Р Е Ш Е Н И Е
№ 3280
гр. Варна, 23.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично
заседание проведено на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1576 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
„Е. п. П.” АД срещу М.Д.Й. ЕГН **********
с адрес ***3 иск с правно основание
чл. 415 от ГПК за приемане за установено спрямо
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 2 718,66 лв.(две хиляди и четиристотин и седем лева и 98 стотинки)
за обект на потребление с.Кранево,като в сумата
са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 2 049,99 лв.
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени в периода от 31.12.2009 до 15.05.2010г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 668,67 лв. представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.05.2013 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.487/2013 г. при Районен съд-гр.Балчик . В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се, че ответника е клиент на „Енерго Про Продажби"АД, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в с.Кранево. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на Е.ОН България Продажби АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Твърди, че от приложените фактури, издадени на М.Д.Й., ставало ясно, че ответника е консумирал ел. енергия за посочения период. След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.
Претендира за уважаване на исковата претенция и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла в негова полза три годишна погасителна давност. Оспорва представените по делото доказателства – извлечение от сметка, справки, фактури. Оспорва и годността на средството за техническо измерване ползвано от ищцовото дружество за отчитане на консумираната в обекта ел. енергия.Моли за решение с което иска да бъде отхвърлен и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е постъпила молба от юрисконсулт М., с която се моли да се даде ход на делото, в тяхно отсъствие и се поддържа предявеният иск. Ответникът оспорва изцяло иска
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество е издало фактури на ответника за консумирана от него ел.
енергия на обект находящ се в с.Кранево за периода от 31.12.2009г. до
15.05.2010г. на обща стойност 2 049,99лв. Падежът на последната съставена
фактура за процесният период е бил 25.06.2010г. На 12.07.2013г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата по
фактурите, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изпълнение на
задължението, както и сумата от 668,67 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите до 29.06.2013г. Ответникът е възразил
срещу дължимостта на вземането в законоустановения срок, поради което на
18.10.2013г. ищеца е предявил настоящият установителен иск.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна: Според Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Видно от мотивите, отличителен белег на периодичните плащания е предварително
определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение
за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче
са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в
случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди. Не
е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че
правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Изрично се
приема, че периодични по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД са вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, поради което и за тях се прилага
тригодишна давност. В настоящият случай падежът на задълженията на ответника
съобразно издадените от ищеца фактури е настъпвал в периода от 25.01.2010г. до
25.06.2010г. Подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение
за същите е с отбелязана дата на пощенското клеймо 12.07.2013г., т.е изтекли са
повече от три години, без ищеца да предприеме действия за събирането на
дължимите му суми, които да прекъсват давността по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Предвид
изрично направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност, съдът счита същото за основателно поради, което следва да
бъде отхвърлен предявеният иск по отношение на сумата от 2 049,99 лв.,
като погасен по давност. Искът за дължима мораторна лихва също следва да бъде
отхвърлен, тъй като се явява акцесорен спрямо иска за заплащане на сумите по
фактурите.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. Съгласно представеният списък ответникът е реализирал разноски в размер на 900 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Ищецът, чрез проц. представител е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, което се явява основателно, съобразно правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да се намалят на основание чл.78, ал.5 от ГПК до размер на 420,31 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго
про продажби” АД, ЕИК* със седалище и адрес на управление * срещу М.Д.Й. ЕГН ********** с адрес ***3 иск за приемане за установено, че ответника
дължи на търговското дружество сумите:2 049.99лв. претендирана, като ползвана
ел.енергия в имот находящ се в с.Кранево за времето от 31.12.2009г. до
15.05.2010г. и 668.67лв. лихва за забава за времето от датата следваща падежа
на фактурите формиращи задължението до 29.05.2013г. и другите суми присъдени по
заповедното производство по ч.гр.д.№487/13г. на Районен съд Балчик.
ОСЪЖДА „Енерго про продажби” АД, ЕИК* със седалище и адрес на
управление * да заплати на М.Д.Й. ЕГН ********** с адрес ***3 сумата от 420,31
лв., представляваща направени от ответника съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: