.2019 г., съдебно заседание на 20.05.2019 г., съдебно заседание на
10.06.2019 г., съдебно заседание на 25.09.2019 г., съдебно заседание на 27.11.2019 г., съдебно
заседание на 03.12.2019 г., съдебно заседание на 13.12.2019 г., съдебно заседание на
29.01.2020 г., съдебно заседание на 17.02.2020 г., съдебно заседание на 27.02.2020 г., съдебно
заседание на 28.02.2020 г.
С решение № 260000 от 25.01.2022 г. по в. н. о. х. д. № 373/2020 г. по описа на АСпНС
е била потвърдена присъдата по отношение на И. С. Т.. В тази му част решението на АСпНС
не била протестирана и влязло в сила на 10.02.2022 г. /виж и стр. 7 от решение по н. д. №
4
198/2022 г. на ВКС – л. 687/. Като датата на влизане в сила на присъдата по отношение на
И. Т. не се оспорва с отговора на исковата молба /л. 535/. Представени са доказателства за
проведените о. с. з. по в. н. о. х. д. № 373/2020 г. по описа на АСпНС, както следва: съдебно
заседание на 19.02.2021 г., съдебно заседание на 28.04.2021 г. и съдебно заседание на
14.05.2021 г.
Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на
медийни публикации и журналистически репортажи, отразяващи образуването и
провеждането на наказателното производство по конкретното обвинение, в следните
електронни и печатни издания: „nglass.wordpress.com“, “blitz.bg”, “capitl.bg”, “vesto.bg”,
“tvplus.bg”, “webcafe.bg”, “segabg.com”, “petel.bg”, “skandalno.net”, “mediapool.bg”,
“investor.bg”, в-к Преса, “monitor.bg”, “e-razgrad.bg”, “dariknews.bg”, „Dnes.bg“,
“topsport.ibox.bg”, “burgasnews.com”, “pik.bg”, “dnes.dir.bg”, „inews.bg“, „trafficnews.bg“,
„novinite.bg“, „glassnews.bg“, “acualno.com”, “newslex.bg”, “legalworld.bg”, “dnevnik.bg”,
“nova.bg”, “frognews.bg”, „Стандарт“, „offnews.bg“. Представени са и извлечения на хартиен
носител от официални съобщения в сайта на ПРБ /„prb.bg”/. Съдържанието на
представените материали не е оспорено от ответника.
Видно от представения по делото договор от 16.04.2015 г. /л. 443/ между И. С. Т. и
„Адвокатско дружество Д., А. и С.“ за процесуално представителство по пр. пр. № 450/2012
г. на СП /ДП № 31/2012 г./ е уговорено възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС. За
заплащането на сумата са издадени два броя приходни касови ордери от 28.05.2015 г. и
17.04.2015 г. /л. 445-446/.
Видно от представения от ищеца договор № 2992 от 28.05.2015 г. на л. 447 от
настоящото дело за осъществената защита по НОХД № 507/2015 г. на СпНС ищецът е
уговорил за процесуалното представителство с „Адвокатско дружество Д., А. и С.“
възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС. За заплащането на сумата са представени
приходни касови ордери от 15.10.2015 г., 02.10.2017 г., 19.10.2017 г. и 16.06.2020 г. по ф-ра №
7159, както и фискални бонове за заплащането на сумите /л. 448-457/. Във издадените
фактури като основание за плащане е посочено „договор № 2992“.
Представен е и Анекс към договор № 2992 от 19.10.2017 г., с който е уговорено
възнаграждение в размер на 120 лв. с ДДС за явяване във всяко едно съдебно заседание пред
СпНС. Представени са доказателства за заплащане на сума в общ размер на 5520 лв. –
фактури, приходни касови ордери от 16.11.2017 г., 16.06.2020 г. по ф-ра № 7160, 22.01.2021
г., 29.01.2021 г., както и фискални бонове за заплащането на сумите /л. 459-469/.
Видно от представения от ищеца договор № 5141 от 22.01.2021 г. на л. 470 от
настоящото дело за осъществената защита по ВНОХД № 373/2020 г. на АСпНС ищецът е
уговорил за процесуалното представителство с „Адвокатско дружество Д., А. и С.“
възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС. За заплащането на сумата е представен
приходен касов ордер от 29.01.2021 г. и фискален бон за заплащането на сумите /л. 472-473/.
Представени са по делото трудов договор с работодател Л.Т. ЕООД и допълнително
5
споразумение към него, етапна епикриза на ищеца от 18.07.2023 г., издадена от психиатър,
студентска книжка на ищеца, издадена от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – специалност Социология
/задочно/ за периода от 2013 г. до 2017 г.
По делото са разпитани свидетелите С.Й.В.-Т.а /майка на ищеца/, П.Х.П. /управител
на работодателя на ищеца/ и Т.Ф.Т. /лице, което съжителства с ищеца на фактически начала/,
като показанията им съдът цени по реда на чл. 172 ГПК.
От разпита на свидетеля С.Й.В.-Т.а се установява, че на 10.05.2012 г. са разбрали, че
ищецът е задържан и обвинен за участие в организирана престъпна група за укриване на
данъци и, че е подпомагал чичо си в укриване на данъци. Бил задържан по време на работа,
задържането му продължило два месеца и 17 дни. Производството продължило
изключително дълго, десет от най-хубавите години в неговия живот. Младостта му била
подчинена на това нещо. Престоя в ареста му се отразил много зле, стресиращо. Чувствал се
изолиран от семейството. Питал се непрекъснато защо се случва това нещо. Станал
потиснат, тревожен, стресиран млад човек, изпитвал непрекъснати самообвинения, тревоги
и страх. Конвоиран бил във връзка със задържането. След задържането не можел да си
намери работа, трябвало да отговаря на въпроси дали има проблеми с органите на реда,
както и да се явява на непрестанни заседания. Повече от година и половина останал без
работа, което увеличило неговото притеснение и тревожност. Чувствал се унизен от това, че
не може да започне работа. В отношенията му с близки и приятели много негативно му се
отразило всичко това, защото първоначално изпитвал неоснователен страх от това, че
създава неудобство на родители и близките си. Дългото водене на наказателното
производство довело до влошаване на психичното здраве на И.. Той започнал да изпитва
неприятно сърцебиене, потене, безсъние, чувствал, че се задушава. Потърсил помощ от
специалист психиатър. Негативно отражение при него не било отшумяло, то все още
продължавало да оказва влияние върху неговата психика, той вече не бил същият човек.
Променил се, станал по-нервен, по-тревожен, непрекъснато мислил много повече върху
постъпките си, върху бъдещето си. Бил управител на дружество „Продукция БГ“, но тъкмо
започнал да се организира и се случили всички тези неща, след което той бил демотивиран и
не искал да продължава. До 2016 г. ищецът живеел в едно домакинство със свидетеля.
От разпита на свидетеля П.Х.П. се установява, че И. Т. работи при него от 2014 г.
Знае за делото, което се водило срещу него. Взел го на работа, защото го помолила майка
му, която е приятелка на майката на ищеца. Първият път отказал, но втория път решил да го
вземе. Налагало се да отсъства заради делата, на които постоянно ходил. Ищецът се
притеснявал и си пускал отпуск за тези дни, за да не говорят колегите му, че постоянно се
налага да му вършат работата, защото постоянно го няма. Имало негативна реакция от
колегите му, всички знаели за това дело, което се водело, защото то било много шумно по
това време. По време на делото бил много изнервен, постоянно имал проблеми с колеги.
Свидетелката Т.Ф.Т. сочи, че живеят заедно с ищеца от 2014 г., като били и
състуденти. Заради регулярното му участие в съдебни заседания, в университета говорил с
преподавателите, ако може, когато имали курсови работи или изпити, по някакъв начин да се
6
явява впоследствие. Пред колегите излизало, че се ползва с привилегия. Било му трудно да
съчетава ученето, работата напрежението и стреса. Получавал паник атаки. Това не му
влияело добре, не можел да се съсредоточи, имало два изпита, на които не успял да се яви на
датите, помолил да му се даде повторен шанс за явяване. Свидетелят се спомня за два такива
изпита на 02.11.2015 г. и на 07.03.2016 г. Колегите реагирали доста остро. 2017 година
прекъснал, поради ангажираността му и притесненията да може хем да работи, хем да
участва на делата и ученето. Обучението било задочно, съответно лекциите били плътно две
седмици, включително съботите и неделите. В учебен отдел питали защо се налагало
ищецът да отлага изпити.
От кредитираната и неоспорена от страните КСППЕ се установява, че за времето от
задържането на ищеца до датата на влизане в сила на оправдателната присъда той е бил
подложен на хроничен стрес поради процедурите, свързани с обвинението му, задържането
му под стража, престоят в ареста, явяването на дела, несигурността за бъдещето му и всички
произтичащи от това преживявания на несигурност, безперспективност, тревожност,
депресивност. В края на описания период, през 2020 г., лицето е диагностицирано със
смесено тревожно-депресивно разстройство, но симптомите, които описва още в начало на
периода отговарят на описанието на адаптационно разстройство. И. Т. е потърсил за пръв
път психиатрична помощ през октомври 2020 г., когато е и започнато лечението във връзка с
неговите психични симптоми и това е регистрирано в документ, издаден през 2023 г., според
който по преценка на лекуващия си психиатър страда от смесено тревожно-депресивно
разстройство. Симптомите на тревожност – панически пристъпи, особено вечер и нощем,
както и цялостно повишена тревожност /генерализирана тревожност/ са се появили като
адаптационна реакция на повишения стрес, свързан с воденото срещу него наказателно
производство. Поради продължителния характер на този стрес, който е възприеман като
интензивен и травмиращ, без ищецът да е можел да има контрол върху случващото се с него,
постепенно възможностите на организма и психиката му за поддържане на устойчивост са
се изчерпали и е развил адаптационно разстройство. В хода на този продължителен период
от много години тези тревожни симптоми са се хронифицирали. Психичното състояние на
И. Т. и неговото страдание се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпения
стрес и негативните емоции във връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Към момента ищецът продължава да приема антидепресивно лечение във връзка с
тревожните си симптоми и се намира в терапевтична ремисия. Тревожните разстройства по
клиничния си ход са обичайно хронично рецидивиращи, т. е. дори да се възстанови напълно
и лечението да може да бъде прекратено, вероятността за поява на нов епизод на боледуване
в бъдеще, т. е. възобновяване на симптомите, е много голяма.
От правна страна, съдът намира следното:
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
7
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото
му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва
въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната
не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от
страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по
силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от
прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение
независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали
добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението, е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършени престъпление
от общ характер, като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото обвинение престъпления чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 255, ал.
3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Без значение за
тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални
правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността
е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи
органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на
РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от
отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и
от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията
им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение №
70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото отговорността на
държавата е обективна, ответникът носи риска от продължителността на цялото
производството, а не само за досъдебната фаза – решение № 206/03.10.2018 г. по гр. д. №
694/2018 г. на IV г. о. на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
8
3 ЗОДОВ.
Относно неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените
по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети
претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
9
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и, когато съдът е съобразил всички
доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза срещу ищеца е
продължило почти 9 години и 9 месеца. Наложена е мярка за неотклонение задържане под
стража за 2 месеца и 17 дни и мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите
на Република България в периода 14.05.2012 г. – 21.01.2014 г. Наказателното производство
срещу ищеца е водено по повдигнато обвинение за две престъпления: по чл. 321, ал. 3 НК, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, както и по чл.
255, ал. 3 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от три до осем години и
конфискация на част или на цялото имущество, и двете – тежки престъпления по см. на чл.
93, т. 7 НК. На досъдебна фаза ищецът е разпитван неколкоратно от органите на
досъдебното производство и два пъти му е било предявявано обвинение. Съдът във предвид,
че пред СпНС и АСпНС са проведени общо над 65 открити съдебни заседания. От приетите
по делото и неоспорени протоколи от проведени о. с. з., а доколкото явяването на ищеца е
било задължително, предвид тежестта и характера на обвиненията, то съдът намира за
установено, че ищецът се е явявал лично при провеждането на всяко едно открито съдебно
заседание. Възрастта на ищеца към датата на повдигане на първоначалното обвинение е 23
г., а към дата на влизане в сила на присъдата спрямо него е 32 г. Ищецът не е осъждан
Установява се, че наказателното производството е било широко медийнно разгласено,
което обуславя по-висок интензитет на търпените неимуществени вреди. Причинната връзка
между необоснованото наказателно преследване и вредите от широкото му разгласяване в
общественото пространство е несъмнена и тези вреди подлежат на обезщетяване. Все пак,
съдът съобрази и, че образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията
„дела с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да
предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани
по въпроси с обществено значение /чл.39 – 41 от Конституцията на РБ, чл.10 ЕКЗПЧОС/.
Липсват данни прокуратурата да е предоставяла невярна информация за хода на
разследването, а и акцент в разгласата на информация е поставена върху личността на друг
подсъдим – публична фигура.
Емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, той е изпитвал притеснение и
страх, че ще бъде несправедливо осъден, бил е в състояние на напрежение и безпокойство, с
10
нарушен сън, изолирал се е от околните, възпрепятствано е и пълноценното изпълнение на
работата му в активна работоспособна възраст. Въпреки че продължителността на
производството е функция на фактическата му сложност, вкл. поради многото подложени на
наказателна репресия лица и обема на събрания материал, окомплектован в 125 тома, то не
може да не се отчете и съдът го взема предвид, че ищецът в активна възраст и то в периода
на 20-те и 30-те си години е живял в несигурност и страх от несправедливо осъждане за две
тежки престъпления. В резултат от обвинението, в предмета на делото, отражението върху
психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от несправедливо
осъждане, се изразило, както се посочи, и в типично затваряне в себе си, като изолацията от
околните е била двупосочна, поради което обвинението се е отразило безспорно негативно и
в социален план за ищеца.
Установява се по делото и, че воденото наказателно производство и отражението му
върху ищеца са го затруднили в намирането на работата, а десетките открити съдебни
заседания са налагали често отсъствие от работното място след започването на такава. Не се
установява по делото обаче, за явяването си в о. с. з. ищецът да е ползвал платен годишен
отпуск. Несъмнено обвинението е довело до напрежение и стрес, които са се отразили и на
обучението на ищеца. Същият обаче е записал специалност Социология след повдигането на
обвинението, като е бил запознат с воденото срещу него производствто. А и от студентската
му книжка не се установява в периода на обучението ищецът да се е явявал на поправителна
или на ликвидационна изпитна сесия.
Съдът взе предвид и психичното състояние на И. Т., което се намира в пряка
причинно-следствена връзка с претърпения стрес и негативните емоции във връзка с
воденото срещу него наказателно производство. Ищецът продължава да приема
антидепресивно лечение във връзка с тревожните си симптоми, като според вещите лица са
налице остатъчни симптоми на тревожност. Относно констатираното тревожно разстройство
е налице неблагоприятна прогноза, тъй като според вещите лица вероятността за поява на
нов епизод на боледуване в бъдеще е много голяма.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не
може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване
на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 32 000 лв.
Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на
справедливостта, като за разликата над 32 000 лв. до претендирания размер 70 000 лв.
претенцията ще се отхвърли.
11
Относно имуществените вреди за адвокатски възнаграждения:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4
ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения
ред в чл. 8 ЗОДОВ - решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ - решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на
IV г. о. ВКС.
Ищецът претендира разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 13
320 лева – представляващи имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари за ДП,
НОХД и ВНОХД. За да е налице един имуществен разход – в случая твърденията са за
претърпени загуби, то следва да са налице доказателства за направата на сочените
имуществени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства както за уговарянето на размера на разноските за производствата, така и за
заплащането им на АД „Д., А. и С.“ в брой, за което са представени приходни касови
ордери. АД „Д., А. и С.“ е регистрирано по ЗДДС, което се установява както от договорите
за правна защита и съдействие, така и от служебна справка в публичния регистър на НАП от
съда. Заплатените възнаграждение са в следните размери – 1800 лв. с ДДС за ДП, 3600 лв. с
ДДС за осъществената защита по НОХД № 507/2015 г. на СпНС, 5520 лв. с ДДС
допълнително възнаграждение за явяване в о. с. з. пред СпНС и 2400 лв. за осъществена
защита по ВНОХД № 373/2020 г. на АСпНС. За всеки от разходите са представени фактури, а
в приложените приходни касови ордери като основание за плащането е посочена
съответната фактура, към приходните касови ордери са представени и касови бонове. В тази
насока възраженията в отговора на исковата молба относно заплащането на разноските са
неоснователни, а и самите приходни касови ордери по делото не са оспорени. Съгласно чл.
94, ал. 1, т. 3 НПК участието на защитник в наказателното производство е задължително,
когато делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от
десет години или друго по-тежко наказание. Освен че не се оспорва от насрещната страна, то
от представените по делото протоколи от с. з. се установява по делото, че АД „Д., А. и С.“,
чрез съответен процесуален представител от адвокатското дружество, са осъществявали
задълженията си по договорите за правна защита и съдействие.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. В мотивите на ТР е посочено, че: „делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно
12
деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване… Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение… Когато по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета
на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.“
В случая заплатените адвокатски възнаграждения отговарят на положения труд.
Възнаграждението заплатено за процесуално представителство пред СпНС е в размер на
3600 лв. с ДДС, а и допълнително е платена сума от 5520 лв. с ДДС за явяване в о. с. з. пред
СпНС. От една страна, за защита по наказателно или административнонаказателно дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
възнаграждение, а в случая са проведени повече от 60 открити съдебни заседание след
второто, т. е. дължимия се минимум по Наредба само за тези заседания възлиза на сумата от
над 15 000 лева, с повече от 5000 лв. от общо заплатената сума за процесуално
представителство пред СпНС. От друга страна, съдът не извършва в случая проверка за
прекомерност, а и размерите по Наредба № 1 предвид решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, не са обвързващи за съда. Уговарянето на адвокатско
възнаграждение в разумни граници не прекъсва наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и претърпяната имуществена загуба, а наличието на
причинна връзка изключва възможността на съда в производството на деликтно основание
да намалява размера на направения разход. Сумите заплатени от ищеца не надвишават
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Касае се до обвинение за тежки
престъпления по см. на чл. 93, т. 7 НК, поради което и заплатеното възнаграждение за
производството пред СпНС продължило почти 5 години и в рамките на над 60 открити
съдебни заседания, несъмнено е в причинно-следствена връзка с неразумното обвинение.
Сложността на наказателното производство отговаря и е адекватна на заплатените суми за
адвокатски възнаграждения, върху които суми е начислено и ДДС, поради обстоятелството,
13
че АД „Д., А. и С.“ е регистрирано по ЗДДС. Оттук и сумите заплатени от ищеца при
всички положения не надвишават разумния размер на дължимото възнаграждение. Вредите
са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което искът относно
доказаните имуществени разходи е основателен в пълен размер за сумата от 13 320 лв.
Относно законната лихва:
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална за
забавата. Като законна последица върху уважения размер на главните претенции за
неимуществени вреди и за имуществени вреди ще се присъди и законната лихва от
10.02.2022 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца/ до
окончателното изплащане. Не се спори по делото, че решението на АСпНС относно
присъдата на И. Т. не е било предмет на касационен контрол /виж и стр. 7 от решение по
н. д. № 198/2022 г. на ВКС – л. 687/, а и датата на влизане в сила на присъдата по
отношение на И. Т. /10.02.2022 г./ не се оспорва с отговора на исковата молба.
Оттук и като законна последица върху уважените размери на главните претенции в
размер на 32 000 лв. /за неимуществени вреди/ и 13 320 лв. /за имуществени вреди за
адвокатски възнаграждение/ ще се присъди и законната лихва от 10.02.2022 г. /влизане в
сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане.
По разноските:
Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер
на 10 лв. за заплатена ДТ и 6000 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на ответника в о. с. з. е до размерите по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. Макар и Наредбата да не е обвързваща и предвидените в нея размери да могат да
служат единствено като ориентир, то съобразно диспозитивното начало съдът е обвързан от
възражението на ответника „възнаграждението не бива да превишава посочените
минималния възнаграждение в Наредба № 1“. В същия смисъл е и възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК в отговора на исковата молба на л. 536. Следователно възражението за
прекомерност е при евентуалност само ако претендираният размер е по-висок от
минималния по Наредба. В случая минималният размер по Наредба на адвокатското
възнаграждение е 7 315.60 лв. без ДДС и 8 778.72 лв. с ДДС. Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи и, че не са налице предпостаки за намаляване на
възнаграждението, претендираният размер е съответен на предоставената правна защита и
съдействие.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Прокуратурата на Република България следва да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. –
държавна такса, тъй като отговорността за разноски на ответника не е обусловена от
14
уважената част от претенцията. На ищеца следва да се присъди и сумата от 3263.56 лв. по
съразмерност за заплатено адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 3273.56 лв.
Ответникът на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда разноските за КСППЕ в размер на общо 800 лв., които на осн. чл.
9а, ал. 2 ЗОДОВ не са внесени предварително от ищеца.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на И. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София ж. к.
********, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 32 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2, вр. ал. 2, вр. с ал. 1 НК и престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и 7, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което е водено ДП № 31/2012 г. на СО-СП /пр. пр.
№ 450/2012 г. на СП/, като И. С. Т. е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 507/2015
г. по описа на СпНС /потвърдена с решение № 260000 от 25.01.2022 г. по в. н. о. х. д. №
373/2020 г. по описа на АСпНС/, ведно със законната лихва от 10.02.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 32 000 лв. до
пълния претендиран размер от 70 000 лв.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 13 320 лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди – заплатени адвокатски хонорари за защита в досъдебното и
в наказателното производство, заплатени в полза на „Адвокатско дружеството Д., А. и С.“,
която сума е формирана по следния начин: 1800 лв. с ДДС за ДП № 31/2012 г. на СО-СП /пр.
пр. № 450/2012 г. на СП/, 3600 лв. с ДДС за осъществената защита по НОХД № 507/2015 г.
на СпНС, 5520 лв. с ДДС допълнително възнаграждение за явяване в о. с. з. пред СпНС и
2400 лв. за осъществена защита по ВНОХД № 373/2020 г. на АСпНС, ведно със законната
лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на сумата;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3273.56 лв. разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на
основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ, сумата от 800 лв. за депозит за експертиза по
производството.
15
Ищецът И. С. Т. е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN BG********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16