Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 07.01.2019г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова НАХД №2678 от 2018
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-003980 от
08.08.2018 година на ***, с което на С.Н.Г.
***, на основание чл.179 ал.2 ,вр.ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в размер
на 200,00 лева за извършено нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управляваМПС
за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.123, ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен от него процесуален
представител - адв. ***. В жалбата си моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
наказетелно постановление, като се излагат доводи в тази насока. Сочат
се допуснати процесуални нарушения,посочване на две различни дати на извършване
на нарушението,освен това се твърди,че не е доказано авторството. В тази
насока са и съдебните прения на адв. ***.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а
именно,в НП са посочени две различни дати на извършване на нарушението- на
30.07.2018г. 04.07.2018г. , също е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Действително не всяко нарушение на изискванията за съставяне на АУАН или
издаване на НП е съществено и води до незаконосъобразност на НП, като съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН
във връзка с НПК, съществено е само това нарушение, което би довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя , съществени са и онези
нарушения на процесуалните правила, които биха могли да доведат до различни
констатации относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното
нарушение, т.е. следва да се преценява с оглед на това, доколко тези нарушения
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
В конкретния
случай е налице нарушение на изискванията за съставяне на акта и НП и тези
нарушения са от категорията на съществените и това е така, защото с допускането
им се променят крайните констатации на наказващия орган, респ.крайния извод за
датата на извършеното деяние и за самоличността на дееца.
В настоящият случай съдът намира за
установено, че акт № ***е съставен на 30.07.2018г. за това , че 04.07.2018 г. около 13.20 часа в ***жалбоподателят
управлява товарен автомобил ***извършва маневра да заобиколи паркирал лек
автомобил *** като не оставя достатъчно странично разстояние между тях и
деформира преден ляв калник и предна лява врата и реализира ПТП с материални
щети.Напуска Местопроизшествието без да уведоми и изчака пристигането на
компетентните органи от МВР.
Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от актосъставитетеля А., който в хода на съдебното следствие
възпроизвежда написаното в АУАН и НП и твърди, че по време на дежурство по
сигнал за ПТП посетили адреса.Там
установили, че се намира удареното *** и жената,чиято собственост било
то им показала снимка на номера на камион ,който бил „закачил” нейният
автомобил.Обадили се на собственика и той им казал кой е управлявал въпросният
ден камиона.Товарният автомобил не бил там. ПТП-то не било запазено,но
настъпило при разминаване на паркиралият автомобил.Изводите за това как е
настъпило ПТП-то изградили от това,което им съобщила собственичката на лекият
автомобил, т.е.другият участници в ПТП-то.В този смисъл са показанията и на
свидетелят по съставянето на акта Д.Д..Според показанията на полицейските органи, същите не
установили свидетели на инцидента, от които да се снемат обяснения за начина,
по който е настъпило произшествието. Според тях
виновният за настъпването на ПТП
е определен въз основа на материалните щети, нанесени на лекия автомобил
***.
При тези фактически данни,според съда приобщените по делото писмени доказателства и
свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин наличието
на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. За да направи
този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания
като свидетел по акта свидетел също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори
свидетел.
Според разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, съгласно който АУАН следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението, а
когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне
един от свидетелите да подпише акта. Според съда при съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят
и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. Липсата на втори
свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната
процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Липсва и
яснота относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението,т.к. в АУАН и
НП пише, че това е станало при заобикаляне на паркирал автомобил,а
свидетелят А. твърди,че е било при
разминаване. Допуснато е нарушение и в НП, тъй
като в него са отбелязани две дати на извършване на нарушението.
Въззивната инстанция
намира,че НП по същество се явява и необосновано, тъй като събраните по делото доказателства са
противоречиви и от тях не се установява по безспорен начин, че С.Г. е извършил нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален документ,
издаден от изрично посочени от закона
длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ,
който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До съставянето на акта се стига
чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е
неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана
със събирането по надлежния ред на допустими и относими
доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират
всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата
по административнонаказателното производство в
съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на
източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се
подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват
първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по административнонаказателното производство. В случая такива
годни първоначални доказателства по административнонаказателната
преписка не са събрани. От всички материали по административнонаказателната
преписка и от показанията на полицейските органи в съдебно заседание се
установява, че механизма на настъпване на ПТП е установен само и единствено въз
основа на данните на собственика на единият автомобил -пострадалият от ПТП,
както и въз основа на причинените върху този автомобил щети. Не са установени
други лица на място на инцидента.Ето защо, протоколът за ПТП и АУАН са
съставени само и единствено въз основа на обяснения на лице, което изцяло са заинтересовано от случая , както и въз основа
на субективната преценка на контролните органи за евентуалните причини за ПТП,
изцяло основана на вида и характера на причинените щети върху автомобила ***,
което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност.
От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне на акта, са
очевидци на настъпилото ПТП и не са имал
преки и непосредствени впечатления за деянието. Същевременно, протоколът за
ПТП, в който е отразена схема на механизма на деянието, не е съставен в
условията на запазено местопроизшествие, тъй като по данните от делото
автомобилът,за който се твърди,че е бил управляван от Г. е бил напуснал мястото
на произшествието преди да бъде посетено от полицейските служители. НП е издадено,
без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства, относими
за отговорността на наказаното лице. Следователно, когато контролните органи на
полицията са посетили мястото на произшествието, разположението на автомобилите
не е било запазено, поради което и при липса на свидетели очевидци, не са могли
да бъдат направени категорични изводи за механизма на неговото настъпване.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да
послужат за съставяне на акта. Самото
съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното
нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно
в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт ,
обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при
липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните
за спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган
на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава
процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно
постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият орган е трябвало
да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая Нарушението е
съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП,
поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано за
нарушение лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Актосъставителят и свидетелят на съставяне на акта не са
очевидци, а протоколът за ПТП е съставен
от контролните органи, без да е запазено местопроизшествието. Други писмени
доказателства не са приобщени по административнонаказателната
преписка, а свидетели-очевидци не са разпитвани и няма данни такива да са
присъствали.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по себе си, че не е
извършено това нарушение, но е основание за повишена процесуална активност от
страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата
обстановка. Липсата на първични доказателства, установяващи извършеното
нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е основание за неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0938-003980 от 08.08.2018 година на ***,
с което на С.Н.Г. ***, на основание чл.179 ал.2 ,вр.ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 200,00 лева за
извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да
управляваМПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.123, ал.1 т.3 б.”в”
от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО,НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен в 14
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: