№ 1162
гр. Варна, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Е. Я. П..
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501937 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№61919/31.07.2024г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез юк. М. срещу решение
№2589/09.07.24г., постановено по гр.д.№5679/23г. на ВРС, с което
дружеството е осъдено да заплати на И. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
****************** сумата от 3106,36 лв., представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение за щети настъпили по л.а.
„****************” с ДК № *******, причинени в резултат на реализирано
на 02.09.2022 г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а. „***********“ с ДК
№ *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.05.2023 г. до нейното окончателно
изплащане, както и сумата от 198,12 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 05.10.2022 г. - 04.05.2023 г., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се извода на първоинстанционния съд
по делото да са доказани механизмът на произшествието и вината за
застрахования водач. Счита приетата САТЕ за необоснована, поради което
намира, че изобщо не е следвало да се кредитира от съда. Позова се и на
1
несъответствието между удостоверения с протокола за ПТП механизъм и
свидетелските показания. Акцентира, че първоинстанционният съд не е отчел,
при уважаване на иска за мораторно обезщетение, липсата на доказателства за
дерегистрация на автомобила, увреден при условията на тотална щета.
Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове, евентуално обезщетението да се съобрази с
доказателствата за съпричиняване. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна И. Н. К., чрез адв. П.
депозира писмен отговор. Възразява, че въззивната страна не е оспорила
своевременно установения със САТЕ механизъм на произшествието.
Акцентира, че вината на застрахования водач е установена с влязло в сила
наказателно постановление. Като счита постановеното решение за обосновано
и законосъобразно, настоява за потвърждаването му.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. М., която
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от адв. П., която поддържа
оспорването си по жалбата.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от И. Н. К.,
ЕГН ********** срещу ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********
осъдителен иск за неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети
настъпили по л.а. „****************” с ДК № *******, причинени в резултат
на реализирано на 02.09.2022 г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а.
„***********“ с ДК № *******, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
05.05.2023 г. до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 198,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 05.10.2022
г. - 04.05.2023 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът е твърдял, че е собственик на л.а.
„****************” с ДК № *******. На 02.09.2022 г., около 23:55 ч., на път
III - 208, при км. 28, е настъпило произшествие, в резултат на което
управляваният от ищеца автомобил, след разклона на с. Рояк в посока гр.
Айтос, е блъснат от застрахования за управление на л.а. „***********“ с ДК
№ *******, водач. Поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, последният е загубил контрол над автомобила и навлизайки в ляв
завой блъснал управлявания от ищеца автомобил. С вида и естеството на
нанесените по автомобила увреди обосновава наличие на „тотална щета“.
След сезиране на застрахователя на 08.09.2022 г. и извършен оглед, му било
заплатено обезщетение в размер на 2758,28 лв., при посочено в банково
бордеро основание „изплащане на щета“. Ищецът счита, че платеното
обезщетение не кореспондира с действителния размер на нанесените щети по
лекия автомобил в размер от 6000,00 лв., поради което предявява настоящата
2
претенция за остатъка от 3241,72 лв. Върху тази сума претендира и
обезщетение за забава от 05.10.2022 г. до 04.05.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ е оспорил иска. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат като
ударът между двата автомобила е бил с ниска скорост. Излага, че
претендирания размер на обезщетението не държи сметка за обстоятелството,
че увреденият автомобил е на възраст над 15 г. от датата на първа регистрация
и представлява масова за страната марка, поради което цените на авточастите
следва да са значително по-ниски и лесно достъпни. Оспорва се и искането за
заплащане на законна лихва, предвид извършеното извънсъдебно плащане.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236
ГПК и е действително. Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с
оглед неоспорването от страна на ответника относно предявена писмена
претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, искът се преценява за
допустим.
Спорните по делото въпроси, поддържани и пред въззивния съд, се
свеждат до противоправността на деянието на застрахования при ответното
дружество водач на л.а. „***********“ с ДК № *******, размера на щетите и
основанието за начисляване на обезщетение за забава. Възражението за
съпричиняване, поддържано с жалбата, не е били направено своевременно в
срока за отговор. Видно от съдържанието на отговора ответникът е оспорвал
само причинната връзка между поведението на застрахования водач и вредите,
но не е изложил аргументи за приноса на ищеца за настъпване на
противоправния резултат.
За установяване на спорното обстоятелство относно противоправността
на поведението на застрахования при ответното дружество водач на л.а.
„***********“ с ДК № *******, е ангажиран констативен протокол за ПТП №
1210402/03.09.2022 г. Съставителят на протокола е удостоверил, че ПТП е
настъпило на път III - 208, при км. 28, след разклона на с. Рояк в посока гр.
Айтос, като водачът на застрахования автомобил, поради несъобразена
скорост, при навлизане в ляв завой, е блъснал управлявания от ищеца л.а.
„****************” с ДК № *******.
3
Няма данни съставителят на протокола да е възприел факта на
произшествието, (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението на службите за
контрол на МВР на местопроизшествието не е задължително, когато няма
пострадали лица вследствие на произшествието), поради което по арг. от чл.
179, ал. 1 ГПК констатациите на съставителя не се ползват с обвързваща
доказателствена сила. Същевременно за процесното събитие е реализирана
административно-наказателната отговорност на водача. Издаденото
наказателното постановление N-22-0324-000836/24.11.2022г., съставено от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който доколкото не е
обжалван от наказания водач, се ползва с материална доказателствена сила
относно фактите от състава на установеното административно нарушение, а
именно, че на посочената дата 02.09.2022г. А. К. К., като водач, застрахован за
управление на л.а. „***********“ с ДК № *******, не е избрал правилната
скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, видимостта,
интензивността на движението и др. обстоятелства, за да може да спре пред
предвидимо препятствие, в резултат на което блъснал насрещно движещия се
л.а. „****************” с ДК № *******.
Съставът на въззивния съд намира, че влязлото в сила наказателно
постановление удовлетворява изискванията за пряко доказване на спорния
правнорелевантен факт относно противоправността на поведението на водача
на л.а. „***********“. Дори и да се приеме, че наказателното постановление
само косвено е насочено към установяване на релевантния факт, то следва да
се съобрази, че с частичното изплащане на застрахователното обезщетение по
процесната щета ответникът практически е признал основанието за
отговорността си за обезщетяване на вредите.
В следствие на настъпилото произшествие по лекия автомобил „л.а.
„****************” с ДК № ******* са настъпили щети, подробно описани в
двата описа щета, приложени съответно на л. 16 и л. 17 от делото. Налице е
причинно следствена връзка между увредата, настъпила по вина на
застрахования водач и описаните щети. Това обстоятелство категорично се
установява от заключенията по двете по допусната съдебно- автотехнически
експертизи. Става ясно, че описаните увреждания по л.а. „****************”
са констатирани именно в зоната на удара и са вследствие на деформация и
изместване на увредените детайли. Неоснователни са оплакванията в жалбата
за несъответствие между удостоверения с протокола за ПТП механизъм и
свидетелските показания, тъй като свидетелски показания изобщо не са
допуснати в производството.
Относно размера на вредите:
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане
разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
4
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.
400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /.
Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. Когато
разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 процента от
действителната стойност, законът постановява, че обезщетението се определя
при условията на тотална /пълна/ загуба на застрахованото имущество, съгл.
чл. 390, ал.2 КЗ.
За определяне възстановителна и пазарната стойност на застрахованото
имущество по делото са назначение две технически експертизи.
Според заключението на единичната експертиза, назначена в първата
инстанция, сумата необходима за поправка на уврежданията на л.а.
„****************” с ДК № ******* по средни пазарни цени на труда,
материалите и на резервните / нови/ части към датата на събитието възлиза на
19 786,73 лева. За да определи възстановителната стойност, вещото лице е
използвало цената на труд на три автомобилни сервиза. Според вещото лице
пазарната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП-то
(02.09.2024г.) възлиза на 8600 лева.
Според заключението на тричленната експертиза средната пазарна
стойност на л л.а. „****************” с ДК № ******* към датата на
произшествието възлиза на 9421 лева, след прилагане на редуциращ
коефициент за съответствие на коефициенти, а стойността на ремонта –
8140,36 лева.
Следователно, и при двата варианта на заключенията, възстановителната
стойност надвишава с повече от 70 процента пазарната, поради което и на
осн.чл. 390,ал.2 от ГПК обезщетението следва да се определи по пазарната
цена. Относно пазарната цена на автомобила към датата на произшествието
следва да се кредитира, като по –обосновано, заключението по повторната
експертиза, според което този размер възлиза на 9421 лева. Същото не е
оспорено от ответния застраховател.
Предвид общото изискване за избягване на неоснователното
обогатяване, застрахователят е поискал намаляване на обезщетението със
запазените части от автомобила, които са годни за употреба. Според тройната
САТЕ, която съдът кредитира като обективна и неоспорена от страните,
стойността на запазените части по автомобила възлиза на 2735,36 лева. Тази
стойност следва да се приспадне от приетата стойност на пазарна оценка (
9421 лева). Допълнително следва да се приспадне полученото от страната
5
обезщетение в размер на 2758,28 лева.
При тези данни искът се явява основателен до размер на сумата от
3927,36 лева.
Оплакването относно присъденото мораторно обезщетение върху
присъденото обезщетение за периода 05.01.2022г. до 04.05.2023г. поради
липса на доказателства за дерегистрация на автомобила е повдигнато едва с
жалбата, поради което въпросът следва да се прецени като преклудиран. Този
въпрос не е своевременно заявен от ответника с отговора на исковата молба,
съответно не е разгледан от първоинстанционния съд. Недопустимо е
възражения, относно факти, осуетяващи възникването на заявеното спорно
право да се заявяват за първи път пред въззиния съд.
С оглед на изложеното, съдът не намира основание за отмяна на
обжалваното решение. Същото следва да се потвърди.
Въззиваемият не е поискал и не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което и такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2589/09.07.24г., постановено по гр.д.
№5679/23г. по описа на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6