Решение по дело №333/2019 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 80

06.11. 2019 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд  Чирпан,  втори състав

На 23. 10. 2019 год.

В публично заседание в състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. КОЛЕВ

 Секретар:  ДОНКА ВАСИЛЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия Т. КОЛЕВ

 Гр. дело номер 333 по описа за 2019 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т.1 и  т. 3 от КТ.

Ищеца изнася в ИМ, че на 11.09.2018г. започнал работа като начален учител в ***. Подписал срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т.1 от КТ със срок до 31.08.2019г.

Изнася още, че на 26.03.2019г. бил извикан от Н. Н. К./директор на ***/ в дирекцията, където му била връчена заповед 203 от 26.03.2019г., с която бил известен, че трудовият му договор се прекратявал на основание чл. 325, т. 5 от КТ считано от 27.03.2019г. без да му се изплати обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя. При отправеното от него питане, защо го освобождавали неправомерно без предизвестие, му било отговорено, че титуляра по договора му се завръщал и затова, той трябвало да бъде освободен. В договора не фигурирал никакъв титуляр /нямало данни за лице ползващо се като титуляр по договора/. В последствие г-н Н. Н. К.му показал договор, в който било отбелязано, че бил сключен по чл. 68, ал. 1, т. 3 без в него също да фигурира титуляр. Договорът, който той притежавал бил на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ /за определен срок/. Той друг договор не бил подписвал. На 11.09.2018г., когато сключвали трудовия договор, той бил в два екземпляра, както било редно по закон, екземпляра, който бил останал при него бил на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, а второто копие на договора, което било останало при директора, било на основание чл. 68, ал.1, т. 3, но без посочен титуляр, което било недопустимо. Двата екземпляра били идентични на пръв поглед. Той при подписването се запознал обстойно с този, който сега бил в него, а за вторият му било казано, че бил еднакъв с първия. Тази разлика, в уж идентичните копия на договора, била направена умишлено от директора, с цел сегашните му действия. Той умишлено го бил въвел в заблуда при подписване на договора на 11.09.2018г., тъй като с него изрично уговорили обстоятелствата по договора му.

Изнася също така, че причинени му били болка и страдание, които рефлектирали в личностната му сфера, понесъл тежко поведението на ответника, което доведе до психически дискомфорт, прекъснат бил нормалния му живот, контакти с близки и колеги, останал затворен, притеснен и омерзен. Всеки бил длъжен да поправи вредите, които бил причинил другиму.

Заявява, че при извършена проверка на *** ***от Регионално управление на образованието гр. Стара Загора, въз основа на молба с вх. № РД-17-335/ 24.04.2019г. до РУО - Стара Загора било установено несъответствие в екземплярите на договор с изх. № 17 от 11.09.2018г., т.е. налице били два договора с различно съдържание за един и същ период, като този който притежавал той, бил на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, а този, който се съхранявал в трудовото му досие в *** ***бил на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, като същият договор бил регистриран в НОИ с код 02, което означавало срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1. Също било констатирано и това, че в договора липсвали данни на лице, което се ползвало като титуляр по договора. Допълнително споразумение № 1/03.01.2019г. към трудовия договор било сключено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, поправено на ръка на т. 3 е съхранявано в трудовото му досие в *** с. Гита. При проверка с изх. № 19052139 / 16.05.2019г. от Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Стара Загора били установени нарушенията констатирани и от Регионалното управление на образованието - гр. Стара Загора, при което било видно, че в случая се касаело за трудово - правен спор.

Моли, да бъде отменена Заповед № 203 от 26.03.2019г. и да бъде постановено да му бъде изплатено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ***, с. Гита, представлявано от Директора Н. Н. К., чрез адв. Н.А. ***, с който изразяват становище че така предявените от ищеца искове са процесуално допустими но изцяло неоснователни, като излагат подробни доводи за това.

Ответната страна, редовно призована, явява се директора Н. Н. К., чрез адв. Н.А. *** и взема становище, че поддържат изнесеното в отговора на ИМ. 

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, от заключението на вещото лице и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявените от ищцата искове намират правно основание в чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 3 от КТ .

От представените и приложени по делото Трудов договор № 17/11.09.2018г. и Допълнително споразумение - № 2 от 03. 01. 2019 г. към Трудов договор от № 17/ 11. 09. 2018г., а и от всички останали писмени доказателства действително се установява, че между ищцовата страна и ответника е имало трудово правоотношение, по силата на което ищеца  Т.Т.Т. е престирал труд при ответната страна „***, ***представлявано от Директора Н. Н. К., като е заемала длъжността „ начален учител. Това трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 203/26.03.2019г. на Директора на ОИУ „В. Л.“ с. Г., с която Заповед и на основание чл. 325 т. 5 от КТ  било прекратено трудовото правоотношение на ищеца Т..

Спорното по иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ, а именно признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, между страните дали същите са сключили срочен договор по смисъла на чл. 68 ал.1 т. 1 от КТ, така както е твърдението на ищеца  или сключения договор е по смисъла на чл. 68 ал. 1 т . 3 от КТ, каквото е твърдението на ответната страна.  Съгласно нормата на чл. 68 ал. 1 т . 3  от КТ срокът по Трудов договор за зазмесване се определя от продължителността наотсъствието на работника или служителя -  титуляр на длъжността.

В конкретният случай следва да се посочи , че в представения Трудов договор № 17/11.09.2018г., от ищеца като правно основание на ТД е посочен чл. 68 ал. 1 т . 1 от КТ. В т.2.3 от същият ТД изрично дововарящите се страни са посочили , че Договорът се сключва за срок до 3 години, влиза в сила от 11.09.2018г., а срокът на Договора изтича на 31.08.2019г. В унисон с горното е представено и Допълнителното споразумение № 2 от 03.01.2019г. по горецитирания ТД , в което също за правно основание е посочена нормата на чл. 68 ал. 1 т . 1 от КТ и уговорен същия срок , а именно, че договора изтича на 31.08.2019г. Видно обаче от представеното трудово досие на ищеца правното основание на същия Трудов договор № 17/ 11.09.2018г. обаче е чл. 68 ал. 1 т. 3 от КТ. Въпреки, че в този екземпляр от ТД е посочена т. 3 от КТ на чл. 68 ал.1 от КТ, договарящите се страни обаче отново са посочили същите условия по договора представен от ищеца а именно , че същият е срочен за срок до 3 години, влиза в сила от 11.09.2018г. а срока на Договора изтича на 31.08.2019г. Пак в трудовото досие, представено от ответната страна, в Допълнителното споразумение под № 1 със същата дата 03.01.2019г. към  Договор № 17/ 11.09.2018г. и със същите параметри е поправено на ръка основанието за сключването му от чл. 68 ал. 1 т . 1 от КТ на чл. 68 ал. 1 т. 3 от КТ, като единствено арабската цифра 3 е поправена с химикална паста. Всички останали параметри и договорки между договарящите се страни са същите, като в Допълнително споразумение № 2, обсъдено по-горе.

В този ред на мисли съдът счита, че следва да отбележи, че при всички случаи, дали страните са подписали Трудов договор  и Допълнително споразумение към него по един или друг начин, то и в двата случая уведомлението, което работодателят е изпратил към НАП по смисъла на чл. 65 ал.5 от КТ / и за ТД и за Допълнителното споразумение/ е със код 02 – срочен трудов договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ.

 От всичко гореизложено, съдът счита , че в конкретния случай следва да даде вяра на ищцовата страна ида приеме , че в конкретния случай страните са сключили договор по смисъла на чл. 68 ал.1 т.1 от КТ .Това е така защото и самия счетоводител на ответната страна, разпитан в качеството на свидетел, заяви в с.з., че е допуснала грешка при оформянето на Договора, която грешка според нея се изразявала в сгрешена цифра в ЕГН – то на ищеца и сгрешена точка при правното основание за сключване на договора. От отговорите по реда на чл. 176 от ГПК, в с.з. Директора на ответната страна по същество признава наличието на такава грешка.

Дори и да се приеме обратното на гореизложеното, то следва да се има предвид следното :

Ако се приеме, че трудовия договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ между страните, той би следвало да съдържа в себе си уговорка, че се сключва за определен срок - до завръщане на титуляра.

Ето защо, при всички случай когато се сключва Трудов договор за заместване трябва изрично да се посочи името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва Трудовия договор, както и обстоятелството, че договорът за заместване се сключва да неговото завръщане до работа. Тези моменти на договора за заместване са особено важни, защото изразяват клаузата срок в Договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратявана основание- чл. 325 т. 5 от КТ.

Така сключения договор не индивидуализира еднозначно кой е този титуляр, съгласно указанията на Решение № 22 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 636 / 2017 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК – За да е валидна клаузата за срок, замествания работник или служител, трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е изначално определено, а заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение. Недопустимо е по пътя на свидетелски показания да бъдат доказвани в хода на съдебно производство тези основни реквизити за един договор сключен по смисъла на чл. 68 ал. 1 т . 3 от КТ.

Както бе посочено по-горе,  в последствие със заповед № 203/ 26.03.2019г. на Директора на ОУ „В. Л.“ с. Г., трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, с единствен мотив завръщане на замествания.

При това положение и с оглед съдебната практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 80 от 30.03.2012 г. по гр. д. 640/2011 г., ІІІ г. о., Решение № 282 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 1906/2015 г., ІІІ г. о., и Решение № 22 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 636/2017 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., настоящия съдебен състав намира, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

Що се касае до иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, то съдът счита същия за неоснователен.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГК доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца по делото. Това, както и обстоятелството, че не сочи доказателства за неговото установяване, са изрично указани с Разпореждане от 12.07.2019г., но в определения от съда и установен в закона едноседмичен срок, той не е взел становище и не е направил доказателствени искания в тази връзка. Тук е уместно да се отбележи, че за разлика от общия исков процес, където преклузията на доказателствените искания на страните настъпва в първо съдебно заседание, след доклада по делото, при бързото производство в случаите, при които страните не са изпълнили дадените им указания, а същевременно не са сочили и не се установява наличието на особени и непредвидени обстоятелства, какъвто е и настоящият, преклузията настъпва в срока по чл. 312, ал. 2, вр. чл. 313 ГПК. В този смисъл са Решение № 219 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 81 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 114/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 416 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г. на ВКС, IV г. о.

Ето защо представените след този срок доказателства, в това число приета в с.з. служебна бележка с изх. № 60-09-16-35769/ 02.09.2019г. както и назначената и приета ССЕ ,  не могат да бъдат ценени от съда, а доколкото други такива не са ангажирани своевременно, следва да се приеме, че по делото не е доказано, на първо място ищеца да е останал без работа след процесното уволнение и на второ място не е доказан размера на дължимото се обезщетение по смисъла на чл. 225 ал. 1 от КТ. 

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така мотивиран и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ и чл.315, ал. 2 от ГПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 203/ 26.03.2019 г. на Директор на ОУ „В. Л. „ с. Г.обл. Стара Загора, общ. Чирпан, ЕИК: ********* с адрес7 с. Гита, ул. Пирин № 6, представлявано от Директора  Н. Н. К., чрез адв. Н.А. *** със съдебен адрес ***, с която на основание чл. 325, т. 5 от КТ е прекратен трудовия договор на ищеца Т.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, като незаконосъобразна.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против ОУ „В. Л. „ с. Г.обл. Стара Загора, общ. Чирпан, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа  в резултата на незаконно уволнение, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОУ „В. Л. „ с. Г.обл. Стара Загора, общ. Чирпан, ЕИК: ********* да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ в размер на 60,00 лв., съгласно уважения иск по смисъла на чл. 344 ал. 1 т . 1 от КТ.

ОСЪЖДА Т.Т.Т. да заплати на ОУ „В. Л. „ с. Г.обл. Стара Загора, общ. Чирпан, ЕИК: ********* направените по делото разноски в размер на 350 лева, съгласно отхвърления иск по смисъла на чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня на неговото обявяване- 06.11.2019 г. пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: . . . . . . . . . . . . . . .