Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4819/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искови
претенции предявени от Л.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 вр. чл. 258 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 4400лева, подлежаща на връщане като
дадена на отпаднало основание- по развален договор за изработка сключен между
страните на 29.10.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 18.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 732лева, представляваща компенсаторна неустойка
по чл. 4 от подписано между страните на 03.03.2020г. споразумение за разваляне
на сключения договор за изработка.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняваща я молба: На 29.10.2019г. сключил с ответника договор за изработка, по който ищецът
възложил на ответника изработка и монтаж на кухня от стандартни ПДЧ плоскости
ведно с бар, два тоалетна шкафа, портманто и вложен в ниша гардероб, както и
поправяне на масивна кухненска маса, малка дървена холна маса, седем броя
врати, дървен бюфет и дървен витринен шкаф. Мебелите за поправка били предадени
на изпълнителя в деня на подписване на договора. Уговорено било възнаграждение
в размер на 7320лева, 60% от което, т.е сумата от 4392лева, е следвало да се
плати авансово за започване на работа. При подписване на договора и съгласно
чл. 3 от него, ищецът предал на ответника сумата от 4400лева. Съгласно чл. 5 от
договора, работата е следвало да се извърши в срок до 16.12.2019г. Твърди, че в
периода 29.10.2019г. до 03.03.2020г. ответникът не е предприел действия по
изпълнение на възложената му работа, като в многократно провежданите разговори
представляващият дружеството е уверявал ищеца, че ще започне работа веднага и
ще приключи до 2- 3 седмици. Така, при поредната среща между страните, на
03.03.2020г. се стигнало до подписване на споразумение за разваляне на договора
за изработка от 29.10.2019г. Ответникът върнал предадените му за поправка вещи
видимо с непроменен вид, като поискал отсрочване на задължението си за връщане
на авансово платената му сума от 4400лева. В чл. 4 от споразумението, страните
уговорили дължимост на неустойка в размер на 732лева за разваляне на договора.
Твърди, че до настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението си да
върне полученото авансово възнаграждение, нито да плати уговорената неустойка,
което обосновава заявяване правата на ищеца пред съда. Искането е за уважаване
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание исковата
молба се поддържа.
Ответникът в о.с.з. чрез
процесуален представител оспорва исковата молба. Твърди, че споразумението е
недействително като сключено при порок на волята, а именно поради заплаха.
Оспорва и сумата да е била получена от него, както и твърди да се явява
изправна страна в правоотношението.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 92 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при
условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от
фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за изработка със соченото
съдържание; изправността си по договора, а именно че е платил авансово част от
уговореното възнаграждение; разваляне на договора, поради виновно неизпълнение
на задълженията на ответника с подписване между страните на 03.03.2020г.
споразумение; по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД: наличие на валидно сключено споразумение между
страните на 03.03.20г.; уговорена между страните с него неустойка за разваляне
на договора за изработка и нейния размер. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на
ответника да докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, по силата
на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. Недопустимо е и разглеждането на направено от ответника
възражението
за прихващане с негово спорно насрещно вземане релевирано извън срока
по чл. 131 ГПК. В случая ответникът е пропуснал да ползва правото си да подаде
отговор на исковата молба, поради което и всичките му възражения, направени
извън срока за отговор и касаещи оспорвания основани не на нововъзникнали или
новоузнати обстоятелства, не следва да бъдат разглеждани.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 29.10.2019г. между
ищеца, като възложител и ответника, като изпълнител е бил сключен договор за
изработка. Предметът му е уговорен в чл. 1- изработка и монтаж на кухня от
стандартни ЛПДЧ плоскости ведно с бар, 2 тоалетни шкафа, портманто и вложен в
ниша гардероб. Уговореното възнаграждение е в размер на 7320лева, 60% от което,
т.е сумата от 4392лева е дължимо авансово, платимо при подписване на договора,
а остатъкът след извършване на работата /чл.3 и чл.4/. Срокът за изпълнение е
до 16.12.2019г.- чл. 5. Приемането на работата от изпълнителя е уговорено в чл.
12 да се извърши с подписване на приемо- предавателен протокол. Съгласно чл. 17
при забава на една от страните по договора, неизправната дължи на изправната
неустойка в размер на 10лева за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от
общото възнаграждение за изработката. На 03.03.2020г. страните са подписали
споразумение, по силата на което са приели, че ищецът е платил на ответника на
29.10.2019г. сумата от 4400лева, а последният в срок до 03.03.2020г. не е
изпълнил задължението си да изработи поръчаното, поради което и считано от
03.03.2020г. сключеният между тях договор се счита за развален. Ответното
дружество е върнало на ищеца предадените му за ремонт мебели и е поел
задължение да върне платения му аванс в размер на 4400лева в срок до
01.04.2020г. В т. 4 от споразумението страните уговорили, че ако ответникът не
върне сумата от 4400лева в срок до 01.04.2020г., то ищецът има право да предяви
иск за връщане на сумата ведно с дължимата неустойка по договора в размер на
732лева.
За установяване
твърденията на ответника за изпълнение задълженията му по договора, бяха
ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля на
ответника Николай В. Ташев. Свидетелят разказва, че при необходимост помага в
работата на Георги. Присъствал е на уговорките с ищеца по повод поръчаните
мебели. Отишли на място в апартамента, помагал за вземане на размерите. Тогава
бил подписан и договор, както и ищецът платил някакво капаро. Ищецът е бил
клиент и преди това и е бил доволен от изработеното. Уговорено било да се
премахне старата кухня, а след това да се изработи нова с барплот, като имало и
мебели и врати на апартамента за реставрация. Долната част на кухнята била
изработена, като при монтажа й, ищецът казал, че не е доволен, понеже кантовете
били тънки и можело децата да се удрят. Прибрали я за поправка, след което за
втори път я монтирали. Стояла известно време, след което клиентът се обадил на
трети март и казал, че не иска повече кухнята заплашвайки Георги с полиция. Към
него момент кухнята била във вид, при което оставало да се сложат единствено
плота и да се изрежат дупки за мивката и плота на печката. На трети март
помагал при товареното на това, което клиентът не искал и връщане на мебелите и
вратите, защото клиентът заплашил с полиция. Тогава Георги подписал и някакъв
документ.
За да се претендира
връщане на даденото поради разваляне на договора при неизпълнение, необходимо е
ищецът да установи надлежно упражнено право на разваляне на договора. Развалянето на договора по правило е крайното средство и
като последица има обратно действие, освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение- чл. 88, ал.1, изр.1 ЗЗД, какъвто настоящият договор за
изработка не е. Общите правила за разваляне на двустранните договори са
приложими, доколкото в особената част на ЗЗД липсва уредба за
различните договори. Едностранно разваляне на двустранен договор от изправната
страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна,
която не е изпълнила, като в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
възможността за разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната
страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след
изтичането му, ще се счита, че договорът е развален. Разпоредбата на чл.
87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от
кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. В случая, ищецът е изпълнил задължението си по договора, свеждащо се до
заплащане на авансово дължимото възнаграждение. Този факт се установява
несъмнено, както от подписаното между страните споразумение от 03.03.20г.,
съдържащо признание на този факт, така и от показанията на свидетеля, който
също потвърждава плащането на капаро, макар и да не го сочи по размер. Така че
възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. С подписването на
споразумението е настъпил и ефектът на разваляне на договора поради забава на
ответника, доколкото с него страните дефакто са уредили последиците от това
разваляне, а именно задължението за реституция на даденото по него. Така, че налице
са предпоставките на чл. 87 ЗЗД, даващи право ищецът да се освободи от
облигационната връзка и да иска връщане на даденото по нея. Затова и
съдът прави заключение, че
правото на разваляне е надлежно упражнено и е породило съответните последици. С упражняване на потестативното право на кредитора по чл.
87 ЗЗД се заличават с обратна сила към момента на сключване на договора всички
породени от него права и задължения, включително за страната извършила
престация по него, възниква правото за нейното връщане. В заключение, исковата претенция следва да бъде
уважена в цялост, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба- 18.05.2020г., така както е поискано.
Предмет на
другата претенция е компенсаторна неустойка по чл. 4 от споразумението. Присъждането
на търсената неустойка обуславя на първо място тя да е уговорена между
страните. Клаузата, както се посочи гласи „в случай че Б. ЕООД не върне сумата
от 4400лева в срок до 01.04.2020г., ищецът има право да предяви иск за връщане
на сумата ведно с дължимата неустойка по договора в размер на 732лева“.
Прочитът на тази уговорка и противно на твърденията на ищеца, навежда на извод,
че всъщност тази клауза няма характер на такава, с която страните да са уговорили
дължимост на неустойка за обезщетяване вреди от неизпълнението поради разваляне
на договора, а единствено съдържа предупреждение, че при неизпълнение на
задължението за връщане на даденото капаро, възложителят има право да заяви
правата си за връщането й пред съд, ведно с дължимата неустойка по сключения
договор в размер на 732лева. Т.е по отношение на неустойката е направена
препратка към уговорената такава в договора, а наличната такава там е в чл. 17
и тя е за обезщяване вреди от забавено изпълнение- 10лева на ден, но не повече
от 10% от уговореното възнаграждение, или максималният й размер е 732лева.
Липсата на валидно уговорена между страните и твърдяна от ищеца неустоечна
клауза е достатъчно основание за отхвърляне на тази искова претенция за нея. Извън
това и доколкото съдът прие, че договорът е развален, то налице е пречка ищецът
да претендира неустойка за забавено изпълнение /ТР 7/2013г. на ОСГТК/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 226лева платена дължима
държавна такса и 480лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие. Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно,
предвид че минималният му размер по чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждение е 586,60лева. Така подлежащите на
възмездяване разноски в настоящото производство са общо 706лева. Съобразно
уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 605,30лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК. Претендира се такива от 831лева за адв.възнаграждение в
настоящото производство. Направено е възражение за прекомерност. Съдът го
преценява за основателно, доколкото минималният му размер определен по чл. 7,
ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение
е 586,60лева, а и съобразявайки факта, че ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и представителството му се е изчерпало в проведените две съдебни
заседания. Затова и то следва да се редуцира до сумата от 586,60лева. Съобразно
отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 83,67лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.Н., ЕГН ********** с
адрес *** сумата в размер на 4400лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание- по развален договор за изработка сключен между страните на
29.10.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 18.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 вр. чл. 258 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника „Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** да заплати сумата от 732лева, представляваща компенсаторна
неустойка по чл. 4 от подписано между страните на 03.03.2020г. споразумение за
разваляне на сключения договор за изработка, на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ЕООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** сумата от 605,30лева представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част
на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.Н., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление *** сумата от 83,67лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция
съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: