РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                 Година  2019                             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                             ХХІХ състав

На единадесети април               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №426 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

               

      Производството е образувано по жалба на А.И.А. против НП №23-0001167/17.12.2018 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация” с което на  А.И.А.   е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500  на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.

          Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание редовно призован се явява лично и се представлява, като процесуалния представител поддържа жалбата.

            За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител се явява и моли НП да бъде потвърдено.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган

на 30.10.2018 г. в около 15:35 ч. в гр.Варна, ЗПЗ, в пункт за технически прегледи на "Димов инвест" ЕООД, притежаващ Разрешение № 999/24.02.2014г., в качеството си на технически специалист участващ в комисия за извършване на периодичен технически преглед за проверка изправността на МПС  автомобил марка "Ауди“, от кат.М1, с per. № В9349РК, не извършва проверка на МПС съгласно методиката  на чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, отразява неправилно позиция 7.2 от протокол  №17711854-отбелязано е „Да“, без  автомобилът да е оборудван с годен пожарогасител. Представения пожарогасител е със срок на годност до м. май 2007г.

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

            В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят М., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение по чл.44 ал.1 т.1 б.”а” от Наредба № 32/16.12.2011г. на МТИТС е доказано по безспорен и категоричен начин. АНО правилно е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Относно основното възражение на жалбоподателя, а именно че към момента на извършване на нарушението –автомобилът все пак имал пожарогасител, без значение дали срокът на годност бил изтекъл, съдът намира същото за неоснователно и не го споделя. Нормата действително създава едно формално задължение за техн. специалист да отбележи дали съответния автомобил е оборудван или не с пожарогасител, Съдът намира, че  обстоятелството, че е наличен пожарогасител не е достатъчно, за да се приеме, че е спазено това изискването на наредбата, независимо от това дали  пожарогасителят е изправен, технически годен, преминал съответна проверка и т.н. Според съдът обаче не това е целта и смисъла на Наредбата. В този смисъл пожарогасителят чийто срок е изтекъл преди 12 години е технически негоден и това обстоятелство следва да  се приравнява на липса на пожарогасител, тъй като наличието на пожарогасител с изтекъл срок на годност, без той да е проверен от компетентните органи, го прави негоден за употреба. Както и всяко друго техническо средство, за да се гарантира не само възможността за неговото използване по предназначение, но и неговата безопасност, следва да се използва едва когато е удостоверена тази годност, и то от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно. Това е така, защото пожарогасителят, като  активно устройство за гасене или ограничаване на пожари,  съставлява  бутилка, съдържаща агент под налягане, поради което създава потенциална опасност  от избухване, възможно е да се появи корозия, механични увреждания и т.н., именно поради което следва да преминава ежегоден преглед. Именно такава според настоящия съд логика е вложена и в  Методиката за извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС - Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредба Н-32/2011 г. , част І "Насоки за оценяване на неизправностите", където  в т.7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респективно такъв, който не е в съответствие с  изискванията ,  е неизправност, която се установява при визуална проверка и която се определя като значителна неизправност. Наличието на знак "х" определя пожарогасителят като елемент, който е свързан със състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя, но не се счита за съществен при периодичен преглед. Затова липсата на пожарогасител в автомобила, респективно неговото несъответствие с изискванията е основание ПС да не се движи по пътищата. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Правилно в процесното НП е било определено и основанието на което е ангажирана отговорността му, а именно разпоредбата на чл. чл. 178а, ал.7, т.3 ЗДвП.

           Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

     При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

              Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

      ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001167/ 17.12.2018 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация” с което на  А.И.А.   е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500  на основание чл.178а ал.7 т.3 от ЗДП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна  по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: