РЕШЕНИЕ № 1783
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито заседание на шестнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА като разгледа
докладваното от съдия Дичев АД № 1840 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Фондация "Гринберг", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“
№ 53, ет. 1, офис 1, чрез адв. Й., против Наредба за
издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с трайни увреждания на Община Пирдоп, приета с Решение № 35 от
30.03.2017 г. на Общински съвет – Пирдоп.
Изложени
са подробни съображения за допустимостта на жалбата. По основателността са
изложени доводи, че проектът на наредбата е следвало задължително да бъде
съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, съобразно чл.8 т.4 от действалия
към момента на приемане на наредбата Закон за интеграция на хората с
увреждания. Според жалбоподателя, този пропуск в процедурата по приемане на
Наредбата за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани
от или превозващи лица с трайни увреждания на община Пирдоп е съществен и води
до нейната незаконосъобразност. Иска се отмяна на наредбата. Претендират се
разноски.
Ответникът
по жалбата - Общински съвет Пирдоп, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив, дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Пловдив, ІІ –ти
състав, след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на
страните, намира жалбата за основателна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.02.2017г. на интернет страницата на
Община Пирдоп е публикуван Проект на Наредба за издаване на карти за паркиране
на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на
община Пирдоп (лист 46 по делото).
На лист 47 по делото е представена справка,
изготвена от председателя на Общински съвет – Пирдоп, в която е посочено, че в
законоустановения срок няма постъпили предложения от граждани и юридически лица
за изменения и допълнения по текстовете на наредбата.
На 16.03.2017г. Кмета на община Пирдоп
изготвил докладна записка до Общински съвет Пирдоп относно приемане на Наредба
за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с трайни увреждания на община Пирдоп, като необходимостта от
приемането на наредбата е обоснована с Препоръка 98/376/ ЕО на Съвета от 4 юни
1998 г. относно картата за паркиране на хора с увреждания и чл.99а от Закона за
движението по пътищата.
На 28.03.2017г. е проведено съвместно
заседание на Постоянната комисия по териториално устройство, строителсвто, екология, земеделие и гори и Постоянната
комисия ИОСИП, като по т.7 от дневния ред е взето становище с предложение на ОбС – Пирдоп да подкрепи проект за решение за приемане на Наредба
за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или
превозващи лица с трайни увреждания на община Пирдоп.
С
Решение № 35 по Протокол № 3 от проведено на 30.03.2017 г. заседание, Общински
съвет – Пирдоп приел Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни
средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на община
Пирдоп. В проведеното гласуване са участвали 11 общински съветници
(от общо 13), всички гласували "за".
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
На
първо място, съдът счита жалбата за допустима. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК,
право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл.187, ал.1
от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение
във времето. В случая жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел,
създаден въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписан в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като фондация, която
осъществява дейност в частна полза. С оглед на това той има качеството на
организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК. В съответствие с Тълкувателно решение № 2 от
12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., правният интерес на юридическите
лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни права или законни
интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на
учредяването им.
След
извършена справка на интернет страницата на Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, съдът констатира, че като цели на
фондацията жалбоподател е посочено следното: "Фондацията се създава и ще осъществява дейност като "Организация
за хора с увреждания" по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с
увреждания, и целта й е да предостави правна помощ на и за хора с увреждания, и
да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на
правата им. " А в графа средства за постигане на целите е посочено: "1. мониторинг върху действащата
нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за
правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и
служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от
Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на
съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с
увреждания.". Очевидно е, че целите на сдружението жалбоподател и
средствата за постигането им са пряко свързани със съдебно оспорване на
подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания и без правото
на жалба против подзаконови нормативни актове, постигането на целите на
сдружението за предоставяне на правна помощ на хората с увреждания и защита на
правата им, е сериозно ограничено. (в този смисъл Определение № 6058 от
26.05.2020 г. по адм. дело № 4079/2020 г. на ВАС, VII
отделение и Определение № 8787 от 3.07.2020 г. по адм.
д. № 6587/2020 г.на ВАС, VII отделение). Ето защо оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
По
основателността на жалбата съдът, счита следното:
Оспорената
Наредба за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от
или превозващи лица с трайни увреждания на община Пирдоп, е приета от
материално и териториално компетентния орган, при спазване на изискванията за
кворум и мнозинство.
Съобразно
разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.75, ал.1 от АПК, наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от
Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни
норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой
адресати.
Редът
за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в раздел ІІІ,
глава пета, дял втори от АПК, като съгласно чл.77 от АПК компетентният орган
издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с
представените становища, предложения и възражения.
Настоящия
съдебен състав счита, че при издаване на оспорената наредба са спазени
разпоредбите на чл.26, ал.3 и ал.4 от ЗНА.
В
чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове е
регламентирано, че органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го
изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или
обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано
становище. В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл.8, т.4 от
действалия към момента на приемане на оспорената наредба Закон за интеграция на
хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018г.), съгласно която, Агенцията
за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за
интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище
при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с
увреждания. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 т.9 от сега действащия Закон
за хората с увреждания (обн. ДВ, бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания
участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на
хората с увреждания и дава становища по тях. От изложеното следва, че правомощието
на Агенцията да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове,
свързани с правата на хората с увреждания е нормативно предвидено. В действащия
ЗХУ становището на Агенцията няма задължителен характер, но тъй като и двете
норми и на действащия закон и на отменения са императивни, то становището на
Агенцията по конкретния проект за нормативен акт е задължително, независимо от
това, че в действащия понастоящем закон, то не е изрично определено като
такова. Това разбиране се основава и на текста на чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който
"съгласуваността" е възведена, като принцип в процеса на
изработването на проект на нормативен акт.
В
настоящия случай ответникът не твърди, а и не се установява, Община Пирдоп или
Общински съвет Пирдоп да са уведомили Агенцията за хората с увреждания за
намерението си да бъде приета процесната Наредба, още по-малко е налично
становище по проекта на наредбата дадено от Агенцията за хората с увреждания.
С
оглед на гореизложеното оспорената Наредба за издаване на карти за паркиране на
превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни увреждания на
община Пирдоп, като приета при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, следва да бъде отменена.
При
този изход на делото и съобразено направените искания за присъждане на разноски,
Община Пирдоп следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в общ
размер на 630 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса, 20 лв. - такса за съобщаване
на оспорването чрез обявление в ДВ, което съобщаване е задължително за
редовността на производството, 600 лв. - договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ № 20200707/ 14.07.2020
г. Що се отнася до искането за
заплащане на разноски за банкови такси общо в размер на 5,50 лв., съдът счита
за необходимо да отбележи, че под понятието „разноски“ в процеса по смисъла на
чл.143 от АПК следва да се разбират паричните средства, които са изразходени от
страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, като
например депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице и
други, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и
техните процесуални представители, като например изготвяне на копия от
документи, банкови такси, телефонни разговори, транспортни разходи и др.
подобни не представляват разноски по смисъла на чл.143 от АПК, подлежащи на
присъждане. Поради изложеното искането за присъждане на разноски за банкови
такси е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наредба за издаване на
карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с
трайни увреждания на община Пирдоп, приета с Решение № 35 от 30.03.2017 г. на
Общински съвет – Пирдоп.
ОСЪЖДА
Община Пирдоп да заплати на Фондация "Гринберг",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив, ул. „Райко
Даскалов“ № 53, ет. 1, офис 1, разноски в размер на 630 /шестстотин и тридесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.