ОПРЕДЕЛЕНИЕ №767
гр.Силистра, 23.10.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на 23.10.2020г., след проведено публично
такова на тридесети септември през две хиляди и двадесета година,в състав:съдия
Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор
…………….,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №135 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на ЕТ“ЗДП-П.-К.П.“ с адрес на управление
гр.Дулово, ул.“Васил Левски“ №47; ЕИК:*********, подадена чрез представител по
пълномощие адв.Й.Ц. ***, срещу мълчалив
отказ, формиран от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
произнасяне с Уведомително писмо по общо Заявление за подпомагане с УИН 19/10 0614/99727,
подадено от жалбоподателя, ведно с Приложение
за кандидатстване по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания,свързани с
Директива 2000/60 /ЕО - за земеделски земи“ за кампания 2014 година.
Не се спори, че
с влязло в сила Решение №138/14.12.18г., постановено по адм. дело №165/18г. на
АС гр.Силистра, оставено в сила с Решение №2778/20.02.2020г. по адм.дело №1278/19г.
по описа на ВАС, Четвърто отделение, е отменено оспорено пред съда Уведомително
писмо /УП/ изх.№01-6500/5837 от 08.08.2018г. на заместник изпълнителен директор
на ДФЗ,с делегирани правомощия,а преписката е изпратена за ново произнасяне, при
съобразяване с мотивите на съдебното решение, на компетентния орган. Проведен е
пълен инстанционен контрол на отменения акт, в което производство неизменно
страна е бил ответният орган и е взел активно участие. Следователно, той не
само е уведомен за резултата, но и е обвързан от силата на пресъдено нещо,въпреки
което до първото по делото открито съдебно заседание (19.
08.2020г.) не се е произнесъл с дължимия акт,
съгласно чл.10б ал.1 от Наредба №5/ 27.02.2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания /Загл.изм.ДВ,бр.14/10г./, издадена по законовата
делегация от чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
С нарочна молба
вх.№02-190-7600/3388 от 29.04.20г. /л.13/, оспорващият е поискал да бъде
издадено нормативно регламентираното (като задължително) с чл. 10б ал.1 Наредба №5/09г., Уведомително писмо по
подадено от него Общо заявление за подпомагане на 10.05.2014г., за кампания
2014 година, ведно с Приложението за кандидатстване по мярка 213 „Плащания по
Натура 2000“ /л.63-л.64/,тъй като предходното такова /л.208-л.212/ е отменено окончателно
от съда, с ретроактивен ефект, поради което и практически няма произнасяне на
задължения административен орган по искането му за кампания 2014 година.
Към момента на
сезирането на настоящия съд - 16.06.2020г. /изпратено по пощата на 12.06.20г./
се твърди,че не е постановено дължимото Уведомително писмо, поради което, в
хипотезата на чл.58 л.1 АПК, е формиран мълчалив отказ от органа да издаде
искания акт. Оспорващият, чрез упълномощен представител адв.Й.Ц. /л.15/
поддържа, че нормативната фикция е създадена с цел пълноценна защита на правата
на страните в административните производства,което по хипотеза означава,че
непроизнасянето на органа в съответния срок,вкл. когато не е определен такъв -
по общите правила, е налице годен за съдебен контрол административен акт, представляващ
отказ от издаването му.Предвид на всичко това счита, че жалбата му е не само
процесуално допустима, но и основателна, с оглед на влезлия в сила съдебен
акт,поради което настоява да бъде прогласена нищожността на оспорения мълчалив
отказ на ответника или да бъде отменен като незаконосъобразен с връщане на
преписката за ново произнасяне и определяне на срок за това от съда.
В съдебно
заседание на 30.09.2020г. представя Уведомително писмо изх.№01-6500/5837#9/18.09.2020г., издадено от
изпълнителния директор на ДФЗ-РА /л.218-л.224/, с което счита, че вече спорът е
останал без предмет, защото искането му е удовлетворено, вкл. и с изплащане на
оторизираната от ДФЗ-РА сума за кампания 2014г. по мярка 213 „Натура 2000“. Ето
защо намира за правилно производството да бъде прекратено и, в хипотезата на
чл.143 ал.2 АПК, претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по
чл.80 ГПК, в който отсъства, а и не е заявено отделно искане за присъждане на
платената държавна такса за делото (л.16).
Ответникът по жалбата-Изпълнителен директор на Държавен
фонд ”Земеделие”,чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Л.Ж. /л.23/,
счита оспорването за недопустимо по изложени съображения в Писмено становище
/л.195-л.196/. Черпейки доводи от противоречивата съдебна практика поддържа, че
в хипотеза като настоящата, не може да бъде формиран мълчалив отказ, защото, от
една страна, в ЗПЗП и в Наредба №5/2009г. не е посочен срок за извършване на
задължителните проверки (арг.чл.37 и
др.ЗПЗП) и съответно генериране на УП, представляващо
нормативното „уведомяване“ на кандидатите. А от друга страна счита, че
специалната регулация на отношенията от процесния вид, посредством ЗПЗП и
относимите наредби в националното право, както и приложимите Регламенти на ЕС,
не допускат произнасяне на ответния орган с т.нар.“мълчалив акт“. Напротив, и
към настоящия момент от приложимите разпоредби (динамиката
в това законодателство е голяма), чл.10б ал.1
Наредба №5/2009г., предвижда абсолютно задължение за компетентния
административен орган да постанови изричен отказ, когато прецени, че са налице
предпоставките за такъв. /Вж. Определение № 6809/21.05.14г., адм.д.№2626/ 2014г.,
на ВАС IIIО/.
В по-новата
практика на ВАС се срещат актове с подобно съдържание, в които обаче водещият
аргумент е, че срокът от чл.75 §1 от Регламент
(ЕС) №1306/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013г относно финансирането,управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)№352/78;(ЕО)№165/94; (ЕО)№2799/98; (ЕО)№814/2000; (ЕО)№1290/ 2005 и (ЕО)№485/2008 на
Съвета,
към момента на сезиране на органа,вкл. и към датата на постъпване на жалбата
срещу мълчаливия отказ в съда, не е бил изтекъл,което препятствало процесуалната
възможност за релевирането на такъв пред съда, при отсъствие на условията за
неговото формиране. /Вж.Определение № 10607/31.07.20г., адм.д.№ 6363/20г.; Определение
№11172/20.08.20г., адм.д.№8194/20г. - двете на ВАС, Пето отделение и др./ .
Настоящият
случай очевидно не попада в кръга на обсъдените по-горе. Напротив, изминалият
продължителен период от време от подаване на Заявлението до настоящото сезиране
на съда (шест календарни години)
е пречка за извършване на каквито и да е административни, кръстосани и други проверки,
с някакво правно значение за кампания 2014г.,преди оторизиране на сумите за
подпомагане на жалбоподателя по мярка 213 „Натура 2000“. Предходното
произнасяне с УП е било подложено на съдебен контрол и отменено,като на органа
са дадени конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона. Вярно е,
че нито АС гр.Силистра, в хипотезата на чл.174 АПК е определил срок за новото
произнасяне на ответника, нито касационната инстанция е отстранила това
/Вж.Решение №2778/20.02.20г. по адм.д.№1278/ 19г. на ВАС, състав на Четвърто
отделение - л.9-л.12/, но при условията на общите правила за добра
администрация, изведени от чл.57 ал.1 АПК, жалбоподателят е сезирал ответния
орган да издаде процесното УП, каквото не е последвало не само в срока от
посочения по-горе текст, но и до първото заседание по делото. Ето защо
настоящият състав приема,че е налице формиран мълчалив отказ и така
образуваното административно дело е с ясно очертан предмет.
Полезни в тази
насока са Определение №16295/28.12.18г., адм.д.№13738/18г., IIIО; Определение № 1543/07.02.17г., адм.д.№1244/17г. VIIIО; Определение №6765/ 23.05.18г., адм.д.№5067/18г. IVО - всички на ВАС/. Настоящият състав счита,че
разписаните правила в приложимата нормативна рамка относно подпомагането на ЗП
по различните схеми и мерки,свързани с изискването за изрично произнасяне (т.е. винаги и задължително)
от компетентния орган, което априори не допускало „мълчалив административен
акт“, както и допълнителния аргумент, че щом в същото законодателство няма
предвиден срок за издаване на въпросното УП, то няма и как (по какви правила; извън дефиницията от чл.58 ал.1 АПК) да бъде формиран такъв акт, не дерогират, не са в
състояние да отменят приложението на чл.58 АПК и съответно възможността на
засегнатите лица да оспорват пред съда формирания от административния орган
мълчалив отказ при условията на чл.149 ал.2 АПК. Нещо по- вече, при
съобразяване с аргумента от чл.75 §1 Регламент (ЕС) №1306/2013г.,че плащанията по схемите и мерките за
подпомагане се осъществяват в периода от 01 декември до 30 юни на следващата
календарна година,буквално възпроизведен в националното право, вкл. в чл.10
ал.1 от Наредба №3/23.02.2011г.за
условията и реда за прилагане на мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и
плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕС- за земеделски земи“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г./Обн.ДВ,бр.18/01.03.11г.,посл.изм.ДВ,бр.59/14г./,
не може да не отбележим, че настоящият случай е нетипичен. Още повече, че в
процеса става въпрос за сезиране на компетентен орган да се произнесе с УП, съгласно
нормативната регулация, след проведен пълен инстанционен контрол на предходно
УП за същата кампания 2014г., с изрично дадени указания по тълкуването и
прилагането на закона. Сезирането на ответния орган е извършено на 29.04.2020г.
с искане за произнасяне по Заявление за подпомагане подадено на 10.05.14г., което
сочи, че инструктивните срокове от чл.75 §1 от
Регламент (ЕС) №1306/2013г. са
изтекли към 30 юни 2015 година, след което са изминали още 5 пълни календарни
години и няма правен механизъм да бъде оправдано бездействието (мълчанието на органа),
след нарочното му сезиране след влизане в сила на Решение №138/14.12.18г. по
адм.д. №165/18г. на Административен съд гр.Силистра. Предвид аргументацията в
по-новата съдебна практика, полезно може да бъде в случая Определение
№6765/23.05.18г., адм.д. №5067/18г. на IV
Отделение на ВАС.
По хипотеза
фингираният с чл.58 ал.1 АПК административен акт е процесуално
незаконосъобразен, което детерминира съдебния контрол единствено до материалната
законосъобразност на оспорения отказ и съответствието му с нормативната цел.Настоящият
състав приема, че е формиран мълчалив отказ от ответния орган и съдебният
процес е валидно образуван по оспорване на административен акт,съгласно
дефиницията от чл.21 пр.“посл. АПК. А щом това е така и в хода на процеса при
условията на чл.156 ал.1 АПК, органът е издал процесното Уведомително писмо
изх.№01-6500/5837#9/18. 09.2020г. /л.218-л.224/
и, по изричните изявления на двете страни, е превел оторизираната сума на
жалбоподателя, то настоящото производство е останало без предмет и при
условията на чл.159 т.3 АПК следва да бъде прекратено. Ответният орган настоява
за произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, като счита, че
при нормативна невъзможност за формиране на мълчалив отказ в хипотези като
процесната,то производството е било изначално недопустимо, но след като съдът
го е образувал, настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност в контекста
на чл.78 ал.5 ГПК.
При така
очерталия се изход на процеса, като основателно следва да бъде преценено
искането за присъждане на разноски на
жалбоподателя с оглед изричния регламент от чл.143 ал.2 АПК,удостоверени в
размер на 1550 лева,от които се претендира само адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева (л.226), вкл. и Списък по чл.80 ГПК на л.225, а заплатената
ДТ от 50 лева (л.16) - не. Предвид
липсата на каквито и да е усложнения в процеса от фактическа и правна
страна,съдът намира за основателно възражението по чл.78 ал.5 ГПК на ответния
орган, тъй като съгласно чл.8 т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за дела по ЗПЗП минималният хонорар е
500 лева, а по делото е удостоверено заплащане на адвокатско възнаграждение от
1500 лева, което е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на
спора. Последното следва да бъде редуцирано до минималното от Наредба №1/2004г.
При прекратяване
на съдебното производство с обратна сила за заличават и всички извършени в хода
му процесуални действия, съгласно правната теория /Вж. “Българско гражданско
процесуално право“ проф.Ж.Сталев, проф.д-р Ан. Мингова, д-р В.Попова, Ружа
Иванова; Осмо доп.изд.; 2006г.,София, стр.474-476/. Поради изчерпване на спора (безпредметност на процеса поради новонастъпили
факти, удовлетворяващи спорното право), делото следва
да бъде прекратено, а процесуалните действия по прекратеното дело са
обезсилени, поради което не се налага с нарочен акт да се отменя хода по
същество, воден от което и на основание чл.159 т.3 АПК, Административният съд
гр.Силистра
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело №135/2020 година по описа на Административен съд гр.Силистра.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“,с
административен адрес:гр.София 1618, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136, да заплати на ЕТ“ЗДП-П.-К.П.“ УРН: 182441,
с адрес на управление:гр.Дулово, ул.“В.Левски“ №47; ЕИК:*********, с управляващ
К.З. П. с ЕГН:**********, сумата от 500.00 /Петстотин/ лева - съдебни
разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
ВАС.
СЪДИЯ: