Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 351, Дата 26.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 20 ноември 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 572 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 271 от 27.06.2019
г. по търг. дело № 70/2016 г. Смолянският окръжен съд е обявил за
недействителна „по отношение на кредиторите на ЕТ „В.“, в несъстоятелност, по
иск на основание чл. 135 ЗЗД, предявен от К.П.И., постоянен синдик на същия
търговец, на договор за покупко-продажба по нот. акт ******на нотариус С.Б. ,
от 15.09.2011 г.“, с който ЕТ „В.“ е продал на Д.И.К. подробно описания в
решението недвижим имот.
Д.И.К. е била и
осъдена, да заплати държавна такса в размер сумата 1 371.42 лева, а на
синдика И. – сумата 2 492.51 лева разноски по делото.
Решението се обжалва от Д.И.К., с подробни
съображения за неговата неправилност.
ЕТ„В.“ е на мнение, че жалбата е
основателна, а синдикът К.П.И. – че е неоснователна.
Нито една от
страните не е поискала уточняването или допълването на вече използваните в
процеса доказателствени средства, нито събирането на нови доказателства.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, има за предмет продажбата от 15.09. 2011 г. на недвижим
имот и е бил предявен от синдика на продавача ЕТ „В.“.
Първо,
синдикът действа от свое име за попълване масата на несъстоятелността (чл. 649,
ал. 1 ТЗ), с това активната материална легитимация на ищеца е била установена. Второ,
продажбата е станала при уговорено разсрочено плащане на цената, затова
сделката по определение наистина уврежда кредиторите, с което и следващото
условие за уважаване на иска е било налице.
Третата,
поставена от разпоредбата по чл. 135, ал. 1 ЗЗД материална предпоставка за
основателността на предявения от синдика отменителен иск е, да бъде установено,
че – при извършването на продажбата от 15.09. 2011 г. – продавачът ЕТ „В.“ е
знаел за увреждането.
В случая няма влязло в сила съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 630, ал. 1,
т. 1 ТЗ) да е задължавало съда (чл. 297 ГПК) да приеме, че към датата на
сделката 15.09.2011 г. продавачът ЕТ „В.“ е бил в състояние или на свръхзадълженост,
или на неплатежоспособност. Напротив, според влязлото в сила Решение № 337 от
23.08.2013 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 20/2013 г. (л.
7 и сл.), обявената и вписана в търговския регистър начална дата на
неплатежоспособността на продавача е 17.01.2013 г., около една година и три
месеца след процесната продажба от 15.09.2011 г. А налична в положителното
право законова презумпция (чл. 154, ал. 2 ГПК), че една година и три месеца
преди впоследствие установена и публично обявена начална дата на
неплатежоспособност длъжникът е знаел, или би трябвало да е знаел, че извършвана
от него сделка ще уврежда или би могла да уврежда бъдещите му кредитори, няма.
Нито в случая, това знание на продавача е било неподлежащ на доказване
общоизвестен или служебно известен на съда факт (чл. 155 ГПК), за който да е
било съобщено на страните. Затова знанието на продавача за увреждане на
кредиторите му при извършването на атакуваната от синдика сделка поначало е
било юридически факт, на общо основание подлежащ на доказване от ищеца (чл.
154, ал. 1 ГПК).
Доказателства
в тази посока обаче, по делото няма.
За да
обоснове знанието на продавача ЕТ „В.“ за увреждане на кредиторите му при
сключването на процесната сделка от 15.09.2011 г., окръжният съд е преразказал
данни, съдържащи се в мотивите към споменатото по-горе Решение № 337 от
23.08.2013 г. по т. д. № 20/2013 г., а именно: че „през целия анализиран период 01.01.08 г. – 31.05.13 г.
показателите за рентабилност на търговеца били изключително ниски, независимо
че същият бил икономически активен, реализирал приходи, но не и печалба в
достатъчен размер. Освен това реализирал загуби – през 2011 г.
за 111 000 лв.,
през 2012 г. за 886 000 лв., а към 31.05.13 г. за 402 000 лв. Поради това – продължава съдът – съотношението между нетния
финансов резултат след облагане с данъци и нетния размер на приходи от продажби
/чиста рентабилност/ имали отрицателни стойности за периода 2011 – 2013 г.“.
Направеното само въз
основа на тези данни заключение на окръжния съд е, че „в контекста на тези значителни финансови
затруднения и продължителни периоди на загуби, към 15.09.2011 г. длъжникът се е разпоредил с
посочения имот с ясното съзнание, че намалява имуществото си и уврежда
кредиторите си.“
Преразказът на данни,
съдържащи се в приета по друго дело икономическа експертиза, които данни също
буквално са преразказани в мотивите на съдебното решение по това друго дело, е
било напълно недопустимо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение № 337 от 23.08.2013 г. по т. д. № 20/2013 г. на
Смолянския окръжен съд за откриване на производството по несъстоятелност
на продавача ЕТ „В.“ не обхващат изискваното от
разпоредбата по чл. 135, ал. 1 ЗЗД знание, че извършеното отчуждаване на
недвижим имот от датата 15.09.2011 г., много преди установената дата на
неговата неплатежоспособност, уврежда кредиторите му. Затова знанието на
продавача, че чрез процесната продажба уврежда кредиторите си, е трябвало да бъде
доказано, при това точно в настоящия процес, но доказателства, свързани или
отнасящи се до установяването: а) или на конкретно субективно отношение на
продавача към сделката, което да е проява на знанието за увреждане или б) на негово
икономическо състояние, което да предхожда или поне да съществува към датата
15.09. 2011 г. и което би било поне индиция или пазарен ориентир за знание за
увреждането, по делото няма. Да не говорим, че в проведения процес изобщо не е било
ясно, дали вземанията на кредиторите, за удовлетворяване на които синдикът
попълва масата на несъстоятелността чрез настоящия иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
са възникнали преди или след атакуваната продажба, защото – във втората
хипотеза – тя би била недействителна при наличие на още едно поставено от
закона условие: „само ако е била предназначена“ от продавача ЕТ „В.“ и купувача
Д.И.К. „да увреди кредиторите“ (чл. 135, ал. 3 ЗЗД).
Както и
по-горе се спомена, във въззивното производство не бяха направени искания за
събиране на нови или допълнителни доказателства, напротив, преценката на ищеца
е, че предявеният иск е бил доказан, а решението на окръжния съд – правилно.
Установяването на фактите в хипотезата по чл. 135, ал. 1, а евентуално и ал. 3 ЗЗД, не е обаче свързано със служебното прилагане на императивна
материалноправна норма, нито – в настоящия процес – съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото. И процесуалната
последица в този случай е, че евентуалното служебно
назначаване от въззивния съд на икономическа експертиза, за отговор на
поставените по-горе въпроси, бе недопустимо – изрично т. 3 и съответно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, решението на
Пловдивския окръжен съд, с което предявеният от синдика на ЕТ„В.“ /н/ иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е бил уважен, ще следва да се отмени, а този иск – като
недоказан – подлежи на отхвърляне.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на Д.И.К. ще се
присъдят разноските, направени пред двете съдебни инстанции, общо в размер на
сумата 491.43
лева, а синдикът на ЕТ„В.“ /н/ ще следва
да бъде осъден, да заплати и предварително невнесената държавна такса за водене
на делото пред окръжния съд (чл. 649, ал. 6 ТЗ), в размер на сумата 1 371.42 лева.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 271 от 27.06.2019 г., постановено
от Смолянския окръжен съд по т. д. № 70/2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на ЕТ„В.“, в несъстоятелност, ЕИК ****,
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД против ЕТ„В.“, в несъстоятелност, ЕИК **** и Д.И.К.,
ЕГН **********, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на ЕТ„В.“,
в несъстоятелност, ЕИК ****, на сключения между тях договор за покупко-продажба
по нот. акт ****, дело № ****. на нотариус С.Б, от
15.09.2011 г., с който ЕТ „В.“ е продал на Д.И.К.,
ЕГН **********, недвижим имот, представляващ:
самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. ****, одобрена със заповед № ****г. на изпълнителния директор на ****, с административен
адрес на имота: гр. ****, ул. ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****с предназначение на имота – за търговска дейност, брой нива ***** кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта – няма,
над обекта – имот с идентификатор ****,
имот с идентификатор № ****и имот е идентификатор ****заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху имота.
ОСЪЖДА синдика на ЕТ„В.“, в несъстоятелност, ЕИК ****, да
заплати в полза на
бюджета на съдебната власт,
по сметка на Апелативен съд – гр. П, бул. ****, ЕИК (БУЛСТАТ) ****, дължимата държавна
такса за водене на делото пред Смолянския окръжен съд, в размер на сумата 1 371.42 лева (хиляда триста
седемдесет и един лева и 42 ст.), платима от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА синдика на ЕТ„В.“, в несъстоятелност, ЕИК ****, да
заплати на Д.И.К., ЕГН **********, разноски по делото пред двете съдебни
инстанции, общо в размер на сумата 491.43 лева (четиристотин деветдесет и един
лева и 43 ст.), платима
от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.