ОПРЕДЕЛЕНИЕ №380
гр.Х., 18.05.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х. в закрито
заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №54 по описа на съда за 2021 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано
е по молба вх.№2173/11.04.2022 г., подадена от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – ответник по делото, чрез пълномощника му адвокат К.А.,
с която се моли съдът да измени постановеното по делото Решение №643/24.03.2022
г. в частта му за разноските, като го отмени в частта му, с която в полза на
жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
15 590 лв., или алтернативно намали размера на присъденото адвокатско
възнаграждение поради прекомерност.
В
молбата се цитира Тълкувателно решение №6/2013 г. на ВКС по тълк.дело №6/2012
г. и се твърди, че от мотивите на постановеното съдебно решение не ставало категорично
ясно дали претендираното адвокатско възнаграждение е било заплатено и на какво
основание. Липсата на доказателства, освен списъка на разноските, било индиция,
че адвокатско възнаграждение не следвало да бъде заплащано на насрещната
страна, доколкото тя не можела да оправдае тяхното реално извършване.
На следващо място се твърди, че според чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиденият размер за настоящото дело, изчислен съобразно материалния интерес, бил 6382,66 лв. Молителят считал, че от фактическа и правна страна делото не се характеризирало с такава сложност, която да налага присъждането на адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от двойния размер на предвидения в Наредбата. Развиват се съображения в тази насока, позовани на практиката на ВКС и ВАС относно определяне степента на фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че в случая фактите по делото до голяма степен били изяснени от приетите писмени доказателства и кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза, и следователно за изясняването на обективната истина от фактическа и правна страна представителят на насрещната страна не бил положил никакви извънредни усилия. Сочи се, че в случая съдебното производство не се характеризирало с особена продължителност, материята не изисквала специализирани познания в цял отрасъл или клон на правото, и съдът служебно проверявал съгласно чл.168, ал.1 от АПК дали са налице основанията по чл.146, т.1 – 5 от АПК, тоест от страна на жалбоподателя или неговия процесуален представител се изисквало да направят минималното, за да обосноват тезата си. Изложените аргументи водели до извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение и основателност на направеното в открито съдебно заседание възражение за присъдените разноски.
Насрещната страна, ЕТ „П. – П. Ч.“, с.М. б., обл.Х., в предоставения срок, чрез пълномощника си адв.Г.К., излага в писмен отговор становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.
Навеждат се съображения, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в които са изслушани ССчЕ, представени са писмени доказателства, а освен това в хода на делото са депозирани частни жалби и отговори на частни жалби във връзка с производството по спиране на предварителното изпълнение на оспорения по делото АУПДВ, изготвяни са молби до съда, представяни са доказателства и са правени доказателствени искания. Посочва се как е формиран общият размер на присъдените в полза на жалбоподателя суми, от които присъдената сума за адвокатския хонорар във връзка с обжалването на АУПДВ е в размер на 11 160 лв. с ДДС и 3720 лв. с ДДС във връзка с обжалването на Определение от 28.01.2021 г. Първата сума била малко над изчисления съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменението, минимален размер от 9 235,32 лв.
Видно било от материалите по делото, че заедно с представения списък на разноските са представени и доказателства за тях – договори за правна защита и съдействие, фактури, платежни нареждания, като в сключените договори за правна защита и съдействие изрично било посочено, че сумите са заплатени по банков път. В този смисъл изцяло били съобразени изискванията на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело №6/2012 г., ОСГК, досежно обстоятелствата, които следва да са налице, за да бъдат присъдени в полза на страната в производството заплатените разноски.
Развиват се и подробни съображения относно особената фактическа и правна сложност на производството по делото, както и относно направените от процесуалната защита на жалбоподателя допълнителни разходи във връзка с пътуването му от гр.София, където е съсредоточена дейността му, до гр.Х. за провеждане на съдебните заседания.
Претендира се искането за изменение на съдебното Решение в частта му за разноските да бъде оставено без уважение.
Искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадено от страна – ответник в производството по адм.дело №54/2021 г. по описа на Административен съд – Х., с дата на подаване по електронна поща 11.04.2022 г., т.е. в срока за обжалване на Решение №643/24.03.2022 г., съобщено на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 30.03.2022 г., поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С Решение №643/24.03.2022 г., постановено по адм.дело №54/2020 г., Административен съд – Х. е отменил по жалба на ЕТ „П. – П. Ч.“, Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/00619/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8614#3 от 23.10.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е осъдил Държавен фонд „Земеделие”, гр.София, да заплати на ЕТ „П. – П. Ч.“, с.М. б., общ.М. б., разноски по делото в размер на 15 590 (петнадесет хиляди петстотин и деветдесет) лева.
Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Съдът присъжда направени по делото разноски, когато същите са своевременно поискани и е доказано с надлежен документ, че са извършени.
Страната, претендираща разноски по делото следва в установения от закона срок да представи доказателства за реалното им извършване, което в случая е сторено.
В мотивите на съдебното решение се изложени констатациите на съда, че по делото е доказано извършването на разноските.
Възражението на молителя за недоказване на реалното плащане на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като освен представеният от страна на жалбоподателя Списък на разноските, по делото са налични: Договор за правна помощ от 11.11.2020 г. (л.392-394), сключен между ЕТ „П. – П. Ч.“ и адв.Г.М.К.,***, в който на адвоката е възложено осъществяването на всички необходими правни и фактически действия по оспорването пред Административен съд – Х. на АУПДВ №26/311/00619/3/01/04/01, и е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 11 160 лв. с включен ДДС, и изплащането на сумата по банков път, както и Преводно нареждане и Фактура от дата 13.11.2020 г. (л.395-396), удостоверяващи изплащането на същата сума по банков път от ЕТ „П. – П. Ч.“ на Г.М.К..
По адм.дело №3424/2021 г. по описа на ВАС, образувано по частната жалба на ЕТ „П. – П. Ч.“ срещу Определението от 28.01.2021 г. за прекратяване производството по адм.дело №54/2021 г. на Административен съд – Х., също е наличен Договор за правна помощ от 01.02.2021 г. (л.44-46), сключен между ЕТ „П. – П. Ч.“ и адв.Г.М.К., в който на адвоката е възложено осъществяването на всички необходими правни и фактически действия по оспорването на Определението пред Върховен административен съд, срещу договорено възнаграждение в размер на 3 720 лв. с включен ДДС, което се изплаща изцяло по банков път, и Преводно нареждане и Фактура от 01.02.2021 г. (л.47-48), удостоверяващи изплащането на същата сума по банков път от ЕТ „П. – П. Ч.“ на Г.М.К..
Реалното извършване на посочените в Списъка разноски за адвокатско възнаграждение от 11 160 лв. и 3 720 лв. е безспорно доказано, а няма спор, че присъждането на същите в полза на страната – жалбоподател и съответно частен жалбоподател, е поискано своевременно, преди приключване на устните състезания и по двете дела. Разноските са дължими на страната с оглед изхода и на двете производства, и са били налице всички предпоставки за тяхното присъждане.
Неоснователно е и възражението на молителя, че така направените разноски за адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Доколкото в АПК липсва изрична уредба, на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение намира нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, която гласи: „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.“
Съгласно §3 от ЗР, Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2004 г. и се издава на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Според чл.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
При установена с обжалвания АУПДВ дължима от жалбоподателя сума в размер на 385 265,86 лв., това е и материалния интерес по делото, а минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административното дело с определен материален интерес се определя по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В приложимата й редакция (ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.), разпоредбата предвижда при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., минимално възнаграждение в размер на 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв., или 3530 лв. + (1/100 х 285 265,86 лв.) = 6 382,66 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждение за един адвокат в размер на 11 160 лв. (с включено ДДС) за настоящата инстанция в случая не е прекомерно, а съответства на фактическата и правна сложност на делото, макар същото да надвишава минималния размер от 6 382,66 лв. Невярно е твърдението на молителя, че така присъдено възнаграждението за адвокат надвишава двойния размер на предвидения в Наредбата.
Съдът приема, че изложените в разглежданата молба доводи не обосновават толкова ниска фактическа и правна сложност на делото, която да доведе до извод за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Освен това по делото са представяни от страна на жалбоподателя многобройни писмени доказателства, мотивирано е искане за спиране предварителното изпълнение на акта, процесуалният представител е депозирал подробни писмени молби и становища, участвал е в откритите съдебни заседания, и не може да се приеме, че е осъществил формално процесуалното представителство на страната.
Делото не се отличава с ниска фактическа и правна сложност, а определеният по свободно договаряне между страните размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ отговаря на реално осъществената защита.
Не са налице основания за исканото изменение на постановеното Решение в частта му за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, и молбата за това следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на
Решение №643/24.03.2022 г. по адм.дело №54/2021 г. по описа на Административен
съд – Х. в частта за разноските, явяващи
се адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: