Решение по дело №514/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

27.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

19.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

514

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1947- 000148 от 24.03.2020г., издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на Н.М.С. от гр.Свиленград с ЕГН ********** за извършено нарушение на 11.03.2020г. около 15.00часа в Община Кърджали на път трети клас № 507 на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Н.С., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Твърди, че притежава свидетелство за управление на МПС издадено в страна от ЕС- Кралство Дания и е правоспособен водач по смисъла на ЗДвП, поради което неправилно е наложена санкция на основание чл.177 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и да им се присъдят направените разноски за делото- заплатен адвокатски хонорар. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, което счита за завишено с оглед фактическата и правна стойност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 11.03.2020г. свидетелите М.М. и Н.С. ***. Около 15.00ч. двамата се намирали на път III-507 до с.Черньовци, където спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ К8811АТ с водач жалбоподателя Н.М.С.. Последният представил цветно копие от свидетелство за управление на МПС издадено от Кралство Дания. По- късно при проверката той дал на проверяващите и оригиналното такова, което притежавал, а именно № 33534641/ 11.05.2016г. На место за констатирани други нарушения му били съставени два акта за установяване на административно нарушение и по повод на тях му било отнето свидетелството за управление на МПС, което представил. В следващите дни свидетелите М.М. и Н.С. установили, че на водача Н.С. му били отнети всички контролни точки по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП, поради което бил неправоспособен водач на територията на Република България, тъй като му е било отнето СУМПС. Поради това на 13.03.2020г. свидетелят М.М. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя С. по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, който го подписал без възражения в присъствието и на свидетеля Н.С.. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на М.М. и Н.С., от акта за установяване на административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена и от другите писмени доказателства по делото.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 05.05.2020г. до Районен съд – Кърджали видно от пощенското клеймо, т.е. спазен е законоустановения 7-дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 01.05.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно връчени според задължителните реквизити на ЗАНН.

При правилно установена фактология законосъобразно наказващият орган я е подвел под съответната наказваща норма. Административното нарушение описани в акта е безспорно установено и доказано на база всички гласни и писмени доказателства, които взаимно се подкрепят и допълват. Актът за установяване на административно нарушение е съставен редовно и съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН. Не така стои въпроса с обжалваното наказателно постановление. В него наказващият орган е посочил за дата на извършеното нарушение две дати- 13.03.2020г. и 11.03.2020г., които затрудняват както нарушителя, така и съда да разбере на коя дата приема, че е извършено нарушението. И гласните и писмените доказателства установяват, че административното нарушение е извършено на 11.03.2020г., а на 13.03.2020г. е съставен акта за установяване на административно нарушение. При правилно установена фактическа обстановка и законосъобразно съставен акт, наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво деяние, в частност датата му на извършване, е санкциониран и да упражни конституционните си права. Тази нередовност на наказателното постановление влече неговата отмяна, тъй като допуснатото нарушение е съществено, поради което обжалваното НП е издадено незаконосъобразно. Предвид изхода на делото не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 300лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в едно съдебно заседание, тъй като във второто не се е явил. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА. Затова не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на наказателното постановление е Началника на РУ- Кърджали, то следва Областна дирекция на МВР-Кърджали в качеството й на юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР, в чиято структура се намира наказващия орган, да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1947- 000148 от 24.03.2020г., издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на Н.М.С. от гр.Свиленград с ЕГН ********** за извършено нарушение на 11.03.2020г. около 15.00часа в Община Кърджали на път трети клас № 507 на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на Н.М.С. *** с ЕГН ********** сумата от 300лв. представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.  

 

                                                                                       Районен съдия: