Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260007, Дата 17.08.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Г. Чамбов
Членове: Емил Митев
Антония Роглева
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 11 май 2022 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търговско дело номер 753 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261
от 24.06.2019 г., постановено по т. д. № 84/2017 г., С.ският окръжен съд е
решил следното:
„ПРЕКРАТЯВА гражданското дружество между „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД, възникнало
на основание договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен през ноември 2013 г. между същите страни, поради наличие на основателни
причини за прекратяване на гражданското дружество преди изтичането на срока му.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, да заплати на „Б-КСК“ ООД сумата 1 200 000 евро представляваща внесената и
подлежаща на връщане при прекратяване на гражданското дружество дялова вноска, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД и 162
266.64 лева съдебни разноски по водене на
делото в настоящата съдебна инстанция.“
Решението се обжалва от ответника
„С.“ ЕООД, с подробни съображения за неговата неправилност.
Ищецът „Б-КСК“ ООД е на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, прие:
Между страните „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД няма спор, че през
м. ноември 2013 г. сключили договор за дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД (л. 22 и
сл.), като се съгласили „да обединят усилията си за осъществяване на
сътрудничество и съвместна дейност в областта на изкупуване, угояване и продажба
на живи животни – агнета и телета, предназначени за всички пазари и
производство на концентрирани фуражи за собствени нужди и продажба на трети
страни“.
Няма и спор, че поетото от ищеца задължение по този
договор – да направи парични вноски в общ
размер на сумата 1 200 000 евро, било изпълнено, като посочената сума
била преведена по сметка на съдружника „С.“ ЕООД.
Според ищеца, всичко друго, което е било необходимо за
постигане на посочената по-горе обща стопанска цел, било поето като задължение
от другия съдружник – ответника „С.“ ЕООД.
Изложените от „Б-КСК“ ООД твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба са, че с внесените в дружеството пари в размер на сумата
1 200 000 евро управляващият дружествените работи съдружник „С.“ ЕООД
не придобил „никакво имущество от името и в полза на учреденото гражданско
дружество“ и „използвал получените средства изключително в своя полза“, като
закупил за себе си подробно описаните в исковата молба „недвижими имоти в с.
Градище“ и различни вещи – „селскостопанска техника и транспортни средства на
значителна стойност“.
Ищецът твърди още, че ответникът „нито е дал отчет
относно изразходването на усвоените суми, нито е възстановил сумата от
1 200 000 евро“, както и – че „не е извършвал никакви действия и не е
осъществявал никаква дейност за постигане на стопанската цел на дружеството, от
създаването му до настоящия момент“.
„Поради факта – продължава ищецът в исковата си молба –
че дружеството не е извършвало дейност, липсват и резултати от нея, съответно –
не е формирана обща собственост върху придобито със средствата на дружеството
или от дейността му имущество“, а също и че „дружеството не е извършвало
никакви разходи, свързани с дейността му“.
В исковата молба е подчертано, че според уговорките по
чл. 12 от договора „внесените от съдружника оборотни и инвестиционни средства
подлежат на връщане след прекратяване на дружеството“ и че точно тази
разпоредба на договора обуславя правото на съдружника „Б-КСК“ ООД да претендира
от съдружника „С.“ ЕООД „връщане на внесената дялова вноска, на основание чл.
359, ал 3 от ЗЗД“.
Ищецът е оспорил и
всички направени от ответника твърдения в отговора на исковата молба – че внесените
пари са изразходвани само за постигане на целта на дружеството, че под негово
ръководство, усилия и с разход на собствени средства дейността му е започнала
да се развива, че самият той е изпълнявал задълженията си по договора и че
общата стопанска цел на двамата съдружника не могла да бъде постигната
единствено поради неосигуряването от ищеца на обещаните външни пазара за
реализация на отглежданите животни, което довело до обезценяването им и до
загуби за дружеството.
При това изложение на обстоятелствата по чл. 127, ал. 1,
т. 4 ГПК, заявените от ищеца искания по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, са следните:
а) образуваното
през м. ноември 2013 г. от „Б-КСК“ ООД и „С.“ ЕООД дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, да бъде прекратено, „на основание чл. 363, б. „д“ ЗЗД“;
б) дружеството
„С.“ ЕООД да бъде осъдено, да заплати на „Б-КСК“ ООД сумата от
1 200 000 евро, представляваща:
„внесената и подлежаща на връщане при прекратяване на
дружеството дялова вноска, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД“;
в) евентуално,
при отхвърляне на тази осъдителна претенция по б. „б“, ответникът „С.“ ЕООД да
бъде осъден, да заплати на ищеца същата сума от 1 200 000 евро,
представляваща:
сума, „подлежаща на връщане при прекратяването на
дружеството, като внесена на неосъществено основание дялова вноска на „Б-КСК“
ООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 359, ал. 3 ЗЗД“;
г) евентуално,
при отхвърляне на тази евентуална осъдителна претенция по-горе по б. „в“,
ответникът „С.“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищеца същата сума от
1 200 000 евро, представляваща:
„подлежаща на връщане сума, получена на отпаднало
основание – по неизпълнен и прекратен договор за поръчка, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 280 ЗЗД, във вр. с чл. 359, ал. 3 ЗЗД“ и
д) отново
евентуално, при отхвърляне на предходната евентуална осъдителна претенция по б.
„г“, ответникът „С.“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищеца същата сума от
1 200 000 евро, представляваща:
„подлежащите на
поправяне вреди, причинени от непозволено увреждане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД“.
І. Относно
иска по чл. 363, б. „д“ ЗЗД.
Според разпоредбата по чл. 363, б. „б“ ЗЗД, дружеството
се прекратява „с изтичането на времето, за което дружеството е било
образувано“. Изтичането на това време (договорения срок) е юридически факт,
чието действие е правопрекратително: след настъпването на този факт дружеството
вече не съществува, защото е прекратено, точно поради настъпване на посоченото
в договора законово основание по чл. 363, б. „б“ ЗЗД. Договорът за процесното
дружество е бил сключен през м. ноември 2013 г., като е било уговорено (чл. 2)
че „този договор се сключва за срок от 3 /три/ години и влиза в сила от ………2013
год.“.
Което означава, че
най-късната календарна дата, на която договорът е можело „да влезе в сила“ е
датата 31.12.2013 година, затова и календарната дата, на която би могъл да
изтече три-годишният период от време, за което дружеството е било образувано, е
датата 31.12.2016 г.
И означава още, че от следващата дата 01.01.2017 г.
дружеството е било вече прекратено, на настъпилото законово основание по чл.
363, б. „б“ ЗЗД.
Исковата молба за прекратяване на дружеството по съдебен
ред (чл. 363, б. „д“ ЗЗД) е от датата 02.08.2016 г., депозирана е по време,
когато срокът за съществуване на това дружество все още не е бил изтекъл. След
започването на процеса обаче, на датата 31.12.2016 г., дружеството е било
прекратено, на настъпилото основание чл. 2 от договора, във връзка с пряката
законова разпоредба по чл. 363, б. „б“ ЗЗД.
Очевидно е, че е налице настъпил факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, с пряко значение за поставеното пред съд разглеждане на спорното право по
чл. 363, б. д“ ЗЗД. Защото, при вече настъпило прекратяване на дружеството при
условията на чл. 363, б. „б“ ЗЗД и при липсата на каквито и да било защитавани
от закона материални и/или процесуални права на ищеца, които да зависят единствено
от датата на предявяване на иска по чл. 363, б. „д“ ЗЗД, последицата е била, че
след датата 31.12.2016 г., на която дружеството е било прекратено, ищецът вече
е нямал правен интерес от воденето на иск за прекратяване на същото дружество. Правният
резултат от прекратяване, което вече е настъпило на основанието по чл. 363, б.
„б“ ЗЗД, е идентичен с резултата от прекратяването, което би било постигнато
при уважаване на предявения от ищеца иск по чл. 363, б. „д“ ЗЗД. Затова
производството по този иск е станало недопустимо и процесът – в тази негова
част – е подлежал на прекратяване (чл. 235, ал. 3, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК).
Налице са условията по чл. 270, ал. 1, изр. 3-то ГПК: в
частта му, с която образуваното през м. ноември 2013 г. от „Б-КСК“ ООД и „С.“
ЕООД дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД е било прекратено „поради наличие на основателни причини за
прекратяване преди изтичането на срока му“, обжалваното решение
на С.окръжен съд ще следва да се обезсили, а производството по делото в тази
негова част – съответно да се прекрати.
ІІ. Относно
иска по чл. 359, ал. 3, предл. 2-ро ЗЗД.
Според сключения от двете страни Договор за
сътрудничество и съвместна дейност (л. 22 и сл.), „обединените им усилия“ са
били насочени към осъществяването на следната обща стопанска цел:
„изкупуване, угояване и продажба на живи животни – агнета
и телета, предназначени за всички пазари и производство на концентрирани фуражи
за собствени нужди и продажба на трети страни“ (чл. 1).
За осъществяване на съвместната дейност и постигане на
общата стопанска цел всяка от страните е трябвало да участва „с финансови
средства, материална база и/или труд“ (чл. 3, ал. 1), като договореното
разпределяне на това участие е следното:
а) според
чл. 4, ал. 1 от договора, ответникът „С.“ ЕООД се е задължил, да извършва
следните оперативно конкретни дейности, непосредствено и пряко свързани с подготовката
и реализацията на общата стопанска цел на дружеството:
- изкупуване
на живи животни;
- отглеждане
и угояване на животните до момента на продажбата;
- осигуряване
на депо за отглеждане на животни;
- производство
и продажба на концентриран фураж;
- закупуване
на влекач /автомобил за превоз на животни/ на стойност 130 000 евро;
- предоставяне
на дълготрайни материални активи /ДМА/, необходими за отглеждане на животните
/Приложение № 2 към договора/;
- осигуряване
на работна ръка, проучване на вътрешен пазар, транспорт;
- да гарантира качеството на съответните
партиди;
- да отговаря за целия процес до износ;
- да осигурява прозрачност на
документацията – приходни и разходни фактури в процеса на извършваната
търговска дейност.
б) според чл. 4, ал. 2 от договора, съдружникът
„Б-КСК“ ООД е трябвало да извърши само две неща:
- да осигури (да
внесе в дружеството) „оборотни средства“ в размер на сумата 1 000 000
евро и „средства с инвестиционен характер“ в размер на сумата 200 000
евро. Общо – 1 200 000 евро и
- да извършва
необходимата маркетингова дейност за осигуряване на пазари за реализация на
животните.
При така уговореното разпределение на поетите от всеки от
съдружниците задължения, насочени към постигане на общата стопанска цел, няма
съмнение, че ответникът „С.“ ЕООД е трябвало да организира и оперативно да осигури
целия процес по придобиване и отглеждане на животните „до износ“, а ищецът „Б-КСК“ ООД – да осигури
финансиране на дейността до посочения размер от общо 1 200 000 евро,
както и да осигури следващия завършващ етап – износ на животните и реализацията
им на арабския пазар.
Между страните няма спор единствено за
това, че ищецът е изпълнил задължението си да направи уговорената парична вноска
от общо 1 200 000 евро, спорни са въпросите, дали и как дружеството е
действало за постигане на общата стопанска цел на съдружниците и щом дейността
му е била на загуба, в резултат на чие стопанско поведение е тази загуба. А уважената
от С.окръжен съд претенция на ищеца по настоящия иск е дословно следната: за
присъждане на „внесената и подлежаща на връщане при прекратяване на дружеството
дялова вноска, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД“.
Очевидно е, че ищецът „Б-КСК“ ООД идентифицира направената
от него първоначална парична вноска в дружеството като негов личен „дял от
общата собственост“ по смисъла на чл. 359, ал. 3 ЗЗД и основанията му за подобно
тълкуване са в разпоредбата по чл. 12 от сключения с „С.“ ЕООД през м. ноември
2013 г. Договор за сътрудничество и съвместна дейност.
Според
въпросния чл. 12, при прекратяване на договора „оборотните средства се връщат
на притежателя след балансово приключване на дейността“ (ал. 2), а
инвестиционните средства, които са вложени в ДМА, се връщат след приспадане на
амортизационните отчисления по остатъчна стойност“. Това означава, че всъщност страните
са уговорили следното: при приключване дейността на дружеството, съдружникът „Б-КСК“ ООД, като вносител по чл. 4, ал. 2 от договора на „оборотните“
средства от 1 000 000 евро, да има право „след балансовото
приключване“ да иска „връщане“ на същата тази внесена сума, а също и в случай,
че вече внесените „инвестиционни средства“ в размер на 200 000 евро са
били използвани за придобиване на ДМА – да иска и тяхното „връщане“, макар и „след
приспадане на амортизационните отчисления“.
И
тъй като – според ищеца – дружеството не придобило никакви активи и въобще не
било извършвало никаква стопанска дейност, съответно не било изразходвало нито
внесените „оборотни средства“ от 1 000 000 евро, нито внесените
„инвестиционни средства“ от 200 000 евро. Затова общо внесената от ищеца сума
от 1 200 000 евро би трябвало да подлежи на връщане „чиста“, а не
като остатък, без нейното евентуално редуциране при „балансово приключване“
и/или чрез „приспадане на амортизационни отчисления“, точно на основанието по
чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от договора.
Но за да е възможно подобна осъдителна претенция
да бъде уважена, тя първо, трябва да е съобразена със закона и второ, нейният
положителен резултат би бил фактически възможен само в случай, че след
направената от ищеца вноска, нито един от двамата съдружника наистина не е правел
нищо, не е извършил нито дори едно оценимо в пари стопанско действие, свързано
и/или отнасящо се до постигане на общата стопанска цел на дружеството. Защото само
тогава, при липсата на каквито и да било направени от другия съдружник парични
или друг вид вноски и при липсата на каквато и да било свързана с целта на дружеството
дейност, вноската – като останал чист актив – би подлежала на връщане, макар и
на друго основание, съвсем различно от хипотезата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД.
Всяко едно от посочените по-горе две условния обаче, е
неналично.
Първо, установеният в закона режим, който публично регулира
посочените в договора (обещаните) вноски на съдружниците и правните последици от
внасянето им, е пределно ясен: внесените пари, заместими вещи и вещи, които се
унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците (чл. 358, ал. 2 ЗЗД), а всяка друга, различна от изброените вещ, би могла да се счита внесена
за общо ползване, ако не е уговорено друго (чл. 358, ал. 3 ЗЗД). Следователно,
няма парична вноска, за която би могло да съществува уговорката, че подлежи на „връщане“
– подобно съглашение ще е пряко насочено към изключване на вносителя на
вноската от участие в загубите на дружеството и съответно – към гарантиране на
печалбата му за сметка на другия съдружник, затова е недействително (чл. 361,
ал. 2 ЗЗД). Възможно е самата парична вноска номинално да се „трансформира“ като
структурен елемент на съответния „дял от общата собственост“, който би бил
дължим на всеки от съдружниците при прекратяване на дружеството, но искът за
„връщане“ на вноската на основанието по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, е поначало несъстоятелен.
Второ, назначената от окръжния съд
счетоводна експертиза се е задоволила да изследва единствено публично обявените
от ответника отчети и въпреки категоричния извод за водене на счетоводството му
с нелогични пропуски, не е направила задълбочен и категорично належащ в случая
анализ на първичната счетоводна документация, отнасяща се както към неговата
собствена дейност, така и към дейността му, извършвана в изпълнение на
задълженията на „С.“ ЕООД по чл. 4, ал. 1 от Договора за сътрудничество и
съвместна дейност. Затова, в условията на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, в производството пред настоящата инстанция бяха назначени
зоотехническа и повторна счетоводна експертиза, с достатъчно разширен обхват на
ползваните от тях материали, който би осигурил установяване на обективно
настъпилите в този случай материални предпоставки за формиране на „дялове от
обща собственост“ на съдружниците, по смисъла на чл. 359, ал. 3 ЗЗД.
. Според приетото заключение на извършената
от вещото лице П.А. зоотехническа експертиза (л. 272 и сл.), изводът, който е
направен след анализ на съответните задължителни регистрации в информационната
система на БАБХ, е, че за периода след сключването на договора, налични в базите
на „Т.Т.“ първоначално са били 508 бр. агнета (овце), след това са били
закупени 10401 бр. агнета, продадени са 10272 бр. агнета и в края на
изследвания период (до 07.11.2016 г.) в базата е имало налични 637 бр. агнета
(494 агнета, 139 овце и 4 коча).
Към
07.11.2013 г. налични са били 91 бр. телета (крави), закупени са 481 бр.
телета, продадени са 553 бр. телета и към 07.11.2016 г. в базата са останали 19
бр. телета – вж. подробните регистрации по Таблици 1 и 1А от заключението.
Закупените,
отглеждани и реализирани на пазара животни, както и получените след продажбата
им пари са били обща собственост на съдружниците (чл. 359, ал. 1 ЗЗД), а
движението на тези активи е формирало евентуалната бъдеща стойност на дяловете
им по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, които биха се формирали и при отчитане на направените
от „С.“ ЕООД разходи по отглеждането на животните – заплащането на работници и
осигуряването на фуражи за животните, вж. Таблици № 2 и 2А от заключението на
зоотехническата експертиза. Затова твърдението на ищеца, че ответникът изобщо е
бездействал и че дружеството не било извършвало „никаква дейност“ – като
фактически невярно – е било опровергано.
Приетото
в съдебното заседание от 11.05.2022 г. подробно заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.М., което е било и съобразено
с констатираните от зоотехническата експертиза факти, е категорично: за
извършване на общата дейност и очевидно в изпълнение на конкретните свои задължения
по чл. 4, ал. 1 от договора, съдружникът „С.“ ЕООД е предоставил (внесъл) за
изпълнение на общата стопанска цел:
- машини и съоръжения по 23 позиции, на обща стойност
460 221 лева (Таблица 1) ;
- инвентар за поене и хранене на животните
по 196 позиции на обща стойност 49 680 лева (Таблица 2);
- трайни насаждения, от които 400 дка новозасята люцерна с 4
години полезен живот и 630 дка засети площи за производство на зърно за фуражи
(пшеница и ечемик), на обща стойност 95 900 лева (Таблица 3);
- наличен фураж, състоящ се от 18000 бали люцерна, 3000 бали
слама и 400 т. зърно, на обща стойност 186 600 лева (Таблица 4) и
- налични
живи животни, от тях 30 телета, 15 крави, 20 малки телета, 50 овце и 550
агнета, на обща стойност 993 601 лева (Таблица 5).
Без значение в случая е, че част от тези активи не са
били собственост на вносителя „С.“ ЕООД. Щом предметът на вноската е
предназначен за ползване дълготраен актив, който е обхванат от хипотезата по
чл. 358, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД, достатъчно е вносителят да притежава не
собствеността, а само правото на ползване върху внесената вещ. Обратно, щом
внесените от „С.“ ЕООД вещи са били заместими, а това са родово
определените вещи по Таблици № 2 и № 5,
както и унищожаемите чрез употребата им фуражи по Таблица № 4, тогава тези вещи
са станали обща собственост на съдружниците (чл. 358, ал. 2, изр. 1-во ЗЗД),
защото именно употребата им, по същия начин както и изразходването на
направените парични вноски, могат да осигурят постигане на предвидената в
договора стопанска цел.
Между страните дори няма спор, че именно в изпълнение на
задълженията си по договора, съдружникът „Т.Т.“ е закупил влекач на стойност
254 258 лева, предоставен „за общо ползване“ (чл. 358, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД), за общо ползване са били предоставени и наличните към датата на сключване
на договора собствени на „С.“ ЕООД животновъдни бази.
В съдебното заседание от 11.05.2022 г. вещото лице М.
поясни извършените от нея анализи на текущата стопанска дейност за периода на
действие на договора и крайният извод е, че за целия период от три години
общият размер на плащанията (изходящите парични потоци) по договора за
съвместна дейност е в размер на сумата 5 640 000 лева, общият размер
на наличните към 07.11.2016 г. активи „чисто по договора за съвместна дейност“ е
в размер на сумата 500 580 лева, но към същата тази дата задълженията във
връзка с договора за съвместна дейност, които вещото лице е посочило по
отделните финансови пера в пасива на баланса, са в размер на общата сума
2 037 823 лева. А непокритата натрупана загуба по договора за
съвместна дейност за целия период на неговото действие е в размер на сумата 996 366.21 лева.
Тоест, в крайна сметка стопанският резултат от
съвместната дейност на двете дружества е бил отрицателен, това са установените
в процеса факти и последиците са две. Първо, в случая изобщо не може да се
говори за „дял от общата собственост“ по смисъла на чл. 359, ал. 3 ЗЗД, който дял
при прекратяване на дружеството – като идентичен по своето съдържание с
първоначално направените парични вноски в същия размер от 1 200 000 евро – да е дължим на съдружника „Б.К.С.к.“ ООД и второ, независимо от причините,
щом резултатът от общата стопанска дейност е бил не печалба, а загуба, тогава какъвто
и да било „дял от обща собственост“ – като измерима в пари и подлежаща на
присъждане положителна величина – е технически невъзможен.
Щом са налице доказано направени разходи
във връзка с дейността на дружеството, тези разходи не могат да бъдат възложени
изцяло в тежест на единия съдружник, а следва да се поемат от съдружниците
съразмерно на дела им в дружеството съобразно уговорките по договора (арг. от чл. 361, ал. 1 ЗЗД), но след като се
извърши цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна
дейност. В
процеса не е било по никакъв начин установено, че към датата на прекратяване на
дружеството 31.12.2016 г. (вж.
по-горе т. І) рекапитулацията на печалбите и загубите е положителна величина,
затова и наличието на подлежащ на присъждане „дял от общата собственост“, по
смисъла на чл. 359, ал. 3 ЗЗД, е юридически немислимо.
Заключението е, че – в тази негова част – обжалваното
решение на С.окръжен съд е незаконосъобразен и неправилен отговор на поставения
пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да бъде отменено, а
предявеният иск съответно подлежи на отхвърляне.
ІІІ. Относно евентуалния
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД.
Според ищеца, претендираната сума от 1 200 000
евро е дължима и трябва да му бъде върната, защото била предоставена на
ответника на „неосъществено основание“ – чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД.
Както по-горе бе
изяснено, между страните дори няма спор, че въпросната сума представлява
първоначална парична вноска по сключения между тях през м. ноември 2013 г. Договор
за сътрудничество и съвместна дейност, който договор не само е бил наистина
сключен, но е и действал, като всеки от
двамата съдружника го е изпълнявал. В случая изобщо не е имало извършване на
вноската при условията на очаквано от ищеца бъдещо основание, което не е могло
да бъде осъществено, вж. и т. 1-ва на Постановление № 1 от 28.V.1979 та Пленума
ва ВС.
Затова предявеният от „Б.К.С.к.“ ООД иск – като
неоснователен – подлежи на отхвърляне.
ІV. Относно евентуалния
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, във вр. с чл. 280 ЗЗД.
Според ищеца, претендираната сума от 1 200 000
евро е дължима и трябва да му бъде върната, защото била предоставена на
ответника на „отпаднало основание по неизпълнен и прекратен договор за поръчка“
– чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, във вр. с
чл. 280 ЗЗД.
Процесната сума от 1 200 000 евро е парична
вноска, уговорена и внесена от ищеца при условията на чл. 358, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за дружество няма нищо общо с договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, защото задължения за единия от съдружниците – да извърши за сметка на
другия възложени му от него действия – въобще не са възникнали и не са предмет
на договора по чл. 357 ЗЗД. Затова в случая фактически липсва както „неизпълнен
и прекратен договор за поръчка“, така и твърдяното от ищеца предоставяне на
процесната сума на основание такъв договор.
Доставянето на средства по чл. 285 ЗЗД не е и не може да
е дори съставна част на облигационните отношения по чл. 357 и сл. ЗЗД, затова предявената
на това липсващо основание осъдителна претенция – като неоснователна – подлежи
на отхвърляне.
V. Относно евентуалния
иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Твърдяни от ищеца факти, които биха обосновали
основателност на претенция за непозволено увреждане, исковата молба не съдържа.
При сключен и действащ договор за дружество по чл. 357 и
сл. ЗЗД и при нереализирана от дейността му печалба, която би могла да бъде
изразена в подлежащ на изплащане дял от общата собственост по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, самият факт, че направената от ищеца вноска по чл. 358, ал. 1 ЗЗД не е
била „трансформирана“ в такъв дял не означава, че е налице непозволено
увреждане в хипотезата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, при това точно в размера на тази
вноска.
Ако при ръководене на дружествените работи съдружник евентуално
е действал без грижата на добър стопанин и с това е нарушил поети към другия
съдружник конкретни задължения, тогава отговорността му би била договорна, само
за неизпълнението на тези конкретни задължения и би се изразила в дължимост на
обезщетението по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, в границите по чл. 82 ЗЗД. Но
това би било обезщетение за договорна вина, която не само не е конкретно
твърдяна, но и не е доказана. В случая, всеки от съдружниците твърди, че
действията на другия съдружник са довели до липсата на положителен резултат
(печалба) от дейността на образуваното от тях дружество по чл. 357 ЗЗД, а тези
действия не могат – сами по себе си – да се квалифицират като противоправни,
още по-малко, както е в конкретния случай, в условията на чл. 49 ЗЗД. От тук и
невъзможността, ответникът – като юридическо лице – да носи имуществена отговорност
за осъщественото съобразно договора използване на направената от ищеца
встъпителна парична вноска по чл. 358, ал. 1 ЗЗД, при това на голословно твърдяното
от ищеца основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Изводът е, че предявеният от „Б-КСК“ ООД евентуален осъдителен иск за присъждане на сумата
1 200 000 евро – като обезщетение за вреди, причинени му от „С.“ ЕООД при
условията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД (чл. 49 ЗЗД), е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Съдебните разноски.
На
основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 4 и ал. 3 ГПК, в полза на ответното дружество
„С.“ ЕООД ще следва да се присъдят
разноските, направени пред двете съдебни инстанции в общ в размер на 67 392 лева.
В
този смисъл ще се постанови и решението.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
261 от 24.06.2019 г., постановено от С.окръжен съд по т. д. № 84/2017 г., в
частта му, с която съдът е решил следното:
„ПРЕКРАТЯВА гражданското дружество между „Б-КСК“ ООД, ЕИК ********* и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, възникнало
на основание договор за сътрудничество и съвместна дейност, сключен през ноември 2013 г. между същите страни, поради наличие на основателни
причини за прекратяване на гражданското дружество преди изтичането на срока му“ и
в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ Решение №
261 от 24.06.2019 г., постановено от С.окръжен съд по т. д. № 84/2017 г., в
частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на „Б-КСК“ ООД, ЕИК *********, сумата 1 200 000 евро представляваща внесената и
подлежаща на връщане при прекратяване на гражданското дружество дялова вноска, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД и 162
266.64 лева съдебни разноски по водене на
делото в настоящата съдебна инстанция“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б-КСК“ ООД ЕИК *********, иск против „С.“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата 1 200 000 евро, представляваща внесена
от „Б-КСК“ ООД и „подлежаща на връщане дялова вноска“, която, на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД, да е подлежала на
връщане при прекратяване
на гражданското
дружество, образувано съобразно Договора за
сътрудничество и съвместна дейност, сключен от тях през м. ноември 2013
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б-КСК“ ООД, ЕИК *********, иск против „С.“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата 1 200 000 евро, представляваща „подлежаща на връщане при прекратяването на
дружеството като внесена на неосъществено основание дялова вноска на „Б-КСК“
ООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 359, ал. 3 ЗЗД“, с
оглед сключения от тях през м. ноември 2013 г. Договор за сътрудничество и
съвместна дейност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б-КСК“
ООД, ЕИК *********, иск против „С.“
ЕООД, ЕИК *********, за
заплащане на сумата 1 200 000 евро, представляваща „подлежаща на връщане сума, получена на
отпаднало основание – по неизпълнен и прекратен договор за поръчка, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, във вр. с чл. 280 ЗЗД, във вр. с чл.
359, ал. 3 ЗЗД“ и във
връзка със
сключения от тях през м. ноември 2013 г. Договор за сътрудничество и съвместна
дейност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б-КСК“
ООД, ЕИК *********, иск против „С.“
ЕООД, ЕИК *********, за
заплащане на сумата 1 200 000 евро, представляваща „подлежащите на поправяне вреди, причинени от
непозволено увреждане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД“, във връзка със
сключения от тях през м. ноември 2013 г. Договор за сътрудничество и съвместна
дейност.
ОСЪЖДА „Б-КСК“ ООД, ЕИК *********,
да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 67 392 (шестдесет и
седем хиляди триста деветдесет и два) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.