О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
02.12. 2015
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, V състав,
в закрито съдебно заседание на втори декември, две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1059 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр.
София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д.,
преупълномощенА от Адвокатско сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу М.М.К., ЕГН **********, с ИТН 300253000641,
за неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.
Правно основание чл. 422 ал.1 във връзка
с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за
лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер
както следва:
1. сумата от 1388,03 лв. – главница за използвана и
незаплатена ел.енергия за периода 14.11.2012-13.11.2013 год.;
2. сумата от 113,98 лв. – законна лихва за забава, считано
от 12.01.2013 год. до 19.03.2014 год., съгласно приложената справка за
възникналото задължение;
Ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /28.03.2014
год./ до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и
исковото производство.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с иска защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална
легитимация на страните – искът
е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1./ справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания;
2./ справка за консумация на клиент;
3./ фактури – 13 бр.;
4./ общи условия на договор за доставка, изм.и доп. Р. №
ОУ-059/07.26.04.2010 год. на ДКЕВР;
5./копие от лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия
Доказателствени
искания, направени от ищеца:
1. да бъде изискано и
приложено към настоящото производство, ч.гр.д. № 355/2014 год. на ЛРС.
2. да бъде допусната съдебна експертиза, която след
проверка в счетоводната документация на ищеца да отговори на поставените в и.м.
въпроси.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, ответницата оспорва иска, както и
фактическите твърдения в и.м.
Твърди, че имотът, на който е абонатният номер посочен в
и.м. е бил нейна собственост, но е продаден на трето лице на 26.05.2006 год. и
същия ден е предала владението. От тогава третото лице-купувач на имота – Вера
Симеонова Георгиева, не ответницата е
потребителят на ел.енергия за битови нужди и е заплащала съответната й цена.
За това счита, че не тя дължи сумите за потребена
ел.енергия, които ищцовата страна претендира.
Доказателствени искания от ответната страна:
няма.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: копие от н.а. за покупко-продажба на недвижим имот.
С
отговора на исковата молба, ответницата е направила и искане, на осн. чл. 219,
ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника да бъде привлечена и
конституирана ВЕРА СИМЕОНОВА ГЕОРГИЕВА, с постоянен и настоящ адрес:***.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме и допусне приложените към ИМ и отговора на
ответника писмени доказателства.
Следва да се допусне поисканата от ищеца експертиза и да
се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 355/2014 год. по описа на РС –
Лом.
Относно
направеното от ответната страна искане по чл. 219, ал. 1 ГПК:
Няма процесуална пречка за привличане на трето
лице-помагач в производството по чл.422 ГПК. Наистина характерът
на предявения иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 ГПК като установителен е относно установяване дължимост на вземане по
конкретно правоотношение между определени страни и следва да е в рамките на
заявлението по чл.410 ГПК, а именно като такова е съобразено от предмета и страните по
заповедното производство.
Последното ограничава приложението на чл.219, ал.1 ГПК в производството по чл.422,
ал.1 ГПК за привличане на трето лице-помагач с оглед на това, че в рамките
на установителния иск не би могло да се реализират процесуалните права за
предявяване например на обратен иск спрямо това лице съобразно чл.219,
ал.3 ГПК като осъдителен такъв, но в същото време няма пречка да се иска
привличането на трето лице-помагач,
с оглед обвързването му от задължителната сила на мотивите.
За да се конституира обаче трето лице като
помагач в производството, следва да е налице не само направено в срок искане,
но и трябва да се обоснове правният интерес от
неговото участие в производството.
Привличането на трето лице-помагач в процеса е
именно средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да
улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като
при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
задължителната сила на мотивите.
Конституирането на трето лице-помагач има за
цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на
решението /чл.223,
ал.2 ГПК/.
Съгласно Определение № 20/1998 г., на V г.о., ВКС, не е необходимо да се доказва
правният интерес от конституиране на третото лице като подпомагаща страна,
когато за това е предвидена изрична възможност в закон (например чл.226, ал.2 ГПК; чл.224, ал.2 КЗ; чл.191, ал.2 ЗЗД). Във
всички други случаи, за да се допусне привличането или встъпването на
третото лице, трябва да се обоснове
правният интерес от неговото участие в производството, т.е. интересът му от
решаване на спора в полза на подпомаганата страна, като се посочи по какъв
начин това ще се отрази на правното положение на третото лице.
Ако такъв интерес не е обоснован в молбата по чл.219 ГПК,
същата следва да се остави без уважение. Видно е в конкретния случай, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
предхожда с около осем
години подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Следователно не е налице хипотезата на чл.226, ал.2 ГПК за правоприемство в
хода на процеса и следва от ответника
да се обоснове правният интерес от участието на третото
лице-купувач в производството – т.е., интересът му от решаване на
спора в полза на подпомаганата страна, като се изложи по какъв начин това ще се
отрази на правното положение на третото лице.
Такъв интерес не е обоснован в молбата, доколкото искането е бланкетно. Самият
факт на прехвърляне на имота
преди започване на производството не обуславя правен интерес за привличане като
трето лице-помагач на купувача.
Следователно не са
налице условията за конституиране на трето лице-помагач в настоящия процес.
При недопускане на трето лице-помагач в процеса
производството между главните страни продължава, а постановеното по спора
решение няма да притежава установително действие в отношенията между
недопуснатото трето лице и главната страна.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128
от ГПК и чл. 220 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата
от «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г.
С. Раковски № 140, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско
сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу
М.М.К., ЕГН **********, с ИТН 300253000641, за неизпълнени задължения по
договор за доставка на електроенергия.
ПРИЕМА
представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1./ справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания;
2./ справка за консумация на клиент;
3./ фактури – 13 бр.;
4./ общи условия на договор за доставка, изм.и доп. Р. №
ОУ-059/07.26.04.2010 год. на ДКЕВР;
5./копие от лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия
ПРИЛАГА по
настоящото дело ч.гр.д. № 355/2014 г., по описа на РС – Лом.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, на разноски на ищеца,
като вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка в счетоводството на ищеца,
да отговори на поставените в и.м. въпроси.
НАЗНАЧАВА
за вещо лица Ивайло Бориславов Алексиев.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за вещото лице – 150 лв.,от които – 100
лв. за изготвяне и защита на заключението и 50 лв. – за пътни и дневни
разноски, вносими в 7-мо дневен срок от ищеца.
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
ПРИЕМА
писмените доказателства, представени с отговора на ответника: копие от н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот № 10, т. ХІІІА, рег. № 8375, д. № 1171/26.05.2006 год. на
Нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК.
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание за 20.01.2016 г. от 10,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна, като НЕ ДОПУСКА участието на ВЕРА СИМЕОНОВА ГЕОРГИЕВА, с постоянен и
настоящ адрес:*** в настоящото производство като трето лице-помагач на страната
на ответника.
Определението, само относно
произнасянето по искането за привличане на трето лице-помагач на страната на
ответника, подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщението,
пред ОС – Монтана.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка
с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за
лихви по чл. 86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се
регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да
е необходимо изричното им приемане.
Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си
за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.
Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за посоченият период, като е
издавало за това отделни фактури, с посочени в тях конкретни дължими суми.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните
фактури са станали ликвидни и изискуеми.
Сумите са станали изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ
на „ЧЕЗ Електро България” АД, ведно с дължимата лихва за забава.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати начислената ел.енергия, като така посочените задължения в описаните
в и.м. фактури са станали ликвидни и изискуеми.
За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 355/2014 год. на ЛРС била издадена заповед по чл.
410 ГПК, по която ответникът се възползвал от правото си на възражение. За
ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер
както следва:
1. сумата от 1388,03 лв. – главница за използвана и
незаплатена ел.енергия за периода 14.11.2012-13.11.2013 год.;
2. сумата от 113,98 лв. – законна лихва за забава,
считано от 12.01.2013 год. до 19.03.2014 год., съгласно приложената справка за
възникналото задължение;
Ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение
/28.03.2014 год./ до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и
исковото производство.
ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, тя оспорва иска, както и фактическите
твърдения в и.м.
Твърди, че имотът, на който е абонатният номер посочен в
и.м. е бил нейна собственост, но е продаден на трето лице на 26.05.2006 год. и
същия ден е предала владението. От тогава третото лице-купувач на имота – Вера
Симеонова Георгиева, не ответницата е
потребителят на ел.енергия за битови нужди и е заплащала съответната й цена.
За това счита, че не тя дължи сумите за потребена
ел.енергия, които ищцовата страна претендира.
Спорно е дали след като вече не е собственик на имота,
ответницата дължи сумите за изразходвана ел.енергия.
Ищецът ще следва да докаже, че е изправна страна по
договора, че другата страна по договора за електроснабдяване на конкретният
абонатен номер е именно ответника, както и размерът и изискуемостта на
претенцията си.
Ответникът ще следва да докаже възраженията си за
недължимост.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение. На ищеца да се връчи и препис от отгоора на
ответника.
Вещото лице да се призове след внасянето на определеният
от съда депозит.
Р. СЪДИЯ: