Решение по дело №1416/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 24.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 1416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 ТЗ.

Молителят Н.А.ПО П.твърди в молбата си, че има към ответника „К.М.“ ЕАД изискуеми публични вземания за корпоративен данък в размер на 30 075 545.97 лева, от които главница в размер на 20 860 926.41 лева и лихви към 08.01.2018 г. в размер на 9 214 619.56 лева, установени с Ревизионен акт № Р-22220215001722-091-001/08.01.2018 г., издаден от ТД на НАП, гр. София. Твърди, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите публично правни задължения към държавата, поради което се намира в състояние на неплатежоспособност. Позовава се и на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ като сочи, че ответното дружество не е обявявало ГФО за периода след 2012 г. до сега.

Моли да бъде открито производство за несъстоятелност за „К.М.“ ЕАД и да бъде постановено решение с последиците по чл. 632 ТЗ.

Ответникът „К.М.“ ЕАД не е депозирал отговор, нито е взел становище по молбата на НАП.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Ревизионен акт № Р-22220215001722-091-001/08.01.2018 г., с който са установени задължения на „К.М.“ ЕАД за корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. С него са установени задължения за корпоративен данък по години, както следва: за 2009 г. – 956 625.81 лева; за 2010 г. – 2 322 290 лева; за 2011 г. -  1 976 633.50 лева; за 2012 г. – 4 788 528. 07 лева; за 2013 г. – 8 172 497.15 лева и за 2014 г. – 2 647 470.11 лева. Установени са и задължения за лихви към датата на съставяне на ревизионния акт. Ревизионният акт е връчен на длъжника на 08.01.2018 г. и няма данни да е обжалван, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.

Не се установи длъжникът да притежава каквото и да е имущество:

С писмо от 19.08.2019 г. СДВР, отдел „Пътна полиция“ е уведомила съда, че в централната база на АИС-КАТ на името на „К.М.“ ЕАД няма данни за регистрирани ППС.

            При служебна справка в системата ИКАР – Имотен регистър на България не се установяват данни за вписвания, обявявания и заличавания по партидата на „К.М.“ ЕАД.

От НАП са уведомили съда, че върху имуществото на ответното дружество са наложени обезпечителни мерки.

По делото не е изслушвано заключение на СИЕ за установяване финансово-икономическото състояние на ответника поради липса на счетоводна документация, въз основа на която вещото лице да може да работи. Ответникът не е изпълнил до приключване на съдебното дирене вмененото му от съда задължение да представи по делото ГФО за периода 2016 г. – 2018 г., нито е представил такива на вещото лице след поискване.

При справка в търговския регистър по партидата на ответника се установява, че „К.М.“ ЕАД е обявило последно ГФО за 2012 г., като за следващите години такъв не е обявяван. Видно от ГФО за 2012 г. към 31.12.2012 г. дружеството е имало текуши активи в размер на 28 983 000 лева и текущи пасиви в размер на 24 285 лева, което означава, че към посочения момент коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 1.19. Осчетоводените данъчни задължения обаче са само 13 000 лева.

С определение от 13.09.2019 г. съдът е дал възможност на участниците в производството и всички кредитори да привнесат разноски по сметка на СГС в размер на 5000 лева, в седмодневен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ, с предупреждение, че в противен случай производството по делото ще бъде спряно на основание чл. 632 ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ в същия ден, но до изтичане на дадения срок (20.09.2019 г.) по делото не са привнесени разноски в указания размер.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане или от ГД „Инспекция по труда“ при неплатени трудови възнаграждения. В настоящия случай съдът е сезиран от НАП, която твърди, че държавата е кредитор на „К.М.“ ЕАД и има изискуеми публични вземания за корпоративен данък, като на основание чл. 3, т. 10 ЗНАП НАП представлява държавата, поради което производството е допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В чл. 608, ал. 2 ТЗ законът е установил оборима презумпция за неплатежоспособност, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Несъмнено длъжникът „К.М.“ ЕАД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

Установи се, че ответникът има изискуеми публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила ревизионен акт, поради което държавата чрез НАП е материалнолегитимиран кредитор да иска откриване производство по несъстоятелност за длъжника.

Молителят се позовава на установената в закона (чл. 608, ал. 2 ТЗ) оборима презумпция за неплатежоспособност. За да може същата да бъде приложена, необходимо е да се установи, че длъжникът не е обявявал финансовите си отчети в търговския регистър най-малко три години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Молбата в случая е подадена на 22.07.2019 г. Задължението за обявяване на ГФО е до 30.06. на всяка година, т.е., следва да не са подавани ГФО през 2016, 2017 и 2018 г. Доколкото в търговския регистър не се установи да е подаван ГФО за която и да е от тези три години, то презумпционните предпоставки са доказани. По делото не са събрани доказателства, които да оборват посочената презумпция. Ето защо, настоящият състав приема, че „К.М.“ ЕАД не е в състояние да изпълни задължението си към НАП. Следователно, К.М.“ ЕАД е неплатежоспособно. Следва да се презумира още, че това състояние е трайно състояние и е налице и към момента, тъй като длъжникът е продължил да не обявява ГФО и след 2016 г., вкл. за 2018 г.

В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством посочените коефициенти, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане (вкл. последно в темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)

Според малкото налични данни за финансовото състояние на ответника, той не е бил в състояние да погаси задълженията си с краткосрочните си активи още през 2013 г., когато коефициентът на обща ликвидност е спаднал под 1. Това е така, защото съгласно чл. 93 ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Т.е., начисленият корпоративен данък за 2011 г. в размер 1 976 633 лева е станал изискуем на 31.03.2012 г., като видно от ГФО за 2012 г. той не е осчетоводен (осчетоводени са данъчни задължения в размер само на 13 000 лева). При преизчисление на коефициента на обща ликвидност към 31.12.2012 г. с прибавяне на установения корпоративен данък за 2011 г. към текущите задължения, размерът му се променя на 1.10, но все още остава над 1. Задължението за заплащане на корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 788 528. 07 лева е станало изискуемо на 31.03.2013 г. При добавянето му към текущите активи към 31.03.2013 г. (тъй като очевидно не е осчетоводен) и изчисление на коефициента на ликвидност към този момент се установява, че същият е спаднал на 0.93. Към този момент ответното дружество за първи път е изпаднало в състояние да не може да погаси текущите си задължения с текущите си активи, поради което за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.03.2013 г. Това състояние е останало трайно, за което индиция е липсата на обявени ГФО за годините след 2012 г., съответно – вероятно такива въобще не са съставяни, тъй като търговецът е желаел да скрие лошото си финансово състояние. В същото време длъжникът не е представил никакви доказателства, че затрудненията му са временни и разполага с достатъчно имущество да покрие задълженията си без опасност за кредиторите, нито които отрицателни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност са уредени в чл. 631 ТЗ. Наличието им не се установява и въз основа на служебно събраните по делото доказателства.

Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било бързо ликвидно имущество, нито молителят или друг кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 13.09.2019 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на 13.09.2019 г., то следва да се постанови решение по чл.632, ал. 1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.

По разноските. Молителят има право на разноски, но няма доказателства такива да са сторени, нито е правено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.М.“ ЕАД, *** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.03.2013 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „К.М.“ ЕАД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „К.М.“ ЕАД, ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „К.М.“ ЕАД, *** и СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите на „К.М.“ ЕАД, ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на 5000 лева.

УКАЗВА на кредиторите на „К.М.“ ЕАД, ***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (22.05.2019 г.)

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

 

СЪДИЯ: