РЕШЕНИЕ
№ 2489/05.06.2019 г.
гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16760 по описа
на съда за 2017
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба подадена от Д., чрез МРРБ, срещу В.В. Кр., В.З.М. и Т.З.М., с която срещу
ответниците е предявен иск за прогласяване за нищожна на основание чл. 26, ал.
1, предложение първо от ЗЗД сделката обективирана в точка втора от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, нотариално дело № *г., с която В.З.М.
и Т.З.М. са учредили в полза на В.В.М. право на ползване върху закупения от
учредителите с точка първа на нотариалния акт имот, представляващ дворно място,
находящо се в с. Б., община А., област В., за който е отреден УПИ № *, от
квартал * по плана на селото, целият с площ * кв. м. при граници: улица, улица
УПИ * и УПИ № *, заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два
етажа с разгърната застроена площ * кв. м.
В исковата молба се
излага, че с вписано на * г. влязло в законна сила решение по гр. д. № * г. по
описа на Окръжен съд - В., на основание чл.28, във връзка с чл.9 и чл.4, ал.1
от ЗОПДИППД (отм.) от В.З.М. и Т.З.М., ненавършили пълнолетие деца на
проверяваното лице, в полза на Д. е отнето дворно място, находящо се в с. Б.,
община А., област В., за който е отреден УПИ № * , от квартал * по плана на селото,
целият с площ * кв. м. при граници: улица, улица УПИ * и УПИ № *, заедно с
построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена
площ * кв. м. Поддържа се, че ответниците В. и Т. М. са били непълнолетни към
момента на закупуване на имота по силата на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *** г., поради което са придобили имуществото чрез тяхната
майка и законен представител - В.В. Крачева. Сочи, че с т. 2 на същия
нотариален акт В.В. Крачева, от името на дъщерите си В. и Т. М., учредява
безсрочно право на ползване на имота за себе си и тогавашния си съпруг -
Здравко Минев, който с нотариално заверена декларация, вписана на * г., се
отказва от запазеното с правото на ползване. Ищецът твърди, че при учредяване
на правото на ползване не е изпълнено условието на приложимия чл. 73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.), доколкото към
нотариалното дело не е приложено разрешение от районен съдия по
местонахождението на имота за извършването на сделката, отнасяща се до
имущество на ненавършили пълнолетие деца. По тези съображения поддържа, че
сделката обективирана в т.2 на процесния нотариален акт е нищожна, поради противоречие на закона.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска за прогласяване на
нейната нищожност с обстоятелството, че към настоящия момент е собственик на
имота, но правото на ползване на В. Кр. е налично и пречи на собственика да
ползва изцяло имота си. По изложените съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В.В. Кр., чрез адв. Р.В., е подала писмен отговор, с който
оспорва предявеният иск като недопустим, доколкото ищецът се позовава на
частична нищожност, каквото понятие сочи, че правната доктрина не познава.
Поддържа, че предявеният иск е и неоснователен, тъй като правата на ищеца са
непротивопоставими на правата на ответницата, тъй като произтичат от съдебно
решение вписано след извършване на атакуваната сделка. На следващо място
излага, че в конкретния случай не е било необходимо предварително разрешение от
районен съдия за учредяване на процесното право на ползване, доколкото тази
сделка не представлява акт на разпореждане или обременяване на имота с тежест
по смисъла на чл. 73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.), а освен това е извършена в интерес на
децата. Поддържа, че процесната сделка всъщност представлява договор в полза на
трето лице, който договор до приемането на правата, прехвърлени му с него от
третото лице е в латентно състояние. По изложените аргументи се моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В.З.М., чрез адв. А.Х., е подала писмен отговор. Оспорва
предявеният иск като недопустим, доколкото ищецът се позовава на частична
нищожност, а българското право не познава частична форма на недействителност на
правните сделки. Оспорва иска и като неоснователен. Сочи, че в случая
предварителното разрешение губи своя смисъл доколкото по силата на процесния
нотариален акт, непълнолетните тогава ответници са придобили недвижим имот,
което безспорно защитава техните законни права и интереси, а обстоятелството,
че техните родители са запазили за себе си
право на ползване и обитаване на имота не представлява акт на разпореждане или
обременяване на имота с тежест. В заключение моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Т.З.М., чрез назначения ѝ от съда особен представител
адв. С.Д., е подала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Сочи, че ответницата не е носител на спорното материално право, поради което
исковата претенция неправилно е насочена към нея. На следващо място поддържа,
че преценката дали е налице интерес за децата по смисъла на чл. 73, ал.1 от СК от 1985 (отм.) е предоставена на
техните родители. Сочи, че извършването без разрешение от съда на
разпоредителните актове посочени в чл.73 ал.2 от СК от 1985 (отм.), какъвто е и
процесният, води до унищожаемост на сделката по смисъла на чл. 27 от ЗЗД, а не
до нейната нищожност. Наред с това към момента ответницата Т.З.М. е дееспособно
лице, респективно потвърдила е валидността на извършеното действие по
учредяването на пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване на
процесния недвижим имот. Аргументира неоснователността на исковете и с
обстоятелството, че ищецът не е бил страна по сделката, която не е била
оспорена от страните участвали в нея. Оспорва и ищецът да се собственик на процесния
имот. В заключение моли за отхвърляне на предявения иск.
В о.с.з. ищецът, чрез ст.
експерт Н. И. и ст. юрк. Св.В., поддържа
исковата молба. Доразвива доводите си в писмени бележки.
Ответниците, чрез процесуалните
си представители, поддържат изразеното становище по спора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от т.1 от представения на л. 66-67 от делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. на нотариус с М. Д. район на действие Районен съд – В., В.З.М., ЕГН ********** и Т.З.М., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител В.В.М., ЕГН **********, са закупили от „Е. Д.Пр. **“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Пр. К.“ № * недвижим имот представляващ УПИ № * , от квартал * по плана на селото, целият с площ * кв. м. при
граници: улица, улица УПИ * и УПИ № *, заедно с построената в същия жилищна
сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ * кв. м.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, 1) че с
точка втора от горния Нотариален акт малолетните
към момента на изповядване на сделката В.З.М. и Т.З.М. са учредили в полза на майка си В.В.М.
право на ползване върху закупения от учредителите с точка първа на нотариалния
акт имот, 2) че при изповядване на сделката по т.2 от нотариалния акт, пред
нотариуса не е представено разрешение по смисъла чл. 73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.)
от районен съдия по местоживеене на децата, 3) че с вписано на * г. влязло в законна
сила решение по гр. д. № * г. по описа на Окръжен съд - В., на основание чл.28,
във връзка с чл.9 и чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от В.З.М. и Т.З.М., ненавършили
пълнолетие деца на проверяваното лице, в полза на Д. е отнето дворно място,
находящо се в с. Б., община А., област В., за който е отреден УПИ № * , от квартал *по плана на селото, целият с площ * кв. м. при
граници: улица, улица УПИ * и УПИ № *, заедно с построената в същия жилищна
сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ * кв. м.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С влязло в
законна сила Определение № * г. постановено по
в.ч.гр.д. № * г. по описа на Окръжен съд – В., по-горният
съд е установил допустимост на исковата претенция, в частност наличие на правен интерес за ищеца от
търсената защита по исков ред, като е отменил постановеното прекратително
определение и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия от районния съд. Преценката за допустимост на производството направена от въззивната инстанция
обвързва страните и първоинстанционния съд и е направена в условията на пълен
въззив, поради което не подлежи на послевдащо ревизиране, а
съставът на ВРС дължи произнасяне по същество на иска. Съответно неоснователни се явяват и твърденията на ответниците за
недопустимост на иска предявен от Д..
За успешното доказване по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на твърдяното противоречие със закона на атакуваната като нищожна сделка, обективирана в т. 2 на процесния Нотариален
акт, с която малолетните към момента на изповядването В.З.М. и Т.З.М., представлявани именно от своята майка В.В. Кр. (тогава М.) са учредили в полза на майка си ограничено
вещно право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху закупеното със сделката по т.1 от НА дворно място с двуетажна къща, в с. Б., община А..
В случая ищецът поддържа, че противоречието със закона
произтича от колизията с нормата на приложимия към датата на сключване на
сделката чл. 73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.), доколкото за
сключването ѝ не е дадено разрешение от районен съдия, а съгласно цитираната норма отчуждаването на недвижими и движими вещи с
изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне,
обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане,
които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение
от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
Ако отнесем горното към безспорно установеното между
страните фактическо положение, че за сключването на сделката по учредяване
право на ползване на майката на малолетните не е взето разрешение на районен
съдия от ВРС с оглед местоживеенето на децата,
то на практика по делото липсва спор по фактите разпределени в тежест на
доказване на ищеца. Респективно за ответниците възниква съответното задължение да докажат направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения по правото, по
отношение на които съдът намира следното:
Неоснователно е
възражението направено от Т.З.М., че тъй като не е носител на спорното
материално право, следователно
не е надлежен ответник по делото. Когато предмет на делото е иск на трето лице
за прогласяване нищожността на договор, страните по съглашението
са задължителни другари в процеса, защото са участници в едно и също материално
правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля
иска трябва да бъде еднакво спрямо всички (в този смисъл Определение № 632 от 20.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5812/2013 г., I ГО). Щом другарството е задължително, то съвместната процесуална легитимация на
ответниците по делото е условие за допустимост на иска. Следователно ищецът по
делото правилно е насочил исковата си претенция както към лицето, което и
понастоящем твърди да е титуляр на учреденото ограничено вещно право - В.В. Кр., така и към учредителите му
В.З.М.
и Т.З.М..
На следващо място двама от ответниците неоснователно поддържат,
че учредяването на ограничено вещно право на ползване не представлява акт на
разпореждане или обременяване с тежести на имота в с. Б., респективно за
извършването на това правно действие не било необходимо разрешение от съдия по чл.
73, ал. 2 от СК от 1985 (отм.). В тази връзка в
мотивите на ТР № 91/ 01.10.1974 г. по гр.д. № 63/74 г., ОСГК на ВС е прието, че
действието на разпореждане е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно
право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава
или прекратява. Същевременно чл. 56 от ЗС сочи, че процесното ограничено вещно
право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и правото да се получават добивите, без тя да се променя
съществено. Респективно правото на ползване е абсолютно субективно материално
право, противопоставимо на всеки, включително на собственика на имота и когато
той учреди в полза на друго лице такова право по предвидения за това ред, собственикът
се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Т.е. учредяването на вещно право
на ползване върху недвижим имот от неговия собственик е действие ограничаващо самото
право на собственост. Следователно макар да е насочен само към учредяване на
ограничено вещно право върху имота при запазване на притежанието му в патримониума
на праводателя, актът за учредяване на ограничено вещно право е транслативен
акт на разпореждане. След учредяването, собствеността остава обременена с вещна
тежест, който краен извод на съда не подлежи на разумно съмнение. От тук се
извлича и правният интерес на последващия приобретател на имота – Д., да
атакува по исков ред като нищожни разпоредителните действия, в резултат от
които неговата собственост е била обременена с право на ползване.
Не може да бъде споделена и поддържаната от всички ответници
теза, че не е било необходимо вземането на разрешение по смисъла на чл. 73,
ал.2 от СК от 1985 (отм.), тъй като сделката била извършена в интерес на децата, преценката за наличието
на който била прерогатив на родителите. Напротив. Специалният закон е въвел
ясно разграничим, двоен режим на третиране на действията реализирани с
имуществото на детето, а именно действия самостоятелно извършвани от родителите
и действия по разпореждане, като процесното, които се контролират от съда. Т.е.
за действителността на последните законът изрично е предвидил усложнен
фактически състав включващ съдебен акт – разрешение на районен съд по местоживеенето
на детето, от който законът не допуска изключения, в рамките на които крайната
преценка за интереса на детето да е предоставена на родителя. Разумът на закона
е напълно ясен – осигуряване на допълнителна защита за по-сериозните
имуществени интереси на детето, при които рискът от евентуално тяхно накърняване
е толкова голям за детето, че законът не може да презюмира добросъвестност на
родителя, с оглед императивните разпоредби на ЗЗДт и се осланя на съдебната преценка
в охранителното производство по чл. 73, ал.2 от СК
(отм.).
Основателно обаче се явява възражението, че липсата на
разрешение за учредяване на процесното право на ползване от районния съд по
местоживеенето на децата е порок, който не влече нищожност на сделката, а нейната
унищожаемост на основание чл. 27, предл.1 от ЗЗД, поради сключването ѝ от
законния представител на децата без да се спазят изискванията на чл.
73, ал.2 от СК от 1985 (отм.) (в този смисъл мотивите на Решение № 33/19.02.2015 г. по гр.д.
№ 3050/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. по отношение на аналогичната норма на чл. 130,
ал.3 от СК, както и „Семейно право на Република България“, л. 451, авт. проф.
Екатерина Матеева и „Гражданско право - обща част“, л. 225, авт. проф. Симеон
Тасев и проф. Методи Марков). Следователно, заличаване на правните последици от
подобна унищожаема сделка би било възможно единствено в резултат от уважен
конститутивен иск за нейното унищожаване, който пък е предоставен единствено в
разположение на детето по аргумент от чл. 32, ал.1 от ЗЗД, но не и на трети
лица, тъй като унищожаемостта е установена само в интерес на детето.
Въпреки изложеното съдът намира, че атакуваната
разпоредителна сделка е нищожна поради противоречието ѝ със закона.
В случая ответниците В. и Т. М., бидейки малолетни към датата на изповядване на сделката
2008 г., са учредили на другия ответниа – В. Кр. безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху
закупения от тях имот, което действие представлява едностранна безвъзмездна
правна сделка, т.е. разпореждането е дарствено. Същевременно съгласно чл. 73,
ал.3 от СК от 1985 (отм.) дарението, отказът от права, даването на заем и
обезпечаването на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от
ненавършили пълнолетие деца са винаги нищожни. Така за изчерпателно посочени
сделки, сред които и извършеното дарение, законът е въвел необорима презумпция,
че са неблагоприятни за интереса на детето (което е повече от логично с оглед
липсата на насрещна престация по изброения вид сделки), поради което са
забранени от закона и са обявени за нищожни. Действително ищецът се позовава на
противоречие на процесната сделка с друга законова норма, а имено чл. 73, ал.2
от СК от 1985 (отм.). Доколкото обаче установеното от съда основание за
нищожност е пряко изводимо от договора (Нотариалния
акт № * г.), съдът може и служебно да констатира нищожността (в
този смисъл Решение № 179/08.04.2019 г. по гр. д. № 163/2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.).
В обобщение съдът намира, че атакуваната от ищеца сделка
е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие
със закона, в частност с чл. 73, ал.3, предл. първо. от СК от 1985 (отм.)
забраняваща извършването на дарение с имущество на ненавършили пълнолетие деца.
Поради това и с оглед признатия на ищеца правен интерес от търсената защита (с Определение
№ 745/05.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 226/2019
г. на ВОС) предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи, като сделката се прогласи за нищожна.
С оглед
изхода на спора и направеното в исковата молба искане по чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца солидарно, доказаните и сторени разноски в
производството в общ размер от 1150,21 лв., от които 50,21 лв. за заплатена
държавна такса, 1000,00 лв. внесен депозит за назначаване на двама особени
представители и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сделката
обективирана в точка втора от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № * г. на нотариус с район на действие Районен съд – В., с
която В.З.М., ЕГН ********** и Т.З.М., ЕГН ********** са учредили в полза на В.В.М., ЕГН ********** право на ползване върху закупения от
учредителите с точка първа на нотариалния акт имот, представляващ дворно място,
находящо се в с. Б., община А., област В., за който е отреден УПИ № * , от квартал 9 по плана на селото, целият с площ * кв. м. при
граници: улица, улица УПИ * и УПИ № *, заедно с построената в същия жилищна
сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ * кв. м., ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА на
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, по иска на Д., чрез МРРБ.
ОСЪЖДА В.З.М., ЕГН **********,***, Т.З.М., ЕГН ********** ***, В.В. Кр., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д., чрез МРРБ, сумата от 1150,21 лв. (хиляда сто и петдесет лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: