Р Е Ш
Е Н И Е
гр. К., 07.03.2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на 19.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2903 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между К.М.Ш. и „Т.Б."
ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 01.02.2014г., съгласно
който на клиента бил предоставен мобилен
телефонен номер ********* и мобилен апарат А1са1е1 Х230L. Твърди, че
длъжникът не изпълнил свои парични задължения, начислени в следните 3
бр. фактури, издадени в периода м. септември 2015г. - м. декември 2015г.:
- Фактура № *********/15.09.2015г., издадена за
отчетен период 15/08/2015-14/09/2015 г.,
включваща: абонаментна такса 8,25 лв. / 9,90 лв. с вкл. ДДС/ за мобилен номер
*********. След приспадане на сумата от 3,52 лв. - надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата в краен размер била 6,38
лв.
- Фактура № *********/15.10.2015г., издадена за отчетния период
15/09/2015-14/10/2015 г., включваща: абонаментна такса 8,25 лв. за мобилен
номер ********* и такса за спиране на номер 0,50 лв., в краен размер -10,50 лв. с вкл. ДДС;
Сочи, че след предсрочното прекратяване на
договора между „Т.Б." ЕАД и ответника
по негова вина поради изпадането му в забава, била издадена фактура № *********/15.12.2015г., включваща
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 200,00 лв. съгласно т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
01.02.2014г.
Твърди, че изискуемостта на вземанията на „Т.Б."
ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В
периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не
извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени.
Сочи, че депозирали Заявление по чл. 410 от ГПК
до Районен съд - К., въз основа на което било образувано частно гражданско дело
№ ****/2017 г. и била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение. По делото
постъпило Възражение по чл. 414 от ГПК.
Моли съда да постановите
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № ****/2017 г. по описа на Районен съд -К.,
1-ви състав, против длъжника - ответник К.М.Ш. с БГН **********, както
следва:216,88 лв. (двеста и шестнадесет лева и осемдесет и осем
стотинки),представляваща общ сбор на
дължимите суми съгласно фактура №*********/15.09.2015г. фактура № *********/15.10.2015г.,
фактура №*********/15.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането; ведно с присъдените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева), от конто 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло
изплатен адвокатски хонорар.
Моли съда
на основание чл. 78 от ГПК да осъди ответника да заплати на „Т.Б."
ЕАД и всички направени от него разноски в настоящото производство, в т.ч.
внесена държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски
хонорар в размер на 360 лв. вкл. ДДС,
определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 41 от 23 май 2017 г.
В срока по 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
чрез упълномощения адвокат Ц.М. ***. Оспорва изцяло исковете по основание и
размер. Твърди, че бил заплатил всички суми по целия период на договора. Сочи, че поради
изпълнението си, не дължал и
претендираната неустойка, а дори да я дължал, моли същата да бъде намалена
поради прекомерност.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и истинни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че между страните е
сключен договор за мобилни услуги № *********/01.02.2014 г., съгласно който
ищецът е предоставил на ответника мобилен телефонен номер ********* и мобилен
апарат Alcatel
X230L, с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги – интернет, срещу месечна такса в размер на 9.90 лв.
по програма Go
Web Unlimited 1000 за срок 24 месеца /2
години/. Датата на фактуриране на задълженията по договора е била 15 число на
текущия месец.
Спорни между страните по делото са
обстоятелствата дали ответникът е заплатил всички дължими такси и услуги по
договора, както и дали дължи договорената неустойка в претендирания от ищеца
размер.
Съдът намира твърдението на ответника, че е
заплатил всички дължими такси и услуги по договора за неоснователно и
недоказано, тъй като същият не ангажира по делото доказателства за заплащане на
всички месечни такси и услуги.
Видно от заключението на вещото лице по
делото ответникът е заплатил сума в размер на общо 196.96 лв. по издадени ф-ри
от ищеца за периода от 15.02.2014 г. до 15.12.2015 г. , като остатъкът от
таксите за заплащане по договора възлизат на 16.88 лв., за които и ищецът е
издал ф-ра №*********.
Видно от представените по делото фактури за
предходни периоди: ф-ра №*********/15.09.2015 г. и ф-ра №*********/15.10.2015 г. тази остатъчна
сума от 16.88 лв. представлява задължения за месечни такси за периода
15.08.2015 г. до 14.10.2015 г. редуцирани като баланс от предходен период и
намалени с надплатени 3.52 лв., което се потвърждава и от заключението на
вещото лице и от изявлението на ищеца.
Пак видно от заключението на вещото лице и
изготвената към него справка, както и от признанието на ищеца, потребление по
договора не е имало, поради което по него се дължат само абонаментни такси.
С оглед на горното съдът намира, че
задълженията по договора на ответника възлизат на 16.88 лв., съставляващи
редуцирани месечни абонаментни такси за периода 15.08.2014 г. до 14.10.2014 г.,
/или за абонаметни такси за месеците септември и окомври 2014 г./ които същият
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, като предявеният иск за тази сума се
явява основателен и доказан.
Съгласно общите условия на Теленор – т.19 В. „Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия; „ а съгласно т.27 „Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й..... В случай че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми.”
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите
вноски по договора в срок, той се явява неизправна страна по договора, ищецът е
упражнил правото си да прекрати едностранно договора, като е спрял използването
на номера, за което е фактурирарал и такса във ф-та от м.10.2015 г., т.е.
договорът е прекратен 3 месеца преди изтичането му поради вина на потребителя –
ответник.
По въпроса за претендираната неустойка.
Ищецът претендира по делото ответникът да му
заплати неустойка в размер на 200 лв., предвидена в т.11 от договора, а
ответникът е направил възражение за прекомерност и моли съда да намали същата.
Съдът намира възражението за прекомерност на
неустойката за основателно и доказано по следните съображения:
Съгласно легалното определение на чл.92 ал.1
от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В настоящия случай ответникът притежава
субективното право да иска намаляване на неустойката по прекомерност, тъй като
той е физическо лице-нетърговец, участник в търговска сделка. Като такъв може
да се позове на прекомерността и да иска намаляване. При сделка, която е
търговска, но едната страна не е търговец, забраната за намаляване по
прекомерност между търговци не важи само за страната нетърговец. Поради което
съдът намира, че ответникът може да се позове на прекомерността и да иска
намаляване на неустойката съгласно правилото на чл.92 ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира размера на договорената
нейустойка от 200 лв. действително за висок, тъй като тя е почти равна на сбора
от всички дължими такси по договора за целия му период, както и почти равна на
всички заплатени от ответника суми по договора 196.96 лв., а и договорът е
прекратен почти към края на периода си, а не в началото.
С оглед на изложеното съдът намира, че
поради прекомерния си размер и на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД нейстойката
следва да бъде намалена по съразмерност до размера на претърпените вреди.
В случая размерът на претърпените вреди е 3
месечни абонаментни вноски по договора, които ищецът би получил в случай, че
договорът не е бил предсрочно прекратен, каквито неустойки се договарят и в
редица други договори сключвани в практиката на ищеца.
С оглед на горното съдът намира че дължимата
по договора неустойка следва да бъде намалена от 200 лв. на 29.70 лв. /размера
на месечните амонаментни такси за месеците ноември 2014 г., декември 2014 г. и
януари 2015 г. – до изтичане на крайния срок на договора/.
С оглед частичното уважаване не предявения
иск за неустойка следва да бъде обезсилена и частично издадената по ч.гр.д. №****/2017
г. заповед за изпълнение относно размера на неустойката и разноските.
Съобразно уважената и отхвърлената част от
иска за неустойка следва да бъдат присъдени и направените от страните разноски.
По възражението на ответника за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като размерът на адв.възнаграждение на адвоката на ответника
в настоящото производство – 300 лв. е по-ниско от това на представителя на
ищеца 360 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Ш. ЕГН ********** *** дължи на „Т.Б.”ЕАД ***, представлявано от изпълнителния си директор С.Ф. сумата от 16.88 лв./шестнадесет лева и оседесет и осем ст./ лв., неплатени такси и услуги по фактура № *********/14.12.2015 г. ведно със законната лихва от деня на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение - 14.07.2017 г. в съда до окончателното им изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Ш. ЕГН********** *** дължи на „Т.Б.”ЕАД ***, представлявано от изпълнителния си директор С.Ф., сумата от 29.70 лв./двадесет и девет лева и седемдесет ст./ лв., неустойка по договор за мобилни услуги № *********/01.02.2014 г., ведно със законната лихва от деня на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение - 14.07.2017 г. в съда до окончателното им изплащане, като отхвърля иска до размера на 200 лв. като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНАТА ПО ч.гр.д. № ****/2017 г. Районен съд-К. заповед за изпълнение до размера на 129.28 /сто двадесет и девет лева и двадесет и осем ст./ лв., от които: 16.88 лв. главница: 29.70 лв. неустойка: 82.70 / разноски в производството, поради недължимост на вземанията над тези суми.
ОСЪЖДА К.М.Ш. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.”ЕАД ***, представлявано от изпълнителния си директор С.Ф. сумата от 95.58 /деветдесет и пет лева и петдесет и осем ст./ лв. , направени разноски в настоящото производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “Т.Б.”ЕАД ***, представлявано от изпълнителния си директор С.Ф. да заплати на К.М.Ш. ЕГН********** *** сумата от 282.70 /двеста осемдесет и два лева и седемдесет ст./ лева направени съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: